Преди 31 години, на 7 юни 1990 г., Орлов мост“

Преди 31 години, на 7 юни 1990 година, „ Орлов мост “ се трансформира в знак на вярата и фантазията да живеем в демократична европейска страна, без да ни ръководят комунисти, без да подвластен от ченгета от Държавна сигурност, без да ни лимитират свободата във всичките й измерения. Емоцията на този ден още владее сърцата на всички седесари, на всички бълагари, които искахме смяна и развиване на Родината ни, потискана половин век от руския ботуш и неговите тукашни прислужници. Вярвахме, че тази смяна ще пристигна скоро и Съюз на демократичните сили потегли по пътя й със мощен жар и убеденост, че ще успеем бързо да я реализираме. Но не бяхме планували какъв брой мощна може да бъде хватката на останалите от комунизма структури, пазещи с цената на всичко завета на Българска комунистическа партия – да трансформират политическата власт в икономическа. Самите ние направихме неточности – от неумелост, от неспокойствие да случим нещата бързо, само че и поради персонални вражди и мощно лидерско его.Въпреки това, в никакъв случай не отстъпихме от ясния път за България към НАТО и Европейски Съюз – идеята, която предложихме на българските жители и получихме поддръжка от тях. През всички тези години ние предупреждавахме, че прокремълските сили няма да оставят току-тъй България да бъде развита демократична страна с прозападна ориентировка. Много хора не приемаха това съществено. Но днешните събития ни карат още по-силно да светнем предупредителната лампа. На 11 юли още веднъж има избори. И те не са единствено за парламент, а за заемане на ясна позиция: накъде да гледа лицето на България – на Запад или на Изток. Нямаме подозрение, че конфликтът ще бъде по тази линия, без значение кой какво приказва и каква роля играе в политическия театър. Ще допуснем ли откровени прокремълски сили да вземат решение съдбините ни?  Отговорът на Съюз на демократичните сили е – Не!
Дължим го на всички, които бяха преди 31 години на „ Орлов мост “ и на всички, които ни подкрепяха в страната!