Защо владиката Николай анатемоса спектакъл на проф. Иван Добчев?
Преди 14 години Пловдивският митрополит Николай, прочут с крайните си възгледи по избрани публични проблеми и тематики, не разреши на известния сценичен режисьор проф. Иван Добчев да сложи в Пловдивския спектакъл апокрифа на Емилиян Станев „ Лазар и Иисус “. Случаят разбуни мощно публичните духове и предизвика арт съсловието. Поставянето на пиесата на пловдивска сцена бе обвързвано с честването на 100-годишнината от рождението на популярния публицист, само че управлението на театъра реши да не нервира владиката и се отхвърли от плана.
„ Емилиян Станев е захласнат от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода”, изригна тогава митрополитът с ролекса и първокласните коли. Според дядо Николай пиесата е „ безогледно поругаване на евангелския текст, обвързван с праведния Лазар и сестрите му Марта и Мария”. Някои миряни тогава приветстваха позицията на скандалния епископ против „ кощунствената пиеса по кощунственото произведение на Емилиян Станев.”
Интелектуалци се опълчиха на църквата и опазиха правото на създателя Иван Добчев да слага пиеси, които са в прорез с канона на Църквата. Въпреки анатемата режисьорът сложи пиесата на сцената на авангардната Театрална работилница „ Сфумато”. За функциите Добчев предложения актьорите Албена Георгиева, Анастасия Ингилизова, Елена Димитрова, Димитър Марков, Христо Петков, Веселин Мезеклиев, Иван Петрушинов, Таньо Маринов, Цветелина Стоименова, Георги Ружичка, Борче Гяковски, Петър Генков и Йовко Кънев.
Иван Добчев получава премия „ Аскеер” за най-хубав режисьор през 2008 година за спектакъла си „ Лазар и Иисус”
В анонса към спектакъла проф. Добчев тогава показа „ Проектът „ Лазар и Иисус” има упоритостта да възбуди интереса към „ проклетите въпроси”, които ни задават писатели като Емилиян Станев и в същото време да отмахне предубеждението, че нашата литература е „ котловинна”, занимаваща се най-вече с районното, непреводимо българското. За всеки, който познава Великият инквизитор на Достоевски е забележим този паралел, тази сходност на тематиките.
Същинската цел, несъмнено, е да се предизвика размисъл за полезностите на нашата европейска, християнска цивилизация, която и след популярното разгласяване на Смъртта на Бога, продължава да се взира „ със боязън и трепет” в Онова Там. Гностиците настояват, че Бог се е разтворил в Творението си. Образът му е във всичко сътворено - можеш да го откриеш под камъка, в разцепеното дърво. За хората са забележими облиците, само че Светлината в тях е скрита в облика на светлината... даже да се открие, Неговият облик е прикрит от Неговата светлина.
Нашият Лазар, захласнат от своите паднали ангели, се домогва до това просветление - в неговата молитва текстът на Давидовия псалм „ Докога, Господи, ще се криеш...” се трансформира в непосредствена молба на прозрелия тайната и неутолим да види и влезе в Царството небесно. “
Емилиян Станев е захласнат от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода”, анатемоса Пловдивският епископ Николай творбите на известния публицист
В писмо, публикувано през 2007 година посредством в. „ Култура” режисьорът написа: „ Българската православна черква, която години наред обитава в някакъв неразбираем „ непукизъм” за спасението на душите от съблазните на световната пустош, на „ кока-кола” културата, най-накрая откри своя Враг, провидя Сатаната в текстовете на Емилиян Станев. Пловдивският епископ го изрече: Бог да го елементарни Емилиян Станев, дано да си стоят книжките му там, само че няма потребност да ги вадите на сцената... Под там Негово Високопреосвещенство схваща евентуално Небитието, забравата, праха на библиотечния рафт. И с незнанието, присъщо в нашата културна традиция на селския поп, зачертава писателя, на който изискуем облиците на монаха Теофил, неговия дъртак Лука, Светия Евтимий...”
Иван Добчев показа, че е от тези режисьори, които имат интерес към писатели и техни персонажи, които питат за Бога, желаят Бога, търсят Го не е от през вчерашния ден. За „ Лазар и Иисус “ Иван Добчев получава „ Аскеер “ 2008 за най-хубав режисьор.
14 години по-късно, в светлата седмица преди Възкресение Христово, проф. Добчев още веднъж дръзна да сложи „ Лазар и Иисус “, само че не с професионални артисти, а със студентите си от НАТФИЗ. И с това свое решение още веднъж потвърди, че е интелектуалец със лична позиция, който не се опасява от догмите.
Проектът този път е копродукция с Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков “ – Пазарджик, а премиерата бе на 19 април. На 11 май е софийската премиера на спектакъла, като постановката ще се играе на сцената на Театър НАТФИЗ. Представлението се посвещава на 75-годишнините на изтъкнатите режисьори проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев.
В новата версия на „ Лазар и Иисус” вземат участие единствено студенти на проф. Добчев от НАТФИЗ
„ Пътят към това Царство е изпълнен с огромни тествания, изкушения, пропадания, които дружно с Лазар ще преминем, с цел да стигнем до неговата нирвана: „ Ако извършите това, което е отдясно, като това, което е отляво и това което е отляво, като това, което е отдясно, това, което е от горната страна, като това, което е изпод, това, което е след, като това, което е преди, когато извършите двете едно, когато сторите вътрешното външно, а външното вътрешно, когато извършите мъжа и дамата едно, тъй че мъжът да не бъде мъж, нито дамата жена, когато извършите очи наместо око, крайник – наместо крайник, облик – наместо облик, тогава ще влезете... ще видите.”
Вярвам, че това пътешестване ще ви помогне да откриете или най-малко да усетите блаженството на огрян от Светлината “, споделя проф. Иван Добчев във връзка новата си режисура върху апокрифа на Емилиян Станев.
Действащи лица и реализатори:
Лазар – Кристиян Стоичков, Марта – Валерия Върбанова
Мария – Дениза Павлова, Ангела Канева,
Равин – Николай Ганчев, I садукей – Борис Върбанов, II садукей – Илиян Нонов
Иуда Искариот – Боян Фераджиев, Рафаел Бижев
Арма – Карина Илиева, Елена Траянова
Паднали ангели – Димитър Василев, Марин Джишев, Късин Ванг, Алекс Иванов, Благовест Мицев, Яна Зайкова, Мануела Минкова, Ангела Канева, Елена Траянова, Боян Фераджиев, Рафаел Бижев, Илиян Нонов, Борис Върбанов, Николай Ганчев
„ Емилиян Станев е захласнат от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода”, изригна тогава митрополитът с ролекса и първокласните коли. Според дядо Николай пиесата е „ безогледно поругаване на евангелския текст, обвързван с праведния Лазар и сестрите му Марта и Мария”. Някои миряни тогава приветстваха позицията на скандалния епископ против „ кощунствената пиеса по кощунственото произведение на Емилиян Станев.”
Интелектуалци се опълчиха на църквата и опазиха правото на създателя Иван Добчев да слага пиеси, които са в прорез с канона на Църквата. Въпреки анатемата режисьорът сложи пиесата на сцената на авангардната Театрална работилница „ Сфумато”. За функциите Добчев предложения актьорите Албена Георгиева, Анастасия Ингилизова, Елена Димитрова, Димитър Марков, Христо Петков, Веселин Мезеклиев, Иван Петрушинов, Таньо Маринов, Цветелина Стоименова, Георги Ружичка, Борче Гяковски, Петър Генков и Йовко Кънев.
Иван Добчев получава премия „ Аскеер” за най-хубав режисьор през 2008 година за спектакъла си „ Лазар и Иисус”
В анонса към спектакъла проф. Добчев тогава показа „ Проектът „ Лазар и Иисус” има упоритостта да възбуди интереса към „ проклетите въпроси”, които ни задават писатели като Емилиян Станев и в същото време да отмахне предубеждението, че нашата литература е „ котловинна”, занимаваща се най-вече с районното, непреводимо българското. За всеки, който познава Великият инквизитор на Достоевски е забележим този паралел, тази сходност на тематиките.
Същинската цел, несъмнено, е да се предизвика размисъл за полезностите на нашата европейска, християнска цивилизация, която и след популярното разгласяване на Смъртта на Бога, продължава да се взира „ със боязън и трепет” в Онова Там. Гностиците настояват, че Бог се е разтворил в Творението си. Образът му е във всичко сътворено - можеш да го откриеш под камъка, в разцепеното дърво. За хората са забележими облиците, само че Светлината в тях е скрита в облика на светлината... даже да се открие, Неговият облик е прикрит от Неговата светлина.
Нашият Лазар, захласнат от своите паднали ангели, се домогва до това просветление - в неговата молитва текстът на Давидовия псалм „ Докога, Господи, ще се криеш...” се трансформира в непосредствена молба на прозрелия тайната и неутолим да види и влезе в Царството небесно. “
Емилиян Станев е захласнат от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода”, анатемоса Пловдивският епископ Николай творбите на известния публицист
В писмо, публикувано през 2007 година посредством в. „ Култура” режисьорът написа: „ Българската православна черква, която години наред обитава в някакъв неразбираем „ непукизъм” за спасението на душите от съблазните на световната пустош, на „ кока-кола” културата, най-накрая откри своя Враг, провидя Сатаната в текстовете на Емилиян Станев. Пловдивският епископ го изрече: Бог да го елементарни Емилиян Станев, дано да си стоят книжките му там, само че няма потребност да ги вадите на сцената... Под там Негово Високопреосвещенство схваща евентуално Небитието, забравата, праха на библиотечния рафт. И с незнанието, присъщо в нашата културна традиция на селския поп, зачертава писателя, на който изискуем облиците на монаха Теофил, неговия дъртак Лука, Светия Евтимий...”
Иван Добчев показа, че е от тези режисьори, които имат интерес към писатели и техни персонажи, които питат за Бога, желаят Бога, търсят Го не е от през вчерашния ден. За „ Лазар и Иисус “ Иван Добчев получава „ Аскеер “ 2008 за най-хубав режисьор.
14 години по-късно, в светлата седмица преди Възкресение Христово, проф. Добчев още веднъж дръзна да сложи „ Лазар и Иисус “, само че не с професионални артисти, а със студентите си от НАТФИЗ. И с това свое решение още веднъж потвърди, че е интелектуалец със лична позиция, който не се опасява от догмите.
Проектът този път е копродукция с Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков “ – Пазарджик, а премиерата бе на 19 април. На 11 май е софийската премиера на спектакъла, като постановката ще се играе на сцената на Театър НАТФИЗ. Представлението се посвещава на 75-годишнините на изтъкнатите режисьори проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев.
В новата версия на „ Лазар и Иисус” вземат участие единствено студенти на проф. Добчев от НАТФИЗ
„ Пътят към това Царство е изпълнен с огромни тествания, изкушения, пропадания, които дружно с Лазар ще преминем, с цел да стигнем до неговата нирвана: „ Ако извършите това, което е отдясно, като това, което е отляво и това което е отляво, като това, което е отдясно, това, което е от горната страна, като това, което е изпод, това, което е след, като това, което е преди, когато извършите двете едно, когато сторите вътрешното външно, а външното вътрешно, когато извършите мъжа и дамата едно, тъй че мъжът да не бъде мъж, нито дамата жена, когато извършите очи наместо око, крайник – наместо крайник, облик – наместо облик, тогава ще влезете... ще видите.”
Вярвам, че това пътешестване ще ви помогне да откриете или най-малко да усетите блаженството на огрян от Светлината “, споделя проф. Иван Добчев във връзка новата си режисура върху апокрифа на Емилиян Станев.
Действащи лица и реализатори:
Лазар – Кристиян Стоичков, Марта – Валерия Върбанова
Мария – Дениза Павлова, Ангела Канева,
Равин – Николай Ганчев, I садукей – Борис Върбанов, II садукей – Илиян Нонов
Иуда Искариот – Боян Фераджиев, Рафаел Бижев
Арма – Карина Илиева, Елена Траянова
Паднали ангели – Димитър Василев, Марин Джишев, Късин Ванг, Алекс Иванов, Благовест Мицев, Яна Зайкова, Мануела Минкова, Ангела Канева, Елена Траянова, Боян Фераджиев, Рафаел Бижев, Илиян Нонов, Борис Върбанов, Николай Ганчев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ