Лекар от ВМА: Срещата със смъртта не е нещо необичайно за хирурга
Преди 22 години, още като студент, Цветан Станимиров получава опция, за която не е и мечтал - да прекрачи прага на най-старата военна болница у нас.
" С приятно неспокойствие прекрачих прага на Военномедицинската академия. Винаги съм имал афинитет към хирургията и предпочитание да бъда хирург. Дори не съм си и мечтал, че ще стартира работа тук. Просто желаех да бъда добър доктор ", споделя майор доктор Станимиров, който е коремен хирург във ВМА, пред NOVA.
Д-р Станимиров не назовава себе си " воин в бяло ". Но сбъдвайки детската си фантазия да е хирург, в действителност завоюва победи всеки ден – против гибелта. Десет години след първия си работен ден потегля и на своята военна задача номер 1 зад граница – в Афганистан.
" Срещата със гибелта не е нещо извънредно за хирурга. Военният травматизъм обаче, бойната контузия – това е нещото, което беше друго. Най-често взривни контузии се срещаха в Афганистан, в резултат на спонтанни взривни устройства, сложени по пътища и коли ", разкрива медикът.
Нито ужасът, който ги заобикаля, нито директната среща очи в очи сред живота и гибелта не посяват боязън в екипите от български хирурзи. Нито на тази, нито на последващите две задачи, на които дългът приканва майор доктор Цветан Станимиров.
" Имало е случаи с нападения с взривни устройства, с ракети. В непосредствена непосредственост до мястото, на което съм бил – 50-100 метра. Не съм имал боязън от позиция на това какво ще се случи с мен. Когато човек е на задача половин година, фамилията му липсва. Връщайки се, оценяваш, че си оживял ", споделя той.
Опитът зад хирургическата маска обаче не му оказва помощ и до през днешния ден да открие отговора на въпроса: коя борба със гибелта крие повече опасности – тази на военното поле или с COVID-19 на родна земя. " Има много сходства. Терористите нормално са невидими или се стараят да бъдат такива. Тук също имахме среща с един незабележим палач - вирус, който не беше прочут за човечеството ", уточни доктор Станимиров.
Равносметката след 22 години: нито войната сред хората, нито тази с природата биха могли да го разколебаят по пътя да бъде добър доктор. " Ние сме живи хора. И едно " благодаря " от пациент, който сме излекували, да забележим една усмивка на лицето му и че си потегля със удовлетворение, че е избавен животът му, че не изпитва болежка и страдалчество – за нас това е най-ценното ", изяснява той.
" С приятно неспокойствие прекрачих прага на Военномедицинската академия. Винаги съм имал афинитет към хирургията и предпочитание да бъда хирург. Дори не съм си и мечтал, че ще стартира работа тук. Просто желаех да бъда добър доктор ", споделя майор доктор Станимиров, който е коремен хирург във ВМА, пред NOVA.
Д-р Станимиров не назовава себе си " воин в бяло ". Но сбъдвайки детската си фантазия да е хирург, в действителност завоюва победи всеки ден – против гибелта. Десет години след първия си работен ден потегля и на своята военна задача номер 1 зад граница – в Афганистан.
" Срещата със гибелта не е нещо извънредно за хирурга. Военният травматизъм обаче, бойната контузия – това е нещото, което беше друго. Най-често взривни контузии се срещаха в Афганистан, в резултат на спонтанни взривни устройства, сложени по пътища и коли ", разкрива медикът.
Нито ужасът, който ги заобикаля, нито директната среща очи в очи сред живота и гибелта не посяват боязън в екипите от български хирурзи. Нито на тази, нито на последващите две задачи, на които дългът приканва майор доктор Цветан Станимиров.
" Имало е случаи с нападения с взривни устройства, с ракети. В непосредствена непосредственост до мястото, на което съм бил – 50-100 метра. Не съм имал боязън от позиция на това какво ще се случи с мен. Когато човек е на задача половин година, фамилията му липсва. Връщайки се, оценяваш, че си оживял ", споделя той.
Опитът зад хирургическата маска обаче не му оказва помощ и до през днешния ден да открие отговора на въпроса: коя борба със гибелта крие повече опасности – тази на военното поле или с COVID-19 на родна земя. " Има много сходства. Терористите нормално са невидими или се стараят да бъдат такива. Тук също имахме среща с един незабележим палач - вирус, който не беше прочут за човечеството ", уточни доктор Станимиров.
Равносметката след 22 години: нито войната сред хората, нито тази с природата биха могли да го разколебаят по пътя да бъде добър доктор. " Ние сме живи хора. И едно " благодаря " от пациент, който сме излекували, да забележим една усмивка на лицето му и че си потегля със удовлетворение, че е избавен животът му, че не изпитва болежка и страдалчество – за нас това е най-ценното ", изяснява той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ