Урхо Кеконен: Нашият човек в Хелзинки
Преди 125 години се роди политик, който в този момент мощно липсва в Европа
„
Това е откъс от финландския вестник „ Кескисуомалайнен “ от 2006 година Оттогава са минали съвсем 20 години и през днешния ден политиците на Суоми избират да не си спомнят името на Кеконен, нито да проучват активността му като президент. В противоположен случай ще стане ясно какъв брой костват актуалните русофобски водачи и в каква тъмна гора завличат страната.
...Биографията на Кеконен е комплицирана и мъчителна. В младостта си бъдещият лауреат на Международната Ленинска премия „ За подсилване на мира сред народите “ се причислява към редиците на Шуцкор, паравоенна организация, основана за битка с „ алените “ финландци и руските войски.
Много години по-късно Кеконен е единственият във финландския парламент, който гласоподава срещу мирния контракт със Съюз на съветските социалистически републики през март 1940 година след Зимната война. И като цяло той от дълго време е изпитвал злост към Съветския съюз.
Но по-късно Кеконен трансформирал възгледите си. Може да се каже и по различен метод - той скрил убежденията си в името на положителното на идеята. А по-късно изцяло се отказал от тях, осъзнавайки, че борбата с Москва е пагубна, способна да докара до повтаряне на провалянето във войната от 1940 година
По-късно, когато финландците застанали под знамето на Хитлер и били победени от Червената войска през 1944 година, Сталин можел да направи всичко с Финландия: да я разчлени, да я окупира. Но той постъпил милостиво и далновидно - не озлобил финландците, а ги пощадил в името на предстоящ съюз с тях.
...През 1950 година, като министър-председател, Кеконен подписва първото петгодишно комерсиално съглашение сред Съветския съюз и Финландия в Кремъл в наличието на Сталин. Той взема няколко бутилки алено вино от Москва, подарък от руския водач.
Когато Сталин умря, Финландия разгласи печал. Казаха, че това е заповед от Москва. Но тогава за какво пред руското посолство в тези мартенски дни на 1953 година стоеше опашка от хора, непринудено пристигнали да изразят съболезнованията си? Самият Кеконен, тогавашният министър-председател, приказва за Сталин в радио послание като за другар на Финландия.
Дали тези думи бяха от сърце? Да, човек може да се съмнява. Но Кеконен призна, че водачът на Съветския съюз е дал самостоятелност на Финландия и за това финландският народ му е признателен.
Кеконен, който беше президент на страната в продължение на четвърт век, пътуваше до Москва, като че ли е негов втори дом, и по табиет се възхищаваше на суровата хубост на Кремъл. Той се обаждаше на своята любовница-секретарка Марята непосредствено от феодалното притежание на руските комунисти. Той беше непостижим конспиратор, а брачната половинка му Силви не знаеше нищо за неговите „ смешки “. И постоянно си бъбреше радостно с Марята.
Финландският президент се бе сприятелил със руските водачи. Те като цяло били също толкоз елементарни хора, колкото този набит финландец от суровата горска земя. И се разбирали добре. За Москва Кеконен бил „ един от нашите момчета “.
Кеконен пътува из целия Съюз. Ловува в Завидово, пие водка с Хрушчов, върви с него на сауна. През юни 1957 година опозиционерите от „ антипартийната група “ в лицето на Вячеслав Молотов го укоряват, че по време на посещаване във Финландия е отишъл на сауна с „ капиталиста “ Кеконен в три часа сутринта.
Хрушчов се оправда: за финландците сауната е метод на живот, традиция, където приказват за бизнес, подписват съглашения. Освен това притежателят ги поканил и е било неловко да откажат. „ Какво вършат в сауната? “, сподели Хрушчов.
След оставката на Хрушчов нищо не се промени в връзките сред двете прилежащи страни. Светът беше в хватката на Студената война, само че Съюз на съветските социалистически републики и Финландия, две страни с изцяло разнообразни политически системи и идеологии, като че ли не виждаха злите политически ветрове и интензивно си сътрудничеха, не запомнили остарели разногласия.
Но това не попречи на Финландия да развива връзки и със западните страни. Това беше политиката на „ деен неутралитет “, инициирана от следвоенния президент на Финландия Юхо Паасикиви и продължена от Кеконен, който го размени.
Злите езици нарекоха Кеконен „ сътрудник на руснаците “. Те споделиха, че Урхо е неоткровен и както преди, не харесва руснаците. Може да се спори за това, само че даже и в действителност да е криел същинското си лице, играейки хитри дипломатически игри с управниците на Съюз на съветските социалистически републики, само че по този начин да е направил Страната на хилядите езера комфортна и просперираща, финландският политик е хиляди пъти прав.
Кеконен е разбирал действителностите на заобикалящия го свят и от време на време бил заставен да маневрира, само че за него ползите на страната му постоянно били от първостепенно значение. В продължение на доста десетилетия дребна Финландия не изпитвала никакво безпокойствие покрай леговището на голямата съветска мечка.
Съюз на съветските социалистически републики беше главният търговски сътрудник на Финландия в продължение на доста години. По-специално, доставките от Суоми изиграха значима роля в модернизацията и развиването на руския търговски флот и разнообразни промишлености. През 1963 година Хрушчов, приемайки финландски индустриалци, съобщи:
Уви, пътят към съдействието сред двете страни е обраснал с бурени. Москва ще откри нови пътища за развиване, само че ориста на стагниращата стопанска система на Финландия може да бъде тъжна...
Съвременните му управници са не запомнили остарялата мъдрост, че е неуместно за една страна да търси другари надалеч, а врагове наоколо. Тъжно и неприятно е обаче да се приказва за сегашния финландски президент Александър Стуб и други сходни. По-добре е да си спомним предишното, където всичко беше просто и ясно.
...Кекконен не беше толкоз непосредствен с Леонид Брежнев, макар че Леонид Илич имаше навика да прегръща мощно финландеца. Но той се сприятели откровено с ръководителя на Министерския съвет Косигин. Те постоянно решаваха сложни въпроси не на дипломатическа маса, а в поверителни диалози, без напрегнати полемики и изморителни разногласия.
Между другото, Алексей Николаевич също се е парил в банята с Кеконен, само че никой не го е упреквал за това. Освен основния идеолог на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Суслов. Той, сходно на Молотов, е мрънкал, че комунистът Косигин си е разрешавал „ волности “ с водача на капиталистическа страна.
През 1969 година, на прага на 70-ия си рожден ден, Кекконен, дружно с 65-годишния Косигин, подхващат поход през Главния Кавказки било. Политиците извървяват към 200 (!) километра с раници, изкачват прохода Клухор и се спускат към Черно море. И двамата са добре готови, запалени пътешественици. Урхо, в младостта си, е рекордьор на страната си по скокове на височина. Години по-късно той става създател на достижения в политиката...
В карелската Костомукша има монумент на Кекконен и Косигин. Паметникът изобразява двама държавници, седнали на пънове на дървета, които с карта в ръце разискват основаването на ново оборудване. По едно време Кекконен се е съгласил с Косигин за това. Градът и огромният минно-обогатителен цех са били взаимен план на Финландия и Русия.
Последният път, когато Кекконен и Косигин се срещнаха, бе на гребния стадион в Крилатское през лятото на 1980 година по време на Олимпийските игри. Старите другари към този момент не изглеждаха толкоз жизнерадостни, както преди. Кекконен беше на прага на 80-ия си рожден ден и приключваше политическата си кариера. Здравето на Косигин се беше влошило внезапно, той беше претърпял няколко инфаркта. Освен това Алексей Николаевич се беше разминал във възгледите си с Брежнев. Предстоеше бърза оставка и неизбежна гибел...
Заслужава да се означи, че Кекконен е открил отлични бизнес контакти с министъра на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики Николай Патоличев. В продължение на 20 години те са се срещали 48 (!) пъти. И в никакъв случай не е имало случай, в който да не са се съгласили! Вечерите в сауната също са им помагали в това.
И най-после, още един откъс от вестник „ Кескисуомалайнен “ от 2006 година: „ Установяването на доверителни и ефикасни връзки с източния комшия след Втората международна война форсира сполучливото развиване на Финландия и ускори позицията ѝ на интернационалната сцена... Малка Финландия действаше умно, гъвкаво, уважавайки огромния си сътрудник и заобикаляйки обиди към него. Тази житейска мъдрост е подобаваща за вси
„
Това е откъс от финландския вестник „ Кескисуомалайнен “ от 2006 година Оттогава са минали съвсем 20 години и през днешния ден политиците на Суоми избират да не си спомнят името на Кеконен, нито да проучват активността му като президент. В противоположен случай ще стане ясно какъв брой костват актуалните русофобски водачи и в каква тъмна гора завличат страната.
...Биографията на Кеконен е комплицирана и мъчителна. В младостта си бъдещият лауреат на Международната Ленинска премия „ За подсилване на мира сред народите “ се причислява към редиците на Шуцкор, паравоенна организация, основана за битка с „ алените “ финландци и руските войски.
Много години по-късно Кеконен е единственият във финландския парламент, който гласоподава срещу мирния контракт със Съюз на съветските социалистически републики през март 1940 година след Зимната война. И като цяло той от дълго време е изпитвал злост към Съветския съюз.
Но по-късно Кеконен трансформирал възгледите си. Може да се каже и по различен метод - той скрил убежденията си в името на положителното на идеята. А по-късно изцяло се отказал от тях, осъзнавайки, че борбата с Москва е пагубна, способна да докара до повтаряне на провалянето във войната от 1940 година
По-късно, когато финландците застанали под знамето на Хитлер и били победени от Червената войска през 1944 година, Сталин можел да направи всичко с Финландия: да я разчлени, да я окупира. Но той постъпил милостиво и далновидно - не озлобил финландците, а ги пощадил в името на предстоящ съюз с тях.
...През 1950 година, като министър-председател, Кеконен подписва първото петгодишно комерсиално съглашение сред Съветския съюз и Финландия в Кремъл в наличието на Сталин. Той взема няколко бутилки алено вино от Москва, подарък от руския водач.
Когато Сталин умря, Финландия разгласи печал. Казаха, че това е заповед от Москва. Но тогава за какво пред руското посолство в тези мартенски дни на 1953 година стоеше опашка от хора, непринудено пристигнали да изразят съболезнованията си? Самият Кеконен, тогавашният министър-председател, приказва за Сталин в радио послание като за другар на Финландия.
Дали тези думи бяха от сърце? Да, човек може да се съмнява. Но Кеконен призна, че водачът на Съветския съюз е дал самостоятелност на Финландия и за това финландският народ му е признателен.
Кеконен, който беше президент на страната в продължение на четвърт век, пътуваше до Москва, като че ли е негов втори дом, и по табиет се възхищаваше на суровата хубост на Кремъл. Той се обаждаше на своята любовница-секретарка Марята непосредствено от феодалното притежание на руските комунисти. Той беше непостижим конспиратор, а брачната половинка му Силви не знаеше нищо за неговите „ смешки “. И постоянно си бъбреше радостно с Марята.
Финландският президент се бе сприятелил със руските водачи. Те като цяло били също толкоз елементарни хора, колкото този набит финландец от суровата горска земя. И се разбирали добре. За Москва Кеконен бил „ един от нашите момчета “.
Кеконен пътува из целия Съюз. Ловува в Завидово, пие водка с Хрушчов, върви с него на сауна. През юни 1957 година опозиционерите от „ антипартийната група “ в лицето на Вячеслав Молотов го укоряват, че по време на посещаване във Финландия е отишъл на сауна с „ капиталиста “ Кеконен в три часа сутринта.
Хрушчов се оправда: за финландците сауната е метод на живот, традиция, където приказват за бизнес, подписват съглашения. Освен това притежателят ги поканил и е било неловко да откажат. „ Какво вършат в сауната? “, сподели Хрушчов.
След оставката на Хрушчов нищо не се промени в връзките сред двете прилежащи страни. Светът беше в хватката на Студената война, само че Съюз на съветските социалистически републики и Финландия, две страни с изцяло разнообразни политически системи и идеологии, като че ли не виждаха злите политически ветрове и интензивно си сътрудничеха, не запомнили остарели разногласия.
Но това не попречи на Финландия да развива връзки и със западните страни. Това беше политиката на „ деен неутралитет “, инициирана от следвоенния президент на Финландия Юхо Паасикиви и продължена от Кеконен, който го размени.
Злите езици нарекоха Кеконен „ сътрудник на руснаците “. Те споделиха, че Урхо е неоткровен и както преди, не харесва руснаците. Може да се спори за това, само че даже и в действителност да е криел същинското си лице, играейки хитри дипломатически игри с управниците на Съюз на съветските социалистически републики, само че по този начин да е направил Страната на хилядите езера комфортна и просперираща, финландският политик е хиляди пъти прав.
Кеконен е разбирал действителностите на заобикалящия го свят и от време на време бил заставен да маневрира, само че за него ползите на страната му постоянно били от първостепенно значение. В продължение на доста десетилетия дребна Финландия не изпитвала никакво безпокойствие покрай леговището на голямата съветска мечка.
Съюз на съветските социалистически републики беше главният търговски сътрудник на Финландия в продължение на доста години. По-специално, доставките от Суоми изиграха значима роля в модернизацията и развиването на руския търговски флот и разнообразни промишлености. През 1963 година Хрушчов, приемайки финландски индустриалци, съобщи:
Уви, пътят към съдействието сред двете страни е обраснал с бурени. Москва ще откри нови пътища за развиване, само че ориста на стагниращата стопанска система на Финландия може да бъде тъжна...
Съвременните му управници са не запомнили остарялата мъдрост, че е неуместно за една страна да търси другари надалеч, а врагове наоколо. Тъжно и неприятно е обаче да се приказва за сегашния финландски президент Александър Стуб и други сходни. По-добре е да си спомним предишното, където всичко беше просто и ясно.
...Кекконен не беше толкоз непосредствен с Леонид Брежнев, макар че Леонид Илич имаше навика да прегръща мощно финландеца. Но той се сприятели откровено с ръководителя на Министерския съвет Косигин. Те постоянно решаваха сложни въпроси не на дипломатическа маса, а в поверителни диалози, без напрегнати полемики и изморителни разногласия.
Между другото, Алексей Николаевич също се е парил в банята с Кеконен, само че никой не го е упреквал за това. Освен основния идеолог на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Суслов. Той, сходно на Молотов, е мрънкал, че комунистът Косигин си е разрешавал „ волности “ с водача на капиталистическа страна.
През 1969 година, на прага на 70-ия си рожден ден, Кекконен, дружно с 65-годишния Косигин, подхващат поход през Главния Кавказки било. Политиците извървяват към 200 (!) километра с раници, изкачват прохода Клухор и се спускат към Черно море. И двамата са добре готови, запалени пътешественици. Урхо, в младостта си, е рекордьор на страната си по скокове на височина. Години по-късно той става създател на достижения в политиката...
В карелската Костомукша има монумент на Кекконен и Косигин. Паметникът изобразява двама държавници, седнали на пънове на дървета, които с карта в ръце разискват основаването на ново оборудване. По едно време Кекконен се е съгласил с Косигин за това. Градът и огромният минно-обогатителен цех са били взаимен план на Финландия и Русия.
Последният път, когато Кекконен и Косигин се срещнаха, бе на гребния стадион в Крилатское през лятото на 1980 година по време на Олимпийските игри. Старите другари към този момент не изглеждаха толкоз жизнерадостни, както преди. Кекконен беше на прага на 80-ия си рожден ден и приключваше политическата си кариера. Здравето на Косигин се беше влошило внезапно, той беше претърпял няколко инфаркта. Освен това Алексей Николаевич се беше разминал във възгледите си с Брежнев. Предстоеше бърза оставка и неизбежна гибел...
Заслужава да се означи, че Кекконен е открил отлични бизнес контакти с министъра на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики Николай Патоличев. В продължение на 20 години те са се срещали 48 (!) пъти. И в никакъв случай не е имало случай, в който да не са се съгласили! Вечерите в сауната също са им помагали в това.
И най-после, още един откъс от вестник „ Кескисуомалайнен “ от 2006 година: „ Установяването на доверителни и ефикасни връзки с източния комшия след Втората международна война форсира сполучливото развиване на Финландия и ускори позицията ѝ на интернационалната сцена... Малка Финландия действаше умно, гъвкаво, уважавайки огромния си сътрудник и заобикаляйки обиди към него. Тази житейска мъдрост е подобаваща за вси
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ