На 40 той мразеше работата си, а днес е мултимилионер!
Преди 22 години Чарлз Ролс бил най-обикновен чиновник. Той навършвал 40 година и не можел да се похвали с някакви триумфи. Работел като минен инженер и това не му харесвало.
“Бях най-лошият инженер в света,” спомня си той.
Опитал да стартира бизнес с велоергометри, обаче претърпял неуспех. Така бил заставен да работи като съветник в областта на суровините и ненавиждал работата си.
“Не можех да претърпявам всичко това повече,” споделя той пред MarketWatch.
“Бях безусловно трагичен. Това не бе нещото, което желаех да върша с живота си. Исках да се занимавам с нещо предприемаческо.”
Днес положението на Ролс се прави оценка на към половин милиард $. Той съумя да раздруса 100-годишна промишленост, а основаната в Лондон компания, която основава, бързо се трансформира в известна марка.
Името й е Fevertree Drinks, а тя създава тези скъпи безалкохолни питиета за коктейли, които могат да бъдат забелязани в питейни заведения и супермаркети. Четири бутилки от по 200 мл се продават за 5.99 $ в Target. В същото време 6 бутилки от по 300 мл на съперника й Canada Dry костват 4.29 $.
Колко добре се оправя Fevertree? От IPO-то си в Лондон преди пет години акциите на Fevertree Drinks се показват по-добре от всяка от огромните компании в показателя S&P 500 за същия интервал. Тя даже се показва по-добре от всяка в по-широкия Standard & Poor’s 1500.
Укорявате се, че не сте купили акции на Apple или Netflix преди пет години? Книжата на Fevertree нарастват с над 1 000% за същия интервал. Дял на стойност 1 000 $ през днешния ден би коствал малко над 11 000 $.
Ролс съосновава Fevertree през 2003 година (компанията носи името Fevertree Drinks, само че потребителската марка е Fever-Tree). Историята обаче действително стартира, когато той навършвал 40 година и напуща консултантската си работа, с цел да се занимава с откачено, донкихотовско и на пръв взор обречено бизнес начинание.
Той употребява всичките си спестявания и с поддръжката на други хора купува умираща остаряла компания за джин в Аглия на име Plymouth Gin. “Знаех доста малко за нея,” споделя Ролс. “Нямах опит в тази сфера. Имах просто инстинктивно чувство. Просто знаех, че мога да трансформира нещата към по-добро.”
Голям риск
Това бе огромен риск. Ролс тъкмо се бил оженил, което нормално е време, в което хората стартират да мислят по какъв начин да играят по-сигурно. Междувременно бизнесът, който той купил, бил на изгубване. “Компанията бе съвсем мъртва,” спомня си той.
“Нямахме пари. Маркетинговият ни бюджет през първата година бе 100 000 паунда. (около 220 000 $ днешни пари). Губехме по към 25 000 паунда (55 000 долара) на месец.” Компанията, която е учредена през 1793 година, представляваше една остаряла светиня.
Той споделя, че разполагал с към три месеца, с цел да я изправи на крайници. Според Ролс компанията майка, която била конгломерат за алкохолни питиета, продала Plymouth Gin, единствено с цел да си спести неудобството от това, че би трябвало да закрие тази историческа дистилерия.
По това време джинът не бе по никакъв начин съвременна напитка и нормално се свързваше с пенсионирани полковници, досадници от голф игрищата и провинциални хотели. Ролс купува компанията за 500 000 английски паунда (малко над 1 млн. $ днешни пари).
“Сдобих се с марка, която бе безусловно украшение и с която никой не бе правил нищо от 50-те години на предишния век,” спомня си Ролс.
На този стадий Ролс имал нищожни знания за алкохолния бизнес от план, по който бил съветник. Той влезнал в огромна книжарница в Лондон, взел всички книги свързани с алкохолния бизнес и почнал да чете.
“За благополучие, не знаех нищо,” споделя Ролс. “Понякога е преимущество да не знаеш нищо за даден бизнес. Нямах опит в тази сфера.”
Ролс не разполагал с пари, с цел да рестартира бизнеса и нямал съвсем никакво време. Той почнал да звъни на супермаркети и да доставя стоковите ресурси на компанията. Набраните средства му обезпечили още малко време.
Той трансформирал бутилката, направил джина по-силен и трансформирал и усета. Добавил повече билки, подправки и масла в производството. Ролс очаквал прераждането на модерните алкохолни питиета с друг усет и най-много със наличие на джин, което се случи в последните две десетилетия.
Четири години по-късно продажбите на Plymouth Gin скачат с 1 300%, а Ролс и хората, които го били подкрепили в бизнес начинанието му, продават компанията за 28 млн. паунда (62 млн. долара).
Посредственият тоник надвива над положителния джин
Истинската история обаче едвам в този момент стартира. Докато ръководел Plymouth и опитал с разнообразни усети, Ролс се сблъскал със сериозен проблем: без значение от това какъв брой добър джин произвеждаш, той по-късно се смесва с несъвършен тоник.
“Не можеше да схванеш кой джин кой е,” спомня си той. “Джиновете се различаваха доста, само че тоникът ги убиваше всичките.” Това се случвало във Англия. През април 2000 година той тествал тониците и на пазара в Съединени американски щати.
“Те бяха даже още по-лоши от тези във Англия,” спомня си Ролс. “Бяха прекомерно сладки, съдържаха прекомерно малко хинин и имаха усет на грейпфрут.”
Този урок му остава. След Plymouth от ден на ден компании опитват с по-скъпи типове алкохол. Въпреки това напитките, употребявани за разнообразни коктейли, като тоник, сода, джинджифилова бира и така нататък, не се променяли. Те се произвеждали от огромните компании, чиято съществена грижа наподобява била ограничение на разноските.
През 2003 година млад бизнесмен на име Тим Уарилоу се свързал с Ролс с концепцията да основат нова компания за питиета. “Той искаше да произвеждаме джин. Моето предложение бе да забравим за джина и да поговорим за тоника. Познавах всичките тези пазари и знаех, че на пазара няма порядъчен тоник.”
Така се ражда концепцията. Необходими са две години, през които те работят по усета с разнообразни компании, с цел да пуснат първия си тоник. Ролс споделя, че бил сюрпризиран, че един от най-успешните им пазари изначало била Испания, където водещ шеф-готвач включва Fevertree сорбе в менюто си.
След това обаче продуктът набира известност. Сред потребителите има една по-обща наклонност на интерес към по-скъпи, по-естествени храни и питиета. Различните типове алкохол пък вършат огромно завръщане, откакто десетилетия наред губят позиции. И двата фактора оказват помощ на Fevertree.
Днес продуктите на компанията участват в 74 страни, а през предходната година тя е продала 406 милиона от тези дребни бутилки. Продуктовата линия към този момент включва над 10 продукта, измежду които “Сицилианска лимонада”, “Мадагаскарска кола” и “Пушена джинджифилова бира.”
Всичките те се създават от висококачествени естествени съставки. От Fevertree даже оферират на уеб страницата си справочник за това коя напитка с какъв алкохол се смесва най-добре.
Ролс, който през днешния ден е на 62 година, към този момент не заема изпълнителна служба, макар че е заместник-председател на компанията. През последните няколко години той е продал акции за към 280 млн. $. Оставащият му дял се прави оценка на близо 240 млн. $.
Компанията реорганизира активността си в Съединени американски щати през предходната година, което може би оказа помощ за повишение на известността й измежду потребителите в страната. Междувременно тя остава изненадващо дребна компания за Съединени американски щати.
Приходите й за предходната година възлизат на близо 300 млн. $ (ръст от 40%), а чистата облага доближава 100 млн. $ (ръст от 36%). Пазарната й стойност е 3.5 милиарда $.
Междувременно Англия способства с половината от продажбите. Съединени американски щати съставлява едвам 15% от продажбите. Продажбите на Fevertree са към момента дребни за мащабите на промишлеността и на тези на съперници, като Coca-Cola, PepsiCo и Keurig Dr Pepper. Така че пред компанията към момента има доста място за напредък.
“Бях най-лошият инженер в света,” спомня си той.
Опитал да стартира бизнес с велоергометри, обаче претърпял неуспех. Така бил заставен да работи като съветник в областта на суровините и ненавиждал работата си.
“Не можех да претърпявам всичко това повече,” споделя той пред MarketWatch.
“Бях безусловно трагичен. Това не бе нещото, което желаех да върша с живота си. Исках да се занимавам с нещо предприемаческо.”
Днес положението на Ролс се прави оценка на към половин милиард $. Той съумя да раздруса 100-годишна промишленост, а основаната в Лондон компания, която основава, бързо се трансформира в известна марка.
Името й е Fevertree Drinks, а тя създава тези скъпи безалкохолни питиета за коктейли, които могат да бъдат забелязани в питейни заведения и супермаркети. Четири бутилки от по 200 мл се продават за 5.99 $ в Target. В същото време 6 бутилки от по 300 мл на съперника й Canada Dry костват 4.29 $.
Колко добре се оправя Fevertree? От IPO-то си в Лондон преди пет години акциите на Fevertree Drinks се показват по-добре от всяка от огромните компании в показателя S&P 500 за същия интервал. Тя даже се показва по-добре от всяка в по-широкия Standard & Poor’s 1500.
Укорявате се, че не сте купили акции на Apple или Netflix преди пет години? Книжата на Fevertree нарастват с над 1 000% за същия интервал. Дял на стойност 1 000 $ през днешния ден би коствал малко над 11 000 $.
Ролс съосновава Fevertree през 2003 година (компанията носи името Fevertree Drinks, само че потребителската марка е Fever-Tree). Историята обаче действително стартира, когато той навършвал 40 година и напуща консултантската си работа, с цел да се занимава с откачено, донкихотовско и на пръв взор обречено бизнес начинание.
Той употребява всичките си спестявания и с поддръжката на други хора купува умираща остаряла компания за джин в Аглия на име Plymouth Gin. “Знаех доста малко за нея,” споделя Ролс. “Нямах опит в тази сфера. Имах просто инстинктивно чувство. Просто знаех, че мога да трансформира нещата към по-добро.”
Голям риск
Това бе огромен риск. Ролс тъкмо се бил оженил, което нормално е време, в което хората стартират да мислят по какъв начин да играят по-сигурно. Междувременно бизнесът, който той купил, бил на изгубване. “Компанията бе съвсем мъртва,” спомня си той.
“Нямахме пари. Маркетинговият ни бюджет през първата година бе 100 000 паунда. (около 220 000 $ днешни пари). Губехме по към 25 000 паунда (55 000 долара) на месец.” Компанията, която е учредена през 1793 година, представляваше една остаряла светиня.
Той споделя, че разполагал с към три месеца, с цел да я изправи на крайници. Според Ролс компанията майка, която била конгломерат за алкохолни питиета, продала Plymouth Gin, единствено с цел да си спести неудобството от това, че би трябвало да закрие тази историческа дистилерия.
По това време джинът не бе по никакъв начин съвременна напитка и нормално се свързваше с пенсионирани полковници, досадници от голф игрищата и провинциални хотели. Ролс купува компанията за 500 000 английски паунда (малко над 1 млн. $ днешни пари).
“Сдобих се с марка, която бе безусловно украшение и с която никой не бе правил нищо от 50-те години на предишния век,” спомня си Ролс.
На този стадий Ролс имал нищожни знания за алкохолния бизнес от план, по който бил съветник. Той влезнал в огромна книжарница в Лондон, взел всички книги свързани с алкохолния бизнес и почнал да чете.
“За благополучие, не знаех нищо,” споделя Ролс. “Понякога е преимущество да не знаеш нищо за даден бизнес. Нямах опит в тази сфера.”
Ролс не разполагал с пари, с цел да рестартира бизнеса и нямал съвсем никакво време. Той почнал да звъни на супермаркети и да доставя стоковите ресурси на компанията. Набраните средства му обезпечили още малко време.
Той трансформирал бутилката, направил джина по-силен и трансформирал и усета. Добавил повече билки, подправки и масла в производството. Ролс очаквал прераждането на модерните алкохолни питиета с друг усет и най-много със наличие на джин, което се случи в последните две десетилетия.
Четири години по-късно продажбите на Plymouth Gin скачат с 1 300%, а Ролс и хората, които го били подкрепили в бизнес начинанието му, продават компанията за 28 млн. паунда (62 млн. долара).
Посредственият тоник надвива над положителния джин
Истинската история обаче едвам в този момент стартира. Докато ръководел Plymouth и опитал с разнообразни усети, Ролс се сблъскал със сериозен проблем: без значение от това какъв брой добър джин произвеждаш, той по-късно се смесва с несъвършен тоник.
“Не можеше да схванеш кой джин кой е,” спомня си той. “Джиновете се различаваха доста, само че тоникът ги убиваше всичките.” Това се случвало във Англия. През април 2000 година той тествал тониците и на пазара в Съединени американски щати.
“Те бяха даже още по-лоши от тези във Англия,” спомня си Ролс. “Бяха прекомерно сладки, съдържаха прекомерно малко хинин и имаха усет на грейпфрут.”
Този урок му остава. След Plymouth от ден на ден компании опитват с по-скъпи типове алкохол. Въпреки това напитките, употребявани за разнообразни коктейли, като тоник, сода, джинджифилова бира и така нататък, не се променяли. Те се произвеждали от огромните компании, чиято съществена грижа наподобява била ограничение на разноските.
През 2003 година млад бизнесмен на име Тим Уарилоу се свързал с Ролс с концепцията да основат нова компания за питиета. “Той искаше да произвеждаме джин. Моето предложение бе да забравим за джина и да поговорим за тоника. Познавах всичките тези пазари и знаех, че на пазара няма порядъчен тоник.”
Така се ражда концепцията. Необходими са две години, през които те работят по усета с разнообразни компании, с цел да пуснат първия си тоник. Ролс споделя, че бил сюрпризиран, че един от най-успешните им пазари изначало била Испания, където водещ шеф-готвач включва Fevertree сорбе в менюто си.
След това обаче продуктът набира известност. Сред потребителите има една по-обща наклонност на интерес към по-скъпи, по-естествени храни и питиета. Различните типове алкохол пък вършат огромно завръщане, откакто десетилетия наред губят позиции. И двата фактора оказват помощ на Fevertree.
Днес продуктите на компанията участват в 74 страни, а през предходната година тя е продала 406 милиона от тези дребни бутилки. Продуктовата линия към този момент включва над 10 продукта, измежду които “Сицилианска лимонада”, “Мадагаскарска кола” и “Пушена джинджифилова бира.”
Всичките те се създават от висококачествени естествени съставки. От Fevertree даже оферират на уеб страницата си справочник за това коя напитка с какъв алкохол се смесва най-добре.
Ролс, който през днешния ден е на 62 година, към този момент не заема изпълнителна служба, макар че е заместник-председател на компанията. През последните няколко години той е продал акции за към 280 млн. $. Оставащият му дял се прави оценка на близо 240 млн. $.
Компанията реорганизира активността си в Съединени американски щати през предходната година, което може би оказа помощ за повишение на известността й измежду потребителите в страната. Междувременно тя остава изненадващо дребна компания за Съединени американски щати.
Приходите й за предходната година възлизат на близо 300 млн. $ (ръст от 40%), а чистата облага доближава 100 млн. $ (ръст от 36%). Пазарната й стойност е 3.5 милиарда $.
Междувременно Англия способства с половината от продажбите. Съединени американски щати съставлява едвам 15% от продажбите. Продажбите на Fevertree са към момента дребни за мащабите на промишлеността и на тези на съперници, като Coca-Cola, PepsiCo и Keurig Dr Pepper. Така че пред компанията към момента има доста място за напредък.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ