1389 руснаци стъпкани от тълпата на коронацията на Николай II
Преди 125 години, на 18 (30) май 1896 година, по време на тържествата във връзка коронацията на император Николай II на Ходинското поле в Москва, се случва ужасна покруса. От тълпата са смачкани до гибел 1389 души и повече от 1300 души са осакатени. В продължение на съвсем 100 години Ходинската покруса е с най-вече жертви измежду сходни катастрофи в международната история. На 2 юли 1990 година броят на жертвите в пешеходния тунел в Мека, където излиза от строя вентилационна система, по публични данни е 1426 души.
На 20 октомври (1 ноември) 1894 година император Александър III умира на 49-годишна възраст, а 26-годишният му наследник Николай стъпва на съветския трон. Новият съветски цар взема решение да отсрочи с година и половина формалната коронация заради траура, само че все пак подвига женитба и се дами за принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис от Хесен-Дармщат, която става съветската императрица Александра Федоровна три седмици след гибелта на татко му.
Тържествената коронация е планувана в Москва за май 1896 година. Всенародните радостния по този мотив започват на 6 (18 май), а на 14 (26 май) е свещената коронация в катедралата " Успение Богородично ". Невижданите грандиозни гуляи почват на 18 (30) май. Народът пее, танцува, пие безвъзмездна водка и бира. Десетки лавки, сергии, подиуми и кабини обезпечават положителното въодушевление на поданиците. 20 пункта раздават 30 хиляди кофи бира и 10 хиляди кофи медовина.
Около дерето на Ходинското поле, откъм шосето били ситуирани отрупаните с дарове за народа маси. Организаторите на събитието са предполагали, че хората ще си вземат царските дарове безшумно и умерено и ще се изнесат към сцените и сергиите с питиета.
Празничният комплект съдържал шал с рисунка на Кремъл и кралската двойка, завързан на възел, в който имало 200 грама колбас, меденки, 300 грама сладости (карамел, ядки, стафиди, сини сливи) и емайлирана коронационна чаша. Колекционерите в следствие я назовават " чашата на скръбта ". Общо за случая са готови 400 хиляди празнични комплекта.
Ходинското поле е задоволително по повърхност, с цел да поеме голямото човешко море от хора, само че е осеяно с неравности, получили се от минали военни учения и от демонтираните изложбени павилиони от комерсиално ревю, извършено на същото място. Мнозинството се напива още през нощта преди церемонията.
Веселата навалица се скупчва още от сутринта пред пунктовете за дарове, само че не се съблюдава никакъв ред и опашки, както са предполагали уредниците. Много бързо цялото тясно пространство пред към момента затворените сергии и цялото дере се препълва с хора. И прииждат още. Според изчисленията на управляващите, до зори към половин милион души са на мястото на грандиозния ваучър. Почва меле. Ожесточеността идва от мълвата, че мошениците бармани раздават халби единствено на свои хора или между тях и пиячката няма да стигне за всички. Вече става невероятно да се излезе от тълпата в никоя посока.
Под натиска на тълпата тези, които са на ръба на дерето, стартират да падат надолу, върху главите на тези, които не могат да излязат от него. Повечето от жертвите умират смачкани в дерето и дълбоките ями по полето. Мъртвите не престават да стоят изправени и тълпата ги носи. Чуват се викове, писъци, стенания. Хората умират от компресионен синдром и компресионна асфиксия. Много от ранените слагали царските блага под главата си, лягали и умирали.
Според формалните данни, 1389 души са починали в мелето на Ходинското поле и над 1300 са били осакатени.
След като научил за нещастието, Николай II бил смутен, само че било решено празничните събития да не се анулират. Телата били изнесени неотложно и празненствата траяли. Към два часа следобяд императорът и брачната половинка му идват на мястото на нещастието. Свири музика, хората благославят батюшката, пият, ядат и се забавляват. Вечерта френският дипломат дава бал в чест на Николай II, на който императорът танцува.
Източник
На 20 октомври (1 ноември) 1894 година император Александър III умира на 49-годишна възраст, а 26-годишният му наследник Николай стъпва на съветския трон. Новият съветски цар взема решение да отсрочи с година и половина формалната коронация заради траура, само че все пак подвига женитба и се дами за принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис от Хесен-Дармщат, която става съветската императрица Александра Федоровна три седмици след гибелта на татко му.
Тържествената коронация е планувана в Москва за май 1896 година. Всенародните радостния по този мотив започват на 6 (18 май), а на 14 (26 май) е свещената коронация в катедралата " Успение Богородично ". Невижданите грандиозни гуляи почват на 18 (30) май. Народът пее, танцува, пие безвъзмездна водка и бира. Десетки лавки, сергии, подиуми и кабини обезпечават положителното въодушевление на поданиците. 20 пункта раздават 30 хиляди кофи бира и 10 хиляди кофи медовина.
Около дерето на Ходинското поле, откъм шосето били ситуирани отрупаните с дарове за народа маси. Организаторите на събитието са предполагали, че хората ще си вземат царските дарове безшумно и умерено и ще се изнесат към сцените и сергиите с питиета.
Празничният комплект съдържал шал с рисунка на Кремъл и кралската двойка, завързан на възел, в който имало 200 грама колбас, меденки, 300 грама сладости (карамел, ядки, стафиди, сини сливи) и емайлирана коронационна чаша. Колекционерите в следствие я назовават " чашата на скръбта ". Общо за случая са готови 400 хиляди празнични комплекта.
Ходинското поле е задоволително по повърхност, с цел да поеме голямото човешко море от хора, само че е осеяно с неравности, получили се от минали военни учения и от демонтираните изложбени павилиони от комерсиално ревю, извършено на същото място. Мнозинството се напива още през нощта преди церемонията.
Веселата навалица се скупчва още от сутринта пред пунктовете за дарове, само че не се съблюдава никакъв ред и опашки, както са предполагали уредниците. Много бързо цялото тясно пространство пред към момента затворените сергии и цялото дере се препълва с хора. И прииждат още. Според изчисленията на управляващите, до зори към половин милион души са на мястото на грандиозния ваучър. Почва меле. Ожесточеността идва от мълвата, че мошениците бармани раздават халби единствено на свои хора или между тях и пиячката няма да стигне за всички. Вече става невероятно да се излезе от тълпата в никоя посока.
Под натиска на тълпата тези, които са на ръба на дерето, стартират да падат надолу, върху главите на тези, които не могат да излязат от него. Повечето от жертвите умират смачкани в дерето и дълбоките ями по полето. Мъртвите не престават да стоят изправени и тълпата ги носи. Чуват се викове, писъци, стенания. Хората умират от компресионен синдром и компресионна асфиксия. Много от ранените слагали царските блага под главата си, лягали и умирали.
Според формалните данни, 1389 души са починали в мелето на Ходинското поле и над 1300 са били осакатени.
След като научил за нещастието, Николай II бил смутен, само че било решено празничните събития да не се анулират. Телата били изнесени неотложно и празненствата траяли. Към два часа следобяд императорът и брачната половинка му идват на мястото на нещастието. Свири музика, хората благославят батюшката, пият, ядат и се забавляват. Вечерта френският дипломат дава бал в чест на Николай II, на който императорът танцува.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ