Как Русия се бори за Крим
Преди 240 години, на 19 април 1783 година, Екатерина II подписва манифеста „ За приемането на Кримския полуостров, остров Таман и цялата Кубанска страна към съветската страна “. Полуостровът, който епохи наред е бил цитаделата на враждебното към Русия Кримско ханство, става част от Руския свят. Въпреки това, враговете неведнъж са се опитвали да откъснат полуострова от страната ни.
Конфронтацията сред съветската страна и Кримското ханство има дълга история. През 1482 година татарите завладяват и изгарят Киев, през 1517 година татарската войска доближава Тула, през 1521 година обсажда Москва, през 1527 година разорява московските земи, през 1552 година кримчани още веднъж доближават Тула, през 1569 година е походът им против Астрахан, а през 1571 година хан Девлет Гирей завладява и опожарява Москва. През 1591 година се води нов поход против Москва, през 1622 година земите към Тула са опустошени, през 1633 година са опустошени Рязан, Тула, Коломна, Калуга, през 1659 година татарската орда доближава Курск и Воронеж.
1717 година - Кримската войска, дружно с Кубанската орда, разорява Царицин, Симбирск, Саратов, повече от 30 хиляди руснаци са отведени в иго. Това са единствено най-кървавите страници в историята на набезите на Русия, в действителност граничните земи са опустошавани съвсем всяка година. Затова Русия си слага значима цел – да разбие разбойническото гнездо в Крим.
Началото на освобождението
През 1687 и 1689 година съветската войска под командването на княз Василий Голицин на два пъти се пробва да доближи Крим, само че заради несъвършенството на системата за доставяне войските не могат да го създадат. През 1736 година, по време на идната руско-турска война, армията на фелдмаршал Бурхард декор Мюних освен доближава Крим, само че щурмува крепостта Перекоп, която блокира пътя към полуострова, и по-късно навлиза в столицата на хана Бахчисарай. Градът и ханският замък са опожарени като възмездие за опустошените от татарите съветски градове и села.
През 1768 година Османската империя още веднъж афишира война на Русия. През лятото на 1771 година 30-хилядната войска на военачалник княз Василий Долгоруков щурмува Перекоп, който се пази от съвсем 60 000 турци и татари. Вражеската войска е победена и съветските полкове навлизат в Крим, който е високомерен единствено за две седмици.
Кримският хан Селим Гирей бяга в Константинопол под закрилата на турския султан, а кримските татари, които се уморяват да бъдат разменна монета във военните спорове с Русия, избират нов хан, Сахиб Гирей, който беше последовател на другарството с Русия. Кючуккайнарджийският мир, който поставя завършек на войната, дава самостоятелност на Кримското ханство, след което тези земи минават под закрилата на Русия.
Кримски безредици
След приемането на самостоятелност в Крим настъпват бурни времена. Върхушката на татарското достойнство се разделя на две партии: последователи на Русия и последователи на Турция. Назрява скрит план, СахибГирей е свален, ДевлетГирей, който се назовава правилен прислужник на турския султан, е повдигнат на ханския престол. В нарушаване на мирния контракт султанът подписва ферман за назначение на Девлет Гирей за хан, което е рекламация за опазване на властта над Крим и предлог за война.
Турците изнагляват дотолкоз, че изпращат експедиционен корпус в Крим в поддръжка на новия хан. През 1776 година корпусът на военачалник княз Александър Прозоровски би трябвало да бъде въведен още веднъж на полуострова. Девлет Гирей събира войска, отхвърля да влезе в договаряния с руснаците и стартира военни дейности. По това време на полуострова идва Шахин Гирей, различен представител на династията, последовател на мира с Русия. В самото начало на 1777 година кримската войска се разпръсква, множеството от войските минаха на страната на ШахинГирей, а ДевлетГирей, дружно с турците, които го охраняват, отплава за Константинопол.
ШахинГирей се възхищава на съветския ред, просвета и се счита за „ кримския Петър I “. Той стартира промени, искайки да трансформира Крим, трансформирайки го в европейска страна. Това провокира изблик на неодобрение измежду мюсюлманското духовенство и консервативно настроеното достойнство. В Крим стартират въстания и безредици.
Потьомкин се срещна с Шахин Гирей, дава обещание му помощ и подрежда на войските на военачалник Александър Суворов да унищожават гнездото на протеста в Кубан, а на войските на военачалник Александър Самойлов да обезпечат възобновяване на реда и закона в Крим.
Бунтовниците са победени, само че в края на 1782 година Потьомкин стига до заключението, че е безсмислено да се поддържа независимостта на Крим, защото кримските татари са разграничени и, раздрани от спорове, не могат да ръководят страната си. Междувременно нормализирането на обстановката в Крим е жизненоважно за сигурността на южната граница на Русия. Князът съумява да убеди императрица Екатерина II (която първоначално не желае да поема рискове) за нуждата от присъединение и решението е взето.
Присъединяване
Потьомкин пътува до Крим, като получава вести по пътя, че Шахин Гирей, отчаян от способността на кримските татари да се модернизират, е абдикирал. Случва се непредвиденото - измежду първите поддръжници на присъединението към Русия са мюсюлмански молли, имами и шейхове. На тях им писва от демонстративното неуважение на ШахинГирей към исляма (който твърди, че ислямът е главната спънка за реформите).
След като получават уверения, че техните права ще бъдат прецизно спазвани при съветско гражданство, моллите освен показват готовността си да се закълнат във честност на самата императрица, само че също по този начин убеждават елементарните татари и татарското достойнство в това.
На 9 юли 1783 година в Карасубазар, на върха на планината Ак-Кая, се състои тържествена гала. Потьомкин чува клетвата за честност към Русия от представителите на кримското достойнство, мюсюлманското духовенство и делегати от всички класи на полуострова. След клетвата е даден артилерийски залп, а за всички присъстващи са подредени трапези с великодушна почерпка.
На 5 август Потьомкин написа на Екатерина II: „ Кой суверен сътвори такава блестяща ера като вас. Не единствено един искра. Ползите са още по-големи. Земите, които Александър и Помпей, по този начин да се каже, единствено гледаха, вие вързахте към съветския жезъл, а Таврически Херсон е източникът на нашето християнство и затова човечеството към този момент е в ръцете на щерка си. Сегашната граница дава обещание мир на Русия, злоба на Европа и боязън на Османската врата. ”
На 28 декември 1783 година Турция признава присъединението на Крим към Руската империя. Един от първите укази на Екатерина II от 28 юли 1783 година удостоверява свободата на религията на жителите на Крим, приказва за потреблението на част от локалните налози за построяването на публични здания, учебни заведения, фонтани. С декрет от 6 февруари 1784 година е основана Таврическа губерня отпред с княз Потьомкин. Дори непокорното татарско достойнство се накланя към руснаците, откакто императрицата признава дворянския статут на татарските мурзи през 1784 година и удостоверява правото да имат имения с едновременна строга възбрана за благосъстоятелност на християнски крепостни селяни.
Но не е задоволително да се издаде манифест и да се договаря с имамите и мурзите. Необходимо е да се обезпечи дипломатическо прикритие за анексирането на Крим, тъй че никоя от великите сили да не се опълчи на Русия.
Дипломатически трикове
Започваме с британците, за които всяко нахлуване на Русия на юг наподобява опасност за владенията в Индия. Първо, Екатерина II предизвикателно доближава до себе си водачите на " британската " партия в императорския двор - фамилията на графове Воронцови. Това предизвиква Лондон, където в сходни дейности на императрицата виждат готовността на Санкт Петербург за доближаване. Второ, на британците е намекнато, че безмълвното единодушие за присъединението ще докара до обстоятелството, че Русия няма да се намесва във войната на американските колонии за самостоятелност и може би даже ще помогне на британците. Това е задоволително и Лондон не споделя нито дума.
По това време Свещената Римска империя е в съюз с Русия. Император Йосиф II е другар на Екатерина II и е повлиян от нейния мощен темперамент. Въпреки че Виена е недоволна от укрепването на позициите на Русия в Черноморския район, Йосиф II не рискува да скапе съюза и изцяло поддържа съветската дипломация.
Франция стачкува, само че открива, че Обединеното кралство мълчи. И защото Франция и Англия са във война тогава, Версай не смее да работи самичък. Ръководителят на съветското външно министерство граф Иван Остерман напомня, че напълно неотдавна, през 1768 година, Франция анексира Корсика с цялостното единодушие на Русия. Заинтересован от другарство с Русия (срещу общия зложелател Великобритания), Версай поддържа анексирането на Крим и даже оказва напън върху Османската империя, изисквайки признание на анексирането на Крим от Русия.
Така Крим става съветски и този статут е приет от всички водещи международни сили. Но историята на битката за този хубав полуостров занапред стартира.
С ъветски Крим
Веднага след октомврийския прелом на болшевиките през 1917 година татарските националисти афишират основаването на самостоятелна Кримска република. В отговор болшевиките прогласяват Съветската република Таврида. В Крим избухва революция.
Украинската национална република се намесва в спора. Украинските националисти претендират за Крим и изпращат войски там. И скоро, според изискванията на Брест-Литовския контракт, Крим е окупиран от Германия. След експлоадирането на Ноемврийската гражданска война в Германия войски от страните от Антантата се стоварват в Севастопол.
През пролетта на 1919 година частите на Червената войска окупират полуострова и там е провъзгласена руска социалистическа самостоятелна република в състава на Съветска Русия. През май десантът на Бялата войска на военачалник Антон Деникин завзема Крим, само че през ноември 1920 година алените си връщат контрола над полуострова, който по-късно остава част от РСФСР.
През ноември 1941 година Крим е високомерен от Вермахта. На полуострова е дадена специфична роля в Хилядолетния райх. Предвижда се да бъде преименуван на Готия в чест на немското племе готи, живели там в древността, и да бъде обитаем с немски колонисти. Крим би трябвало да се трансформира в основния южен курорт на Германия. Тези проекти са зачеркнати от успеха на Съюз на съветските социалистически републики във Великата отечествена война.
Но бомба под съветския статут на Крим в последна сметка е сложена от самото руско управление. През 1954 година, по случай 300-годишнината на Переяславската Рада, с решение на ръководителя на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов, Крим е трансфериран към Украинска ССР.
Президентът Владимир Путин, говорейки през 2014 година на „ Кримската тирада “, означи: „... През 1954 година беше взето решение за прекачване на Кримска област към нейния състав, в това време беше трансфериран Севастопол, макар че тогава беше в съюзноподчинение. Инициаторът беше персонално ръководителят на Комунистическа партия на Съветския съюз Хрушчов. Решението е взето с очевидни нарушавания на настоящите и тогава конституционни правила. Въпросът беше решен подмолно. Естествено, в изискванията на тоталитарна страна, жителите на Крим и Севастопол не бяха питани нищо. Те просто бяха сложени пред приключен обстоятелството. "
Наистина, прехвърлянето на голяма територия е завършено с типичния за Съюз на съветските социалистически републики юридически нихилизъм. Въпреки че сходни дейности би трябвало да бъдат позволени от Върховния съвет на РСФСР, те вземат решение да не го привикват и актът за прекачване е утвърден с решение на Президиума на Върховния съвет в нарушаване на всички съществуващи конституционни правила.
За намаляване на вероятно публично недоволствое възпроизведена позицията, че това въпреки всичко е територия на Съюз на съветските социалистически републики и няма значение на кого са подчинени локалните управляващи, на УССР или на РФСФР. Но когато стартира процесът на раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики, това се оказва проблем от първостепенна значимост.
Борба за независимост
През януари 1991 година референдум в Крим прогласява основаването на Автономна република Крим, която би трябвало да се отдели от Украйна и да се причисли към „ актуализирания Съюз на съветските социалистически републики “, разгласен от руския президент Михаил Горбачов като съюзна република. В Киев не може да подценен волята на народа и признават статута на самостоятелна република, само че се пробват да заглушат въпроса за отделянето на Крим.
На 24 август 1991 година Украйна афишира държавна самостоятелност. Когато националистическият курс на киевските управляващи става явен, напролет на 1992 година Върховният съвет на Крим приема акт за държавния суверенитет и афишира референдум за самостоятелност.
Киевските управляващи желаят Крим да се откаже от суверенитета. Тогава съветската поддръжка може да отбрани Крим, само че президентът Борис Елцин се отхвърля от всевъзможни ограничения за отбрана на ползите на съветското болшинство в Крим и признава административните граници сред някогашните руски републики за държавни. Така полуостровът остава част от Украйна, макар че през идващите 20 години жителите му не оставят желанието да изоставен страната, където отношението към Русия и руснаците става все по-враждебно.
Нарастващото неодобрение ескалира след държавния прелом на 21-22 февруари 2014 година, когато законният президент на Украйна Виктор Янукович беше отхвърлен и на власт в Киев пристигнаха радикални националисти.
Руските публични организации упорито упорстват управлението на Крим да вземе ограничения за отбрана на свободата и сигурността на републиката. В миг, когато украинските националисти стартират да образуват отряди от бойци и заплашваха да „ прочистят “ Крим от всеки, който не показва преданост към новите управляващи в Киев, съветски военни елементи навлизат в Крим на 23 февруари.
На 27 февруари Сергей Аксьонов, корав последовател на Русия, е назначен за началник на държавното управление на Република Крим. На 16 март се организира референдум, на който 96,5% гласоподават за влизането на Крим в състава на Русия. Няколко дни по-късно, на 21 март, в Кремъл се организира тържествена гала по подписването на законите за приемането на Република Крим и град Севастопол в Руската федерация. Така Крим се върна в Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Конфронтацията сред съветската страна и Кримското ханство има дълга история. През 1482 година татарите завладяват и изгарят Киев, през 1517 година татарската войска доближава Тула, през 1521 година обсажда Москва, през 1527 година разорява московските земи, през 1552 година кримчани още веднъж доближават Тула, през 1569 година е походът им против Астрахан, а през 1571 година хан Девлет Гирей завладява и опожарява Москва. През 1591 година се води нов поход против Москва, през 1622 година земите към Тула са опустошени, през 1633 година са опустошени Рязан, Тула, Коломна, Калуга, през 1659 година татарската орда доближава Курск и Воронеж.
1717 година - Кримската войска, дружно с Кубанската орда, разорява Царицин, Симбирск, Саратов, повече от 30 хиляди руснаци са отведени в иго. Това са единствено най-кървавите страници в историята на набезите на Русия, в действителност граничните земи са опустошавани съвсем всяка година. Затова Русия си слага значима цел – да разбие разбойническото гнездо в Крим.
Началото на освобождението
През 1687 и 1689 година съветската войска под командването на княз Василий Голицин на два пъти се пробва да доближи Крим, само че заради несъвършенството на системата за доставяне войските не могат да го създадат. През 1736 година, по време на идната руско-турска война, армията на фелдмаршал Бурхард декор Мюних освен доближава Крим, само че щурмува крепостта Перекоп, която блокира пътя към полуострова, и по-късно навлиза в столицата на хана Бахчисарай. Градът и ханският замък са опожарени като възмездие за опустошените от татарите съветски градове и села.
През 1768 година Османската империя още веднъж афишира война на Русия. През лятото на 1771 година 30-хилядната войска на военачалник княз Василий Долгоруков щурмува Перекоп, който се пази от съвсем 60 000 турци и татари. Вражеската войска е победена и съветските полкове навлизат в Крим, който е високомерен единствено за две седмици.
Кримският хан Селим Гирей бяга в Константинопол под закрилата на турския султан, а кримските татари, които се уморяват да бъдат разменна монета във военните спорове с Русия, избират нов хан, Сахиб Гирей, който беше последовател на другарството с Русия. Кючуккайнарджийският мир, който поставя завършек на войната, дава самостоятелност на Кримското ханство, след което тези земи минават под закрилата на Русия.
Кримски безредици
След приемането на самостоятелност в Крим настъпват бурни времена. Върхушката на татарското достойнство се разделя на две партии: последователи на Русия и последователи на Турция. Назрява скрит план, СахибГирей е свален, ДевлетГирей, който се назовава правилен прислужник на турския султан, е повдигнат на ханския престол. В нарушаване на мирния контракт султанът подписва ферман за назначение на Девлет Гирей за хан, което е рекламация за опазване на властта над Крим и предлог за война.
Турците изнагляват дотолкоз, че изпращат експедиционен корпус в Крим в поддръжка на новия хан. През 1776 година корпусът на военачалник княз Александър Прозоровски би трябвало да бъде въведен още веднъж на полуострова. Девлет Гирей събира войска, отхвърля да влезе в договаряния с руснаците и стартира военни дейности. По това време на полуострова идва Шахин Гирей, различен представител на династията, последовател на мира с Русия. В самото начало на 1777 година кримската войска се разпръсква, множеството от войските минаха на страната на ШахинГирей, а ДевлетГирей, дружно с турците, които го охраняват, отплава за Константинопол.
ШахинГирей се възхищава на съветския ред, просвета и се счита за „ кримския Петър I “. Той стартира промени, искайки да трансформира Крим, трансформирайки го в европейска страна. Това провокира изблик на неодобрение измежду мюсюлманското духовенство и консервативно настроеното достойнство. В Крим стартират въстания и безредици.
Потьомкин се срещна с Шахин Гирей, дава обещание му помощ и подрежда на войските на военачалник Александър Суворов да унищожават гнездото на протеста в Кубан, а на войските на военачалник Александър Самойлов да обезпечат възобновяване на реда и закона в Крим.
Бунтовниците са победени, само че в края на 1782 година Потьомкин стига до заключението, че е безсмислено да се поддържа независимостта на Крим, защото кримските татари са разграничени и, раздрани от спорове, не могат да ръководят страната си. Междувременно нормализирането на обстановката в Крим е жизненоважно за сигурността на южната граница на Русия. Князът съумява да убеди императрица Екатерина II (която първоначално не желае да поема рискове) за нуждата от присъединение и решението е взето.
Присъединяване
Потьомкин пътува до Крим, като получава вести по пътя, че Шахин Гирей, отчаян от способността на кримските татари да се модернизират, е абдикирал. Случва се непредвиденото - измежду първите поддръжници на присъединението към Русия са мюсюлмански молли, имами и шейхове. На тях им писва от демонстративното неуважение на ШахинГирей към исляма (който твърди, че ислямът е главната спънка за реформите).
След като получават уверения, че техните права ще бъдат прецизно спазвани при съветско гражданство, моллите освен показват готовността си да се закълнат във честност на самата императрица, само че също по този начин убеждават елементарните татари и татарското достойнство в това.
На 9 юли 1783 година в Карасубазар, на върха на планината Ак-Кая, се състои тържествена гала. Потьомкин чува клетвата за честност към Русия от представителите на кримското достойнство, мюсюлманското духовенство и делегати от всички класи на полуострова. След клетвата е даден артилерийски залп, а за всички присъстващи са подредени трапези с великодушна почерпка.
На 5 август Потьомкин написа на Екатерина II: „ Кой суверен сътвори такава блестяща ера като вас. Не единствено един искра. Ползите са още по-големи. Земите, които Александър и Помпей, по този начин да се каже, единствено гледаха, вие вързахте към съветския жезъл, а Таврически Херсон е източникът на нашето християнство и затова човечеството към този момент е в ръцете на щерка си. Сегашната граница дава обещание мир на Русия, злоба на Европа и боязън на Османската врата. ”
На 28 декември 1783 година Турция признава присъединението на Крим към Руската империя. Един от първите укази на Екатерина II от 28 юли 1783 година удостоверява свободата на религията на жителите на Крим, приказва за потреблението на част от локалните налози за построяването на публични здания, учебни заведения, фонтани. С декрет от 6 февруари 1784 година е основана Таврическа губерня отпред с княз Потьомкин. Дори непокорното татарско достойнство се накланя към руснаците, откакто императрицата признава дворянския статут на татарските мурзи през 1784 година и удостоверява правото да имат имения с едновременна строга възбрана за благосъстоятелност на християнски крепостни селяни.
Но не е задоволително да се издаде манифест и да се договаря с имамите и мурзите. Необходимо е да се обезпечи дипломатическо прикритие за анексирането на Крим, тъй че никоя от великите сили да не се опълчи на Русия.
Дипломатически трикове
Започваме с британците, за които всяко нахлуване на Русия на юг наподобява опасност за владенията в Индия. Първо, Екатерина II предизвикателно доближава до себе си водачите на " британската " партия в императорския двор - фамилията на графове Воронцови. Това предизвиква Лондон, където в сходни дейности на императрицата виждат готовността на Санкт Петербург за доближаване. Второ, на британците е намекнато, че безмълвното единодушие за присъединението ще докара до обстоятелството, че Русия няма да се намесва във войната на американските колонии за самостоятелност и може би даже ще помогне на британците. Това е задоволително и Лондон не споделя нито дума.
По това време Свещената Римска империя е в съюз с Русия. Император Йосиф II е другар на Екатерина II и е повлиян от нейния мощен темперамент. Въпреки че Виена е недоволна от укрепването на позициите на Русия в Черноморския район, Йосиф II не рискува да скапе съюза и изцяло поддържа съветската дипломация.
Франция стачкува, само че открива, че Обединеното кралство мълчи. И защото Франция и Англия са във война тогава, Версай не смее да работи самичък. Ръководителят на съветското външно министерство граф Иван Остерман напомня, че напълно неотдавна, през 1768 година, Франция анексира Корсика с цялостното единодушие на Русия. Заинтересован от другарство с Русия (срещу общия зложелател Великобритания), Версай поддържа анексирането на Крим и даже оказва напън върху Османската империя, изисквайки признание на анексирането на Крим от Русия.
Така Крим става съветски и този статут е приет от всички водещи международни сили. Но историята на битката за този хубав полуостров занапред стартира.
С ъветски Крим
Веднага след октомврийския прелом на болшевиките през 1917 година татарските националисти афишират основаването на самостоятелна Кримска република. В отговор болшевиките прогласяват Съветската република Таврида. В Крим избухва революция.
Украинската национална република се намесва в спора. Украинските националисти претендират за Крим и изпращат войски там. И скоро, според изискванията на Брест-Литовския контракт, Крим е окупиран от Германия. След експлоадирането на Ноемврийската гражданска война в Германия войски от страните от Антантата се стоварват в Севастопол.
През пролетта на 1919 година частите на Червената войска окупират полуострова и там е провъзгласена руска социалистическа самостоятелна република в състава на Съветска Русия. През май десантът на Бялата войска на военачалник Антон Деникин завзема Крим, само че през ноември 1920 година алените си връщат контрола над полуострова, който по-късно остава част от РСФСР.
През ноември 1941 година Крим е високомерен от Вермахта. На полуострова е дадена специфична роля в Хилядолетния райх. Предвижда се да бъде преименуван на Готия в чест на немското племе готи, живели там в древността, и да бъде обитаем с немски колонисти. Крим би трябвало да се трансформира в основния южен курорт на Германия. Тези проекти са зачеркнати от успеха на Съюз на съветските социалистически републики във Великата отечествена война.
Но бомба под съветския статут на Крим в последна сметка е сложена от самото руско управление. През 1954 година, по случай 300-годишнината на Переяславската Рада, с решение на ръководителя на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов, Крим е трансфериран към Украинска ССР.
Президентът Владимир Путин, говорейки през 2014 година на „ Кримската тирада “, означи: „... През 1954 година беше взето решение за прекачване на Кримска област към нейния състав, в това време беше трансфериран Севастопол, макар че тогава беше в съюзноподчинение. Инициаторът беше персонално ръководителят на Комунистическа партия на Съветския съюз Хрушчов. Решението е взето с очевидни нарушавания на настоящите и тогава конституционни правила. Въпросът беше решен подмолно. Естествено, в изискванията на тоталитарна страна, жителите на Крим и Севастопол не бяха питани нищо. Те просто бяха сложени пред приключен обстоятелството. "
Наистина, прехвърлянето на голяма територия е завършено с типичния за Съюз на съветските социалистически републики юридически нихилизъм. Въпреки че сходни дейности би трябвало да бъдат позволени от Върховния съвет на РСФСР, те вземат решение да не го привикват и актът за прекачване е утвърден с решение на Президиума на Върховния съвет в нарушаване на всички съществуващи конституционни правила.
За намаляване на вероятно публично недоволствое възпроизведена позицията, че това въпреки всичко е територия на Съюз на съветските социалистически републики и няма значение на кого са подчинени локалните управляващи, на УССР или на РФСФР. Но когато стартира процесът на раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики, това се оказва проблем от първостепенна значимост.
Борба за независимост
През януари 1991 година референдум в Крим прогласява основаването на Автономна република Крим, която би трябвало да се отдели от Украйна и да се причисли към „ актуализирания Съюз на съветските социалистически републики “, разгласен от руския президент Михаил Горбачов като съюзна република. В Киев не може да подценен волята на народа и признават статута на самостоятелна република, само че се пробват да заглушат въпроса за отделянето на Крим.
На 24 август 1991 година Украйна афишира държавна самостоятелност. Когато националистическият курс на киевските управляващи става явен, напролет на 1992 година Върховният съвет на Крим приема акт за държавния суверенитет и афишира референдум за самостоятелност.
Киевските управляващи желаят Крим да се откаже от суверенитета. Тогава съветската поддръжка може да отбрани Крим, само че президентът Борис Елцин се отхвърля от всевъзможни ограничения за отбрана на ползите на съветското болшинство в Крим и признава административните граници сред някогашните руски републики за държавни. Така полуостровът остава част от Украйна, макар че през идващите 20 години жителите му не оставят желанието да изоставен страната, където отношението към Русия и руснаците става все по-враждебно.
Нарастващото неодобрение ескалира след държавния прелом на 21-22 февруари 2014 година, когато законният президент на Украйна Виктор Янукович беше отхвърлен и на власт в Киев пристигнаха радикални националисти.
Руските публични организации упорито упорстват управлението на Крим да вземе ограничения за отбрана на свободата и сигурността на републиката. В миг, когато украинските националисти стартират да образуват отряди от бойци и заплашваха да „ прочистят “ Крим от всеки, който не показва преданост към новите управляващи в Киев, съветски военни елементи навлизат в Крим на 23 февруари.
На 27 февруари Сергей Аксьонов, корав последовател на Русия, е назначен за началник на държавното управление на Република Крим. На 16 март се организира референдум, на който 96,5% гласоподават за влизането на Крим в състава на Русия. Няколко дни по-късно, на 21 март, в Кремъл се организира тържествена гала по подписването на законите за приемането на Република Крим и град Севастопол в Руската федерация. Така Крим се върна в Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ