Красимир Каракачанов: 3 март и Санстефанска България бяха и са идеал на истинските българи
„ Преди 145 години в градчето Сан Стефано до Цариград бе подписан мирният контракт, с който се постави завършек на Руско-турската война, която ние, българите, назоваваме освободителна. На картата на тогавашния свят още веднъж се появи страната България ”, написа за празника почетният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
„ След близо 500 години подтисничество и издевателства над нашата воля и християнска религия българите извоювахме правото си да бъдем свободен народ, който самичък може да гради своето бъдеще – това, на което ни учеха генерации българи, починали против поробителите. Така, както ни беше завещал и Васил Левски: „ …И ние (българите) сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония… “, оповестено във вестник „ Свобода “ през 1871 година
И макар че тогавашните Велики сили – морализаторки, в името на своите ползи и тогавашни „ европейски “ полезности, няколко месеца по-късно, на конференцията в Берлин, разделиха Санстефанска България на няколко елементи и върнаха 1,5 млн. българи от Тракия и Македония под турско иго, а Северна Добруджа и Поморавието подариха на Румъния и Сърбия, Санстефанска България, обединяването на българския народ в една страна стана блян на идващите генерации българи.
В името на този блян, а не на някакви измислени, непознати, космополитни ползи, българският народ понасям ограничения и пожертва над 200 хиляди свои синове в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни. В името на същия този съединителен блян, наследен ни от Сан Стефано, прогонените българи в Тракия и Македония вдигната три въстания – Кресненско-Разложкото от 1878 година, Горноджумайското от 1902 година и Илинденско-Преображенското от 1903 година, и водиха кръвопролитна битка близо 70 години след освобождението.
Трети март и Санстефанска България бяха и са блян на същинските българи. Но за съседите и враговете на България, както и техните прислужници у нас, които се стремяха да убият българския дух и да ни трансфорат в една безропотна маса, този знак на българите бе спънка. Затова по непозната, руска, воля той бе неразрешен след 9 септември 1944 година и чак до 1990 година бе обявяван за великобългарски и шовинистки, а хиляди хора бяха вкарвани в затвори и лагери като шовинисти и великобългарски националисти – и в България, и в Македония.
Днес нови интернационалисти, глобалисти, либерали – с една дума еничари, в името на нови европейски полезности още веднъж отхвърлят 3 март – този път поради политическата обстановка и войната в Украйна, а българските патриоти афишират още веднъж за националисти, а този път – и за русофили. Колкото и да им е неприятно на тези „ нови, съвременни европейци “, ние, българите, на 3 март би трябвало да сведем глава пред борците за българската национална независимост, само че и да кажем едно благодаря на тези десетки хиляди бойци от съветската имперска войска, които паднаха във войната от 1877-1878 година Така вършат културните нации. Неслучайно строителите на нова България след освобождението построиха паметниците в Плевен, Шипка, Шейново, паметника на Цар Освободител в София. Те не оставиха монументи нито на британската кралица, нито на немския канцлер, нито на австро-унгарския император, тъй като никой от тогавашна Европа не проля и една капка кръв за нашето избавление, а сътвори така наречен Берлински диктат.
Така че на инат на всички тези днешни „ либерали “, които сходно на своите марксистки интернационалистически прародители отхвърлят и Трети март, и Санстефанския блян, и изобщо потребността от българска национална еднаквост и българския народен интерес, българите и в България, и отвън рамките на актуалната ни страна, които слагаме българското над непознатото, на този ден – 3 март, споделяме „ Честит празник “, написа Каракачанов.
„ След близо 500 години подтисничество и издевателства над нашата воля и християнска религия българите извоювахме правото си да бъдем свободен народ, който самичък може да гради своето бъдеще – това, на което ни учеха генерации българи, починали против поробителите. Така, както ни беше завещал и Васил Левски: „ …И ние (българите) сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония… “, оповестено във вестник „ Свобода “ през 1871 година
И макар че тогавашните Велики сили – морализаторки, в името на своите ползи и тогавашни „ европейски “ полезности, няколко месеца по-късно, на конференцията в Берлин, разделиха Санстефанска България на няколко елементи и върнаха 1,5 млн. българи от Тракия и Македония под турско иго, а Северна Добруджа и Поморавието подариха на Румъния и Сърбия, Санстефанска България, обединяването на българския народ в една страна стана блян на идващите генерации българи.
В името на този блян, а не на някакви измислени, непознати, космополитни ползи, българският народ понасям ограничения и пожертва над 200 хиляди свои синове в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни. В името на същия този съединителен блян, наследен ни от Сан Стефано, прогонените българи в Тракия и Македония вдигната три въстания – Кресненско-Разложкото от 1878 година, Горноджумайското от 1902 година и Илинденско-Преображенското от 1903 година, и водиха кръвопролитна битка близо 70 години след освобождението.
Трети март и Санстефанска България бяха и са блян на същинските българи. Но за съседите и враговете на България, както и техните прислужници у нас, които се стремяха да убият българския дух и да ни трансфорат в една безропотна маса, този знак на българите бе спънка. Затова по непозната, руска, воля той бе неразрешен след 9 септември 1944 година и чак до 1990 година бе обявяван за великобългарски и шовинистки, а хиляди хора бяха вкарвани в затвори и лагери като шовинисти и великобългарски националисти – и в България, и в Македония.
Днес нови интернационалисти, глобалисти, либерали – с една дума еничари, в името на нови европейски полезности още веднъж отхвърлят 3 март – този път поради политическата обстановка и войната в Украйна, а българските патриоти афишират още веднъж за националисти, а този път – и за русофили. Колкото и да им е неприятно на тези „ нови, съвременни европейци “, ние, българите, на 3 март би трябвало да сведем глава пред борците за българската национална независимост, само че и да кажем едно благодаря на тези десетки хиляди бойци от съветската имперска войска, които паднаха във войната от 1877-1878 година Така вършат културните нации. Неслучайно строителите на нова България след освобождението построиха паметниците в Плевен, Шипка, Шейново, паметника на Цар Освободител в София. Те не оставиха монументи нито на британската кралица, нито на немския канцлер, нито на австро-унгарския император, тъй като никой от тогавашна Европа не проля и една капка кръв за нашето избавление, а сътвори така наречен Берлински диктат.
Така че на инат на всички тези днешни „ либерали “, които сходно на своите марксистки интернационалистически прародители отхвърлят и Трети март, и Санстефанския блян, и изобщо потребността от българска национална еднаквост и българския народен интерес, българите и в България, и отвън рамките на актуалната ни страна, които слагаме българското над непознатото, на този ден – 3 март, споделяме „ Честит празник “, написа Каракачанов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ