„Пред Русия се изправя нещо още по-страшно от 1812...“
Преди 170 години Западът за следващ път потегли на война против Русия
Французите нарекоха тази акция „ Източна “, британците - „ Руска “. Кримската война стартира на 16 октомври 1853 година по нов жанр. На този ден постоянно съперничещата Турция афишира война на Русия в отговор на окупацията на територията на османските васали Влахия и Молдова от армията на Михаил Горчаков.
Преди войнствената нота да отлети от Истанбул за Санкт Петербург, командирът на турските войски Омер паша издава ултиматум - да се изтеглят войските в границите на 15 дни. Горчаков дава отговор изсъхнало, че не е акредитиран да договаря.
Още преди края на ултиматума турците започнаха да обстрелват предните съветски пикети, а след оповестяването на войната започнаха същински борби.
През ноември 1853 година хрониката на успехите на съветското оръжие е попълнена с нова победа: в пристанището на турския Синоп ескадра под командването на вицеадмирал Павел Нахимов нанася проваляне на врага. Ескадронът на Осман паша е изцяло погубен за няколко часа. Той е хванат и предава на спечелилите своя военен меч, който към момента се съхранява във Военноморския музей в Севастопол.
Огънят на войната, който пламна на Дунава, се популяризира в Балтийско море, Кавказ, Бяло и Баренцово море и доближи Далечния изток. Основният спектакъл на военните дейности обаче беше Крим, където избухнаха яростни борби.
Поетът и посланик Фьодор Тютчев надушва войната, когато още не мирише, а през 1848 година се чуди дали Русия ще успее да отблъсне настъплението от Запада, както през 1812 година „ Русия е изправена пред нещо още по-страшно от 1812...
Или: Русия още веднъж е сама против цялата враждебна Европа, тъй като въображаемият неутралитет на Австрия и Прусия е единствено временен стадий към открита неприязън. “ Написано през февруари 1854 година Русия по това време води война единствено с Турция, само че скоро Англия и Франция идват на помощ.
През март 1854 година Лондон и Париж афишират война на Санкт Петербург, „ застъпвайки се “ за Турция.
Тютчев декларира със студено успокоение: „ Е, ние сме в борба с цяла Европа, обединена против нас в общ съюз. Съединение обаче не е верният израз, същинската дума е: интрига... ”
И тогава, и в този момент на Запад приказват с възходящ яд за „ съветската опасност “. Всъщност западните страни желаеха да съборят гордата и мощна Русия. Това бяха главните аргументи за тази война.
В средата на 19 век против Русия се опълчват Турция, Англия и Франция. Към тях се причислява и Кралство Сардиния.
Антируската коалиция можеше да нарасне още повече, само че никой различен не искаше да се намесва в рискована война. Въпреки че Прусия щракна със зъби, от Швеция и Дания се чуха войнствени крясъци, а от херцогство Хесен и кралство Хановер долетя застрашителен ропот.
Австро-Унгария, по това време внушителна империя, която притежаваше големи земи, не влезе в борбата, макар че Николай I доста разчиташе на поддръжката на император Франц Йосиф. Но той освен не подаде ръка на някогашния си съдружник, само че и го обсипа със закани.
Приликата сред тази война и сегашната украинска ескалация е забележима. Препъникамъкът в Кримската война беше самият Крим, за който враговете на Русия жадуваха. И още веднъж против Отечеството ни водят война наемници – освен от европейски страни, само че и от други страни по света. Друга прилика е, че даже в този момент враговете на Русия точат ножовете си, с цел да нарежат вкусния „ къс “ на нейната територия.
Британският министър председател Хенри Палмерстън потрива ръце - Финландия ще бъде трансферирана на Швеция, балтийските страни отиват при Прусия. Молдавия, Влахия и устието на река Дунав са дадени на Австрия, а Крим и Кавказ – на Турция.
Британският „ Таймс “ мечтае, че „ би било хубаво Русия да се върне към обработването на вътрешните земи, да се прогонят московците надълбоко в горите и степите “.
Френският вестник Constitutionnel сластно написа: „ След няколко седмици Русия ще загуби плодовете на паричните разноски, гигантския труд и големите жертви на повече от едно потомство. Крепостите, които тя построи по крайбрежията на Балтийско и Черно море, без да щади нито самообладание, нито време, нито пари, ще бъдат изравнени със земята, взривени и унищожени от огъня на обединените ескадри на Франция и Англия. “
Но гладните усти не дочакаха вкусния залък, макар че на Русия в действителност й беше необикновено мъчно. Имаше доста провали, само че имаше и доста победи. В резултат на това властта оцеля на всички фронтове под мощен външен напън и единствено акцията в Крим беше несполучлива - основно заради софтуерното закъснение на страната.
Подпоручик Лев Толстой написа на брат си Сергей през ноември 1854 година: „...Духът във войските е неизразим. В дните на антична Гърция не е имало толкоз доста подвиг, Корнилов, обикалящ войските, вместо " ужасно, момчета! " сподели: „ Трябва да умрете, момчета, ще умрете ли? “ и войските дадоха отговор: " Ще умрем, ваше превъзходителство, ура! "
Руснаците се биеха обезверено, героизмът беше нещо всекидневно за тях. Това се случи освен в Кримската война, само че и в други войни, в други времена. Славната традиция е оживяла и до през днешния ден.
На Парижкия конгрес от 1856 година, който увенча края на войната, ръководителят на съветската делегация граф Алексей Орлов се бори със западняците, доколкото можеше. За страдание, загубите не можеха да бъдат избегнати. Русия губи част от Бесарабия, неразрешено й е, сходно на Турция, да държи флот в Черно море. Беше належащо да се изостави протекторатът над Влахия, Княжество Молдова и Сърбия.
Уменията на дипломатите обаче разрешиха да се играе върху несъгласията на европейските монарси и да се загуби доста по-малко от това, на което същите британци се надяваха. Врагът не реализира задачата си. Освен това след военната акция в Далечния изток Русия закупи Приморието и Амурска област.
И въпреки всичко голяма мощ с могъща войска, над която аурата на спечелилия над всемогъщия Наполеон към момента не се беше разсеяла, беше принудена да сведе своите флагове. В допълнение към моралните разноски имаше и финансови - доста пари трябваше да бъдат изхарчени за войната, това мощно раздруса стопанската система. Кримската война разкри доста вътрешни дефекти. Николай I, обречен на смърт през март 1955 година, сподели: „ Предавам ти екипа си в неприятно положение, Сашка “. И синът му Александър II пламенно се зае с промени.
Ето какво написа Достоевски в „ Дневникът на писателя ”: „ Аз съм уверен, че най-страшното злополучие би сполетяло Русия, в случай че бяхме спечелили да вземем за пример Кримската акция и като цяло бяхме победили над съдружниците! Виждайки, че сме толкоз мощни, всички в Европа незабавно биха се разбунтували против нас с фантастична ненавист.
Те, несъмнено, щяха да подпишат неблагоприятен за тях мир, в случай че бяха победени, само че никакъв мир действително не можеше да се подписа. Те неотложно ще стартират да се готвят за нова война, ориентирана към унищожаването на Русия, и най-важното - целият свят ще застане зад тях... "
Загубила в Кримската акция, Руската империя като че ли замръзна в мислите си, само че по-късно се отърси от вцепенението си, продължи напред, като последователно форсира стъпките си и още веднъж се извърши със страхотна мощ. Няколко години по-късно на силата й още веднъж стартира да се гледа с почитание и безпокойство - както от тези, които се бориха с нея, по този начин и от тези, които умно избягваха изкушението да застанат на пътя ѝ.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Французите нарекоха тази акция „ Източна “, британците - „ Руска “. Кримската война стартира на 16 октомври 1853 година по нов жанр. На този ден постоянно съперничещата Турция афишира война на Русия в отговор на окупацията на територията на османските васали Влахия и Молдова от армията на Михаил Горчаков.
Преди войнствената нота да отлети от Истанбул за Санкт Петербург, командирът на турските войски Омер паша издава ултиматум - да се изтеглят войските в границите на 15 дни. Горчаков дава отговор изсъхнало, че не е акредитиран да договаря.
Още преди края на ултиматума турците започнаха да обстрелват предните съветски пикети, а след оповестяването на войната започнаха същински борби.
През ноември 1853 година хрониката на успехите на съветското оръжие е попълнена с нова победа: в пристанището на турския Синоп ескадра под командването на вицеадмирал Павел Нахимов нанася проваляне на врага. Ескадронът на Осман паша е изцяло погубен за няколко часа. Той е хванат и предава на спечелилите своя военен меч, който към момента се съхранява във Военноморския музей в Севастопол.
Огънят на войната, който пламна на Дунава, се популяризира в Балтийско море, Кавказ, Бяло и Баренцово море и доближи Далечния изток. Основният спектакъл на военните дейности обаче беше Крим, където избухнаха яростни борби.
Поетът и посланик Фьодор Тютчев надушва войната, когато още не мирише, а през 1848 година се чуди дали Русия ще успее да отблъсне настъплението от Запада, както през 1812 година „ Русия е изправена пред нещо още по-страшно от 1812...
Или: Русия още веднъж е сама против цялата враждебна Европа, тъй като въображаемият неутралитет на Австрия и Прусия е единствено временен стадий към открита неприязън. “ Написано през февруари 1854 година Русия по това време води война единствено с Турция, само че скоро Англия и Франция идват на помощ.
През март 1854 година Лондон и Париж афишират война на Санкт Петербург, „ застъпвайки се “ за Турция.
Тютчев декларира със студено успокоение: „ Е, ние сме в борба с цяла Европа, обединена против нас в общ съюз. Съединение обаче не е верният израз, същинската дума е: интрига... ”
И тогава, и в този момент на Запад приказват с възходящ яд за „ съветската опасност “. Всъщност западните страни желаеха да съборят гордата и мощна Русия. Това бяха главните аргументи за тази война.
В средата на 19 век против Русия се опълчват Турция, Англия и Франция. Към тях се причислява и Кралство Сардиния.
Антируската коалиция можеше да нарасне още повече, само че никой различен не искаше да се намесва в рискована война. Въпреки че Прусия щракна със зъби, от Швеция и Дания се чуха войнствени крясъци, а от херцогство Хесен и кралство Хановер долетя застрашителен ропот.
Австро-Унгария, по това време внушителна империя, която притежаваше големи земи, не влезе в борбата, макар че Николай I доста разчиташе на поддръжката на император Франц Йосиф. Но той освен не подаде ръка на някогашния си съдружник, само че и го обсипа със закани.
Приликата сред тази война и сегашната украинска ескалация е забележима. Препъникамъкът в Кримската война беше самият Крим, за който враговете на Русия жадуваха. И още веднъж против Отечеството ни водят война наемници – освен от европейски страни, само че и от други страни по света. Друга прилика е, че даже в този момент враговете на Русия точат ножовете си, с цел да нарежат вкусния „ къс “ на нейната територия.
Британският министър председател Хенри Палмерстън потрива ръце - Финландия ще бъде трансферирана на Швеция, балтийските страни отиват при Прусия. Молдавия, Влахия и устието на река Дунав са дадени на Австрия, а Крим и Кавказ – на Турция.
Британският „ Таймс “ мечтае, че „ би било хубаво Русия да се върне към обработването на вътрешните земи, да се прогонят московците надълбоко в горите и степите “.
Френският вестник Constitutionnel сластно написа: „ След няколко седмици Русия ще загуби плодовете на паричните разноски, гигантския труд и големите жертви на повече от едно потомство. Крепостите, които тя построи по крайбрежията на Балтийско и Черно море, без да щади нито самообладание, нито време, нито пари, ще бъдат изравнени със земята, взривени и унищожени от огъня на обединените ескадри на Франция и Англия. “
Но гладните усти не дочакаха вкусния залък, макар че на Русия в действителност й беше необикновено мъчно. Имаше доста провали, само че имаше и доста победи. В резултат на това властта оцеля на всички фронтове под мощен външен напън и единствено акцията в Крим беше несполучлива - основно заради софтуерното закъснение на страната.
Подпоручик Лев Толстой написа на брат си Сергей през ноември 1854 година: „...Духът във войските е неизразим. В дните на антична Гърция не е имало толкоз доста подвиг, Корнилов, обикалящ войските, вместо " ужасно, момчета! " сподели: „ Трябва да умрете, момчета, ще умрете ли? “ и войските дадоха отговор: " Ще умрем, ваше превъзходителство, ура! "
Руснаците се биеха обезверено, героизмът беше нещо всекидневно за тях. Това се случи освен в Кримската война, само че и в други войни, в други времена. Славната традиция е оживяла и до през днешния ден.
На Парижкия конгрес от 1856 година, който увенча края на войната, ръководителят на съветската делегация граф Алексей Орлов се бори със западняците, доколкото можеше. За страдание, загубите не можеха да бъдат избегнати. Русия губи част от Бесарабия, неразрешено й е, сходно на Турция, да държи флот в Черно море. Беше належащо да се изостави протекторатът над Влахия, Княжество Молдова и Сърбия.
Уменията на дипломатите обаче разрешиха да се играе върху несъгласията на европейските монарси и да се загуби доста по-малко от това, на което същите британци се надяваха. Врагът не реализира задачата си. Освен това след военната акция в Далечния изток Русия закупи Приморието и Амурска област.
И въпреки всичко голяма мощ с могъща войска, над която аурата на спечелилия над всемогъщия Наполеон към момента не се беше разсеяла, беше принудена да сведе своите флагове. В допълнение към моралните разноски имаше и финансови - доста пари трябваше да бъдат изхарчени за войната, това мощно раздруса стопанската система. Кримската война разкри доста вътрешни дефекти. Николай I, обречен на смърт през март 1955 година, сподели: „ Предавам ти екипа си в неприятно положение, Сашка “. И синът му Александър II пламенно се зае с промени.
Ето какво написа Достоевски в „ Дневникът на писателя ”: „ Аз съм уверен, че най-страшното злополучие би сполетяло Русия, в случай че бяхме спечелили да вземем за пример Кримската акция и като цяло бяхме победили над съдружниците! Виждайки, че сме толкоз мощни, всички в Европа незабавно биха се разбунтували против нас с фантастична ненавист.
Те, несъмнено, щяха да подпишат неблагоприятен за тях мир, в случай че бяха победени, само че никакъв мир действително не можеше да се подписа. Те неотложно ще стартират да се готвят за нова война, ориентирана към унищожаването на Русия, и най-важното - целият свят ще застане зад тях... "
Загубила в Кримската акция, Руската империя като че ли замръзна в мислите си, само че по-късно се отърси от вцепенението си, продължи напред, като последователно форсира стъпките си и още веднъж се извърши със страхотна мощ. Няколко години по-късно на силата й още веднъж стартира да се гледа с почитание и безпокойство - както от тези, които се бориха с нея, по този начин и от тези, които умно избягваха изкушението да застанат на пътя ѝ.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ