Преди 140 години, на 6 септември 1885 г., е провъзгласено

Преди 140 години, на 6 септември 1885 година, е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Българските войски, ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков), завземат конака и арестуват регионалния шеф на Източна Румелия Гавраил Кръстевич. Правителството е свалено и е основано краткотрайно държавно управление отпред с Георги Странски, което афишира Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

По силата на Берлинския контракт, подписан на 13 юли 1878 година, България е разграничена, като Източна Румелия остава в рамките на Османската империя. По самодейност на Захари Стоянов през 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който си слага за цел „ дефинитивно избавление на българския народ посредством гражданска война морална и с оръжие “. Според проекта, одобрен на съвещание на комитета на 23 август 1885 година, акцията би трябвало да стартира в средата на септември 1885 година, а основният удар да бъде нанесен в Пловдив против конака и представителните институции. Предвижда се локалните отряди да завземат Пазарджик и други по-големи селища в региона. В края на август стартират безредици и демонстрации в доста селища, като най-масови са в село Голямо Конаре (дн. гр. Съединение). След провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, на 8 септември, княз Александър Първи Батенберг с умишлен манифест утвърждава този акт и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България.

Едно от първите споменавания на Съединението в архива на Българската телеграфна организация (БТА) е във връзка тридесетгодишнината от събитието. През септември 1915 година Първата международна война е в разгара си. България преди малко е взела решение да се включи във войната на страната на Централните сили. По този мотив медиите в Австро-Унгария и Германия, съдружници на България, излизат със публикации, в които поздравяват страната ни по случай юбилея от Съединението на Източна Румелия с Княжество България и употребяват случая да защитят желанието за реализиране на националния блян за сливане на българските земи.

В „ Български бюлетин “ на Българска телеграфна агенция четем:

Виена, 6 септември 1915 година /Кор. бюро/ Повечето вестници посвещават съчувствени публикации на годишнината от Съединението на Източна Румелия с България и споделят, че подемът на България се дължи на неуморимото и умишлено съдействие сред Царя, държавното управление и народа. Този напредък се дължи на една съзнателна политика, проникната от обич към истината и от преданост.

„ Фремденблат “ припомня девиза „ Със лични сили “, който е дипломатически лозунг на България, която се стреми със лични сили да осъществя своите мечти и която, след опитите от Първия балкански съюз отхвърля през днешния ден да подписа сходен съюз върху една база, която ще я накара да чака дълго време реализирането на своя народен блян.

„ Нойе Фрайе пресе “ споделя, че годишнината от анексията на Източна Румелия ще бъде в същото време годишнина на същинската автономност на царството и, както можем да се надяваме, годишнина на една по-спокойна политика на Балканите.(…)

„ Нойес Винер Тагеблат “ споделя: „ Доверието на България в Централните сили има своята основа, в политиката, която Австро-Унгария води при договарянията за Букурещкия мир. Австро-унгарските възгледи по отношение на нетърпимото състояние, основано от този контракт, в нищо не са се изменили. С цялостна благосклонност монархията съпровожда опита на България да реализира своите национални аспирации. “

„ Райхспост “ акцентира, че България, с помощта на политиката на своето държавно управление, излиза към този момент с една териториална облага по силата, на турско-българският контракт. Вестникът изрича вяра, че ще наближи времето, когато ще бъде поправена огромната неправда сторена по отношение на България.

***

Виена, 6 септември 1915 година /Кор. бюро/ По случай тържественият за България ден, „ Винер Алгемайне Цайтунг “ написа: „ Преди тридесет години българите съумяха да осъществят частично националната си стратегия, а преди две години, когато Балканската война докара за България непредвидени триумфи и извърши целият свят със славата на българското оръжие, изглеждаше, че реализирането на най-важната част от националната стратегия, т. е присъединението на македонските българи към майката-отечество бе станало също допустимо, само че вероломството на непримиримата Сърбия унищожи тази вяра. Може би, не е към този момент така надалеч часът, когато великата национална стратегия ще се извърши, с помощта на това, което постоянно бе най-голямата мощ на българската политика, с помощта на нейната самостоятелност.

***

Берлин, 6 септември 1915 година /Волфбюро/ В една публикация, отдадена на България „ Локал Анцайгеръ “ написа: „ Това, което би трябвало да стане през днешния ден по крайбрежията на Марица, т.е. тържественото предаване на отстъпените от Турция на България територии, съставлява триумфа на немските старания: мирното обединяване на Изтока с Централните империи и бъдещето развиване, макар всички старания на нашите неприятели, на икономическите общи ползи за благоденствието и преуспяването на положителните нации от Северното море чак до Персийския залив. “

„ Фосише Цайтунгъ “ написа: „ Под мъдрото управление на царя си България ще извърши националната си задача, в същото време със задачата, която ще й се падне в Нова Европа – да съставлява мощна връзка сред Запад и Изток и един значим възел на икономическите и интелектуални връзки. За България се открива величава ера. Политиката на нейния държател и на държавното управление й ще бъде пропита от необятните схващания, които сегашният миг изисква.

Първата международна война завършва със загуба на Централните сили, откакто на 11 ноември 1918 година е подписано Компиенското помирение. Въпреки това, с помощта на съюзническите връзки на България с Германия и Австро-Унгария по време на войната, родни учени получават достъп до Кралската библиотека в Берлин и архива на Австро-унгарската легация в София. Това оказва помощ за изследването им и написването на първата цялостна документална „ Дипломатическа история на Съединението на България в 1885-1886 година “, която е дело на К. Крачунов и излиза през 1919 година В нея създателят, въз основата на проучени голям брой документи и дипломатически преписки, преглежда реакциите на Великите сили и съвещанията на посланическата конференция в Цариград, която приключва с подписването на Топханенския акт (24 март 1886 г.), с който се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Източник Българска телеграфна агенция