Нинова: Да върнем силата на Конституцията чрез нейното изпълнение
Преди 140 години, будни и просветени българи на избавения от вековното Османко робство народ, събрани в Учредителното заседание, одобряват първата българска Конституция. Тя, стъпила върху плана за Органически правилник, дава държавната класификация на Княжество България. Основният ни закон заема от насъбрания по това време опит в Европа, само че той не е ничие копие. Чл. 57 на Конституцията прогласява главния принцип на модерната страна и право – всички български жители са равни пред закона. Разделение сред класи в България не се позволява. И след това, в член 61: „ Никой в Българското царство не може нито да купува, нито нито да продава человечески същества. Всякой плебей свободен става, щом стъпи на българска територия. ” Но и през днешния ден, към век и половина по-късно, още веднъж би трябвало да попитаме: равни ли сме всички пред закона? Колко са свободни мнозина наши съграждани, които живеят в недостиг, за сметка на други, които присвояват публично богатстно. Можем да сме горди, че духът на Просвещението, който даваше свяст на поробения ни народ, откри своето продължение посредством Конституцията.
Според член 78, първичното обучение е гратис и наложително за всички жители на Българското царство. Според днешната ни Конституция, учебното образование е наложително, а главното и междинното обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис. Въпреки това, доста български юноши и девойки прибързано прекъсват своето образование, без да придобият трудови умения и привички. Търновската конституция открива с изключение на политическа и наказателна отговорност на политици, съгласно член 155, Народното събрание може да предава министрите на съд за нарушение на Конституцията, за изменничество или някаква щета, породена на Царството за персонална изгода. Дали през днешния ден нямаме съображение да се запитаме, на българските ползи ли служим всеки път, ние политиците? Или на свои лични? Дали не подвластен от време на време от непознати такива или от корпоративни. Дори когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била спънка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт. Затова демократично настроените персони и партии, прогресивните сили в българското общество, са се позовавали на нея и са отстоявали демократичия й дух. Седмото Велико национално заседание, с решаващото присъединяване на българските социалисти, създаде и одобри Конституцията на Република България. Тази Конституция беше употребена при подготовката на други, признати в следствие в страни от Източна Европа. Тя се оказа съвместима с условията ни за участие в Европейския съюз. Тази Конституция опроверга свои критици и надживя политическата им кариера. Тя поставя основите на демократичната и правовата страна, тя открива правилата на разделяне на държавната власт, политическия плурализъм, отделянето на вероизповеданията от страната. Доколко през днешния ден тези правила се зачитат в законодателството и в управническата процедура, дано всеки самичък да реши.
В най-голяма степен сме длъжници във връзка с икономическото развиване на страната и гарантирането на главните права на жителите. Като се стартира с изборните, и се стигне до обществените – на труд, на опазване на здравето, на обществено обезпечаване. Авторитетът и силата на всяка конституция се дефинират от нейното използване. От способността посредством нея да се обезпечи правомерно действие на властта и реализация на заложените в нея права. Конституцията съдържа капацитет, посредством който значително можем да решим днешните проблеми на България – стопански, обществени, демографски, на сигурността. Тя съдържа добра база за това. Дали обаче ние, които би трябвало да я прилагаме и пазиме, които поставяме клетва пред нея, притежаваме способността и волята да оправдаем доверието на българските жители? Мнозина от тях през днешния ден виждат възстановяване на личния си живот посредством смяна на сегашната Конституция, или нова такава. Разбира се, и сегашната Конституция, като всеки законодателен акт, не е съвършена – тя е и изменена. Но това ли е същинското решение на проблемите и на открите въпроси през днешния ден? Може да ви прозвучи необичайно, само че преди да мислим за нова конституция, можем да създадем смяна в живота на нашите сънародници, като стартираме да съблюдаваме сегашната. Ние се отклонихме от нея. Нека да я прилагаме. С този апел поисквам на всички ви сили и воля да го създадем. Да върнем силата на Конституцията посредством нейното осъществяване и да работим по този начин, че законите да бъдат от народа и за народа.
Честит празник!
Според член 78, първичното обучение е гратис и наложително за всички жители на Българското царство. Според днешната ни Конституция, учебното образование е наложително, а главното и междинното обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис. Въпреки това, доста български юноши и девойки прибързано прекъсват своето образование, без да придобият трудови умения и привички. Търновската конституция открива с изключение на политическа и наказателна отговорност на политици, съгласно член 155, Народното събрание може да предава министрите на съд за нарушение на Конституцията, за изменничество или някаква щета, породена на Царството за персонална изгода. Дали през днешния ден нямаме съображение да се запитаме, на българските ползи ли служим всеки път, ние политиците? Или на свои лични? Дали не подвластен от време на време от непознати такива или от корпоративни. Дори когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била спънка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт. Затова демократично настроените персони и партии, прогресивните сили в българското общество, са се позовавали на нея и са отстоявали демократичия й дух. Седмото Велико национално заседание, с решаващото присъединяване на българските социалисти, създаде и одобри Конституцията на Република България. Тази Конституция беше употребена при подготовката на други, признати в следствие в страни от Източна Европа. Тя се оказа съвместима с условията ни за участие в Европейския съюз. Тази Конституция опроверга свои критици и надживя политическата им кариера. Тя поставя основите на демократичната и правовата страна, тя открива правилата на разделяне на държавната власт, политическия плурализъм, отделянето на вероизповеданията от страната. Доколко през днешния ден тези правила се зачитат в законодателството и в управническата процедура, дано всеки самичък да реши.
В най-голяма степен сме длъжници във връзка с икономическото развиване на страната и гарантирането на главните права на жителите. Като се стартира с изборните, и се стигне до обществените – на труд, на опазване на здравето, на обществено обезпечаване. Авторитетът и силата на всяка конституция се дефинират от нейното използване. От способността посредством нея да се обезпечи правомерно действие на властта и реализация на заложените в нея права. Конституцията съдържа капацитет, посредством който значително можем да решим днешните проблеми на България – стопански, обществени, демографски, на сигурността. Тя съдържа добра база за това. Дали обаче ние, които би трябвало да я прилагаме и пазиме, които поставяме клетва пред нея, притежаваме способността и волята да оправдаем доверието на българските жители? Мнозина от тях през днешния ден виждат възстановяване на личния си живот посредством смяна на сегашната Конституция, или нова такава. Разбира се, и сегашната Конституция, като всеки законодателен акт, не е съвършена – тя е и изменена. Но това ли е същинското решение на проблемите и на открите въпроси през днешния ден? Може да ви прозвучи необичайно, само че преди да мислим за нова конституция, можем да създадем смяна в живота на нашите сънародници, като стартираме да съблюдаваме сегашната. Ние се отклонихме от нея. Нека да я прилагаме. С този апел поисквам на всички ви сили и воля да го създадем. Да върнем силата на Конституцията посредством нейното осъществяване и да работим по този начин, че законите да бъдат от народа и за народа.
Честит празник!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ