Животът и завета на Атанас Буров
Преди 146 години на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица се ражда българският политик и банкер Атанас Буров.
Семейна среда
Предците му идват от Балчик. За разлика от множеството фамилии, Бурови не се занимават със земеделие. Имали са фабрика за произвеждане на коприна, търгували са с вино, имали са първата лихварска къща в Горна Оряховица.
Докато е жив Димитър Буров - бащата на Атанас Буров, семейството има 15 чифлика в Добруджа, в които общо са имали 25 - 30 хиляди крави и хиляди овце. Един от тези чифлици е продаден на евреина Петър Габе, татко на известната поетеса Дора Габе.
След освобождението от турско иго през 1878 година компанията на Бурови се разраства и открива клонове в Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Наред с бизнеса, те са великодушни донори, подкрепят българското обучение.
След освобождението компанията на Бурови има свои клонове с изключение на в Горна Оряховица, също и в огромните тогава градове Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Фамилия Бурови са донори и на пет-шест дарителски фонда, записани са и в Златната книга на донорите на българското обучение.
Атанас Буров приключва Априловската гимназия в Габрово, след което отпътува за Париж, с цел да продължи образованието си. В Сорбоната приключва право и финанси. Като студент се среща с известни фигури, измежду които е Аристид Бриан, който е бил 18 пъти министър на външните работи на Франция.
Като доста млади българи Буров взе участие във войните за национално обединяване. Награден е с Орден за смелост за присъединяване си в сраженията при Чаталджа. След завръщането си от фронта се дами за Смарайда Салабашева, с която се среща на банкет при княз Борис Търновски.
След като Смарайда му дава публично единодушието си, че ще му стане брачна половинка, Буров построява вилата си във Варна в Морската градина с огромна градина, чак до брега на морето, а в София подвига своя фамилна къща зад двореца, на ул. “Московска ” 41. “По време на англо-американските бомбардировки обаче той продава тази къща, тъй като се е страхувал, че фамилията му може да пострада, защото е считал, че ще бъде нападнат дворецът, а къщата му е на 100 м. от него. Тогава излиза на квартира на ул. “11 август ”.
Буров в годините сред двете международни войни
След края на Първата международна война /1914-1918/ Атанас Буров за малко е министър на търговията и в държавното управление на Александър Стамболийски. Като министър той организира промени, които са нужни на кредитната система на следвоенна България.
През 1920 година Народната и Народно-прогресивната партия се сплотяват в Обединена Народно-прогресивна партия. Буров прави непрекъснати опити за сливане на десните партии, които са против земеделците и комунистите. Това става и причина още през 1935 година службите за сигурност да му открият досие и да стартират да наблюдават активността му, а след 1944 година да го вкарат в пандиза.
Банкерът още веднъж е министър. Този път в държавното управление на Андрей Ляпчев, което идва на власт през 1926 година Буров оглавява българската дипломация и измежду безспорните му триумфи е сключването на „ Стабилизационния “ заем през 1928 година С него се заздравява националната валута и се развива транспортната система.
Най-голямата заслуга на Буров за българската страна е това, че понижава големия дълг на страната ни, след Ньойския кротичък контракт, когато страната ни е принудена да заплаща репарации на спечелилите.
Когато в Обществото на народите в Женева се слага на дневен ред разискването на задълженията на победените страни, Буров поставя неимоверни старания и употребява познанството си с тогавашния френски външен министър Аристид Бриан, с който е състудент, с цел да облекчи тежката орис на България. Френският министър вербува за българската идея британския представител, а в Женева тежи думата на Англия и Франция.
На 20 януари 1930 година Буров и Моллов подписват в Хага контракти за финансовите отговорности на България. Двамата съумяват доста да понижат задълженията като напълно се отстранява остатъкът от окупационния дълг, който е 12 млн. златни франка. Репарационният дълг, който възлиза на 1.7 милиарда златни франка също се отстранява. Друг транш от същия дълг се заменя с заплащания от 11 млн. златни франка годишно при 5.5% годишна рента и би трябвало да се заплати за 35 години, а изискванията са сумите да се усилят, когато стопанската система на страната укрепне.
Буров прави още нещо, което избавя родната стопанска система. Той е твърдо уверен, че България не може да се възвърне сама след войните /1912-1918/ и е належащо да потърси помощ извън, т.е. да се изтегли държавен заем. Пред Народното събрание през 1928 година, когато министър председател е Ляпчев, Буров отбелязва, че страната ни е достигнала до вътрешна непоклатимост, само че се нуждае от “стабилност на монетата ”. По мотив на това Буров декларира: ”Не трънен венец слагаме на България, а я смъкваме от кръста за възкресение ”.
Буров - предприемачът
Документите на фамилия Бурови, които са непокътнати и се съхраняват в Историческия музей, демонстрират, че те са част от дейния търговски живот и развиване на града още от оповестяването на Горна Оряховица за град през 1870 година От тогава стартира и дейната активност на банка Бурови в града. Затова може да се каже, че те имат и значителен принос в градското развиване на Горна Оряховица.
С техни капитали в края на XIX в. са учредени и първите огромни заводи в Горна Оряховица - тютюневата фабрика “Загорка ”, керамичната “Мизия ”, компания “Бабенец ”, която пък се свързва с известното горнооряховско питие. Всички те са употребили капиталите на банка Буров, с цел да развият комерсиалната си активност.
Не дребна роля има Атанас Буров и за индустриалното развиване на града. През 1912 година е учреден захарният цех на Горна Оряховица, който работи и до през днешния ден. Тогава това е бил един от най-големите фабрики на Балканите. Той е и основател на чешко-българското акционерно сдружение за захар, което стои в основата на построяването на захарната фабрика.
Буров е привлякъл доста задгранични вложители в страната. Такива вложители идват в минната индустрия, в ж.п. превоза, в застрахователната компания “България ”, която е благосъстоятелност на Буров. Това е била най-голямата и най-модерна застрахователна компания по това време в страната.
Буров след 9 септември
Държавна сигурност дефинира Буров като „ идеолог на българската буржоазия ”. Причината - политическите му речи и опитите му да вкара в страната ни модерните европейски практики. Тук би трябвало да се напомни, че Буров не утвърждава съюза на България с Германия по време на Втората международна война. Освен това той е и министър без портфейл в държавното управление на Константин Муравиев, което се опълчва на Съветския съюз.
![Горнооряховчани издигнаха монумент на Атанас Буров]( "Горнооряховчани издигнаха монумент на Атанас Буров")
Горнооряховчани издигнаха монумент на Атанас Буров
На празника на град Горна Оряховица 29 май 2019 година тържествено бе открит монумент на Атанас Буров – ослепителен представител на политиче...
Буров е именуван „ зложелател на съветския болшевизъм ” и човек, който след 9 септември 1944 година „ организира вражеска активност ”.
Архивни документи на Държавна сигурност, разкриват преследването му след 9 септември 1944 година от комунистическия режим. Според Държавна сигурност Буров си е сътрудничил с фашистки водачи от политически партии, а след 1944 година се среща интензивно с водачите на всички опозиционни политически празненство. Освен това е подозиран, че “поддържа връзки с непознатото разузнаване ”.
Осъден е на една година затвор от така наречен Народен съд. След освобождението му през 1945 година той се причислява към опозицията против комунистическото държавно управление. През 1947 година се афишира против смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, а през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е задържан и две години по-късно е наказан на 20 години затвор. Първоначално е затворен в пандиза в Шумен, а по-късно е трансфериран в Пазарджишкия затвор, където умира на 15 май 1954 година
Гроб на Буров няма... Няма заравяне, просто е бил заровен. Сложили са дървен кръст, на който са написали Атанас Димитров, тъй като единствено семейството Буров е предизвикала ненавист в комунистите. Тъй като са били най-после на арменските гробища, те са извикали арменския духовник, който е произнесъл заупокойна молитва. На 40-я ден, когато са отишли още веднъж Смарайда и Недялка са видели, че кръстът и цветята ги няма, а пръстта завършена като могила е изравнена. Те обаче са запомнили мястото. По-късно през 80-те години са разрешили да бъдат извадени костите на Буров, в случай че фамилията желае и да ги препогребе, където желае. Тогава са взети костите му и след гибелта на Смарайда в едни от софийските гробища са положени дружно, само че без монумент.
Източник: БГНЕС
Семейна среда
Предците му идват от Балчик. За разлика от множеството фамилии, Бурови не се занимават със земеделие. Имали са фабрика за произвеждане на коприна, търгували са с вино, имали са първата лихварска къща в Горна Оряховица.
Докато е жив Димитър Буров - бащата на Атанас Буров, семейството има 15 чифлика в Добруджа, в които общо са имали 25 - 30 хиляди крави и хиляди овце. Един от тези чифлици е продаден на евреина Петър Габе, татко на известната поетеса Дора Габе.
След освобождението от турско иго през 1878 година компанията на Бурови се разраства и открива клонове в Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Наред с бизнеса, те са великодушни донори, подкрепят българското обучение.
След освобождението компанията на Бурови има свои клонове с изключение на в Горна Оряховица, също и в огромните тогава градове Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Фамилия Бурови са донори и на пет-шест дарителски фонда, записани са и в Златната книга на донорите на българското обучение.
Атанас Буров приключва Априловската гимназия в Габрово, след което отпътува за Париж, с цел да продължи образованието си. В Сорбоната приключва право и финанси. Като студент се среща с известни фигури, измежду които е Аристид Бриан, който е бил 18 пъти министър на външните работи на Франция.
Като доста млади българи Буров взе участие във войните за национално обединяване. Награден е с Орден за смелост за присъединяване си в сраженията при Чаталджа. След завръщането си от фронта се дами за Смарайда Салабашева, с която се среща на банкет при княз Борис Търновски.
След като Смарайда му дава публично единодушието си, че ще му стане брачна половинка, Буров построява вилата си във Варна в Морската градина с огромна градина, чак до брега на морето, а в София подвига своя фамилна къща зад двореца, на ул. “Московска ” 41. “По време на англо-американските бомбардировки обаче той продава тази къща, тъй като се е страхувал, че фамилията му може да пострада, защото е считал, че ще бъде нападнат дворецът, а къщата му е на 100 м. от него. Тогава излиза на квартира на ул. “11 август ”.
Буров в годините сред двете международни войни
След края на Първата международна война /1914-1918/ Атанас Буров за малко е министър на търговията и в държавното управление на Александър Стамболийски. Като министър той организира промени, които са нужни на кредитната система на следвоенна България.
През 1920 година Народната и Народно-прогресивната партия се сплотяват в Обединена Народно-прогресивна партия. Буров прави непрекъснати опити за сливане на десните партии, които са против земеделците и комунистите. Това става и причина още през 1935 година службите за сигурност да му открият досие и да стартират да наблюдават активността му, а след 1944 година да го вкарат в пандиза.
Банкерът още веднъж е министър. Този път в държавното управление на Андрей Ляпчев, което идва на власт през 1926 година Буров оглавява българската дипломация и измежду безспорните му триумфи е сключването на „ Стабилизационния “ заем през 1928 година С него се заздравява националната валута и се развива транспортната система.
Най-голямата заслуга на Буров за българската страна е това, че понижава големия дълг на страната ни, след Ньойския кротичък контракт, когато страната ни е принудена да заплаща репарации на спечелилите.
Когато в Обществото на народите в Женева се слага на дневен ред разискването на задълженията на победените страни, Буров поставя неимоверни старания и употребява познанството си с тогавашния френски външен министър Аристид Бриан, с който е състудент, с цел да облекчи тежката орис на България. Френският министър вербува за българската идея британския представител, а в Женева тежи думата на Англия и Франция.
На 20 януари 1930 година Буров и Моллов подписват в Хага контракти за финансовите отговорности на България. Двамата съумяват доста да понижат задълженията като напълно се отстранява остатъкът от окупационния дълг, който е 12 млн. златни франка. Репарационният дълг, който възлиза на 1.7 милиарда златни франка също се отстранява. Друг транш от същия дълг се заменя с заплащания от 11 млн. златни франка годишно при 5.5% годишна рента и би трябвало да се заплати за 35 години, а изискванията са сумите да се усилят, когато стопанската система на страната укрепне.
Буров прави още нещо, което избавя родната стопанска система. Той е твърдо уверен, че България не може да се възвърне сама след войните /1912-1918/ и е належащо да потърси помощ извън, т.е. да се изтегли държавен заем. Пред Народното събрание през 1928 година, когато министър председател е Ляпчев, Буров отбелязва, че страната ни е достигнала до вътрешна непоклатимост, само че се нуждае от “стабилност на монетата ”. По мотив на това Буров декларира: ”Не трънен венец слагаме на България, а я смъкваме от кръста за възкресение ”.
Буров - предприемачът
Документите на фамилия Бурови, които са непокътнати и се съхраняват в Историческия музей, демонстрират, че те са част от дейния търговски живот и развиване на града още от оповестяването на Горна Оряховица за град през 1870 година От тогава стартира и дейната активност на банка Бурови в града. Затова може да се каже, че те имат и значителен принос в градското развиване на Горна Оряховица.
С техни капитали в края на XIX в. са учредени и първите огромни заводи в Горна Оряховица - тютюневата фабрика “Загорка ”, керамичната “Мизия ”, компания “Бабенец ”, която пък се свързва с известното горнооряховско питие. Всички те са употребили капиталите на банка Буров, с цел да развият комерсиалната си активност.
Не дребна роля има Атанас Буров и за индустриалното развиване на града. През 1912 година е учреден захарният цех на Горна Оряховица, който работи и до през днешния ден. Тогава това е бил един от най-големите фабрики на Балканите. Той е и основател на чешко-българското акционерно сдружение за захар, което стои в основата на построяването на захарната фабрика.
Буров е привлякъл доста задгранични вложители в страната. Такива вложители идват в минната индустрия, в ж.п. превоза, в застрахователната компания “България ”, която е благосъстоятелност на Буров. Това е била най-голямата и най-модерна застрахователна компания по това време в страната.
Буров след 9 септември
Държавна сигурност дефинира Буров като „ идеолог на българската буржоазия ”. Причината - политическите му речи и опитите му да вкара в страната ни модерните европейски практики. Тук би трябвало да се напомни, че Буров не утвърждава съюза на България с Германия по време на Втората международна война. Освен това той е и министър без портфейл в държавното управление на Константин Муравиев, което се опълчва на Съветския съюз.
На празника на град Горна Оряховица 29 май 2019 година тържествено бе открит монумент на Атанас Буров – ослепителен представител на политиче...
Буров е именуван „ зложелател на съветския болшевизъм ” и човек, който след 9 септември 1944 година „ организира вражеска активност ”.
Архивни документи на Държавна сигурност, разкриват преследването му след 9 септември 1944 година от комунистическия режим. Според Държавна сигурност Буров си е сътрудничил с фашистки водачи от политически партии, а след 1944 година се среща интензивно с водачите на всички опозиционни политически празненство. Освен това е подозиран, че “поддържа връзки с непознатото разузнаване ”.
Осъден е на една година затвор от така наречен Народен съд. След освобождението му през 1945 година той се причислява към опозицията против комунистическото държавно управление. През 1947 година се афишира против смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, а през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е задържан и две години по-късно е наказан на 20 години затвор. Първоначално е затворен в пандиза в Шумен, а по-късно е трансфериран в Пазарджишкия затвор, където умира на 15 май 1954 година
Гроб на Буров няма... Няма заравяне, просто е бил заровен. Сложили са дървен кръст, на който са написали Атанас Димитров, тъй като единствено семейството Буров е предизвикала ненавист в комунистите. Тъй като са били най-после на арменските гробища, те са извикали арменския духовник, който е произнесъл заупокойна молитва. На 40-я ден, когато са отишли още веднъж Смарайда и Недялка са видели, че кръстът и цветята ги няма, а пръстта завършена като могила е изравнена. Те обаче са запомнили мястото. По-късно през 80-те години са разрешили да бъдат извадени костите на Буров, в случай че фамилията желае и да ги препогребе, където желае. Тогава са взети костите му и след гибелта на Смарайда в едни от софийските гробища са положени дружно, само че без монумент.
Източник: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ