Преди 20 години гибелта на атомната подводница Курск и екипажа

Преди 20 години гибелта на атомната подводница " Курск " и екипажа ѝ оказа помощ на Путин да сложи под надзор цялата страна. Историята на " Курск " е по-особена от другите нещастия, сполетели Русия, написа К. Егерт.

Подводницата К-141 Курск, потънала през август 2000

" Тя потъна " - тези думи, изречени от Владимир Путин, станаха крилата фраза след злополуката с атомната подводница " Курск " през август 2000-та година. И през днешния ден, 20 години по-късно, тя продължава да живее в стотици изявления в интернет-пространството. Парадоксално, само че факт: точно от тях днешните двайсетгодишни руснаци научиха за гибелта на подводницата и нейния екипаж. Същевременно те обаче знаят прекомерно малко за други съветски нещастия.

И това е прекомерно алегорично. През миналите 20 години ние преживяхме какво ли не - разнообразни терористични акции, като тези в Дубровка и Беслан, войната в Грузия, спора с Украйна, интервенцията в Сирия, убийствата на Анна Политковская и Борис Немцов, правосъдния развой против Ходорковски, пандемията и митингите в Хабаровск. Но историята за гибелта на " Курск " е по-особена. Защото поглеждайки обратно, човек схваща, че още през август 2000-та година са си проличали всички присъщи черти на ръководството на Путин.
Редакцията предлага
Важен урок за Путин

Преди всичко става дума за равнодушието към орисите на хората. За това, че към тях се отнасят като към някаква незначителна бурмичка от държавната машина. Отказът на Москва да одобри препоръчаната от британците и норвежците помощ в избавителните действия лиши няколкото моряци, оживели след детонацията в подводницата, от всевъзможни шансове за избавление. В това време висшият главнокомандващ на армията продължаваше да си почива в Сочи.

А от публично място непрекъснато се сипеха безконечни неистини - първо за това, че повредата в " Курск " е локализирана, след това за съществуването на връзка с екипажа, а по-късно и за някакво сякаш сблъскване с американска подводница. По това време обаче лъжите бяха към момента прекомерно недодялани - тъй като нито командването на Северния флот, нито администрацията на президента бяха достигнали до настоящето равнище на пиар подготовка в държавните властови структури.

Разбирането, че властта не е длъжна да споделя истината пред обществото, станало принцип в политиката, си пролича изключително ясно таман в тези августовски дни преди 20 години. Тогава Путин сподели на цялата страна, че потискането на всяко мнение, друго от това на властта, съставлява основен детайл от политиката на Кремъл. Президентът последователно пое и целия надзор над малкия екран, което в действителност значи и надзор над страната.

В оня интервал имаше обаче и някои разлики по отношение на сегашната обстановка. В резултат от гибелта на " Курск " бяха уволнени близо двайсетина държавни чиновници, адмирали и старши офицери от флота " за пропуски в организацията на бойната подготовка ". Иначе казано - за това, че доста от дейностите на борда на подводницата са били не по правилник и по устав, както и че надалеч не всички членове на екипажа са съответствали на длъжностите, за които са били назначени.

Това беше обаче и съвсем единственият сходен случай за последните 20 години. Жестокостта на Кремъл към военните е елементарно обяснима: гибелта на атомната подводница даде на Путин непредвиден мотив да се разправи още напълно при започване на своето президентстване с военния хайлайф от Елциновата епоха, да уволни министъра на защитата Игор Сергеев и на негово място да назначи своето протеже, генерала от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Сергей Иванов.

Защо народ, който толкоз обича да приказва за гордостта на бойната си популярност и дух и уважава армията и паметта на починалите войни, по този начин леко елементарни на властта за гибелта на " Курск "? Мисля, че през 2000-та година това беше неизбежно. Първо, на Путин по това време се разпореждаха огромни очаквания. И въпреки че гласовете на критиците му звучаха задоволително мощно, те въпреки всичко потънаха в хора от гласове, възхваляващи президента. Част от тях бяха откровени, друга част - с користни кариерни намерения. Второ, постсъветското общество е изумено от цинизъм, чиито корени водят началото си от руски времена и изключително от късния им интервал.

Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и другите превратности, съпътствали този развой, усилиха всеобщото предпочитание отговорността за страната, и в частност - за личния живот - да се трансферира на някой вожд-избавител. Путин го усети и култивира цинизма и гражданската безнаказаност до съществени принадлежности на политическото ръководство на Русия. За него " Курск " беше първият урок, посочил напълно образно моралното положение на съветското общество. И Путин чудесно го е усвоил.

Лъжите към този момент нервират руснаците

Само че 20 години са задоволително дълго време, с цел да угаснат очакванията, възлагани на Путин. А лъжите и отводът да се поеме отговорност започнаха да нервират хората.

Безпомощността на могъщата властническа система пред епидемията от Ковид-19 като че ли постави началото на нова ера, в която множеството руснаци са обзети от отчаяние. Онези, които са били деца, когато " Курск " потъна, в този момент разгласяват в обществените мрежи закачки от сорта на: " Какво им е на болните и старите хора? - Ами, задъхват се ". Историческата памет е нещо рисково. Особено за циниците.

Константин Егерт е съветски публицист и създател на седмична колонка в ДВ