На ул. 4 януари - разруха и лукс по стъпките на ген. Гурко
Преди 140 години на 4 януари по остарял жанр съветските войски влизат в Пловдив. Турците губят борбата с драгуните на капитан Бураго на няколко километра западно от града, а ген. Гурко на процедура идва в Пловдив като на церемониал. Влиза с бойците си около Марица и поема по калдъръма към Стария град по сегашната улица " 4 януари ".
Малко хора през днешния ден знаят, че точно от това място Гурко афишира освобождението на Пловдив. Днес от тези паметни събития на ул. " 4 януари " няма и диря - нито паметна плоча, нито възпоменателен знак.
Живеещите тук също не си спомнят какво тъкмо се е случило на датата, на която е кръстена улицата им. Днес тя е разграничена на две елементи от огромното кръстовище на Баня Старинна.
И има няколко лица. Започва от Марица и още първоначално там ни посрещат занемарените дворове зад сталинските блокчета и неугледните входове към няколко остарели гаража.
Следват руините на някогашния ТЕЛК с падащата ограда и изцяло изоставената някогашна детска ясла " Незабравка ". Името и през днешния ден звучи някак неуместно, тъй като постройката е изцяло забравена - и от бога, и от локалната власт. Следват няколко първокласни кооперации, цялостни с офиси и юридически адвокатски фирми. Заради тях " 4 януари " е известна като улицата на юристите.
Срещу тях са източната фасада на някогашната Първа мъжка гимназия, в която са учили десетки видни българи, и църквата " Св. св. Кирил и Методий ". Край нея се подреждат няколко остарели необитаеми къщи, които вечер са парадайс за клошарите.
Съвсем друго е лицето на улицата след огромното кръстовище бул. " Цар Борис III Освободител " и " Шести септември ". Там " 4 януари " се катери по северозападния скат на Трихълмието и стига до гърба на Балабановата къща. Именно тук Гурко е произнесъл популярната фраза: " От през днешния ден Пловдив е свободен български град ". Днес тук не е доста оживено.
Даже би било пусто, в случай че не са туристите, както и децата, които учат в Арменското учебно заведение. Иначе улицата изобилства от емблематични места - паметника на Пейо Яворов, къщата на пловдивския възрожденски търговец Артин Гидиков, издигната през 1848 година
За страдание, край тях има и няколко изоставени постройки, до които е и ресторант " Улпия ", който от дълго време не се радва на гости.
Улицата не е това, което беше преди години, споделя Силвия Пеева, чистачка в Арменското учебно заведение. Иначе похвали градската администрация, че се е погрижила да се пренареди калдъръмът преди две години.
Кап. Бураго избавя Пловдив с отряд от 63-ма драгуни
Преди 140 години, на 4 януари (по остарял стил) 1878 година, Пловдив чества свободата си. Спасител на града е 25-годишният капитан Александър Бураго.
Според турските проекти Пловдив трябвало да бъде опустошен. Започнали да прииждат черкези, които се готвели за грабежи и пожари. Руските войски от отряда на военачалник Николай Криденер стигнали северното предградие „ Кършияка”, само че ги спрял опожареният мост на Марица и турските батареи, които бълвали огън от Трихълмието. Край града била съсредоточена 25-хилядната войска на страховития Сюлейман паша, който се заканвал да трансформира града във втори Плевен.
Съдбовен за спасението на Пловдив се оказал тактически ход на военачалник Йосиф Гурко, който на 23 декември (4 януари) завладява София, като разгромява армията на Осман Нури паша. Гурко изпраща ескадрон от 63-ма гвардейски драгуни под командването на кап. Александър Бураго в Пловдив. Храбрецът капитан и отрядът му пресекли заледената Марица и излезли на брега при махалата Мараша.
Капитанът повел своя ескадрон към гарата. Руските елементи разкрили огън, последвали залпове и от пушките на пловдивските християнски охранителни отряди доброволци. Едновременната пукотевица от разнообразни позиции паникьосала турците. За часове отрядът на Бураго овладял хълма Бунарджика и пощенската станция, откъдето в 1 часа сутринта на 4/16 януари 1878 година докладвал на военачалник Гурко, че Пловдив е освободен.
Успешният взлом избавил Пловдив от злополучната орис на опожарените Стара Загора, Карлово, Сопот, Калофер, Казанлък.
За възмездие за провалянето при изтеглянето си от Пловдив турците извели от пандиза „ Ташкапия” 123-ма българи и ги избили свиреп в местността Остромила, южно от града. Сред екзекутираните бил и пламенният патриот, донор и съмишленик на Апостола Васил Левски - Душо Хаджидеков.
По обяд на 4 януари пред къщата на възрожденеца Найден Геров на улица „ Съборна”, където се помещавало Руското консулство, военачалник Гурко и щабът му били посрещнати от ликуващия народ. Поздравявам жителите на град Филипопол с освобождението!, оповестил генералът.
След подписването на мирния контракт край Сан Стефано на 3 март 1878 година Пловдив посреща свободата още един път и става столица на Санстефанска България въпреки за броени дни.
Г еоргиевски кръст за 25-годишния капитан
Александър Бураго е потомствен дворянин, роден през 1853 година Завършва Павловския кадетски корпус в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война (1877-1878) е пълководец на II ескадрон в Лейбгвардейския драгунски полк от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в Битката при Пловдив в колоната на генерал-лейтенант Николай Криденер.
След като с отряд драгуни завладява квартал Мараша, хълма Бунарджика и пощата, капитан Бураго изпраща донесение до ген. Гурко за заемането на Пловдив по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 година Награден е с Орден „ Свети Георги “ IV степен и нараснал в звание полковник. Александър Бураго умира от туберкулоза при задача на остров Мадейра едвам 30-годишен.
тагове 4 януари съсипия разкош гурко
Малко хора през днешния ден знаят, че точно от това място Гурко афишира освобождението на Пловдив. Днес от тези паметни събития на ул. " 4 януари " няма и диря - нито паметна плоча, нито възпоменателен знак.
Живеещите тук също не си спомнят какво тъкмо се е случило на датата, на която е кръстена улицата им. Днес тя е разграничена на две елементи от огромното кръстовище на Баня Старинна.
И има няколко лица. Започва от Марица и още първоначално там ни посрещат занемарените дворове зад сталинските блокчета и неугледните входове към няколко остарели гаража.
Следват руините на някогашния ТЕЛК с падащата ограда и изцяло изоставената някогашна детска ясла " Незабравка ". Името и през днешния ден звучи някак неуместно, тъй като постройката е изцяло забравена - и от бога, и от локалната власт. Следват няколко първокласни кооперации, цялостни с офиси и юридически адвокатски фирми. Заради тях " 4 януари " е известна като улицата на юристите.
Срещу тях са източната фасада на някогашната Първа мъжка гимназия, в която са учили десетки видни българи, и църквата " Св. св. Кирил и Методий ". Край нея се подреждат няколко остарели необитаеми къщи, които вечер са парадайс за клошарите.
Съвсем друго е лицето на улицата след огромното кръстовище бул. " Цар Борис III Освободител " и " Шести септември ". Там " 4 януари " се катери по северозападния скат на Трихълмието и стига до гърба на Балабановата къща. Именно тук Гурко е произнесъл популярната фраза: " От през днешния ден Пловдив е свободен български град ". Днес тук не е доста оживено.
Даже би било пусто, в случай че не са туристите, както и децата, които учат в Арменското учебно заведение. Иначе улицата изобилства от емблематични места - паметника на Пейо Яворов, къщата на пловдивския възрожденски търговец Артин Гидиков, издигната през 1848 година
За страдание, край тях има и няколко изоставени постройки, до които е и ресторант " Улпия ", който от дълго време не се радва на гости.
Улицата не е това, което беше преди години, споделя Силвия Пеева, чистачка в Арменското учебно заведение. Иначе похвали градската администрация, че се е погрижила да се пренареди калдъръмът преди две години.
Кап. Бураго избавя Пловдив с отряд от 63-ма драгуни
Преди 140 години, на 4 януари (по остарял стил) 1878 година, Пловдив чества свободата си. Спасител на града е 25-годишният капитан Александър Бураго.
Според турските проекти Пловдив трябвало да бъде опустошен. Започнали да прииждат черкези, които се готвели за грабежи и пожари. Руските войски от отряда на военачалник Николай Криденер стигнали северното предградие „ Кършияка”, само че ги спрял опожареният мост на Марица и турските батареи, които бълвали огън от Трихълмието. Край града била съсредоточена 25-хилядната войска на страховития Сюлейман паша, който се заканвал да трансформира града във втори Плевен.
Съдбовен за спасението на Пловдив се оказал тактически ход на военачалник Йосиф Гурко, който на 23 декември (4 януари) завладява София, като разгромява армията на Осман Нури паша. Гурко изпраща ескадрон от 63-ма гвардейски драгуни под командването на кап. Александър Бураго в Пловдив. Храбрецът капитан и отрядът му пресекли заледената Марица и излезли на брега при махалата Мараша.
Капитанът повел своя ескадрон към гарата. Руските елементи разкрили огън, последвали залпове и от пушките на пловдивските християнски охранителни отряди доброволци. Едновременната пукотевица от разнообразни позиции паникьосала турците. За часове отрядът на Бураго овладял хълма Бунарджика и пощенската станция, откъдето в 1 часа сутринта на 4/16 януари 1878 година докладвал на военачалник Гурко, че Пловдив е освободен.
Успешният взлом избавил Пловдив от злополучната орис на опожарените Стара Загора, Карлово, Сопот, Калофер, Казанлък.
За възмездие за провалянето при изтеглянето си от Пловдив турците извели от пандиза „ Ташкапия” 123-ма българи и ги избили свиреп в местността Остромила, южно от града. Сред екзекутираните бил и пламенният патриот, донор и съмишленик на Апостола Васил Левски - Душо Хаджидеков.
По обяд на 4 януари пред къщата на възрожденеца Найден Геров на улица „ Съборна”, където се помещавало Руското консулство, военачалник Гурко и щабът му били посрещнати от ликуващия народ. Поздравявам жителите на град Филипопол с освобождението!, оповестил генералът.
След подписването на мирния контракт край Сан Стефано на 3 март 1878 година Пловдив посреща свободата още един път и става столица на Санстефанска България въпреки за броени дни.
Г еоргиевски кръст за 25-годишния капитан
Александър Бураго е потомствен дворянин, роден през 1853 година Завършва Павловския кадетски корпус в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война (1877-1878) е пълководец на II ескадрон в Лейбгвардейския драгунски полк от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в Битката при Пловдив в колоната на генерал-лейтенант Николай Криденер.
След като с отряд драгуни завладява квартал Мараша, хълма Бунарджика и пощата, капитан Бураго изпраща донесение до ген. Гурко за заемането на Пловдив по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 година Награден е с Орден „ Свети Георги “ IV степен и нараснал в звание полковник. Александър Бураго умира от туберкулоза при задача на остров Мадейра едвам 30-годишен.
тагове 4 януари съсипия разкош гурко
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ