Константин Рокосовски: безстрашието на отговорността
Преди 130 години е роден един ослепителен руски военачалник
Биографията на два пъти Героя на Съветския съюз, маршал на Съветския съюз Константин Рокосовски наподобява на лъкатушен път, цялостен с рискове и непредвидени завои. Понякога се спуска надолу, след това се изправя. След това още веднъж се появяват неравности и коловози. И това продължи през целия му сложен живот.
Великата отечествена война изведе цяла плеяда от надарени руски военачалници. Най-известните и видни са Георги Жуков и Константин Рокосовски. И двамата се бият самоуверено в съветската войска по фронтовете на Първата международна война. След това те се демонстрираха удивително добре във Великата отечествена война.
Жуков е подложен над Рокосовски, макар че не всички историци и военни офицери са съгласни с това. Няма смисъл да влизаме в този спор - и двамата са, несъмнено, изключителни персони. Те отдадоха респект един на различен в своите записки.
Жуков: Рокосовски: „
Думите и на двамата маршали звучат много изсъхнало. Въпреки това, в живота те не са били доста привързани един към различен. Но това е меко казано. Имаха разнообразни характери. Тяхната тактика, тактичност и отношение към подчинените им бяха разнообразни.
Все отново обаче приказваме за Рокосовски.
Според руския въпросник той е роден през 1896 година, в действителност - през 1894 година Защо е тази операция? За да се скрие значима детайлност: Рокосовски отива в Първата международна война незабавно след началото й, като 18-годишен доброволец. Тоест той се стреми да отбрани монархията. Но щом са го взели в армията на 20 години, значи са го мобилизирали и май не е желал да се бие за бащицата - цар...
Писателят Александър Бек, който е боен сътрудник по време на Великата отечествена война, се среща няколко пъти с военачалника по време на борбата при Москва. Веднъж - в оживяла къща в град покрай Москва, опожарен от германците, където се намира щабът на артилерийски полк: „ Неговата комфортна поза, спокойни придвижвания, спокоен взор като че ли посочваха: всичко тук върви както би трябвало. ”
Но не постоянно е било по този начин.
Един ден, откакто беше на фронтовата линия, Рокосовски пристигна в щаба на полка. Командирът стартира да рапортува обстановката, като уточни географски точки на картата. Бек си спомня, че
Бек е чувал Рокосовски да се кара на командира за загуби, които биха могли да бъдат избегнати, като се превземе едно село: „ Безобразно равнодушие!.. Грижете се за всеки човек! Докато не разберете къде е врагът и каква е силата му, нямате право да атакувате!!! Кога най-сетне ще се научим да се бием културно? “
След като изслуша отговора, Рокосовски даде обещание, че идващия път ще го изправи пред съда за такова незаконно деяние. Всички мълчаха и знаеха, че той не си хаби на вятъра думите.
Писателят заключава:
Бележките на Бек за Рокосовски датират от март 1942 година, когато Великата отечествена война към момента не е достигнала своя пик. Червената войска към момента се учи по какъв начин да се бие, да побеждава врага и да го вкарва в „ котли “. Заедно с нея военачалник Рокосовски, който към момента не беше станал маршал, усвоява науката на успеха.
...Участва във всички огромни борби на Великата Отечествена война: под Москва, в Сталинград, на Курската дъга, в Беларус. Дори враговете му разпознаха дарбата му на пълководец. По-специално, немският фелдмаршал Ернст Буш сподели:
Той се надяваше, че ще управлява слагащото завършек на войната нахлуване против Берлин. Сталин обаче го трансферира от авангарда на 2-ри Белоруски фронт. Слисаният Рокосовски напряко попитал главнокомандващия: „
Но Сталин мълчи. И на собствен ред пита:
Разбира се, Рокосовски дава отговор, че утвърждава избора на Сталин...
Не може да се каже, че водачът е бил преднамерен към маршала. Напротив, високо го ценеше. Но Константин Рокосовски - в действителност Констант Рокосовски - беше поляк. Роден във Варшава - в Кралство Полша, което е било част от Руската империя. А Жуков беше руснак, селски наследник.
Рокосовски жалеше живота на бойците и, в случай че желаете, беше прочувствен. Жуков е съдбоносен и корав, употребява всички средства, с цел да реализира победа. Затова Сталин залага на него. Нищо персонално, всичко е политика.
Може би Сталин се е почувствал неудобно и се е опитал да го отстрани. Но е назначил Рокосовски да командва парада на успеха на Червения площад през юни 1945 година Той устремно се носеше на танцуващия кон в искряща от награди униформа, напомняща за храбрите съветски командири от предишното...
Между другото, Рокосовски не таеше завист към Сталин. Включително обстоятелството, че преди войната той е задържан по донос и е затворен в Ленинградския следствен затвор на Шпалерная. Той бил брутално малтретиран, от него претендирали да назове имената на своите „ съучастници “. Извеждан е бил за разстрел, само че са стреляли над главата му за заплашване.
Но Рокосовски оцелява. За никого не е излъгал, никого не е предал. И - о, знамение! - той беше освободен. Възстановен е в партията, върнати са му премиите и е нараснал – даже е създаден в генерал-майор. Казват, че Сталин даже се е извинил на Рокосовски за това, че е потърпевш почтено.
След войната маршалът отхвърля да се причисли към акцията за разкритие на някогашния водач, стартирана от Хрушчов. За това той беше отхвърлен от поста заместник-министър на защитата...
През 1949 година президентът на социалистическа Полша Болеслав Берут се обръща към Сталин с молба да изпрати Рокосовски да служи в страната му за подсилване на армията. Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, се съгласява. Е, всичко, което оставаше за Рокосовски, беше да се подчини и да облече необикновената за него униформа. Става маршал на Полша, министър на националната защита и член на Политбюро на Централния комитет на Полската обединена работническа партия.
Рокосовски не очакваше да бъде посрещнат с отворени прегръдки. Той беше поляк, само че чужденец. Изпратен е от Москва като окупатор и заместител на Сталин. Той стана собствен измежду непознати.
Припомниха му 1944 година, когато във Варшава избухна въстание против немските окупатори, а Рокосовски, който командваше 1-ви Белоруски фронт, не оказа помощ на бунтовниците.
Но той беше боец. И нямаше заповед за деяние от Москва. А Съветската войска беше изтощена от предходни борби. Освен това, точно с оглед изпреварването на съветското нахлуване, въстанието е инициирано от членове на полското „ държавно управление в заточение “, които са насочени към Запада...
По време на седемте години работа в Полша Рокосовски по този начин и не завоюва самопризнание, макар че направи доста за личната си - непозната страна. В полската войска той вкарва нов правилник и вкарва военно образование въз основа на способи, употребявани в руската войска.
Рокосовски непрекъснато посещава учения и маневри. Благодарение на неговата сила в републиката бяха открити три военни университета. Армията на страната стана по-силна и закупи мощност, откакто получи нови оръжия от Съюз на съветските социалистически републики.
Въпреки това отношението на „ върховете “ към него остава също толкоз враждебно. Полските националисти даже се пробваха два пъти да убият маршала. И в края на 1956 година Рокосовски напуща поста си.
Той раздаде имуществото си на хората, с които работи, трансферира парите на Министерството на защитата и изиска да ги употребяват за развиването на полската войска. Тръгна си с натежало сърце и се зарече в никакъв случай повече да не стъпи в Полша...
Много години по-късно управляващите на тази страна отмъстиха на Рокосовски, който умря от дълго време. Направиха го по лицемерен и непоносим метод. Посмъртно е лишен от купата си почетен жител на Гдиня, градът, който в миналото е освободил. Паметникът на маршала, който стоеше в различен град - Легница, беше изхвърлен от пиедестала си и изчезна. По-късно паметникът, само че без глава, е открит в покрайнините на града...
В Русия Рокосовски се помни и уважава. Името му е изписано със златни букви в хрониките на Великата отечествена война. Командирът беше наименуван „ генералът на кинжала “ за внезапните си, непредвидени пробиви, които разкъсваха отбраната на врага. Войниците подариха на маршала ръчно направена табакера със алегоричен надпис: „ На нашия Суворов “.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед24725Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед14002Саймън Ципис: Тръмп ще опита да се контракти с всички, не трябва да се чака бързо да скапе връзките си с РусияАлтернативен Поглед42032Саймън Ципис: Най-вероятно нахлуването на ВСУ в Курска област е подготвян от Русия капан за украинцитеАлтернативен Поглед13144Александър Песке: Унгарците организират „ реалполитик “, имат превъзходен външен министър и по тази причина имат успехиАлтернативен Поглед8258Александър Песке: Германия навлиза в зона на политическа турбулентност, мъчно е да се вършат каквито и да е прогнозиАлтернативен Поглед308252Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед128644Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед125737Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Биографията на два пъти Героя на Съветския съюз, маршал на Съветския съюз Константин Рокосовски наподобява на лъкатушен път, цялостен с рискове и непредвидени завои. Понякога се спуска надолу, след това се изправя. След това още веднъж се появяват неравности и коловози. И това продължи през целия му сложен живот.
Великата отечествена война изведе цяла плеяда от надарени руски военачалници. Най-известните и видни са Георги Жуков и Константин Рокосовски. И двамата се бият самоуверено в съветската войска по фронтовете на Първата международна война. След това те се демонстрираха удивително добре във Великата отечествена война.
Жуков е подложен над Рокосовски, макар че не всички историци и военни офицери са съгласни с това. Няма смисъл да влизаме в този спор - и двамата са, несъмнено, изключителни персони. Те отдадоха респект един на различен в своите записки.
Жуков: Рокосовски: „
Думите и на двамата маршали звучат много изсъхнало. Въпреки това, в живота те не са били доста привързани един към различен. Но това е меко казано. Имаха разнообразни характери. Тяхната тактика, тактичност и отношение към подчинените им бяха разнообразни.
Все отново обаче приказваме за Рокосовски.
Според руския въпросник той е роден през 1896 година, в действителност - през 1894 година Защо е тази операция? За да се скрие значима детайлност: Рокосовски отива в Първата международна война незабавно след началото й, като 18-годишен доброволец. Тоест той се стреми да отбрани монархията. Но щом са го взели в армията на 20 години, значи са го мобилизирали и май не е желал да се бие за бащицата - цар...
Писателят Александър Бек, който е боен сътрудник по време на Великата отечествена война, се среща няколко пъти с военачалника по време на борбата при Москва. Веднъж - в оживяла къща в град покрай Москва, опожарен от германците, където се намира щабът на артилерийски полк: „ Неговата комфортна поза, спокойни придвижвания, спокоен взор като че ли посочваха: всичко тук върви както би трябвало. ”
Но не постоянно е било по този начин.
Един ден, откакто беше на фронтовата линия, Рокосовски пристигна в щаба на полка. Командирът стартира да рапортува обстановката, като уточни географски точки на картата. Бек си спомня, че
Бек е чувал Рокосовски да се кара на командира за загуби, които биха могли да бъдат избегнати, като се превземе едно село: „ Безобразно равнодушие!.. Грижете се за всеки човек! Докато не разберете къде е врагът и каква е силата му, нямате право да атакувате!!! Кога най-сетне ще се научим да се бием културно? “
След като изслуша отговора, Рокосовски даде обещание, че идващия път ще го изправи пред съда за такова незаконно деяние. Всички мълчаха и знаеха, че той не си хаби на вятъра думите.
Писателят заключава:
Бележките на Бек за Рокосовски датират от март 1942 година, когато Великата отечествена война към момента не е достигнала своя пик. Червената войска към момента се учи по какъв начин да се бие, да побеждава врага и да го вкарва в „ котли “. Заедно с нея военачалник Рокосовски, който към момента не беше станал маршал, усвоява науката на успеха.
...Участва във всички огромни борби на Великата Отечествена война: под Москва, в Сталинград, на Курската дъга, в Беларус. Дори враговете му разпознаха дарбата му на пълководец. По-специално, немският фелдмаршал Ернст Буш сподели:
Той се надяваше, че ще управлява слагащото завършек на войната нахлуване против Берлин. Сталин обаче го трансферира от авангарда на 2-ри Белоруски фронт. Слисаният Рокосовски напряко попитал главнокомандващия: „
Но Сталин мълчи. И на собствен ред пита:
Разбира се, Рокосовски дава отговор, че утвърждава избора на Сталин...
Не може да се каже, че водачът е бил преднамерен към маршала. Напротив, високо го ценеше. Но Константин Рокосовски - в действителност Констант Рокосовски - беше поляк. Роден във Варшава - в Кралство Полша, което е било част от Руската империя. А Жуков беше руснак, селски наследник.
Рокосовски жалеше живота на бойците и, в случай че желаете, беше прочувствен. Жуков е съдбоносен и корав, употребява всички средства, с цел да реализира победа. Затова Сталин залага на него. Нищо персонално, всичко е политика.
Може би Сталин се е почувствал неудобно и се е опитал да го отстрани. Но е назначил Рокосовски да командва парада на успеха на Червения площад през юни 1945 година Той устремно се носеше на танцуващия кон в искряща от награди униформа, напомняща за храбрите съветски командири от предишното...
Между другото, Рокосовски не таеше завист към Сталин. Включително обстоятелството, че преди войната той е задържан по донос и е затворен в Ленинградския следствен затвор на Шпалерная. Той бил брутално малтретиран, от него претендирали да назове имената на своите „ съучастници “. Извеждан е бил за разстрел, само че са стреляли над главата му за заплашване.
Но Рокосовски оцелява. За никого не е излъгал, никого не е предал. И - о, знамение! - той беше освободен. Възстановен е в партията, върнати са му премиите и е нараснал – даже е създаден в генерал-майор. Казват, че Сталин даже се е извинил на Рокосовски за това, че е потърпевш почтено.
След войната маршалът отхвърля да се причисли към акцията за разкритие на някогашния водач, стартирана от Хрушчов. За това той беше отхвърлен от поста заместник-министър на защитата...
През 1949 година президентът на социалистическа Полша Болеслав Берут се обръща към Сталин с молба да изпрати Рокосовски да служи в страната му за подсилване на армията. Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики, несъмнено, се съгласява. Е, всичко, което оставаше за Рокосовски, беше да се подчини и да облече необикновената за него униформа. Става маршал на Полша, министър на националната защита и член на Политбюро на Централния комитет на Полската обединена работническа партия.
Рокосовски не очакваше да бъде посрещнат с отворени прегръдки. Той беше поляк, само че чужденец. Изпратен е от Москва като окупатор и заместител на Сталин. Той стана собствен измежду непознати.
Припомниха му 1944 година, когато във Варшава избухна въстание против немските окупатори, а Рокосовски, който командваше 1-ви Белоруски фронт, не оказа помощ на бунтовниците.
Но той беше боец. И нямаше заповед за деяние от Москва. А Съветската войска беше изтощена от предходни борби. Освен това, точно с оглед изпреварването на съветското нахлуване, въстанието е инициирано от членове на полското „ държавно управление в заточение “, които са насочени към Запада...
По време на седемте години работа в Полша Рокосовски по този начин и не завоюва самопризнание, макар че направи доста за личната си - непозната страна. В полската войска той вкарва нов правилник и вкарва военно образование въз основа на способи, употребявани в руската войска.
Рокосовски непрекъснато посещава учения и маневри. Благодарение на неговата сила в републиката бяха открити три военни университета. Армията на страната стана по-силна и закупи мощност, откакто получи нови оръжия от Съюз на съветските социалистически републики.
Въпреки това отношението на „ върховете “ към него остава също толкоз враждебно. Полските националисти даже се пробваха два пъти да убият маршала. И в края на 1956 година Рокосовски напуща поста си.
Той раздаде имуществото си на хората, с които работи, трансферира парите на Министерството на защитата и изиска да ги употребяват за развиването на полската войска. Тръгна си с натежало сърце и се зарече в никакъв случай повече да не стъпи в Полша...
Много години по-късно управляващите на тази страна отмъстиха на Рокосовски, който умря от дълго време. Направиха го по лицемерен и непоносим метод. Посмъртно е лишен от купата си почетен жител на Гдиня, градът, който в миналото е освободил. Паметникът на маршала, който стоеше в различен град - Легница, беше изхвърлен от пиедестала си и изчезна. По-късно паметникът, само че без глава, е открит в покрайнините на града...
В Русия Рокосовски се помни и уважава. Името му е изписано със златни букви в хрониките на Великата отечествена война. Командирът беше наименуван „ генералът на кинжала “ за внезапните си, непредвидени пробиви, които разкъсваха отбраната на врага. Войниците подариха на маршала ръчно направена табакера със алегоричен надпис: „ На нашия Суворов “.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед24725Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед14002Саймън Ципис: Тръмп ще опита да се контракти с всички, не трябва да се чака бързо да скапе връзките си с РусияАлтернативен Поглед42032Саймън Ципис: Най-вероятно нахлуването на ВСУ в Курска област е подготвян от Русия капан за украинцитеАлтернативен Поглед13144Александър Песке: Унгарците организират „ реалполитик “, имат превъзходен външен министър и по тази причина имат успехиАлтернативен Поглед8258Александър Песке: Германия навлиза в зона на политическа турбулентност, мъчно е да се вършат каквито и да е прогнозиАлтернативен Поглед308252Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед128644Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед125737Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ