Проф. Андрей Пантев: България доказа, че е достойна да има собствена държава, ключ от своя дом!
Преди 114 години, на 22 септември 1908 година, в Търново е провъзгласена Независимостта на България. Дотогава, по силата на Берлинския контракт, страната ни е васална страна на Османската империя. С оповестяването на самостоятелност България отхвърля своята политическа и финансова зависимост, а българският княз приема купата „ цар “.
Манифестът, с която се прокламира независимостта, е написан от министър-председателя Александър Малинов и е подписан от Фердинанд и членовете на кабинета.
За смисъла на събитието беседваме с историка проф. Андрей Пантев.
- На 22 септември 1908 година ли се поставя същинското начало на построяването на съвременна България, проф. Пантев?
- Не, тъй като до тогава към този момент имаме една победоносна война, основани са държавни институции, подписани са конвенции, макар постановленията на Берлинския контракт. Налице е система, присъща на всяка държавна групировка. Тази дата и този акт единствено удостоверяват съществуването на страна България и нейното наличие в европейската държавно-политическа система.
- Вие по какъв начин бихте определили смисъла на събитието преди 114 години в историческия календар на българската страна?
- Това е окончателният акт на стотиците въстанически опити и многото планове за държавно европеизиране на страната. Казано с фолклорен израз, ние ставаме „ заедно Петко с мъжете “ в европейската система. Най-сетне са си отдъхнали от небето всички мъченици, революционери, бунтовници, въстаници и книжовници, които с епохи лелеят реализирането на този акт, който възстановява България в нейната европейска значителност.
- Провъзгласяването на Независимостта се случва 30 години след Освобождението. Може ли да се каже, че България през този интервал прави един самобитен преход?
- Разбира се. Това е рутинно събитие и по тази причина не е отразено толкоз поетично и прочувствено в литературата. Ако едно събитие не влезе в литературата, то няма такава значителност в националната памет.
До огромна степен можем да кажем, че това е окончателният акт на национално-освободителното придвижване на България. Всички балкански страни са минали през този статут. Васалният статут беше подла концепция на Берлинския конгрес и на великите сили, които желаеха първо да спестят малко от гордостта на Султана и на Османската империя от една страна, а въпреки това това бе подъл план да се даде опция на останалия свят и изключително на великите сили за интервенция във вътрешните работи на балканските страни, да им се дава самостоятелност на час по лъжичка, с цел да може да продължи онази брутална интервенция, която имаха великите сили. Примерно, България не можеше екстернира чужденец, макар че го направи с един сътрудник на „ Таймс “, французинът Гастон Шадурн (б. а. - това е направено през 1891 година от Стефан Стамболов.)
- Ако създадем паралел със Съединението (1885), поражда въпрос българският политически хайлайф, отпред с Фердинанд, поема ли риск с провъзгласяването на България за самостоятелна страна?
- Всички са очаквали събитието през 1908 година, както и Съединението. За разлика от Македония е елементарно да бъде продължена държавната същина на българите. До огромна степен това е нужна и неизбежна стъпка към по-нататъшната равноправност на българския етнос.
- Сякаш помним цар Фердинанд повече с последвалите национални произшествия, в сравнение с с акта на прокламиране на българската самостоятелност. Защо?
- Най-големият абсурд е, че най-гибелните решения, които взимаме, ги взимаме независимо.
Онзи важен път, който извървява България от Освобождението до 1908 година, е изпълнен с позитиви. В края на 19 век България става най-динамично разрастващата се страна на Балканите – съвременни нововъведения, държавни системи - учителска, пощенска, дипломатическа и други Никой не се е съмнявал, че независимостта ще се случи, което не значи ограничение на значимостта на тази дата. Това свидетелства, че България е почтена да има лична страна, личен ключ от личен дом, и никога не е безвредно. Нека не забравяме, че зад тази Декларация за Независимост стоят 100 000 щика, стоят трамваи, радио, вестници и това е логически резултат от развиването на страната.
Най-голямото несъгласие против обособяването на българите в обособена страна е бил аргументът, че българите не могат да се ръководят сами и ще станат кукла в ръцете изначало на Русия, а по-късно – на останалите велики сили. Оказа се, че не е така; че ние стоим наедно с останалите и значително това предопределя оня блестящ път, по който България стига до 1912 година, когато българските представители в Лондон, когато се подписва Балканския съюз, са признати с ръкопляскания и екстаз.
До националните произшествия на Фердинанд не може да не му се припише заслуга наедно с останалите български държавно-политически дейци. Ако не беше злополучната 1913 година, евентуално във всеки български град щеше да има монумент на Фердинанд, както във всеки немски град има на Бисмарк.
- Може ли в актуалния световен свят да има безспорна самостоятелност? България, знаем, членува в разнообразни съюзи.
- Абсолютна самостоятелност не може да има. Икономистите настояват, че през днешния ден не може един молив да произведеш без значение. По време на войните в съвремието Съединени американски щати притеглят съдружници, въпреки и официално, без да имат военна нужда от това, а с цел да основат усещане, че се води групово, европейско или даже международно дело. Всеки има потребност от съдружник. Съвсем друго е обаче, че съюзничеството не значи взаимозависимост, когато е равноправно.
Защо да вземем за пример толкоз доста величаем Стефан Стамболов? Не тъй като се е опълчил против Русия, а тъй като сподели, че поддръжка не значи взаимозависимост. Независимост значи вземане предвид с концепциите, ползите и вероятностите на страна като България.
Нека повторя – оповестяването на независимостта на България е рутинно събитие, което обаче беше осъществено взаимно с Австро-Унгария, която причисли Босна и Херцеговина през същата година.
България към този момент можеше да постъпва по този начин, както реши нейният монарх, нейното Народно заседание, българските политически фактори и персони.
- Споменахте за бруталната интервенция на великите сили в предишното. Има ли я през днешния ден? В какво се показва – в използването на „ мека мощ “? Забелязвате ли такава?
- Забелязвам, несъмнено. И ние значително насърчаваме това. Идеята, че някой ни поддържа, не всеки път значи мъдрост и вземане предвид с нашите лични ползи. Идеята, че някой партиен водач участвал на наш партиен конгрес преди време беше най-големият укор, който можеше да се насочи към една политическа групировка. Днес това е комплимент. Това е позитив. Днес това е гаранция за триумф, което надали следва традициите на нашето национално-освободително придвижване и нашето държавно строителство.
- Войната е най-важната тематика през днешния ден. Грешка ли бе нашествието на съветския президент, защото укрепи националното схващане на украинските жители, даде нов смисъл и на военния блок НАТО?
- Според мен беше неточност дотолкоз, доколкото вместо да отхвърли натовските формати на съветската граница, той ги приближи. Но въпреки това не можем да кажем, че това е единствено война на Путин. И Съединени американски щати, и Англия, и НАТО не са почтени в тази инвазия. Много ясно, че да пращаш оръжие е в действителност отношение към спора. Не единствено едната страна е за наказание, цялата война би трябвало да бъде наказана.
- Прогнозата ви за развиването оттук нататък на световните процеси и къде ще е мястото на България в преструктуриращата се действителност? Как ще отрази спорът Изток-Запад?
- Не съм Касандра, само че е ясно, че актуалният формат на политическия ред в света ще бъде преодолян. Вижте да вземем за пример френетичното уважително и скръбно отношение към кралица Елизабет II. До огромна степен този ред на взаимоотношения надали ще продължи дълго, надали ще бъде непокътнат този еднополюсен свят, надали ще може да действа в същия си темп и резултат това, което през днешния ден назоваваме новия международен ред.
Светът няма да стане доста по-добър. Той ще стане единствено софтуерно по-напреднал. Но естествената същина на индивида, злото ще продължава да съществува, въпреки и в стеснен мащаб.
Манифестът, с която се прокламира независимостта, е написан от министър-председателя Александър Малинов и е подписан от Фердинанд и членовете на кабинета.
За смисъла на събитието беседваме с историка проф. Андрей Пантев.
- На 22 септември 1908 година ли се поставя същинското начало на построяването на съвременна България, проф. Пантев?
- Не, тъй като до тогава към този момент имаме една победоносна война, основани са държавни институции, подписани са конвенции, макар постановленията на Берлинския контракт. Налице е система, присъща на всяка държавна групировка. Тази дата и този акт единствено удостоверяват съществуването на страна България и нейното наличие в европейската държавно-политическа система.
- Вие по какъв начин бихте определили смисъла на събитието преди 114 години в историческия календар на българската страна?
- Това е окончателният акт на стотиците въстанически опити и многото планове за държавно европеизиране на страната. Казано с фолклорен израз, ние ставаме „ заедно Петко с мъжете “ в европейската система. Най-сетне са си отдъхнали от небето всички мъченици, революционери, бунтовници, въстаници и книжовници, които с епохи лелеят реализирането на този акт, който възстановява България в нейната европейска значителност.
- Провъзгласяването на Независимостта се случва 30 години след Освобождението. Може ли да се каже, че България през този интервал прави един самобитен преход?
- Разбира се. Това е рутинно събитие и по тази причина не е отразено толкоз поетично и прочувствено в литературата. Ако едно събитие не влезе в литературата, то няма такава значителност в националната памет.
До огромна степен можем да кажем, че това е окончателният акт на национално-освободителното придвижване на България. Всички балкански страни са минали през този статут. Васалният статут беше подла концепция на Берлинския конгрес и на великите сили, които желаеха първо да спестят малко от гордостта на Султана и на Османската империя от една страна, а въпреки това това бе подъл план да се даде опция на останалия свят и изключително на великите сили за интервенция във вътрешните работи на балканските страни, да им се дава самостоятелност на час по лъжичка, с цел да може да продължи онази брутална интервенция, която имаха великите сили. Примерно, България не можеше екстернира чужденец, макар че го направи с един сътрудник на „ Таймс “, французинът Гастон Шадурн (б. а. - това е направено през 1891 година от Стефан Стамболов.)
- Ако създадем паралел със Съединението (1885), поражда въпрос българският политически хайлайф, отпред с Фердинанд, поема ли риск с провъзгласяването на България за самостоятелна страна?
- Всички са очаквали събитието през 1908 година, както и Съединението. За разлика от Македония е елементарно да бъде продължена държавната същина на българите. До огромна степен това е нужна и неизбежна стъпка към по-нататъшната равноправност на българския етнос.
- Сякаш помним цар Фердинанд повече с последвалите национални произшествия, в сравнение с с акта на прокламиране на българската самостоятелност. Защо?
- Най-големият абсурд е, че най-гибелните решения, които взимаме, ги взимаме независимо.
Онзи важен път, който извървява България от Освобождението до 1908 година, е изпълнен с позитиви. В края на 19 век България става най-динамично разрастващата се страна на Балканите – съвременни нововъведения, държавни системи - учителска, пощенска, дипломатическа и други Никой не се е съмнявал, че независимостта ще се случи, което не значи ограничение на значимостта на тази дата. Това свидетелства, че България е почтена да има лична страна, личен ключ от личен дом, и никога не е безвредно. Нека не забравяме, че зад тази Декларация за Независимост стоят 100 000 щика, стоят трамваи, радио, вестници и това е логически резултат от развиването на страната.
Най-голямото несъгласие против обособяването на българите в обособена страна е бил аргументът, че българите не могат да се ръководят сами и ще станат кукла в ръцете изначало на Русия, а по-късно – на останалите велики сили. Оказа се, че не е така; че ние стоим наедно с останалите и значително това предопределя оня блестящ път, по който България стига до 1912 година, когато българските представители в Лондон, когато се подписва Балканския съюз, са признати с ръкопляскания и екстаз.
До националните произшествия на Фердинанд не може да не му се припише заслуга наедно с останалите български държавно-политически дейци. Ако не беше злополучната 1913 година, евентуално във всеки български град щеше да има монумент на Фердинанд, както във всеки немски град има на Бисмарк.
- Може ли в актуалния световен свят да има безспорна самостоятелност? България, знаем, членува в разнообразни съюзи.
- Абсолютна самостоятелност не може да има. Икономистите настояват, че през днешния ден не може един молив да произведеш без значение. По време на войните в съвремието Съединени американски щати притеглят съдружници, въпреки и официално, без да имат военна нужда от това, а с цел да основат усещане, че се води групово, европейско или даже международно дело. Всеки има потребност от съдружник. Съвсем друго е обаче, че съюзничеството не значи взаимозависимост, когато е равноправно.
Защо да вземем за пример толкоз доста величаем Стефан Стамболов? Не тъй като се е опълчил против Русия, а тъй като сподели, че поддръжка не значи взаимозависимост. Независимост значи вземане предвид с концепциите, ползите и вероятностите на страна като България.
Нека повторя – оповестяването на независимостта на България е рутинно събитие, което обаче беше осъществено взаимно с Австро-Унгария, която причисли Босна и Херцеговина през същата година.
България към този момент можеше да постъпва по този начин, както реши нейният монарх, нейното Народно заседание, българските политически фактори и персони.
- Споменахте за бруталната интервенция на великите сили в предишното. Има ли я през днешния ден? В какво се показва – в използването на „ мека мощ “? Забелязвате ли такава?
- Забелязвам, несъмнено. И ние значително насърчаваме това. Идеята, че някой ни поддържа, не всеки път значи мъдрост и вземане предвид с нашите лични ползи. Идеята, че някой партиен водач участвал на наш партиен конгрес преди време беше най-големият укор, който можеше да се насочи към една политическа групировка. Днес това е комплимент. Това е позитив. Днес това е гаранция за триумф, което надали следва традициите на нашето национално-освободително придвижване и нашето държавно строителство.
- Войната е най-важната тематика през днешния ден. Грешка ли бе нашествието на съветския президент, защото укрепи националното схващане на украинските жители, даде нов смисъл и на военния блок НАТО?
- Според мен беше неточност дотолкоз, доколкото вместо да отхвърли натовските формати на съветската граница, той ги приближи. Но въпреки това не можем да кажем, че това е единствено война на Путин. И Съединени американски щати, и Англия, и НАТО не са почтени в тази инвазия. Много ясно, че да пращаш оръжие е в действителност отношение към спора. Не единствено едната страна е за наказание, цялата война би трябвало да бъде наказана.
- Прогнозата ви за развиването оттук нататък на световните процеси и къде ще е мястото на България в преструктуриращата се действителност? Как ще отрази спорът Изток-Запад?
- Не съм Касандра, само че е ясно, че актуалният формат на политическия ред в света ще бъде преодолян. Вижте да вземем за пример френетичното уважително и скръбно отношение към кралица Елизабет II. До огромна степен този ред на взаимоотношения надали ще продължи дълго, надали ще бъде непокътнат този еднополюсен свят, надали ще може да действа в същия си темп и резултат това, което през днешния ден назоваваме новия международен ред.
Светът няма да стане доста по-добър. Той ще стане единствено софтуерно по-напреднал. Но естествената същина на индивида, злото ще продължава да съществува, въпреки и в стеснен мащаб.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ