90-те: Българският турист се отприщва, тръгва по света
Преди 35 година 75% от пътуванията са в Чехия, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Югославия и Унгария Въпреки новия вселенски дух хората са с лимитирани финанси - парите едвам стигат за хотел в покрайнините, и то за стая с 10 души
Като изключим навлизането на западни артикули в магазините, при започване на 90-те години българите най-силно усещат настъпването на демокрацията по опцията да пътуват в чужбина.
Наред с финансовите пирамиди, видеотеките и фризьорските салони, постсоциалистическата страна незабелязано, само че доста бързо се напълва с туристически организации. Те оферират почивки и екскурзии до места, чиито имена до тогава малко на брой са чували. Някои завличат парите на клиентите си, оставяйки мъчно преодолимо отчаяние, най-много поради неналичието на отмъщение за измамниците.
По това време всичко се краде, даже чистачките от стъклата на колите, инфлацията стопява спестяванията, както доменна пещ топи желязна руда, банките банкрутират и в паниката страната избира да нехае за дребните обири. Но въпреки всичко се намират и почтени организации, които сбъдват фантазиите на клиентите си, най-хубавите в сектора съумяват да посредничат дейно и в мъчителния развой по приемане на визи. Така народът хуква да опознава света, от който е държан 45 години в мъчителна изолираност.
За да си визиите възторга от ненадейно зейналия портал, нещо като “Старгейт ”, водещ до непознати и неразучени галактики, би трябвало да сте наясно по какъв начин преди него жителите са пътували на открито. Според статистиката през 80-те годишно сред 500 и 700 хиляди българи посещават приятелски страни от соцлагера, което е към 6-8% от популацията на България. Само някакви си 1-2% са благословени да стигнат до вражеските буржоазен страни, само че това са главно служебни командировки на партийни големци. Показателно е, че през 1978 година над 75% от пътуванията са в пет посоки - Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Югославия, Германска демократична република и Унгария.
Една от известните дестинации е езерото Балатон, чието име звучи примамливо, та чак екзотично, а в реалност из тази унгарска туристическа перла се носи миризма на кал и няма кой знае какво за правене, с изключение на да лежиш върху одеяло на окосена морава. Прекарването е почти като край Панчаревското езеро.
От време на време се провеждат и по-вълнуващи екскурзии, само че да се доредиш до тях, е комплицирана задача, трябват здрави връзки. Такива да вземем за пример са круизите с първокласни кораби по Дунав и до Скандинавието, на които след идването на демокрацията българи си намират работа като обслужващ личен състав или в развлекателните стратегии.
Освен труднодостъпните граници Българска комунистическа партия основава в допълнение усложнение, въвеждайки предел за валутата
Обикновените жители могат да изнасят най-много 100 $ и 300 лв. годишно. Режимът е по-хлабав за министри, депутатии, герои на труда, само че за “заслужилите приятели ”, членовете на Политбюро и значимите клечки в Българска комунистическа партия пазаруването на задгранични банкноти е безкрайно. Така че даже в сърцето на Запада да го пуснат, редовият жител на Народна република България няма по какъв начин да му отпусне края със 100 $.
Настъпването на демокрацията отприщва космополитния дух, само че българите към момента са с лимитирани финансови благоприятни условия. Падат жертви на най-мизерните туристически предложения.
Случва се парите да стигат едвам за долнопробни хотели в покрайнините, по десетина души спят в едно помещение,
постанова се да оцеляват с евтини бисквити
Понякога се нощува по пейки в паркове и изобщо доста българи, тръгнали да откриват света през тези първи години от свободата, са подложени на незабравими унижения.
Популярен режисьор споделя потресаващо прекарване в Лондон през 1994-а, не е тъкмо екскурзия, само че отново е дълго чакано, бленувано странствуване. Група актьори, преди малко приключили НАТФИЗ, се насочат на турне, подготвили са представления за сънародниците ни в английската столица. Тръгват въодушевени и нетърпеливи, само че сядайки в самолета, с смут научават от уредника на пътуването, че отредените им командировъчни са по 4 лири на калпак за цели две седмици. “Добре че артистите се радваме на привилегията да печелим прехраната си на всички места ”, отбелязва режисьорът.
За прохождащите създатели това турне се оказва неповторима професионална школа. Останали без стотинка, те стартират да играят скечове, да свирят и пеят по улиците на кралството, като в последна сметка съумяват да припечелят, едвам се нахранят.
Той си спомня и друго куриозно турне от същия тъмен исторически интервал с български спектакъл в Германия. Актьори, режисьори, гримьори, сценографи и хора, които въобще не би трябвало да са там, се натъпкват в рейс дружно с декорите на представлението. Стъпвайки на европейска земя обаче, запалянковците се сблъскват с непредвиден проблем - по закон се изисква двама водачи за интернационалните пътувания, а нашите разполагат единствено с един.
Съставят му акт и го задължават да стопира на границите, с цел да спи в “бели чаршафи ”, по думите на разказвача: “Чакахме го по 4-5 часа на бензиностанциите, беше хем смешно, хем - безумно. Едно от
огромните развлечения там се оказаха вендинг машини за ловене на плюшени играчки
В групата имахме кукловоди, които за нула време извадиха всички играчки, от което шефът на бензиностанцията побесня и ни изпъди всичките ”.
Такава нерешителност му се натрупала от пътуванията в чужбина през 90-те, че чак през 2018-а съумял да я преодолее дефинитивно с два луксозни гастрола в Мюнхен и Виена.
Има, несъмнено, и други, по-охолни и волни воаяжи. През 1992-а една организация предлага страхотна екскурзия, която и през днешния ден звучи примамливо. Тръгва се със аероплан от София за Ларнака, където туристите за два дни преглеждат целия Кипър без турската част, а на третия се качват на първокласен круизен транспортен съд.
През първата нощ доближават до израелското пристанище Хайфа, а оттова ги откарват до Йерусалим, на идната заран се разсънват в Порт Саид, изминават към 200 км по шосе, охранявани от джипове с въоръжени до зъби гардове, и се оказват в Кайро.
На борда на лайнера “Принцеса Виктория ” се качват най-вече английски пенсионери. Любопитен факт е, че екипажът е от българи. Сред пасажерите има и няколко заможни нашенски фамилии: двойка младоженци реститути, семействата на богат търговец и на селски собственик, таман продал зърното. Най-колоритен е цигански барон, придружаван от жена си и двамата си синове.
В началото те срамежливо мълчат, държат се общително, само че на отдалеченост. Отпускат се чак на връщане от Кайро, когато цялата група е мощно впечатлена от историческия музей с експозицията от гробницата на Тутанкамон и, несъмнено, пирамидите. Неочаквано в този щастлив момент баронът и фамилията му изпадат в потрес, тъй като чак тогава схващат какво им е забавното на пирамидите.
Оказва се, че вместо да последват групата в Гиза, неусетно кривнали към магазините в центъра на Кайро, докарвайки екскурзоводите и защитата до тежка нервна рецесия. Осъзнал, че поради подозрителен “Ролекс ” и шепа златни украшения е пропуснал едно от чудесата на света, баронът погалва по главите унищожената си брачна половинка и просълзените си деца и пред целия рейс дава клетва, че до месец ще ги заведе на пирамидите всичките заедно с тъщата. “Ако ще да стана пепел! ”
Пак от същия временен интервал са и първите летни почивки в Тунис. От неспокойствие българите не преценяват, че през юли и август, когато всекидневно си вземат годишния отпуск, в Северна Африка температурите са сред 40 и 50 градуса по Целзий. С голямо неспокойствие си резервират стаи в хотели и ризорти по тунизийското крайбрежие, до което е открита директна самолетна линия от София. Още с кацането осъзнават обаче, че са влезнали непринудено в капан, полетите са единствено веднъж седмично, път за оттегляне няма.
По същото време Тунис се бори с политическа и финансова неустойчивост, бизнесът, изключително туристическият, е заставен да прави икономии, с цел да оцелява. Така въодушевените туристи попадат в нагрети от слънцето стаи, без климатици, непрекъснато бият яростни комари с размера на колибри и се помиряват със свръхподлютена храна с изминал период.
Интересен факт е, че при започване на демокрацията българинът пуши цигари съвсем на всички места. Въздържа се в градския превоз, само че нищо не го стопира да дими на борда на гражданската авиация. Лети се с съветски машини, в чиито седалки са инсталирани железни пепелници за улеснение на пушачите. Става в действителност щуро, когато неотдавна разкрепостените пасажери стартират да разливат закупения от дютифрито алкохол. Настроението внезапно се подвига и
самолетът стартира да прилича на изхвърчала кръчма от спирка за тирове
Легендарен наш футболист, воин от Американското лято през 1994-а, споделя, че след успеха на четвъртфинала по този начин натъпкали чартъра с родственици и близки, че не останало място за масажистите, рехабилитаторите и други от състава на националния тим. Поредна илюстрация за неудържимия ентусиазъм на българския екскурзиант.
Голямото отприщване на пътешественика през 90-те, богат или безпаричен, помъкнал безгрижни показа за цивилизования свят и комплицирано постсоциалистическо съзнание, донася наред с удовлетворението в душите и неприятна популярност на българския екскурзиант.
Световни медии стартират да оповестяват за брутални дебелашки прояви на наши сънародници: издълбали имената си в стволовете на дърветата край Ниагарския водопад, с цел да се знае, че са били там; уловили, опекли и изяли редките птици в Лондонската градска градина, които са благосъстоятелност на короната; намазали с лепило банкомати, развалящи банкноти на дребно в Щатите, и ги опразнили до шушка; отмъкнали всички рула тоалетна хартия от аерогарата в Амстердам; непримирими с високите цени на хотел в Берлин, преднамерено наводнили два етажа…
Но пък, както гласи една остаряла поговорка, даже и по Слънцето има петна!
Като изключим навлизането на западни артикули в магазините, при започване на 90-те години българите най-силно усещат настъпването на демокрацията по опцията да пътуват в чужбина.
Наред с финансовите пирамиди, видеотеките и фризьорските салони, постсоциалистическата страна незабелязано, само че доста бързо се напълва с туристически организации. Те оферират почивки и екскурзии до места, чиито имена до тогава малко на брой са чували. Някои завличат парите на клиентите си, оставяйки мъчно преодолимо отчаяние, най-много поради неналичието на отмъщение за измамниците.
По това време всичко се краде, даже чистачките от стъклата на колите, инфлацията стопява спестяванията, както доменна пещ топи желязна руда, банките банкрутират и в паниката страната избира да нехае за дребните обири. Но въпреки всичко се намират и почтени организации, които сбъдват фантазиите на клиентите си, най-хубавите в сектора съумяват да посредничат дейно и в мъчителния развой по приемане на визи. Така народът хуква да опознава света, от който е държан 45 години в мъчителна изолираност.
За да си визиите възторга от ненадейно зейналия портал, нещо като “Старгейт ”, водещ до непознати и неразучени галактики, би трябвало да сте наясно по какъв начин преди него жителите са пътували на открито. Според статистиката през 80-те годишно сред 500 и 700 хиляди българи посещават приятелски страни от соцлагера, което е към 6-8% от популацията на България. Само някакви си 1-2% са благословени да стигнат до вражеските буржоазен страни, само че това са главно служебни командировки на партийни големци. Показателно е, че през 1978 година над 75% от пътуванията са в пет посоки - Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Югославия, Германска демократична република и Унгария.
Една от известните дестинации е езерото Балатон, чието име звучи примамливо, та чак екзотично, а в реалност из тази унгарска туристическа перла се носи миризма на кал и няма кой знае какво за правене, с изключение на да лежиш върху одеяло на окосена морава. Прекарването е почти като край Панчаревското езеро.
От време на време се провеждат и по-вълнуващи екскурзии, само че да се доредиш до тях, е комплицирана задача, трябват здрави връзки. Такива да вземем за пример са круизите с първокласни кораби по Дунав и до Скандинавието, на които след идването на демокрацията българи си намират работа като обслужващ личен състав или в развлекателните стратегии.
Освен труднодостъпните граници Българска комунистическа партия основава в допълнение усложнение, въвеждайки предел за валутата
Обикновените жители могат да изнасят най-много 100 $ и 300 лв. годишно. Режимът е по-хлабав за министри, депутатии, герои на труда, само че за “заслужилите приятели ”, членовете на Политбюро и значимите клечки в Българска комунистическа партия пазаруването на задгранични банкноти е безкрайно. Така че даже в сърцето на Запада да го пуснат, редовият жител на Народна република България няма по какъв начин да му отпусне края със 100 $.
Настъпването на демокрацията отприщва космополитния дух, само че българите към момента са с лимитирани финансови благоприятни условия. Падат жертви на най-мизерните туристически предложения.
Случва се парите да стигат едвам за долнопробни хотели в покрайнините, по десетина души спят в едно помещение,
постанова се да оцеляват с евтини бисквити
Понякога се нощува по пейки в паркове и изобщо доста българи, тръгнали да откриват света през тези първи години от свободата, са подложени на незабравими унижения.
Популярен режисьор споделя потресаващо прекарване в Лондон през 1994-а, не е тъкмо екскурзия, само че отново е дълго чакано, бленувано странствуване. Група актьори, преди малко приключили НАТФИЗ, се насочат на турне, подготвили са представления за сънародниците ни в английската столица. Тръгват въодушевени и нетърпеливи, само че сядайки в самолета, с смут научават от уредника на пътуването, че отредените им командировъчни са по 4 лири на калпак за цели две седмици. “Добре че артистите се радваме на привилегията да печелим прехраната си на всички места ”, отбелязва режисьорът.
За прохождащите създатели това турне се оказва неповторима професионална школа. Останали без стотинка, те стартират да играят скечове, да свирят и пеят по улиците на кралството, като в последна сметка съумяват да припечелят, едвам се нахранят.
Той си спомня и друго куриозно турне от същия тъмен исторически интервал с български спектакъл в Германия. Актьори, режисьори, гримьори, сценографи и хора, които въобще не би трябвало да са там, се натъпкват в рейс дружно с декорите на представлението. Стъпвайки на европейска земя обаче, запалянковците се сблъскват с непредвиден проблем - по закон се изисква двама водачи за интернационалните пътувания, а нашите разполагат единствено с един.
Съставят му акт и го задължават да стопира на границите, с цел да спи в “бели чаршафи ”, по думите на разказвача: “Чакахме го по 4-5 часа на бензиностанциите, беше хем смешно, хем - безумно. Едно от
огромните развлечения там се оказаха вендинг машини за ловене на плюшени играчки
В групата имахме кукловоди, които за нула време извадиха всички играчки, от което шефът на бензиностанцията побесня и ни изпъди всичките ”.
Такава нерешителност му се натрупала от пътуванията в чужбина през 90-те, че чак през 2018-а съумял да я преодолее дефинитивно с два луксозни гастрола в Мюнхен и Виена.
Има, несъмнено, и други, по-охолни и волни воаяжи. През 1992-а една организация предлага страхотна екскурзия, която и през днешния ден звучи примамливо. Тръгва се със аероплан от София за Ларнака, където туристите за два дни преглеждат целия Кипър без турската част, а на третия се качват на първокласен круизен транспортен съд.
През първата нощ доближават до израелското пристанище Хайфа, а оттова ги откарват до Йерусалим, на идната заран се разсънват в Порт Саид, изминават към 200 км по шосе, охранявани от джипове с въоръжени до зъби гардове, и се оказват в Кайро.
На борда на лайнера “Принцеса Виктория ” се качват най-вече английски пенсионери. Любопитен факт е, че екипажът е от българи. Сред пасажерите има и няколко заможни нашенски фамилии: двойка младоженци реститути, семействата на богат търговец и на селски собственик, таман продал зърното. Най-колоритен е цигански барон, придружаван от жена си и двамата си синове.
В началото те срамежливо мълчат, държат се общително, само че на отдалеченост. Отпускат се чак на връщане от Кайро, когато цялата група е мощно впечатлена от историческия музей с експозицията от гробницата на Тутанкамон и, несъмнено, пирамидите. Неочаквано в този щастлив момент баронът и фамилията му изпадат в потрес, тъй като чак тогава схващат какво им е забавното на пирамидите.
Оказва се, че вместо да последват групата в Гиза, неусетно кривнали към магазините в центъра на Кайро, докарвайки екскурзоводите и защитата до тежка нервна рецесия. Осъзнал, че поради подозрителен “Ролекс ” и шепа златни украшения е пропуснал едно от чудесата на света, баронът погалва по главите унищожената си брачна половинка и просълзените си деца и пред целия рейс дава клетва, че до месец ще ги заведе на пирамидите всичките заедно с тъщата. “Ако ще да стана пепел! ”
Пак от същия временен интервал са и първите летни почивки в Тунис. От неспокойствие българите не преценяват, че през юли и август, когато всекидневно си вземат годишния отпуск, в Северна Африка температурите са сред 40 и 50 градуса по Целзий. С голямо неспокойствие си резервират стаи в хотели и ризорти по тунизийското крайбрежие, до което е открита директна самолетна линия от София. Още с кацането осъзнават обаче, че са влезнали непринудено в капан, полетите са единствено веднъж седмично, път за оттегляне няма.
По същото време Тунис се бори с политическа и финансова неустойчивост, бизнесът, изключително туристическият, е заставен да прави икономии, с цел да оцелява. Така въодушевените туристи попадат в нагрети от слънцето стаи, без климатици, непрекъснато бият яростни комари с размера на колибри и се помиряват със свръхподлютена храна с изминал период.
Интересен факт е, че при започване на демокрацията българинът пуши цигари съвсем на всички места. Въздържа се в градския превоз, само че нищо не го стопира да дими на борда на гражданската авиация. Лети се с съветски машини, в чиито седалки са инсталирани железни пепелници за улеснение на пушачите. Става в действителност щуро, когато неотдавна разкрепостените пасажери стартират да разливат закупения от дютифрито алкохол. Настроението внезапно се подвига и
самолетът стартира да прилича на изхвърчала кръчма от спирка за тирове
Легендарен наш футболист, воин от Американското лято през 1994-а, споделя, че след успеха на четвъртфинала по този начин натъпкали чартъра с родственици и близки, че не останало място за масажистите, рехабилитаторите и други от състава на националния тим. Поредна илюстрация за неудържимия ентусиазъм на българския екскурзиант.
Голямото отприщване на пътешественика през 90-те, богат или безпаричен, помъкнал безгрижни показа за цивилизования свят и комплицирано постсоциалистическо съзнание, донася наред с удовлетворението в душите и неприятна популярност на българския екскурзиант.
Световни медии стартират да оповестяват за брутални дебелашки прояви на наши сънародници: издълбали имената си в стволовете на дърветата край Ниагарския водопад, с цел да се знае, че са били там; уловили, опекли и изяли редките птици в Лондонската градска градина, които са благосъстоятелност на короната; намазали с лепило банкомати, развалящи банкноти на дребно в Щатите, и ги опразнили до шушка; отмъкнали всички рула тоалетна хартия от аерогарата в Амстердам; непримирими с високите цени на хотел в Берлин, преднамерено наводнили два етажа…
Но пък, както гласи една остаряла поговорка, даже и по Слънцето има петна!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ