Повод винаги ще се намери. Как САЩ бомбардираха страна заради “спасението на президента”
Преди 25 години американците и британците започнаха интервенция „ Пустинна лисица “. Подлагайки Ирак на интензивни бомбардировки, Вашингтон подцени мнението на международните сили и наруши решенията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. И не ставаше въпрос единствено за желанието да се смъкна Саддам Хюсеин.
Западът против Хюсеин
След като губи войната в Персийския залив през 1991 година, иракският деспот беше заставен да приключи своята стратегия за оръжия за всеобщо заличаване. Под наблюдението на специфична комисия на Организация на обединените нации в страната бяха унищожени 40 хиляди химически бойни глави, 700 тона реактиви, 3600 тона неразрешени химикали и повече от 100 единици съоръжение за тяхното произвеждане.
Въпреки това Вашингтон вярваше, че Багдад крие част от бойните глави. Хюсеин разчиташе на премахването на глобите и отстъпи пред инспекторите. Един от тях, Скот Ритър, означи, че иракският президент в по-голямата си част удовлетворява настояванията им, като се изключи настояванията за инспекция на секретни обекти, свързани с персоналната му сигурност.
През февруари 1998 година Хюсеин най-сетне ги пуска и там. Там не виждат нищо друго с изключение на разкош. Но инспекторите не повярват, че тези здания нямат подземията.
Една от дилемите на задачата на Организация на обединените нации е да събира данни за MИ6, твърди по-късно Ритър. Съединени американски щати и Англия желаят да показват иракския водач като интернационален нарушител, с цел да отслабят оптимално режима му и да реализират събаряне даже с военни средства. „ Сигурен съм, че до 1996 година по решение на Организация на обединените нации бяхме разоръжили Ирак с 95% “, акцентира Ритър. Според него Западът просто е търсил причина да бомбардира.
Опустошително избавление
Отношенията сред инспектората на Организация на обединените нации и Хюсеин се утежняват към октомври 1998 година Взаимното съмнение нараства. Както сподели ръководителят на комисията Ричард Бътлър, Вашингтон му предлага да изтегли екипа си от страната, с цел да избегне жертви, защото войната е неизбежна. През ноември Багдад показва подготвеност да продължи съдействието без предварителни условия. Но Клинтън към този момент е подписал Акта за избавление на Ирак.
Конгресът утвърждава този документ. Един от пламенните поддръжници на интервенцията е сенатор Джо Байдън от Делауеър. Той се застъпва освен за ракетни удари по Багдад, само че и за наземна интервенция за физическо очистване на иракския президент.
" В последна сметка ще би трябвало да стартираме това сами. Имаме потребност от момчета като вас в униформи, с цел да се върнем в пустинята и да унищожим кучия наследник Саддам ", споделя Байдън на чувания през септември 1998 година
Според американското издание “Интерсепт ” Байдън е приканва Клинтън да не се опасява от огромни митинги в Съединени американски щати по отношение на това. На 16 декември Белият дом позволи военната интервенция “Пустинна Лисица ”
Нощен удар
Вашингтон не желае това да е интервенция на НАТО. Затова подписва коалиция с Лондон. Новият министър председател Тони Блеър организираше своята политика в американския канал - не е мъчно да се реализира съглашение с него. Не е поискано утвърждение от Организация на обединените нации. За разузнаване съдружниците се възползват от контрола върху неразрешените за полети зони в небето на Ирак. Тактиката се основава на софтуерно предимство.
Първите са бяха нанесени през нощта на 17 декември. Общо по време на интервенцията са употребявани съвсем 400 крилати ракети “Томахоук ” и АГМ-86. В течение на два дни съдружните Военновъздушни сили правят към 650 полета и хвърлят 540 бомби. Също по този начин вземат участие пет стратегически бомбардировача Б-52 и четири Б-1Б. Самолетите са основани най-вече на нуклеарния самолетоносач “Ентърпрайз ”. 14 английски “Торнадо ” изхвърчат от бази в Кувейт, покрай границата с Ирак.
Официални цели са уреди за предпазване и произвеждане на химически оръжия. А точно: президентски дворци, петролни фабрики и военни лагери. Багдад оповестява, че са били свалени десетки американски крилати ракети. Пентагонът отхвърля това. Ирак има единствено остарели системи за Противовъздушна отбрана, неспособни да устоят на най-новите ракети и самолети. Но има някои произшествия. Една от “Томахавките ” се разрушава в Иран, унищожавайки шест къщи.
Ударите стопират на 19 декември. Общо уцелени са към 100 обекта. Пентагонът прави оценка 85% от плануваните цели. Половината са изцяло унищожени или съществено развалени. Включително щаба на иракското военно разузнаване, щаба и казармите на Републиканската армия, някои от жилищата на Хюсеин, постройките на военната промишленост и службите за сигурност.
Сателитната система за лъчение и телефонните линии, свързващи Ирак с външния свят, са деактивирани. Военни бази покрай границата с Йордания и цех за произвеждане на дронове бяха изравнени със земята. Иракският деспот се крие в бункер. В тези дни той губи доверието на мнозина към себе си. Някои даже са екзекутирани, споделя някогашният чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ Кенет Полак.
Подготвената за наземната интервенция 30-хилядна формация по този начин и не е употребена. В резултат на това, съгласно Пентагона, нито един американски или английски боен не е бил погубен. Загубите на Ирак съгласно разнообразни източници варират от 600 до 1600 души.
Като по филмите
Година преди “Пустинна Лисица ” Съединени американски щати снимат кино лентата “Да разлаем кучетата ”, в който основните герои отвличат вниманието на обществото от обвиняванията на президента в полово закононарушение с измислена война с несъществуваща терористична група в Албания. Смята се, че сходен сюжет е употребила и Клинтън, която се притеснява от импийчмънт поради абсурда с Моника Люински.
Това обаче съумя да отсрочва съвещанието единствено с един ден. Не печели никакви спомагателни точки в Конгреса. В същото време Камарата на представителите с огромно болшинство (417 гласа против пет) приема резолюция за безусловна поддръжка за военната интервенция. Вярно е, че конгресмените се тормозят от въпроса: за какво стартира в този момент?
Белият дом съществено разчита на обстоятелството, че някои умерени републиканци няма да поддържат импийчмънта. Демократите пазят Клинтън със зъби и нокти.
Камарата на представителите гласоподава да повдигне обвинявания в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правораздаването против президента. Но през януари 1999 година Сенатът отхвърля импийчмънта с болшинство и Клинтън остава на поста до края на мандата си.
Противно на интернационалното право
Държавният департамент съобщи, че „ Пустинна лисица “ може да продължи толкоз дълго, колкото е належащо, и без оглед на интернационалната общественост. Москва не е съветвана. Борис Елцин осъди американско-британската коалиция, като означи, че признатите по-рано резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за Ирак не дават никакви учредения за дейности, които нарушават правилата на интернационалното право.
Руският външен министър Сергей Иванов споделя, че спорът в Ирак е породен от дейностите на ръководителя на инспекторите на Организация на обединените нации Бътлър. „ Под претекст за унищожаване на оръжията в действителност се нанася удар върху работата, осъществена през последните седем години “, акцентира той.
Руските посланици във Англия и Съединени американски щати Юрий Фокин и Юлий Воронцов са краткотрайно отзовани в Москва. Никой обаче не желае съществено изостряне. " Дадохме да се разбере на американците, че няма да гледаме умерено на тяхното изкуство - ние също имаме национални ползи. Но няма смисъл да се връщаме към борба ", написа " Комерсант ", базирайки се на източник в дипломатическите кръгове.
Освен Русия, Франция, Италия, Индия, Иран и Китай остро подлагат на критика Лондон и Вашингтон. Американците и британците са подкрепени от Япония, Канада, Австралия, Испания и Южна Корея. Германия показва страдание.
Вашингтон за следващ път удостовери политиката си на игнориране на мнението на интернационалната общественост по военни въпроси. “Пустинна Лисица ” нанесе сериозен удар на Ирак. През 2003 година интервенция „ Иракска независимост “ приключи това, което стартира: американците смъкнаха и отстраниха Хюсеин.
Превод: В. Сергеев
Западът против Хюсеин
След като губи войната в Персийския залив през 1991 година, иракският деспот беше заставен да приключи своята стратегия за оръжия за всеобщо заличаване. Под наблюдението на специфична комисия на Организация на обединените нации в страната бяха унищожени 40 хиляди химически бойни глави, 700 тона реактиви, 3600 тона неразрешени химикали и повече от 100 единици съоръжение за тяхното произвеждане.
Въпреки това Вашингтон вярваше, че Багдад крие част от бойните глави. Хюсеин разчиташе на премахването на глобите и отстъпи пред инспекторите. Един от тях, Скот Ритър, означи, че иракският президент в по-голямата си част удовлетворява настояванията им, като се изключи настояванията за инспекция на секретни обекти, свързани с персоналната му сигурност.
През февруари 1998 година Хюсеин най-сетне ги пуска и там. Там не виждат нищо друго с изключение на разкош. Но инспекторите не повярват, че тези здания нямат подземията.
Една от дилемите на задачата на Организация на обединените нации е да събира данни за MИ6, твърди по-късно Ритър. Съединени американски щати и Англия желаят да показват иракския водач като интернационален нарушител, с цел да отслабят оптимално режима му и да реализират събаряне даже с военни средства. „ Сигурен съм, че до 1996 година по решение на Организация на обединените нации бяхме разоръжили Ирак с 95% “, акцентира Ритър. Според него Западът просто е търсил причина да бомбардира.
Опустошително избавление
Отношенията сред инспектората на Организация на обединените нации и Хюсеин се утежняват към октомври 1998 година Взаимното съмнение нараства. Както сподели ръководителят на комисията Ричард Бътлър, Вашингтон му предлага да изтегли екипа си от страната, с цел да избегне жертви, защото войната е неизбежна. През ноември Багдад показва подготвеност да продължи съдействието без предварителни условия. Но Клинтън към този момент е подписал Акта за избавление на Ирак.
Конгресът утвърждава този документ. Един от пламенните поддръжници на интервенцията е сенатор Джо Байдън от Делауеър. Той се застъпва освен за ракетни удари по Багдад, само че и за наземна интервенция за физическо очистване на иракския президент.
" В последна сметка ще би трябвало да стартираме това сами. Имаме потребност от момчета като вас в униформи, с цел да се върнем в пустинята и да унищожим кучия наследник Саддам ", споделя Байдън на чувания през септември 1998 година
Според американското издание “Интерсепт ” Байдън е приканва Клинтън да не се опасява от огромни митинги в Съединени американски щати по отношение на това. На 16 декември Белият дом позволи военната интервенция “Пустинна Лисица ”
Нощен удар
Вашингтон не желае това да е интервенция на НАТО. Затова подписва коалиция с Лондон. Новият министър председател Тони Блеър организираше своята политика в американския канал - не е мъчно да се реализира съглашение с него. Не е поискано утвърждение от Организация на обединените нации. За разузнаване съдружниците се възползват от контрола върху неразрешените за полети зони в небето на Ирак. Тактиката се основава на софтуерно предимство.
Първите са бяха нанесени през нощта на 17 декември. Общо по време на интервенцията са употребявани съвсем 400 крилати ракети “Томахоук ” и АГМ-86. В течение на два дни съдружните Военновъздушни сили правят към 650 полета и хвърлят 540 бомби. Също по този начин вземат участие пет стратегически бомбардировача Б-52 и четири Б-1Б. Самолетите са основани най-вече на нуклеарния самолетоносач “Ентърпрайз ”. 14 английски “Торнадо ” изхвърчат от бази в Кувейт, покрай границата с Ирак.
Официални цели са уреди за предпазване и произвеждане на химически оръжия. А точно: президентски дворци, петролни фабрики и военни лагери. Багдад оповестява, че са били свалени десетки американски крилати ракети. Пентагонът отхвърля това. Ирак има единствено остарели системи за Противовъздушна отбрана, неспособни да устоят на най-новите ракети и самолети. Но има някои произшествия. Една от “Томахавките ” се разрушава в Иран, унищожавайки шест къщи.
Ударите стопират на 19 декември. Общо уцелени са към 100 обекта. Пентагонът прави оценка 85% от плануваните цели. Половината са изцяло унищожени или съществено развалени. Включително щаба на иракското военно разузнаване, щаба и казармите на Републиканската армия, някои от жилищата на Хюсеин, постройките на военната промишленост и службите за сигурност.
Сателитната система за лъчение и телефонните линии, свързващи Ирак с външния свят, са деактивирани. Военни бази покрай границата с Йордания и цех за произвеждане на дронове бяха изравнени със земята. Иракският деспот се крие в бункер. В тези дни той губи доверието на мнозина към себе си. Някои даже са екзекутирани, споделя някогашният чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ Кенет Полак.
Подготвената за наземната интервенция 30-хилядна формация по този начин и не е употребена. В резултат на това, съгласно Пентагона, нито един американски или английски боен не е бил погубен. Загубите на Ирак съгласно разнообразни източници варират от 600 до 1600 души.
Като по филмите
Година преди “Пустинна Лисица ” Съединени американски щати снимат кино лентата “Да разлаем кучетата ”, в който основните герои отвличат вниманието на обществото от обвиняванията на президента в полово закононарушение с измислена война с несъществуваща терористична група в Албания. Смята се, че сходен сюжет е употребила и Клинтън, която се притеснява от импийчмънт поради абсурда с Моника Люински.
Това обаче съумя да отсрочва съвещанието единствено с един ден. Не печели никакви спомагателни точки в Конгреса. В същото време Камарата на представителите с огромно болшинство (417 гласа против пет) приема резолюция за безусловна поддръжка за военната интервенция. Вярно е, че конгресмените се тормозят от въпроса: за какво стартира в този момент?
Белият дом съществено разчита на обстоятелството, че някои умерени републиканци няма да поддържат импийчмънта. Демократите пазят Клинтън със зъби и нокти.
Камарата на представителите гласоподава да повдигне обвинявания в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правораздаването против президента. Но през януари 1999 година Сенатът отхвърля импийчмънта с болшинство и Клинтън остава на поста до края на мандата си.
Противно на интернационалното право
Държавният департамент съобщи, че „ Пустинна лисица “ може да продължи толкоз дълго, колкото е належащо, и без оглед на интернационалната общественост. Москва не е съветвана. Борис Елцин осъди американско-британската коалиция, като означи, че признатите по-рано резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за Ирак не дават никакви учредения за дейности, които нарушават правилата на интернационалното право.
Руският външен министър Сергей Иванов споделя, че спорът в Ирак е породен от дейностите на ръководителя на инспекторите на Организация на обединените нации Бътлър. „ Под претекст за унищожаване на оръжията в действителност се нанася удар върху работата, осъществена през последните седем години “, акцентира той.
Руските посланици във Англия и Съединени американски щати Юрий Фокин и Юлий Воронцов са краткотрайно отзовани в Москва. Никой обаче не желае съществено изостряне. " Дадохме да се разбере на американците, че няма да гледаме умерено на тяхното изкуство - ние също имаме национални ползи. Но няма смисъл да се връщаме към борба ", написа " Комерсант ", базирайки се на източник в дипломатическите кръгове.
Освен Русия, Франция, Италия, Индия, Иран и Китай остро подлагат на критика Лондон и Вашингтон. Американците и британците са подкрепени от Япония, Канада, Австралия, Испания и Южна Корея. Германия показва страдание.
Вашингтон за следващ път удостовери политиката си на игнориране на мнението на интернационалната общественост по военни въпроси. “Пустинна Лисица ” нанесе сериозен удар на Ирак. През 2003 година интервенция „ Иракска независимост “ приключи това, което стартира: американците смъкнаха и отстраниха Хюсеин.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ