Преврат и контрапреврат. Как младите победиха мнозинството
Преди 136 години, на 11 август 1886 година, тогава понеделник, рано сутринта, в локалната телеграфна станция на старопрестолното Велико Търново нахълтва намиращият се в родния си град за „ лятната почивка “ ръководител на Народното събрание Стефан Стамболов .
Установена е чаканата от два дни връзка с Пловдив, където в тамошната телеграфна станция са подп. Сава Муткуров , деецът по Съединението Иван Стоянович, политикът Димитър Тончев и други. Узнавайки за настроенията в столицата на досегашната Източна Румелия и осъществения там предния ден контрапреврат, Стамболов прогласява неотложно Муткуров за „ главнокомандващ на войските на двете Българии “.
Веднага в 10 ч. сутринта от Търново по телеграфа се разпраща до всички гарнизони и окръжни шефове в Княжеството „ Прокламация към българский народ “. Тя гласи и следното:
„ В името на българский княз Александър I и на Народното събрание разгласявам за изменническо и вън от законите на страната привременното софийско държавно управление во главе Климента и всеки, който слуша приказанията на това държавно управление, ще бъде съден и осъден по военните закони. Назначавам за главнокомандующи на всичките български войски бригадния пълководец Муткурова и повелявам на всичките цивилен и военни управляващи да извършват категорично неговите заповеди. “
Същият ден към телеграфа в София е изпратена къса депеша от Стамболов. В нея се споделя:
„ От името на княза и на Народното събрание повелявам ви в 24 часа да сложите властта и да се подчините на главнокомандующия на българските войски подполковник Муткурова, инак ще бъдете убити вкупом със съучастниците си. “
Какво се беше случило два дни по-рано?
През нощта на 8 против 9 август 1886 година подкрепящи политиката на Русия български офицери навлизат в княжеския замък в София , правят прелом и отстраняват от престола законния княз Александър I - героят от Съединението и фронтовете на неотдавна завършилата Сръбско-българската война.
На сутринта на 9 август центърът на столицата е изпълнен с виковете „ Долу немецът! “, напомняйки по какъв начин е изменил на съветския цар Александър III и съюзил България вместо това с Турция. Приветстващият преврата Драган Цанков предлага да се провежда молебен и навалица потегля към столичната черква „ Св. Крал “.
С крясъци „ Да живее Русия! “, тълпата се насочва към съветското дипломатическо агентство в столицата.
След края му от дълго време известният със благосклонностите си към линията на Петербург митрополит Климент приканва натрупалия се народ да желае амнистия от Русия за нанесената със Съединението от 6 септември 1885 година засегнатост от един „ предател княз “. С крясъци „ Да живее Русия! “, тълпата се насочва към съветското дипломатическо агентство в столицата. След няколко произнесени речи пред постройката множеството пада на колене.
Превратаджиите обаче имат проблем със съставянето на краткотрайно държавно управление след отстраняването измежду нощ на княз Александър I. Бившият министър-председател Петко Каравелов е корав, че не може да вземе присъединяване в едно дело, при което от всички страни чува гласове „ Да живее Русия! “, само че не и „ Да живее България! “ Ето за какво се сформира кабинет отпред с митрополит Климент. Но нито неговата фигура, нито тази на Драган Цанков, който е също част от състава му, не загатват някакво общонационално единогласие зад новата власт.
Кампанията преди този момент
Самото принудително и противоконституционно премахване на княза от властта не е чак толкоз огромна изненада. Водена от лозунга „ Без Русия не можем! “, от седмици и даже месеци опозиционната агитация, подкрепяща линията на формален Петербург, тръби, че князът е „ германец “ и „ изменник “, който служи на враговете на Русия и съюзява България с тях.
За опозиционерите князът е трансформирал България в цитадела против „ Освободителката “, „ съдружник на Турция ”, „ зложелател на славянството ” и страна, настояща в сгода на „ немците ” и „ англичаните ”.
Особено невъздържано и напълно намерено се възхвалява „ съветска окупация ” като метод за излаз от обстановката в страната, като дейностите на самата съветска политика след провъзгласеното на 6 септември 1885 година Съединение се утвърждават безусловно. Изразява се убеденост, че „ народът ” няма да използва “оръжието, с което е освободен той, срещу тези, които с това същето оръжие са го освободили. ” Видима е склонността да се одобри вероятно завръщане на съветските офицери в страната и на съветски военачалник за български боен министър.
Ала князът не може да остане само “злото ”, изпокарало България с Русия. В края на юли 1886 година опозиционната агитация не се посвенява да го упрекна и в хомосексуализъм. Вярната ѝ преса „ оповестява “ по какъв начин князът провел пир с офицерите от първи кавалерийски полк при Архангеловския манастир покрай река Искър. Той траял цели три дни, в които единият те се къпали дружно в реката. Споменава се за „ игри и боричкания “ с офицерите във водите, които били съпроводени с държане за ушите и изтегляне и държане на главата, съчетано с подсмиване и… отскачане.
„ …ний ви молим да се опомните, че на първо място, вие сте българи. “
Безпрецедентният темперамент на националното угодничество във вярната на Петербург опозиционна агитация е отбелязвано неведнъж от откривателите на тези събития. Привързаността към страната „ Освободителка “, както още преди години се изрази сътрудника Василка Танкова, доближава до степени, в които „ се компрометира отношението към личната страна и държавността изобщо. ”
Най-ярко удостоверение за отношението към безогледността и ниското ниво на тази агитация дава улегналият и закостенял политик Константин Стоилов . Още на 8 юни 1886 година, в писмо до различен реакционер, Григор Начович, той счита, че с този език и държание подкрепящите политиката на Петербург напълно „ не печелят, а губят терен ” и могат да вземат власт единствено в случай че „ дойдат русите и окупират България. ”
Съвсем изрично е отношението му и към вестниците, които са носители на по този начин описаната агитация, поддържат линията на Петербург и работят за отстраняването на героя от Съединението и Сръбско-българската война от престола. Пишейки и в края на юли 1886 година още веднъж до Начович, че избира да резервира резервирана позиция, Стоилов отбелязва за печата в страната следното:
„ От българските вестници чета единствено “Търновската ”, “Независимост ” и в този момент Радославовий орган: другите не влизат в къщата ми. ”
Националното угодничество с бичуването на княза стига до там, че даже и отявленият критик на вярната на Петербург съпротива, в. „ Независимост “ на Захари Стоянов , Димитър Петков и Димитър Ризов, обръщайки се към цанковистите, написа:
„ Ако впрочем у вас е останал още капка български национализъм, ний ви каним, ний ви молим да се опомните, че на първо място, вие сте българи. Не употребявайте съветското име дето би трябвало и дето не би трябвало, и не експлоатирайте с него пред елементарното население, тъй като, по тоя метод, вий хвърляте тиня върху лицето на българския народ и деморализирате самия тоя народ. Работете за усъвършенстване на връзките ни с съветското държавно управление, само че работете почтено и искренно, и на първо място, като българи. ”
Контрапревратът
Но се оказва, че има Бог и за България. В Пловдив , за разлика от свалените на 6 септември 1885 година източнорумелийски шефове, още на 9 август силите осъществили Съединението са очевидно недоволни от случилото се в София. На 10 август британският консул Джоунс намерено декларира пред дееца по Съединението Иван Стоянович:
„ Ако народът и войската се разгласят за княза, той ще се върне; в противоположен случай неизбежна е съветска окупация. “ Същият ден, към 8 часа вечерта, в Пловдив е разгласен обрата. Войската се афишира за похитения княз с крясъци „ Да живее княз Александър! “, „ Долу предателите! “.
На 10 август, подготвен към този момент да се разгласи против осъществения в София прелом, ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов се стреми също и да резервира реда, като избегне клане и революция. Ето за какво той поставя старания да притегли на своя страна търновския гарнизон. Още сутринта на 10-и август, неуспявайки да убеди началника на гарнизона да го поддържа, Стамболов извиква:
„ Съжалявам, че съм се родил българин. Съжалявам, че доживях да видя позора на тия дни. По-добре ром да бях се родил! “
Целият 10 август ръководителят на Народното събрание се пробва да завоюва поданството на Търново. И навръх 11 август сутринта се открива упоменатата при започване на този текст основна и съдбоносна за бъдещето на България връзка сред Велико Търново и Пловдив, която избавя достойнството на страната.
Какви са поуките
Разигралите се събития показват по какъв начин в решителните и съдбоносни моменти е належащо самообладание, нужни са и фигури като Стамболов, само че и една цяла генерация, която не може повече да се държи като старите. Неслучайно правейки портрет на одобряващите преврата на 9 август в Търново, Симеон Радев ги назовава „ неколцина чорбаджии, които мислеха в този момент, че България не може без Русия, както в турско време бяха мислили, че въстанията са чапкънска работа – с една тирада, хората, за които висшата политическа философия се заключаваше в поговорката „ срещу ръжен не се рита “.
Но от 1878 година беше минало значително време. Още по-друг бе ходът на времето и съзряването на цяла една генерация българи след 6 септември 1885 година и след успеха във войната против нападението на сръбския крал Милан.
България, или най-малко дребна, само че прекомерно значима част от нея, към този момент не беше същата. На тази генерация принадлежаха телеграфът, доста постове във войската, както и към този момент значима част от политическата класа. А това към този момент беше доста. И най-малко първоначално задоволително.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Установена е чаканата от два дни връзка с Пловдив, където в тамошната телеграфна станция са подп. Сава Муткуров , деецът по Съединението Иван Стоянович, политикът Димитър Тончев и други. Узнавайки за настроенията в столицата на досегашната Източна Румелия и осъществения там предния ден контрапреврат, Стамболов прогласява неотложно Муткуров за „ главнокомандващ на войските на двете Българии “.
Веднага в 10 ч. сутринта от Търново по телеграфа се разпраща до всички гарнизони и окръжни шефове в Княжеството „ Прокламация към българский народ “. Тя гласи и следното:
„ В името на българский княз Александър I и на Народното събрание разгласявам за изменническо и вън от законите на страната привременното софийско държавно управление во главе Климента и всеки, който слуша приказанията на това държавно управление, ще бъде съден и осъден по военните закони. Назначавам за главнокомандующи на всичките български войски бригадния пълководец Муткурова и повелявам на всичките цивилен и военни управляващи да извършват категорично неговите заповеди. “
Същият ден към телеграфа в София е изпратена къса депеша от Стамболов. В нея се споделя:
„ От името на княза и на Народното събрание повелявам ви в 24 часа да сложите властта и да се подчините на главнокомандующия на българските войски подполковник Муткурова, инак ще бъдете убити вкупом със съучастниците си. “
Какво се беше случило два дни по-рано?
През нощта на 8 против 9 август 1886 година подкрепящи политиката на Русия български офицери навлизат в княжеския замък в София , правят прелом и отстраняват от престола законния княз Александър I - героят от Съединението и фронтовете на неотдавна завършилата Сръбско-българската война.
На сутринта на 9 август центърът на столицата е изпълнен с виковете „ Долу немецът! “, напомняйки по какъв начин е изменил на съветския цар Александър III и съюзил България вместо това с Турция. Приветстващият преврата Драган Цанков предлага да се провежда молебен и навалица потегля към столичната черква „ Св. Крал “.
С крясъци „ Да живее Русия! “, тълпата се насочва към съветското дипломатическо агентство в столицата.
След края му от дълго време известният със благосклонностите си към линията на Петербург митрополит Климент приканва натрупалия се народ да желае амнистия от Русия за нанесената със Съединението от 6 септември 1885 година засегнатост от един „ предател княз “. С крясъци „ Да живее Русия! “, тълпата се насочва към съветското дипломатическо агентство в столицата. След няколко произнесени речи пред постройката множеството пада на колене.
Превратаджиите обаче имат проблем със съставянето на краткотрайно държавно управление след отстраняването измежду нощ на княз Александър I. Бившият министър-председател Петко Каравелов е корав, че не може да вземе присъединяване в едно дело, при което от всички страни чува гласове „ Да живее Русия! “, само че не и „ Да живее България! “ Ето за какво се сформира кабинет отпред с митрополит Климент. Но нито неговата фигура, нито тази на Драган Цанков, който е също част от състава му, не загатват някакво общонационално единогласие зад новата власт.
Кампанията преди този момент
Самото принудително и противоконституционно премахване на княза от властта не е чак толкоз огромна изненада. Водена от лозунга „ Без Русия не можем! “, от седмици и даже месеци опозиционната агитация, подкрепяща линията на формален Петербург, тръби, че князът е „ германец “ и „ изменник “, който служи на враговете на Русия и съюзява България с тях.
За опозиционерите князът е трансформирал България в цитадела против „ Освободителката “, „ съдружник на Турция ”, „ зложелател на славянството ” и страна, настояща в сгода на „ немците ” и „ англичаните ”.
Особено невъздържано и напълно намерено се възхвалява „ съветска окупация ” като метод за излаз от обстановката в страната, като дейностите на самата съветска политика след провъзгласеното на 6 септември 1885 година Съединение се утвърждават безусловно. Изразява се убеденост, че „ народът ” няма да използва “оръжието, с което е освободен той, срещу тези, които с това същето оръжие са го освободили. ” Видима е склонността да се одобри вероятно завръщане на съветските офицери в страната и на съветски военачалник за български боен министър.
Ала князът не може да остане само “злото ”, изпокарало България с Русия. В края на юли 1886 година опозиционната агитация не се посвенява да го упрекна и в хомосексуализъм. Вярната ѝ преса „ оповестява “ по какъв начин князът провел пир с офицерите от първи кавалерийски полк при Архангеловския манастир покрай река Искър. Той траял цели три дни, в които единият те се къпали дружно в реката. Споменава се за „ игри и боричкания “ с офицерите във водите, които били съпроводени с държане за ушите и изтегляне и държане на главата, съчетано с подсмиване и… отскачане.
„ …ний ви молим да се опомните, че на първо място, вие сте българи. “
Безпрецедентният темперамент на националното угодничество във вярната на Петербург опозиционна агитация е отбелязвано неведнъж от откривателите на тези събития. Привързаността към страната „ Освободителка “, както още преди години се изрази сътрудника Василка Танкова, доближава до степени, в които „ се компрометира отношението към личната страна и държавността изобщо. ”
Най-ярко удостоверение за отношението към безогледността и ниското ниво на тази агитация дава улегналият и закостенял политик Константин Стоилов . Още на 8 юни 1886 година, в писмо до различен реакционер, Григор Начович, той счита, че с този език и държание подкрепящите политиката на Петербург напълно „ не печелят, а губят терен ” и могат да вземат власт единствено в случай че „ дойдат русите и окупират България. ”
Съвсем изрично е отношението му и към вестниците, които са носители на по този начин описаната агитация, поддържат линията на Петербург и работят за отстраняването на героя от Съединението и Сръбско-българската война от престола. Пишейки и в края на юли 1886 година още веднъж до Начович, че избира да резервира резервирана позиция, Стоилов отбелязва за печата в страната следното:
„ От българските вестници чета единствено “Търновската ”, “Независимост ” и в този момент Радославовий орган: другите не влизат в къщата ми. ”
Националното угодничество с бичуването на княза стига до там, че даже и отявленият критик на вярната на Петербург съпротива, в. „ Независимост “ на Захари Стоянов , Димитър Петков и Димитър Ризов, обръщайки се към цанковистите, написа:
„ Ако впрочем у вас е останал още капка български национализъм, ний ви каним, ний ви молим да се опомните, че на първо място, вие сте българи. Не употребявайте съветското име дето би трябвало и дето не би трябвало, и не експлоатирайте с него пред елементарното население, тъй като, по тоя метод, вий хвърляте тиня върху лицето на българския народ и деморализирате самия тоя народ. Работете за усъвършенстване на връзките ни с съветското държавно управление, само че работете почтено и искренно, и на първо място, като българи. ”
Контрапревратът
Но се оказва, че има Бог и за България. В Пловдив , за разлика от свалените на 6 септември 1885 година източнорумелийски шефове, още на 9 август силите осъществили Съединението са очевидно недоволни от случилото се в София. На 10 август британският консул Джоунс намерено декларира пред дееца по Съединението Иван Стоянович:
„ Ако народът и войската се разгласят за княза, той ще се върне; в противоположен случай неизбежна е съветска окупация. “ Същият ден, към 8 часа вечерта, в Пловдив е разгласен обрата. Войската се афишира за похитения княз с крясъци „ Да живее княз Александър! “, „ Долу предателите! “.
На 10 август, подготвен към този момент да се разгласи против осъществения в София прелом, ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов се стреми също и да резервира реда, като избегне клане и революция. Ето за какво той поставя старания да притегли на своя страна търновския гарнизон. Още сутринта на 10-и август, неуспявайки да убеди началника на гарнизона да го поддържа, Стамболов извиква:
„ Съжалявам, че съм се родил българин. Съжалявам, че доживях да видя позора на тия дни. По-добре ром да бях се родил! “
Целият 10 август ръководителят на Народното събрание се пробва да завоюва поданството на Търново. И навръх 11 август сутринта се открива упоменатата при започване на този текст основна и съдбоносна за бъдещето на България връзка сред Велико Търново и Пловдив, която избавя достойнството на страната.
Какви са поуките
Разигралите се събития показват по какъв начин в решителните и съдбоносни моменти е належащо самообладание, нужни са и фигури като Стамболов, само че и една цяла генерация, която не може повече да се държи като старите. Неслучайно правейки портрет на одобряващите преврата на 9 август в Търново, Симеон Радев ги назовава „ неколцина чорбаджии, които мислеха в този момент, че България не може без Русия, както в турско време бяха мислили, че въстанията са чапкънска работа – с една тирада, хората, за които висшата политическа философия се заключаваше в поговорката „ срещу ръжен не се рита “.
Но от 1878 година беше минало значително време. Още по-друг бе ходът на времето и съзряването на цяла една генерация българи след 6 септември 1885 година и след успеха във войната против нападението на сръбския крал Милан.
България, или най-малко дребна, само че прекомерно значима част от нея, към този момент не беше същата. На тази генерация принадлежаха телеграфът, доста постове във войската, както и към този момент значима част от политическата класа. А това към този момент беше доста. И най-малко първоначално задоволително.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ