Преди 30 години, през 1995 година, в разгара на демокрацията

Преди 30 години, през 1995 година, в разгара на „ демокрацията ” ни напусна неусетно Димитър Кожухаров. А от средата на 30-те доникъде на 60-те години беше измежду най- забележителните наши артисти. И в случай че Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Рафаел Арие и Димитър Петков направиха кариерата си в чужбина и малко пяха в родината си, той, въпреки и същата класа и мащаб, остана правилен на България. Повече от три десетилетия твори на наша сцена и дълго по-късно работи и като доста сполучлив вокален възпитател. Ще загатна единствено няколко от фамозните му възпитаници: Рени Пенкова, Катя Попова, Бойка Косева и преди всички безспорната дългогодишна примадона Юлия Винер. Ето какво сподели тя за своя преподавател: “…Ако го нямаше него, просто аз нямаше да стана певица! На Димитър Кожухаров аз дължа всичко! Бях щастлива, че учих при него и че имах щастието да бъда дружно на сцената с него! ”

Дълъг е креативният път на този незабравим и, за жалост, позабравен през днешния ден актьор. А години наред беше измежду стълбовете на националната ни оперна сцена. Интересно е, че стартира кариерата си не в Операта, а в Оперетата и като концертен артист в неотдавна учреденото “Радио София ”. За благополучие, през днешния ден БНР съхранява 15 записа на цели оперни спектакли с негово присъединяване на софийска сцена. Десетки са и соловите му записи във Фонотеката. Много са и концертните и студийните регистрации. Първите му солови изяви пред микрофона датират още от 1936 година. (Друг е въпросът, че през днешния ден БНР показва повече записи на непознати, небългарски артисти, за сметка на нашите, които към този момент започнаха да се не помнят и това е в действителност непростимо!/.

Роден е под знака на земния Телец, на 27 април 1911 година в Ямбол в фамилията на правист и учителка, които обичат огромната музика.. От деветгодишен живее в София, където се преселва фамилията му. Завършва Първа мъжка гимназия с отличие и по гледище на татко си записва право в Софийския университет. Но пее от дете и любовта му към музиката надвива. През май 1933 година, 21- годишен, е за първи път на сцената – извършва ролята на Казанова в едноименната операта на Йохан Щраус в фамозния на времето спектакъл на Ангел Сладкаров. Окуражен от триумфа на премиерата, взема решение да се посвети напълно на сцената. Започва да учи съществено пеене, първо при Димитър Попиванов, след това при Христина Морфова и Събчо Събев. През 1943 година е изпратен на специализация в Залцбург при фамозния италиански възпитател Виторио Мурати. Красивият му, обемен, мощен бас получава солидна режисура, а безспорната му благозвучност и артистичност са гаранция и за първите му триумфи в оперетата. Но през тези години е на първо място концертен реализатор.

През 1939 година е поканен да направи своя дебют и в операта. Ролята е сложна, белкантова – Дон Балдасаре от „ Фаворитката ” на Доницети. Работи под музикалното управление на диригента Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Иванов. За това му присъединяване във вестник „ Дневник ” на 7 октомври 1939 година музикалният критик Петко Тихолов написа следните редове:

„ Слушали бяхме и различен път господин Кожухаров. Но тая вечер той съумя да завладее напълно публиката със своя мощен глас, свободно и изтънчено поведение на сцената, с пределно ясната фраза и прецизна благозвучност. Нашата аудитория справедливо го възнагради с възторжени ръкопляскания. ”

От 1940 до 1967 година Димитър Кожухаров е постоянен солист на първата ни оперна сцена. Близо 50 са неговите функции, основно централни от огромния типичен съветски, западен, а също и от българския репертоар. Респектира даже единствено изброяване на част от на играните: Борис Годунов, Пимен и Варлаам от „ Борис Годунов ”, Иван Сусанин, Филип Втори, Мефистофел, Кончак и Галицки от „ Княз Игор ”, Досифей и Иван Ховански от „ Хованщина ”, Осмин от „ Отвличането от Сарая ”, Зарастро от „ Вълшебната флейта ”, Фиеско от „ Симон Боканегра ”… И още: Раймондо от „ Лучия ”, Варяжкият посетител от „ Садко ”, Гремин от „ Онегин ”, Тимур от „ Турандот ”… Изпълнява с триумф и няколко баритонови функции: Холандеца на Вагнер, Княз Игор, Скарпия от „ Тоска ”.

Звезден момент в кариерата му е срещата с бележития немски режисьор Ханс Майстер през 1943 година С него прави ролята на Фафнер от първата българска режисура на „ Рейнско злато ” от Рихард Вагнер. Премиерата на 31 октомври 1943 година е успех и за артиста и му открива пътя към огромните функции: Филип Втори, Борис Годунов, Иван Сусанин.

През 50-те и 60 години, дружно с Михаил Попов, Димитър Кожухаров поема целия басов репертоар, като дружно с класическите функции от Моцарт, Верди, Росини, Доницети, Пучини, Бизе, Масне става първи реализатор на доста герои от произведения на български, съветски и славянски създатели: Маестро Атанасов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Сметана, Чайковски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Кабалевски… Последният го прави оценка извънредно високо в ролята на Тарас от своята опера „ Семейството на Тарас ”. Ето какво написа той в сп. „ Българска музика ”:

„ Всички реализатори се оправиха доста добре с функциите си. Досега обаче смятах, че не съм написал добре последната, осма картина на тази моя творба. Но от това, което видях и чух нощес на премиерата в София (17 декември 1952), мога умерено да заявя, че изпълнителят на Тарас, басът Димитър Кожухаров се оправи чудесно! В неговата игра и пеене съумях за първи път да видя своя същински воин и пристигнах до убеждението, че не картината, а осъществяванията у нас до момента не са били на нужната висота! ”.

Да, оценката на един от огромните оперни създатели на ХХ век за нашия артист не е пресилена. От този мащаб, от това качество бяха всички негови функции. Изработени точно и въодушевено, дружно с огромните недостигнати и до през днешния ден оперни майстори от неговото време – диригентите Асен Димитров, Асен Найденов, Атанас Маргаритов, режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Илия Иванов, те ще останат като пример в историята на първия ни оперен спектакъл.

Списък на функциите му, които е играл в Софийската опера (по години):

Пьотр Чайковски: „ Евгений Онегин “ (Гремин) – 1937, „ Йоланта “ (Крал Рене) – 1952, Веселин Стоянов: „ Саламбо “ (Нар Хаваз) – 1940, Георги Атанасов: „ Цвета “ (Селим Ходжа) – 1941, Лудвиг ван Бетовен: „ Фиделио “ (Дон Фернандо) – 1941, Гаетано Доницети: „ Лучия ди Ламермур “ (Раймондо) – 1941, Джузепе Верди: „ Трубадур “ (Ферандо) – 1945, Аида “ (Рамфис) – 1952, „ Отело “ (Лодовико) – 1958, „ Дон Карлос “ (Филип Втори) – 1960, Джакомо Пучини: „ Бохеми “ (Колин) – 1946, Модест Мусоргски: „ Борис Годунов “ (Пимен, Варлаам – 1946, Борис – 1953), „ Хованщина “ (Княз Иван Ховански – 1954, Досифей – 1955), Александър Бородин: „ Княз Игор “ (Кончак, Галицки) – 1947, Волфганг Амадеус Моцарт: „ Отвличане от сарая “ (Осмин) – 1947, Дмитри Кабалевски: „ Семейството на Тарас “ (Тарас) – 1952, Шарл Гуно: „ Фауст “ (Мефистофел) – 1957, Сергей Прокофиев: „ Война и мир “ (Генерал Бенингсен, Генерал Белер) – 1957, Рихард Вагнер: „ Летящият холандец “ (Холандецът) – 1959, Парашкев Хаджиев: „ Луд гидия “ (Чорбаджи Радан) – 1959.