Когато Германия премахна срамния параграф 175
Преди 25 години Германия отстранява параграф 175 от Наказателния кодекс. Оттогава хомосексуалните контакти сред възрастни към този момент не се преследват от закона. Как се стига до революционната за това време смяна? Оливер Пипер споделя в публикация за " Дойче веле ".
През 1994 година, когато Нелсън Мандела става първият негър президент на ЮАР, когато тунелът под Ламанша сред Англия и Франция е пуснат, когато Джордж Форман си обезпечава купата на международен първенец по бокс, в Германия също се случва нещо историческо.
За Манфред Брунс, хомосексуален някогашен федерален прокурор, то е доста повече - от десетилетия той се бори за премахването на параграф 175 от Наказателния кодекс (НК), което се случва на 11 юни 1994 - тогава срамният текст, останал още от Кайзерово време, е премахнат.
Спазван прецизно от нацистите
С това се поставя завършек на траялото над един век гонене на хомосексуалните. Едновременно с основаването на Германския райх през 1871 година параграфът е признат като мярка против " неестествените интимни връзки " сред мъже, което действие се санкционира със затвор до 6 месеца. Националсоциалистите ползват доста строго мярката и даже я стягат още повече. Така една целувка или един сластен взор са били изцяло задоволителни, с цел да се озовете зад решетките за хомосексуално държание. За по-тежките случаи - при " същински разврат " - присъдата е достигала даже до 10 години отнемане от независимост.
След войната новосъздадената Федерална република възприема националсоциалистическата версия на параграфа (ГДР се връща към първичния текст) и благодарение на така наречен нацистки " розови описи " след 1949 година са проведени над 100 хиляди правосъдни процеса против хомосексуални. В огромната си част те завършват с неоправдателни присъди.
Германска демократична република дава образец на Запада
" Ако не беше Обединението, в никакъв случай нямаше да се стигне до премахването на този параграф ", споделя Манфред Брунс. На извършената тогава кръгла маса точно считаните за прекомерно изостанали източногерманци се застъпват за това параграф 175 от Наказателен кодекс и възбраната за аборти да не са част от правния мир на федералната страна.
По това време и немското общество към този момент е узряло за такава смяна, само че не и политиците от ХДС и ХСС, споделя Брунс. " Това, което в прилежащи страни като Франция и Холандия се възприемаше като нещо обикновено, не се вписваше въобще в мирогледа на консервативните сили в Германия. Много от тях се притесняваха, че хомосексуалността може да се популяризира като горски пожар. " Така параграф 175 от Наказателен кодекс в последна сметка остана в действие цели 123 години.
Личната история на Манфред Брунс въплъщава може би най-добре дългия път, който хомосексуалните хора в Германия е трябвало да извървят в тяхната битка за равни права. Брунс е роден в немския град Линц, на брега на Рейн, през 1934 година в семейство на католици. Десетилетия наред прокурорът крие хомосексуалните си пристрастености, дами се и става татко на три деца. Изгражда сполучлива професионална кариера и става федерален прокурор във Федералния съд в Карлсруе.
Така стартира дългата борба
През 1983 година, когато партията на канцлера Хелмут Кол печели безапелационно изборите за Бундестаг, гръмва аферата " Кислинг " - 4-звездният военачалник и заместник-главнокомандващ на войските на НАТО в Европа Гюнтер Кислинг е упрекнат в хомосексуалност.
По това време Брунс към този момент е разкрил пред брачната половинка си, че е хомосексуален, и взема решение да каже истината и в службата. Неговият шеф, основният прокурор Курт Ребман, обаче не демонстрира никакво схващане и реалокира Брунс в друго съдилище с аргумента, че неговото полово държание представлявало " риск за сигурността ".
Една година по-късно цяла Германия научава, че Манфред Брунс е хомосексуален. Прокурорът е поканен в телевизионно токшоу, а на идващия ден вестник " Билд " излиза със заглавие " Федералният прокурор Брунс признава: Аз съм гей! ".
Така стартира и борбата на Манфред Брунс против срамния параграф, той става представител на Асоциацията на лесбийките и гейовете в Германия, а през 1994 година някогашният президент Роман Херцог го удостоява с Федералния кръст за заслуги.
" Това е ужасно "
Дори и през днешния ден Манфред Брунс, който живее щастливо с колегата си от 26 години, към момента работи за ЛГБТ асоциацията като юридически консултант. Мотивацията за неговия ангажимент остава една и съща през всичките години: " Трябваше да направя нещо, с цел да не се повтаря моята история. "
Днес Манфред Брунс най-сетне е постигнал задачата си. Даже може би и повече: " През 1989 година за първи път поискахме бракът да бъде позволен за всички, постигнахме го през 2017 година. Днес в Германия хомосексуалността не е спънка да станеш даже и министър, което е ужасно ", не крие насладата си от това Манфред Брунс.
През 1994 година, когато Нелсън Мандела става първият негър президент на ЮАР, когато тунелът под Ламанша сред Англия и Франция е пуснат, когато Джордж Форман си обезпечава купата на международен първенец по бокс, в Германия също се случва нещо историческо.
За Манфред Брунс, хомосексуален някогашен федерален прокурор, то е доста повече - от десетилетия той се бори за премахването на параграф 175 от Наказателния кодекс (НК), което се случва на 11 юни 1994 - тогава срамният текст, останал още от Кайзерово време, е премахнат.
Спазван прецизно от нацистите
С това се поставя завършек на траялото над един век гонене на хомосексуалните. Едновременно с основаването на Германския райх през 1871 година параграфът е признат като мярка против " неестествените интимни връзки " сред мъже, което действие се санкционира със затвор до 6 месеца. Националсоциалистите ползват доста строго мярката и даже я стягат още повече. Така една целувка или един сластен взор са били изцяло задоволителни, с цел да се озовете зад решетките за хомосексуално държание. За по-тежките случаи - при " същински разврат " - присъдата е достигала даже до 10 години отнемане от независимост.
След войната новосъздадената Федерална република възприема националсоциалистическата версия на параграфа (ГДР се връща към първичния текст) и благодарение на така наречен нацистки " розови описи " след 1949 година са проведени над 100 хиляди правосъдни процеса против хомосексуални. В огромната си част те завършват с неоправдателни присъди.
Германска демократична република дава образец на Запада
" Ако не беше Обединението, в никакъв случай нямаше да се стигне до премахването на този параграф ", споделя Манфред Брунс. На извършената тогава кръгла маса точно считаните за прекомерно изостанали източногерманци се застъпват за това параграф 175 от Наказателен кодекс и възбраната за аборти да не са част от правния мир на федералната страна.
По това време и немското общество към този момент е узряло за такава смяна, само че не и политиците от ХДС и ХСС, споделя Брунс. " Това, което в прилежащи страни като Франция и Холандия се възприемаше като нещо обикновено, не се вписваше въобще в мирогледа на консервативните сили в Германия. Много от тях се притесняваха, че хомосексуалността може да се популяризира като горски пожар. " Така параграф 175 от Наказателен кодекс в последна сметка остана в действие цели 123 години.
Личната история на Манфред Брунс въплъщава може би най-добре дългия път, който хомосексуалните хора в Германия е трябвало да извървят в тяхната битка за равни права. Брунс е роден в немския град Линц, на брега на Рейн, през 1934 година в семейство на католици. Десетилетия наред прокурорът крие хомосексуалните си пристрастености, дами се и става татко на три деца. Изгражда сполучлива професионална кариера и става федерален прокурор във Федералния съд в Карлсруе.
Така стартира дългата борба
През 1983 година, когато партията на канцлера Хелмут Кол печели безапелационно изборите за Бундестаг, гръмва аферата " Кислинг " - 4-звездният военачалник и заместник-главнокомандващ на войските на НАТО в Европа Гюнтер Кислинг е упрекнат в хомосексуалност.
По това време Брунс към този момент е разкрил пред брачната половинка си, че е хомосексуален, и взема решение да каже истината и в службата. Неговият шеф, основният прокурор Курт Ребман, обаче не демонстрира никакво схващане и реалокира Брунс в друго съдилище с аргумента, че неговото полово държание представлявало " риск за сигурността ".
Една година по-късно цяла Германия научава, че Манфред Брунс е хомосексуален. Прокурорът е поканен в телевизионно токшоу, а на идващия ден вестник " Билд " излиза със заглавие " Федералният прокурор Брунс признава: Аз съм гей! ".
Така стартира и борбата на Манфред Брунс против срамния параграф, той става представител на Асоциацията на лесбийките и гейовете в Германия, а през 1994 година някогашният президент Роман Херцог го удостоява с Федералния кръст за заслуги.
" Това е ужасно "
Дори и през днешния ден Манфред Брунс, който живее щастливо с колегата си от 26 години, към момента работи за ЛГБТ асоциацията като юридически консултант. Мотивацията за неговия ангажимент остава една и съща през всичките години: " Трябваше да направя нещо, с цел да не се повтаря моята история. "
Днес Манфред Брунс най-сетне е постигнал задачата си. Даже може би и повече: " През 1989 година за първи път поискахме бракът да бъде позволен за всички, постигнахме го през 2017 година. Днес в Германия хомосексуалността не е спънка да станеш даже и министър, което е ужасно ", не крие насладата си от това Манфред Брунс.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ