Бордът за лева пада 28 години след началото
Преди 28 години на днешната дата (1 юли 1997 г.) курсът на българския лев беше привързан с немската марка, съобщи БГНЕС.
На 1 юли за финален път означаваме годишнината от въвеждането на валутния ръб в България, откакто на 1 януари 2026 година се чака да влезем в еврозоната, с което дефинитивно ще приключим процеса на евроинтеграция на България, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Точно преди 28 години на днешната дата (1 юли 1997 г.) курсът на българския лев беше привързан с немската марка. Към оня миг в Закона за Българска национална банка е записано, че формалният курс е 1000 лева за 1 немска марка. На 1 януари 1999 година, откакто Германия приема еврото, курсът автоматизирано се трансформира на 1955,83 лв. за 1 евро – по отношение на формалния курс, по който немската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лв. и от 5 юли 1999 година курсът се фиксира на познатото 1,95583 лв. за 1 евро. На 10 юли 2020 година този курс е доказан при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).
Валутният ръб в продължение на 28 години подсигурява финансовата непоклатимост в България и е един от факторите, съдействащи за нейния стопански напредък. 28 години българските жители не познават тежки рецесии, с каквито бяха изпъстрени първите седем години на прехода от 1990 до 1997 година Най-тежката от тях, която в действителност стана причина за прекосяването към валутния ръб, стана така наречен „ Виденова зима “ от 1996-1997 година
Проблемите в страната се задълбочават от устрема на държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов по едно и също време да резервира работните места, да изплаща външния дълг и да управлява валутния курс. Всички тези фактори довеждат до икономическа рецесия, галопираща инфлация, всекидневно обезценяване на лв. до степен хората да получават заплати от 5 $. Тази политика изкарва хиляди протестиращи по улиците на България и води до рухване на държавното управление на Виденов.
Поради неспособността на България да ръководи своите обществени финанси още от края на 1996 година стартират договаряния с Международния валутен фонд за разпределяне на заеми. Последният е подготвен да го направи, само че при изискване, че в страната бъде въведен паричен съвет, прочут повече у нас като валутен ръб. Преговорите за него са завършени сполучливо от служебното държавно управление с министър председател Стефан Софиянски напролет на 1997 година Паричният съвет обезпечава нужната за стопанската система ценова непоклатимост.
Особеност на българския валутен ръб е, че той обезпечава покритие на банкноти, монети и депозити (депозита на държавното управление и запасите на комерсиалните банки). Основното предписание на този режим е ограничението размера на емисията на аварийни пари до този на притежаваните задгранични валутни запаси.
Всъщност бордът трансформира по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния ръб централната банка у нас не е самостоятелна, рефинансира безотговорно и необезпечено комерсиалните банки, финансира непосредствено и бюджетните недостиг на страната. Точно това трансформира бордът – дава самостоятелност на Българска народна банка, не позволява централната банка да дава заеми на държавното управление и дава доста ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – единствено в случай че банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при съблюдаване на строги условия за типа и качеството на предоставеното поръчителство.
Валутният ръб е една от най-успешните политики през последните 35 години. Фактически левът е привързан с еврото, само че ние не можем да се възползваме от всички благоприятни условия, които ни дава единната европейска валута. Така че е настъпило времето България да направи идната крачка и да премине към еврото.
