Детски санаториум за милиони пустее
Преди 1989 година и след 1989 година Този времеви разлом у нас сред тоталитаризма и демокрацията постоянно е мотив за разногласия коя от двете столетия е по-добра.
Сега обаче не за това ще стане дума. А за едно потребно желание на онази тогавашна власт, което новото време прекъсна. Защото годините след 1989-а донесоха със себе си вяра, оптимизъм и религия в по-добрите дни. Но също по този начин давност и съсипия за редица издигнати, полупостроени и стартирани строителни обекти. Много от концепциите на някогашните партийни величия останаха в предишното и през днешния ден стърчат като грозни паметници от нашето ежедневие. Точно такава е и нерадостната към този момент орис на вдигнатия в недодялан градеж детски санаториум в Сандански. Замислен е като брошката на ревера на града, а сега е по-скоро греда в окото, която подухва единствено мемоари и горест. И огромният въпрос за всички санданчани и посетители е: Има ли път напред и живот за тези огромни постройки или ще се разреши те да изчезнат вечно?
Мащабно
Началото на строителството е преди 34 години – през 1988 година Строи се с голям обсег, което е типично за тогавашните най-първи дейци на Българска комунистическа партия. Не се пестят средства, а впрегнати в осъществяването на партийната задача са стотици служащи и техника. Спекулира се и до през днешния ден от някои, че в действителност задачата на партията е била да се погрижи за своите дейни борци и да направи за тях желан санаториум за лекуване и всевъзможни тонизиращи и здравни процедури. Никога не е ставало дума тази база да е за дейни дейци на Българска комунистическа партия, твърди обаче Андон Ризов, който е строителен инженер. Той добре си спомня по какъв начин е зародила концепцията за този съвременен детски център за лекуване. Местната власт и големците отпред на страната желали да употребяват оптимално хубавия въздух в града, както и минералната вода. Тогава имало два дребни санаториума за деца – един в парка, а различен – в горния завършек на града, където са и другите санаториуми. Преди 1989-а нещата се решавали от партийните водачи, от първия секретар на партията в Сандански, от първия в Окръжния комитет на партията, от първите партийци в централната власт. Малко по-рано във времето се построява над Сандански и резиденцията на Тодор Живков. Тогава Тато е първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и началник на страната. Мащабно строителство сред 1985 година и 1987 година върви и в Благоевград поради предстоящата аудиенция там на дипломатическия корпус, предава " Телеграф ".
Център
" Строежът на този детски санаториум в един от най-красивите региони на града е една от първите ми строителни чеда. Всичко стартира през 1988 година, строителните действия се разгръщаха на над 300 декара повърхност. Там, в региона до местността Манастирчето, в миналото имаше лозя, ниви, всичко се отчужди. Държавната тактика бе Сандански да е освен курортен център за отдих, само че и главен балнеолечебен център на България, че и на Балканите ", споделя Андон Ризов. Бият се сонди, прави се огромен контейнер за минералната вода, която към този момент е стигнала чак до резиденцията на Тато, надалеч над града. Предвижда се повдигането на прелестен санаториум, на цялостен курортен комплекс, в който има съвсем всичко, с цел да наподобява на малко градче. Място, където децата да се лекуват, само че и да имат всички други условия по време на престоя си – заведения за хранене, кътове за отдих и игра, басейни, които да се зареждат с минерална вода. Тук е трябвало да се обезпечи и дълготрайно лекуване на дребните пациенти. Строят се нужните връзки – пътища, трафопостове, огради. Вдига се подпорна стена с дължина 600 метра, която стига чак до местността Манастирчето. Прави се под земята паркинг, както и топла връзка до настоящия санаториум, който действа.
Детайл
Четири блока се построяват с доста възторг и хъс, строителството се вихри в цялостната си мощ. За да се трансформира това място в перлата на детското лекуване освен в страната, само че и на Балканите. Защото тук самият въздух лекува всевъзможни болести на дихателните пътища, а минералната вода оказва помощ за лекуването на разнообразни заболявания. Партийните функционери виждат по какъв начин в близкото бъдеще в този необикновен санаториум ще се лекуват освен деца от страната, само че и от чужбина. Прави се приемен блок за децата, хранителен блок, както и два блока за заслон на болните малчугани. Един дребен град изниква посред гората. Стаите са направени по този начин, че да има пространство за лекуващите се деца – в тях имало по 2, най-вече по 3 кревати. Тогава се появява и концепцията за изграждане на климатично учебно заведение. Всичко е измислено до последния подробност, с цел да има всичко нужно за лекуване, отдих и престой на децата. По това време ръководителите на страната не жалят средства, с цел да покажат пред света какъв брой хубаво е в страната ни, а в съответния случай – по какъв начин ръководещите се грижат за болните деца. Първоначално е изчислено, че всичко това ще коства 6 350 000 лв., само че действително са вложени към 10 милиона лв. в този грандомански обект, нещо, което е изцяло типично за социалистическата власт в страната.
Промени
След настъпването на демократичните промени обаче работата последователно утихва. За да спре напълно в интервала 1991-1992 година В момента този парцел е благосъстоятелност на Министерството на здравеопазването. Преди време е изработен опит да се продаде, само че без триумф. В края на август тази година в Сандански пристигна служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев, видя градежа и... толкоз. Макар че дискутира с кмета Атанас Стоянов тематиката за въвеждането в употреба на нефункциониращата от години постройка, планувана за детски санаториум, през днешния ден постройката продължава да е занемарена и да пустее. И по този начин към този момент 30 години. Здравното министерство най-малко заплаща за защитата на обекта, с цел да не се разграби от дълго време направеното. Искането на локалната власт е този незавършен план да бъде осъществен и Сандански да се утвърди като детски балнеолечебен център. Може ли да се случи това?
Обследване на постройките демонстрира, че са здрави
Немного от дълго време е направено проучване на постройките, вдигнати там. Установено е, че не са рискови, че не е късно да се вдъхне живот на този огромен план. Андон Ризов твърди, че строителството е осъществено по всички условия на това време. Затова постройките са здрави и не се разрушават. През годините е имало интерес от страна на вложители да купят този монумент на социалистическото строителство. Целта им е била друга – от хотел за пенсионери до петзвездни хотелски комплекси. И това дава вяра на санданчани, че може да се вдъхне живот на тези здания, които в този момент тъжно стоят там, измежду зеленината, над град Сандански. Ще има ли курортът още една съвременна база или с течение на времето всичко издигнато ще изчезне като пясък сред пръстите? Зависи от страната в лицето на здравното министерство. И от някой самоуверен и сериозен вложител, който да трансформира самотните през днешния ден здания в място, където да идват туристи от целия свят за отдих или за лекуване, а за какво не и за двете.
Сега обаче не за това ще стане дума. А за едно потребно желание на онази тогавашна власт, което новото време прекъсна. Защото годините след 1989-а донесоха със себе си вяра, оптимизъм и религия в по-добрите дни. Но също по този начин давност и съсипия за редица издигнати, полупостроени и стартирани строителни обекти. Много от концепциите на някогашните партийни величия останаха в предишното и през днешния ден стърчат като грозни паметници от нашето ежедневие. Точно такава е и нерадостната към този момент орис на вдигнатия в недодялан градеж детски санаториум в Сандански. Замислен е като брошката на ревера на града, а сега е по-скоро греда в окото, която подухва единствено мемоари и горест. И огромният въпрос за всички санданчани и посетители е: Има ли път напред и живот за тези огромни постройки или ще се разреши те да изчезнат вечно?
Мащабно
Началото на строителството е преди 34 години – през 1988 година Строи се с голям обсег, което е типично за тогавашните най-първи дейци на Българска комунистическа партия. Не се пестят средства, а впрегнати в осъществяването на партийната задача са стотици служащи и техника. Спекулира се и до през днешния ден от някои, че в действителност задачата на партията е била да се погрижи за своите дейни борци и да направи за тях желан санаториум за лекуване и всевъзможни тонизиращи и здравни процедури. Никога не е ставало дума тази база да е за дейни дейци на Българска комунистическа партия, твърди обаче Андон Ризов, който е строителен инженер. Той добре си спомня по какъв начин е зародила концепцията за този съвременен детски център за лекуване. Местната власт и големците отпред на страната желали да употребяват оптимално хубавия въздух в града, както и минералната вода. Тогава имало два дребни санаториума за деца – един в парка, а различен – в горния завършек на града, където са и другите санаториуми. Преди 1989-а нещата се решавали от партийните водачи, от първия секретар на партията в Сандански, от първия в Окръжния комитет на партията, от първите партийци в централната власт. Малко по-рано във времето се построява над Сандански и резиденцията на Тодор Живков. Тогава Тато е първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и началник на страната. Мащабно строителство сред 1985 година и 1987 година върви и в Благоевград поради предстоящата аудиенция там на дипломатическия корпус, предава " Телеграф ".
Център
" Строежът на този детски санаториум в един от най-красивите региони на града е една от първите ми строителни чеда. Всичко стартира през 1988 година, строителните действия се разгръщаха на над 300 декара повърхност. Там, в региона до местността Манастирчето, в миналото имаше лозя, ниви, всичко се отчужди. Държавната тактика бе Сандански да е освен курортен център за отдих, само че и главен балнеолечебен център на България, че и на Балканите ", споделя Андон Ризов. Бият се сонди, прави се огромен контейнер за минералната вода, която към този момент е стигнала чак до резиденцията на Тато, надалеч над града. Предвижда се повдигането на прелестен санаториум, на цялостен курортен комплекс, в който има съвсем всичко, с цел да наподобява на малко градче. Място, където децата да се лекуват, само че и да имат всички други условия по време на престоя си – заведения за хранене, кътове за отдих и игра, басейни, които да се зареждат с минерална вода. Тук е трябвало да се обезпечи и дълготрайно лекуване на дребните пациенти. Строят се нужните връзки – пътища, трафопостове, огради. Вдига се подпорна стена с дължина 600 метра, която стига чак до местността Манастирчето. Прави се под земята паркинг, както и топла връзка до настоящия санаториум, който действа.
Детайл
Четири блока се построяват с доста възторг и хъс, строителството се вихри в цялостната си мощ. За да се трансформира това място в перлата на детското лекуване освен в страната, само че и на Балканите. Защото тук самият въздух лекува всевъзможни болести на дихателните пътища, а минералната вода оказва помощ за лекуването на разнообразни заболявания. Партийните функционери виждат по какъв начин в близкото бъдеще в този необикновен санаториум ще се лекуват освен деца от страната, само че и от чужбина. Прави се приемен блок за децата, хранителен блок, както и два блока за заслон на болните малчугани. Един дребен град изниква посред гората. Стаите са направени по този начин, че да има пространство за лекуващите се деца – в тях имало по 2, най-вече по 3 кревати. Тогава се появява и концепцията за изграждане на климатично учебно заведение. Всичко е измислено до последния подробност, с цел да има всичко нужно за лекуване, отдих и престой на децата. По това време ръководителите на страната не жалят средства, с цел да покажат пред света какъв брой хубаво е в страната ни, а в съответния случай – по какъв начин ръководещите се грижат за болните деца. Първоначално е изчислено, че всичко това ще коства 6 350 000 лв., само че действително са вложени към 10 милиона лв. в този грандомански обект, нещо, което е изцяло типично за социалистическата власт в страната.
Промени
След настъпването на демократичните промени обаче работата последователно утихва. За да спре напълно в интервала 1991-1992 година В момента този парцел е благосъстоятелност на Министерството на здравеопазването. Преди време е изработен опит да се продаде, само че без триумф. В края на август тази година в Сандански пристигна служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев, видя градежа и... толкоз. Макар че дискутира с кмета Атанас Стоянов тематиката за въвеждането в употреба на нефункциониращата от години постройка, планувана за детски санаториум, през днешния ден постройката продължава да е занемарена и да пустее. И по този начин към този момент 30 години. Здравното министерство най-малко заплаща за защитата на обекта, с цел да не се разграби от дълго време направеното. Искането на локалната власт е този незавършен план да бъде осъществен и Сандански да се утвърди като детски балнеолечебен център. Може ли да се случи това?
Обследване на постройките демонстрира, че са здрави
Немного от дълго време е направено проучване на постройките, вдигнати там. Установено е, че не са рискови, че не е късно да се вдъхне живот на този огромен план. Андон Ризов твърди, че строителството е осъществено по всички условия на това време. Затова постройките са здрави и не се разрушават. През годините е имало интерес от страна на вложители да купят този монумент на социалистическото строителство. Целта им е била друга – от хотел за пенсионери до петзвездни хотелски комплекси. И това дава вяра на санданчани, че може да се вдъхне живот на тези здания, които в този момент тъжно стоят там, измежду зеленината, над град Сандански. Ще има ли курортът още една съвременна база или с течение на времето всичко издигнато ще изчезне като пясък сред пръстите? Зависи от страната в лицето на здравното министерство. И от някой самоуверен и сериозен вложител, който да трансформира самотните през днешния ден здания в място, където да идват туристи от целия свят за отдих или за лекуване, а за какво не и за двете.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ