Животът на Галапагос формира нови видове
Преди 187 година, напролет на 1832 година, 23-годишният англичанин Чарлз Дарвин, естественик на кораба „ Бийгъл “ — боен бриг, изпратен от Лондонското адмиралтейство на околосветско странствуване — влиза в една гора в покрайнините на Рио де Жанейро. Само за един ден от един дребен сектор той събрал 68 разнообразни типа дребни бръмбарчета. Удивило го съществуването на толкоз разнообразни типове животни, принадлежащи към един жанр. При това той не ги търсил особено. Ето за какво записал в дневника си: „ Само визията за размерите на един цялостен азбучник е задоволителна, с цел да наруши душевното равновесие на ентомолога. “ По негово време било общоприето, че всички типове са неизменими и че всеки от тях е бил основан поотделно и независимо от бога. Дарвин напълно не бил безбожник — да не забравяме, че е получил степен по богословие в Кембридж — само че той бил надълбоко заинтригуван от това голямо многообразие от форми. Това написа в книгата си „ Животът на земята " популярният английски академик Дейвид Атънбъро. Да си напомним шока на младия Дарвин през интерпретацията на най-значимия фен на природата.
Според Атънбъро „ Бийгъл “ малко по-късно се спуснал на юг около източния бряг на Южна Америка, заобиколил нос Хорн и още веднъж тръгнал на север около крайбрежията на Чили. След това експедицията стигнала архипелаг Галапагос, далечен на 600 благи от континента. Дарвин разсъждавал доста за произхода на типовете, тъй като се сблъскал с шокиращо разнообразие. Островните животни били сходни с тези на сушата, само че се различавали в детайлите.
Кормораните на Галапагоските острови били с толкоз закърнели крила, че въобще не можели да летят.
Игуаните на континента се катерели по дърветата и се хранели с листа, само че на островите ядяли водорасли и висели по скалите над прибоя, вкопчени в тях с неизмеримо дълги, яки нокти.
А също и костенурките — доста сходни на тези от континента, само че неколкократно по-големи от тях, същински колоси, които умерено можели да бъдат яздени от човек.
„ Английският вицегубернатор на Галапагос разказал на Дарвин, че даже сред обособените острови на архипелага има разлики: на всеки от тях костенурките се отличавали по нещо, тъй че можело да се разбере от кой остров произлизат. При тези, които живеели на относително влажни острови с ниска растителност, предният завършек на бронята тъкмо над врата бил леко закривен. Но костенурките от безводните острови, които, с цел да доближат храната си — листа и кактусови клончета, — трябвало да протягат глава, имали доста по-дълги шии, а предната част на бронята им била с по-голяма извивка, с цел да могат да протягат врат съвсем отвесно. " - написа Атънбъро.
У Дарвин се породило подозрението, че типовете не са неизменими. Ами в случай че те могат да се трансформират един в различен? Може би преди хиляди години птици и влечуги от южноамериканския континент са достигнали Галапагоския архипелаг върху салове от растителност, които реките изхвърлят в намерено море. А един път озовали се там, те са се променяли, потомство След потомство, с цел да се приспособят към новите си домове, до момента в който са се трансформирали в днешните типове.
Според Атънбъро „ Бийгъл “ малко по-късно се спуснал на юг около източния бряг на Южна Америка, заобиколил нос Хорн и още веднъж тръгнал на север около крайбрежията на Чили. След това експедицията стигнала архипелаг Галапагос, далечен на 600 благи от континента. Дарвин разсъждавал доста за произхода на типовете, тъй като се сблъскал с шокиращо разнообразие. Островните животни били сходни с тези на сушата, само че се различавали в детайлите.
Кормораните на Галапагоските острови били с толкоз закърнели крила, че въобще не можели да летят.
Игуаните на континента се катерели по дърветата и се хранели с листа, само че на островите ядяли водорасли и висели по скалите над прибоя, вкопчени в тях с неизмеримо дълги, яки нокти.
А също и костенурките — доста сходни на тези от континента, само че неколкократно по-големи от тях, същински колоси, които умерено можели да бъдат яздени от човек.
„ Английският вицегубернатор на Галапагос разказал на Дарвин, че даже сред обособените острови на архипелага има разлики: на всеки от тях костенурките се отличавали по нещо, тъй че можело да се разбере от кой остров произлизат. При тези, които живеели на относително влажни острови с ниска растителност, предният завършек на бронята тъкмо над врата бил леко закривен. Но костенурките от безводните острови, които, с цел да доближат храната си — листа и кактусови клончета, — трябвало да протягат глава, имали доста по-дълги шии, а предната част на бронята им била с по-голяма извивка, с цел да могат да протягат врат съвсем отвесно. " - написа Атънбъро.
У Дарвин се породило подозрението, че типовете не са неизменими. Ами в случай че те могат да се трансформират един в различен? Може би преди хиляди години птици и влечуги от южноамериканския континент са достигнали Галапагоския архипелаг върху салове от растителност, които реките изхвърлят в намерено море. А един път озовали се там, те са се променяли, потомство След потомство, с цел да се приспособят към новите си домове, до момента в който са се трансформирали в днешните типове.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ