Руснаците могат да бият британците
Преди 170 години, на 25 октомври 1854 година, се организира борбата при Балаклава, която приключва наедно. В съветската памет остава единствено един епизод от героичната отбрана на Севастопол, само че в английската памет остана събитие в литературата и изкуството. Защо?
Националната памет е изборна. Някои събития са крепко заседнали в нея, а други приключват някъде в нейната външна страна. И напълно не тъй като настойчиво желаят да ги не помнят. Просто там съвсем няма хора, които да опишат в детайли протичащото се от позиция на „ нашите “.
По време на борбата при Балаклава Лев Толстой към момента не е дошъл на службата си в Севастопол - и по тази причина няма място за нея в „ Севастополски истории “. В бележките на участника в борбата Николай Герсеванов „ Няколко думи за дейностите на съветските войски в Крим през 1854 и 1855 година “ се загатва пътем. Единствените записки са „ Спомени за Балаклавската спекулация на 13 октомври 1854 година Разказ на свидетел ” от Павел Корибут-Кубитович не са преиздавани от 1874 година, както и подробният отчет на лейтенант Н. Ушаков за подвизите му на това полесражение. Там, в сбирката „ Материали за историята на Кримската война и защитата на Севастопол “, намираме отчети на княз Меншиков и военачалник Липранди, както и записка на генерал-лейтенант Рижов. Само в книгата на учен Евгений Тарле „ Кримската война ” борбата при Балаклава е удостоена с цяла глава.
Защо? Отговорът дава лейтенант Корибут-Кубитович, участник в борбата. Действията на разнообразни елементи под командването на генерал-лейтенант Липранди не бяха координирани и нашите бойци там нееднократно попадаха под „ другарски огън “, т.е. претърпяха загуби от своите.
Трябва да се каже, че освен руснаците не обърнаха доста внимание на тази борба. За французите избледнява преди по-ранната борба при Алма и доста по-късното нахлуване против Малаховия курган от военачалник Макмеън (бъдещият трети президент на Франция).
Британците към момента имат забележими нейни изображения и то на разнообразни места. От там идва както балаклавата, по този начин и мъжкото яке без яка, само че с надълбоко деколте - жилетка (в чест на военачалник лорд Кардиган).
Там, в Крим, се появи терминът „ тънка алена линия “. Командирът на 93-та шотландска пехота, баронет Колин Кембъл, подреди на бойците си да се строят в линии от по двама, вместо изискваните линии от по четири. Кореспондентът на „ Таймс “ по-късно разказва шотландския полк в този миг като „ тънка алена линия, настръхнала от стомана “. Тогава казаците стопираха на половин километър от шотландците и по-късно се отдръпнаха на първичните си позиции, следвайки останалата конница. Генерал И.И. Рижов съумя да оцени обстановката в точния момент и да спре настъплението.
Но английският генерал-майор лорд Кардиган не спря офанзивата на леката кавалерийска бригада, което докара до злополука, която Мъгливият Албион не беше преживявал от няколко века. Получава заповед от началниците си да върне турските оръдия, които се оказват съветски титли. „ Нашите кавалеристи гордо минаха, амунициите и оръжията им блестяха в целия си искра под утринното слънце. Не можехме да повярваме на очите си! Дали тази шепа хора в действителност щеше да нападна цяла войска, подредена в военен строй? Уви, по този начин беше: тяхната обезверена храброст нямаше граници, дотолкоз, че не помниха това, което назовават най-верния ѝ сателит – благоразумието “, написа английският публицист Уилям Ръсел.
Краят на интервенцията беше, съгласно същия Ръсел, печален за британците: „ Ранените и изгубени кавалеристи, тичащи към нашите позиции, свидетелстваха по-красноречиво от всевъзможни думи за тяхната тъжна орис - да, те се провалиха, само че даже полубоговете не биха създали повече. “
„ Страхотно е, само че не е война. Това е полуда “, сподели участник в борбата, френският военачалник Боске. И нашият лейтенант Корибут-Кубитович видя „ неразбирателство, което стана пагубно за английската конница “, и уточни съветски герои - военачалник Рижов, полковник Войнилович, майори Лаврений и Тинков, корнет Астафиев и подофицер Муха.
Лорд Кардиган, в деня след борбата, записва в персоналния си дневник загубите си при тази офанзива от 300 убити, ранени и пленени, както и 396 коня.
Защо британците помнят този епизод и го слагат наедно с борбите при Хейстингс (1066) и Босуърт (1485)? Защо са направени два игрални кино лентата за него (1936, 1968)? Защо англоговорящите възпитаници учат наизуст стихотворението на Алфред Тенисън „ Атаката на леката бригада “ от век и половина, което съдържа следните редове:
„ Долина от две благи – редутът е близо…
Чух: „ На конете! Напред! “
Долина на гибелта, под дъжд от картеч,
Скочиха смелите шестстотин “.
Сред тези шестстотин имаше доста потомци на английската аристокрация и две или три десетилетия по-късно не те заеха места в Камарата на лордовете, а техните по-малки братя или братовчеди. Това беше третият случай на такива едновременни загуби в английския хайлайф.
Бъдещият нобелов лауреат Ръдиард Киплинг също е написал стихотворение на тази тематика. През 1891 година той стенеше за нежеланата орис на оживелите до тогава ветерани от офанзива от неаристократичен генезис:
„ Тридесет милиона британци приказват за величието на страната,
А двайсет кавалеристи би трябвало отново да просят.
Те нямат нито пари, нито храна; няма работа, няма помощ;
Последни от Летящата бригада, безпомощността е вашият обет. "
„ Най-важното беше, че морално руснаците имаха възприятие за победа от тази Балаклавска борба, а британците имаха възприятие (и в това време доста болезнено) за проваляне, съзнанието за изцяло безсмислено опустошен живот, загуби, породени от незначителност и военно незнание на основното командване “, по този начин руският учен Евгений Тарле оцени резултатите от борбата при Балаклава.
Основният резултат от тази борба би трябвало да бъде теоретичен от тези, които в този момент работят като войнолюбци в Лондон: руснаците знаят по какъв начин да победят британците, даже когато не са в най-хубава форма. Освен това нашата войска е в положение да нанесе такива вреди, които враговете ни помнят епохи.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2385Яков Кедми: БРИКС е образец за обединяване, което не е ориентирано против други страниАлтернативен Поглед4645Яков Кедми: Конфискуването на съветски активи и даването им на Украйна е безочлив обир!Алтернативен Поглед2306Доц. Наталия Киселова: Без лява партия или коалиция демокрацията ще си отидеАлтернативен Поглед2493Доц. Наталия Киселова за измененията в Конституцията и следствията от този актАлтернативен Поглед14501Доц. Григор Сарийски: България в БРИКС!? Сега това е невероятно!Алтернативен Поглед367925Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед172906Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*
Източник: pogled.info
Националната памет е изборна. Някои събития са крепко заседнали в нея, а други приключват някъде в нейната външна страна. И напълно не тъй като настойчиво желаят да ги не помнят. Просто там съвсем няма хора, които да опишат в детайли протичащото се от позиция на „ нашите “.
По време на борбата при Балаклава Лев Толстой към момента не е дошъл на службата си в Севастопол - и по тази причина няма място за нея в „ Севастополски истории “. В бележките на участника в борбата Николай Герсеванов „ Няколко думи за дейностите на съветските войски в Крим през 1854 и 1855 година “ се загатва пътем. Единствените записки са „ Спомени за Балаклавската спекулация на 13 октомври 1854 година Разказ на свидетел ” от Павел Корибут-Кубитович не са преиздавани от 1874 година, както и подробният отчет на лейтенант Н. Ушаков за подвизите му на това полесражение. Там, в сбирката „ Материали за историята на Кримската война и защитата на Севастопол “, намираме отчети на княз Меншиков и военачалник Липранди, както и записка на генерал-лейтенант Рижов. Само в книгата на учен Евгений Тарле „ Кримската война ” борбата при Балаклава е удостоена с цяла глава.
Защо? Отговорът дава лейтенант Корибут-Кубитович, участник в борбата. Действията на разнообразни елементи под командването на генерал-лейтенант Липранди не бяха координирани и нашите бойци там нееднократно попадаха под „ другарски огън “, т.е. претърпяха загуби от своите.
Трябва да се каже, че освен руснаците не обърнаха доста внимание на тази борба. За французите избледнява преди по-ранната борба при Алма и доста по-късното нахлуване против Малаховия курган от военачалник Макмеън (бъдещият трети президент на Франция).
Британците към момента имат забележими нейни изображения и то на разнообразни места. От там идва както балаклавата, по този начин и мъжкото яке без яка, само че с надълбоко деколте - жилетка (в чест на военачалник лорд Кардиган).
Там, в Крим, се появи терминът „ тънка алена линия “. Командирът на 93-та шотландска пехота, баронет Колин Кембъл, подреди на бойците си да се строят в линии от по двама, вместо изискваните линии от по четири. Кореспондентът на „ Таймс “ по-късно разказва шотландския полк в този миг като „ тънка алена линия, настръхнала от стомана “. Тогава казаците стопираха на половин километър от шотландците и по-късно се отдръпнаха на първичните си позиции, следвайки останалата конница. Генерал И.И. Рижов съумя да оцени обстановката в точния момент и да спре настъплението.
Но английският генерал-майор лорд Кардиган не спря офанзивата на леката кавалерийска бригада, което докара до злополука, която Мъгливият Албион не беше преживявал от няколко века. Получава заповед от началниците си да върне турските оръдия, които се оказват съветски титли. „ Нашите кавалеристи гордо минаха, амунициите и оръжията им блестяха в целия си искра под утринното слънце. Не можехме да повярваме на очите си! Дали тази шепа хора в действителност щеше да нападна цяла войска, подредена в военен строй? Уви, по този начин беше: тяхната обезверена храброст нямаше граници, дотолкоз, че не помниха това, което назовават най-верния ѝ сателит – благоразумието “, написа английският публицист Уилям Ръсел.
Краят на интервенцията беше, съгласно същия Ръсел, печален за британците: „ Ранените и изгубени кавалеристи, тичащи към нашите позиции, свидетелстваха по-красноречиво от всевъзможни думи за тяхната тъжна орис - да, те се провалиха, само че даже полубоговете не биха създали повече. “
„ Страхотно е, само че не е война. Това е полуда “, сподели участник в борбата, френският военачалник Боске. И нашият лейтенант Корибут-Кубитович видя „ неразбирателство, което стана пагубно за английската конница “, и уточни съветски герои - военачалник Рижов, полковник Войнилович, майори Лаврений и Тинков, корнет Астафиев и подофицер Муха.
Лорд Кардиган, в деня след борбата, записва в персоналния си дневник загубите си при тази офанзива от 300 убити, ранени и пленени, както и 396 коня.
Защо британците помнят този епизод и го слагат наедно с борбите при Хейстингс (1066) и Босуърт (1485)? Защо са направени два игрални кино лентата за него (1936, 1968)? Защо англоговорящите възпитаници учат наизуст стихотворението на Алфред Тенисън „ Атаката на леката бригада “ от век и половина, което съдържа следните редове:
„ Долина от две благи – редутът е близо…
Чух: „ На конете! Напред! “
Долина на гибелта, под дъжд от картеч,
Скочиха смелите шестстотин “.
Сред тези шестстотин имаше доста потомци на английската аристокрация и две или три десетилетия по-късно не те заеха места в Камарата на лордовете, а техните по-малки братя или братовчеди. Това беше третият случай на такива едновременни загуби в английския хайлайф.
Бъдещият нобелов лауреат Ръдиард Киплинг също е написал стихотворение на тази тематика. През 1891 година той стенеше за нежеланата орис на оживелите до тогава ветерани от офанзива от неаристократичен генезис:
„ Тридесет милиона британци приказват за величието на страната,
А двайсет кавалеристи би трябвало отново да просят.
Те нямат нито пари, нито храна; няма работа, няма помощ;
Последни от Летящата бригада, безпомощността е вашият обет. "
„ Най-важното беше, че морално руснаците имаха възприятие за победа от тази Балаклавска борба, а британците имаха възприятие (и в това време доста болезнено) за проваляне, съзнанието за изцяло безсмислено опустошен живот, загуби, породени от незначителност и военно незнание на основното командване “, по този начин руският учен Евгений Тарле оцени резултатите от борбата при Балаклава.
Основният резултат от тази борба би трябвало да бъде теоретичен от тези, които в този момент работят като войнолюбци в Лондон: руснаците знаят по какъв начин да победят британците, даже когато не са в най-хубава форма. Освен това нашата войска е в положение да нанесе такива вреди, които враговете ни помнят епохи.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2385Яков Кедми: БРИКС е образец за обединяване, което не е ориентирано против други страниАлтернативен Поглед4645Яков Кедми: Конфискуването на съветски активи и даването им на Украйна е безочлив обир!Алтернативен Поглед2306Доц. Наталия Киселова: Без лява партия или коалиция демокрацията ще си отидеАлтернативен Поглед2493Доц. Наталия Киселова за измененията в Конституцията и следствията от този актАлтернативен Поглед14501Доц. Григор Сарийски: България в БРИКС!? Сега това е невероятно!Алтернативен Поглед367925Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед172906Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ