Преди 114 години България става независима държава. Честит празник!
Преди 114 години, на 22 септември 1908 година, в църквата „ Свети четиридесет мъченици “ в Търново дефинитивно приключва процесът за възобновяване на българската страна. Тридесет години след Освобождението публично е провъзгласена Независимостта на България.
С този акт, разгласен от президента княз Фердинанд, страната ни отхвърля своята политическа и финансова взаимозависимост от Османската империя, а българският княз приема купата „ цар “.
Фердинанд поставя царската корона.
Макар че свети с отразената светлина на 3 март и 6 септември – Съединението (1885) на Княжество България и Източна Румелия, прокламирането на Независимостта е акт с голямо историческо значение, който трансформира страната ни в независим международно-правен индивид.
Това е триумфът на една просперираща към този момент европейска страна, венецът в десетилетните старания на българите да имат своя страна, хайлайф и самоуправление.
В Манифеста, с който Фердинанд афишира Независимостта, се споделя следното:
" По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят. “
Документът, който приключва с „ Да живее свободна и самостоятелна България! Да живее българският народ! “, е приподписан от министър-председателя Александър Малинов и членовете на държавното управление.
22 септември 1908 година се трансформира в следващия образец (след Съединението) в българската история, когато жители и ръководещи вървят в една посока. Възторгът бил голям.
В продължение на три десетилетия след 1878 година България се развива с бурни темпове, само че васалният статут пречи на икономическото й развиване и лимитира опциите й на полето на дипломацията.
Българското княжество да вземем за пример трябвало да се преценява с режима на капитулациите, наложени на Османската империя от великите сили, предвиждащи преференциален импорт на европейските промишлени артикули.
Няколко събития дават подтик на неизбежния акт.
На 11 юли в Турция избухва Младотурската гражданска война, която не съумява да организира промени, само че влиза в коловоза на национализма. Българският дипломатически сътрудник в турската столица Ив. Ст. Гешов в писмо до външния министър на България стартира концепцията за прокламиране на независимостта на страната, само че София взема решение да изчака развоя на събитията.
В края на август в Цариград се разиграва нов комфортен мотив за повече увереност. На 30 август по случай рождения ден на султана е проведена церемония вечеря, на която са поканени всички дипломатически задачи като се изключи Ив. Ст. Гешов. Младотурците явно желали да подчертаят васалното състояние на България. Гешев е отзован, а Портата подхваща реципрочно деяние като отзовава комисаря си от София.
Една велика мощ със удовлетворение следи протичащото се – Австро-Унгария, която желае да анексира Босна и Херцеговина, окупирана по силата на Берлинския контракт. Отваря се опция две страни да оспорят негови клаузи – Австро-Унгария и България, която да наруши контракта, обявявайки своята Независимост. Фердинанд към този момент води договаряния за общи дейности.
На 5 септември 1908 година избухва стачка на чиновниците на Източните железници, които официално били благосъстоятелност на Османската империя, а действително – на немски и австрийски капиталисти. Тъй като Компанията била като страна в страната, ръководството им на българската територия било поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са сменени от български железничари и военни елементи. Протестната нота на Портата била отхвърлена.
Премиерът Малинов взема решение, че моментът за деяние е настъпил. На 8 септември той телеграфира на княза, че „ случаят Гешов е отличен мотив да подемем пламенно въпроса за независимостта. Нека не се блазним от обещания, дано действуваме. ”
На 10 септември Фердинанд бил признат от император Франц Йосиф в Будапеща с почести, оказвани на самостоятелен държател.
На 16 септември държавното управление взима решение да разгласи независимостта, а на 21 септември князът идва в Русе, а оттова – в Търново, където на идващия ден огласява Манифеста.
Следват тържествени манифестации и вълна от екстаз в цялата страна.
Признаването на акта обаче не се случва незабавно.
На 3 март 1909 година външните министри на Русия и Османската империя подписват авансово съглашение, като Русия опростила на Портата 125 милиона франка. След още сложни договаряния, след дипломатически совалки, както и закани от страна на София през април Турция най-сетне признава акта, а след нея - и европейските столици.
Историкът акад. Георги Марков прави оценка събитието по този начин: „ Това е събитие, което връща България в фамилията на самостоятелните европейски страни. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи – от дипломатически организации те прерастват в легации. Независима България трансформира Конституцията си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и търговски. И това дава опция на страната ни единствено четири години след оповестяването на независимостта да подписа Балканския съюз, с който тя води сполучлива война против Османската империя за избавление на територии, обитаеми преди всичко с българско население. “
През 1909 година датата 22 септември е маркирана доста тържествено в страната, както и в българските легации и консулства в чужбина. Издава се възпоменателен кръст. След Първата международна война празникът е празнуван дружно с възшествието на цар Борис III (по нов жанр на 5 октомври). След 1944-а той е разгласен за царски и е неразрешен, а от 1998 година насам още веднъж е дата в националния календар.
Честит празник, българи!
С този акт, разгласен от президента княз Фердинанд, страната ни отхвърля своята политическа и финансова взаимозависимост от Османската империя, а българският княз приема купата „ цар “.
Фердинанд поставя царската корона.
Макар че свети с отразената светлина на 3 март и 6 септември – Съединението (1885) на Княжество България и Източна Румелия, прокламирането на Независимостта е акт с голямо историческо значение, който трансформира страната ни в независим международно-правен индивид.
Това е триумфът на една просперираща към този момент европейска страна, венецът в десетилетните старания на българите да имат своя страна, хайлайф и самоуправление.
В Манифеста, с който Фердинанд афишира Независимостта, се споделя следното:
" По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят. “
Документът, който приключва с „ Да живее свободна и самостоятелна България! Да живее българският народ! “, е приподписан от министър-председателя Александър Малинов и членовете на държавното управление.
22 септември 1908 година се трансформира в следващия образец (след Съединението) в българската история, когато жители и ръководещи вървят в една посока. Възторгът бил голям.
В продължение на три десетилетия след 1878 година България се развива с бурни темпове, само че васалният статут пречи на икономическото й развиване и лимитира опциите й на полето на дипломацията.
Българското княжество да вземем за пример трябвало да се преценява с режима на капитулациите, наложени на Османската империя от великите сили, предвиждащи преференциален импорт на европейските промишлени артикули.
Няколко събития дават подтик на неизбежния акт.
На 11 юли в Турция избухва Младотурската гражданска война, която не съумява да организира промени, само че влиза в коловоза на национализма. Българският дипломатически сътрудник в турската столица Ив. Ст. Гешов в писмо до външния министър на България стартира концепцията за прокламиране на независимостта на страната, само че София взема решение да изчака развоя на събитията.
В края на август в Цариград се разиграва нов комфортен мотив за повече увереност. На 30 август по случай рождения ден на султана е проведена церемония вечеря, на която са поканени всички дипломатически задачи като се изключи Ив. Ст. Гешов. Младотурците явно желали да подчертаят васалното състояние на България. Гешев е отзован, а Портата подхваща реципрочно деяние като отзовава комисаря си от София.
Една велика мощ със удовлетворение следи протичащото се – Австро-Унгария, която желае да анексира Босна и Херцеговина, окупирана по силата на Берлинския контракт. Отваря се опция две страни да оспорят негови клаузи – Австро-Унгария и България, която да наруши контракта, обявявайки своята Независимост. Фердинанд към този момент води договаряния за общи дейности.
На 5 септември 1908 година избухва стачка на чиновниците на Източните железници, които официално били благосъстоятелност на Османската империя, а действително – на немски и австрийски капиталисти. Тъй като Компанията била като страна в страната, ръководството им на българската територия било поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са сменени от български железничари и военни елементи. Протестната нота на Портата била отхвърлена.
Премиерът Малинов взема решение, че моментът за деяние е настъпил. На 8 септември той телеграфира на княза, че „ случаят Гешов е отличен мотив да подемем пламенно въпроса за независимостта. Нека не се блазним от обещания, дано действуваме. ”
На 10 септември Фердинанд бил признат от император Франц Йосиф в Будапеща с почести, оказвани на самостоятелен държател.
На 16 септември държавното управление взима решение да разгласи независимостта, а на 21 септември князът идва в Русе, а оттова – в Търново, където на идващия ден огласява Манифеста.
Следват тържествени манифестации и вълна от екстаз в цялата страна.
Признаването на акта обаче не се случва незабавно.
На 3 март 1909 година външните министри на Русия и Османската империя подписват авансово съглашение, като Русия опростила на Портата 125 милиона франка. След още сложни договаряния, след дипломатически совалки, както и закани от страна на София през април Турция най-сетне признава акта, а след нея - и европейските столици.
Историкът акад. Георги Марков прави оценка събитието по този начин: „ Това е събитие, което връща България в фамилията на самостоятелните европейски страни. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи – от дипломатически организации те прерастват в легации. Независима България трансформира Конституцията си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и търговски. И това дава опция на страната ни единствено четири години след оповестяването на независимостта да подписа Балканския съюз, с който тя води сполучлива война против Османската империя за избавление на територии, обитаеми преди всичко с българско население. “
През 1909 година датата 22 септември е маркирана доста тържествено в страната, както и в българските легации и консулства в чужбина. Издава се възпоменателен кръст. След Първата международна война празникът е празнуван дружно с възшествието на цар Борис III (по нов жанр на 5 октомври). След 1944-а той е разгласен за царски и е неразрешен, а от 1998 година насам още веднъж е дата в националния календар.
Честит празник, българи!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ