Забравеният ужас: Варна под бомби през Първата световна война
Преди 110 години в специфичен Манифест цар Фердинанд афишира война на Сърбия . В него се декларира, че „ Европейската война клони към изчерпване ”. Призовава се българският народ да отбрани „ родния край, осквернен от вероломен комшия ” и да се притече на помощ за „ избавление на поробените наши братя от сръбско робство ”.
С този акт България публично се включва в Първата международна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя).
Руският император Николай II
Руският император установи в собствен манифест:
„ Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединението на Македония беше обезпечено по различен метод, координиран с ползите на славянството, само че тайните сметки, внушени от немските ползи и братоубийственото настървение против Сърбия излязоха спечелили. България, наша едноверца, наскоро освободена от турско робство с братска любов и кръвта на съветския народ, намерено отиде на страната на неприятелите на християнската религия, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болежка и с окървавено сърце, изважда меч против България и поверява ориста на изменниците на справедливото наказване на Всевишния. ”
На 14 октомври 1915 година , в деня на света Петка – настойничка на българите, Варна претърпява един от най-мрачните си часове.
Малко след 7 часа сутринта от бреговата защита оповестяват, че на хоризонта се виждат силуети на бойни кораби.
Генерал-майор Симеон Янков
Началникът на защитата на морската столица, ген. Симеон Янков, подрежда незабавни ограничения за отбрана на пристанището , жп гарата, флотските пространства и значимите военни обекти.
Към Варна се насочват два съветски хидроплана . Те облитат града и хвърлят няколко бомби – първата въздушна бомбардировка на български град в историята. Макар и обстреляни от земята, те се изтеглят без провали.
Малко по-късно на хоризонта се разпростира съветска морска ескадра под командването на вицеадмирал Новицки – 17 бойни кораба , измежду които броненосците и крайцерите „ Императрица Мария “, „ Св. Йоан Златоуст “, „ Св. Пантелеймон “, „ Евстафий “, „ Кагуль “ и „ Память Меркурия “, въоръжени с 305- и 203-милиметрови оръдия.
Първите снаряди падат в региона на Галата и Евксиноград, само че вместо да поразяват военни цели, артилерийският огън е ориентиран към централната градска част и гъсто обитаемоте квартали. Хората се разбягват, търсят леговище в мазетата си, чуват се писъци и тропот на рушащи се домове. Бреговата артилерия отвръща, само че корабите се намират на повече от осем морски благи – отвън обсега на българските батареи. Стрелбата продължава час и седем минути.
Бреговата отбрана на залива на Варна по време на офанзивата на Руски флот, 14 октомври 1915 година
В разгара на офанзивата двете немски подводници UB-7 и UB-8, основани във Варна, се насочват към залива . Под командването на мичмани Вилхелм Вернер и Фойт, те нападат с торпеда съветския броненосец „ Пантелеймон “. Следва гърмеж, евентуално в защитната му мрежа, и съвсем незабавно съветската ескадра стартира да се отдръпва.
Според немски и турски военни източници при отстъплението е торпилиран и броненосецът „ Три Светители “, който се накланя и потъва край нос Калиакра. Повреден е и един миноносец, на който избухва пожар.
Загиват петима варненци, измежду тях две дребни деца, а 30 души са ранени и контузени. Разрушени са над 50 здания – домове, магазини, публични постройки. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са наранени постройките на първи полицейски сектор, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. Сред изумените здания е даже съветската параходна организация – подигравателен знак на глупостта на нападението.
Щетите са изчислени на към 2 милиона лв. – сума, надвишаваща годишния бюджет на Варна тогава.
Генерал-лейтенант Стефан Тошев
Бомбардировката на Варна реализира избран психически резултат. Командирът на Трета българска войска, генерал-лейтенант Стефан Тошев установи, че обстрелът намалява моралния дух на популацията. Морската градина е затворена за визити, войската и жителите се опасяват от нови набези.
След офанзивата популацията е обхванато от суматоха. Войската получава заповед да построи укрития, а жителите – сами да си изкопаят подземни скривалища. Щабът на флота е изместен в Аспарухово, а Морското учебно заведение – в дървени постройки в местността Карантината.
Нападението провокира плевел отзив в българския щемпел.
Цар Фердинанд реагира неотложно, като подрежда на държавното управление да предприеме изключителни ограничения. На 19 октомври Министерският съвет издава разпореждане, утвърдено на среднощно съвещание от XVII Обикновено национално заседание, с което храм-паметникът „ Св. Александър Невски “ в София краткотрайно се преименува на „ Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий “. В църквата са направени промени в интериора, в това число промяна на фрески и икони. През 1920 година, при държавното управление на Александър Стамболийски, храмът възвръща първичното си име.
Влакова комбинация със заминаващите войски и изпращачи на перона по време на Първата международна война.
Използвани източници:
- Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ - – в.Българска войска
- Капитан далечно корабоплаване Георги Костов - СОР „ Атлантик “
- Дарин Канавров - Исторически музей-Балчик за Десант
- bulgarianartillery.it
- Регионална библиотека " Пенчо Славейков " - Варна
- Военноморски музей - Варна
С този акт България публично се включва в Първата международна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя).
Руският император Николай II
Руският император установи в собствен манифест:
„ Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединението на Македония беше обезпечено по различен метод, координиран с ползите на славянството, само че тайните сметки, внушени от немските ползи и братоубийственото настървение против Сърбия излязоха спечелили. България, наша едноверца, наскоро освободена от турско робство с братска любов и кръвта на съветския народ, намерено отиде на страната на неприятелите на християнската религия, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болежка и с окървавено сърце, изважда меч против България и поверява ориста на изменниците на справедливото наказване на Всевишния. ”
На 14 октомври 1915 година , в деня на света Петка – настойничка на българите, Варна претърпява един от най-мрачните си часове.
Малко след 7 часа сутринта от бреговата защита оповестяват, че на хоризонта се виждат силуети на бойни кораби.
Генерал-майор Симеон Янков
Началникът на защитата на морската столица, ген. Симеон Янков, подрежда незабавни ограничения за отбрана на пристанището , жп гарата, флотските пространства и значимите военни обекти.
Към Варна се насочват два съветски хидроплана . Те облитат града и хвърлят няколко бомби – първата въздушна бомбардировка на български град в историята. Макар и обстреляни от земята, те се изтеглят без провали.
Малко по-късно на хоризонта се разпростира съветска морска ескадра под командването на вицеадмирал Новицки – 17 бойни кораба , измежду които броненосците и крайцерите „ Императрица Мария “, „ Св. Йоан Златоуст “, „ Св. Пантелеймон “, „ Евстафий “, „ Кагуль “ и „ Память Меркурия “, въоръжени с 305- и 203-милиметрови оръдия.
Първите снаряди падат в региона на Галата и Евксиноград, само че вместо да поразяват военни цели, артилерийският огън е ориентиран към централната градска част и гъсто обитаемоте квартали. Хората се разбягват, търсят леговище в мазетата си, чуват се писъци и тропот на рушащи се домове. Бреговата артилерия отвръща, само че корабите се намират на повече от осем морски благи – отвън обсега на българските батареи. Стрелбата продължава час и седем минути.
Бреговата отбрана на залива на Варна по време на офанзивата на Руски флот, 14 октомври 1915 година
В разгара на офанзивата двете немски подводници UB-7 и UB-8, основани във Варна, се насочват към залива . Под командването на мичмани Вилхелм Вернер и Фойт, те нападат с торпеда съветския броненосец „ Пантелеймон “. Следва гърмеж, евентуално в защитната му мрежа, и съвсем незабавно съветската ескадра стартира да се отдръпва.
Според немски и турски военни източници при отстъплението е торпилиран и броненосецът „ Три Светители “, който се накланя и потъва край нос Калиакра. Повреден е и един миноносец, на който избухва пожар.
Загиват петима варненци, измежду тях две дребни деца, а 30 души са ранени и контузени. Разрушени са над 50 здания – домове, магазини, публични постройки. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са наранени постройките на първи полицейски сектор, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. Сред изумените здания е даже съветската параходна организация – подигравателен знак на глупостта на нападението.
Щетите са изчислени на към 2 милиона лв. – сума, надвишаваща годишния бюджет на Варна тогава.
Генерал-лейтенант Стефан Тошев
Бомбардировката на Варна реализира избран психически резултат. Командирът на Трета българска войска, генерал-лейтенант Стефан Тошев установи, че обстрелът намалява моралния дух на популацията. Морската градина е затворена за визити, войската и жителите се опасяват от нови набези.
След офанзивата популацията е обхванато от суматоха. Войската получава заповед да построи укрития, а жителите – сами да си изкопаят подземни скривалища. Щабът на флота е изместен в Аспарухово, а Морското учебно заведение – в дървени постройки в местността Карантината.
Нападението провокира плевел отзив в българския щемпел.
Цар Фердинанд реагира неотложно, като подрежда на държавното управление да предприеме изключителни ограничения. На 19 октомври Министерският съвет издава разпореждане, утвърдено на среднощно съвещание от XVII Обикновено национално заседание, с което храм-паметникът „ Св. Александър Невски “ в София краткотрайно се преименува на „ Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий “. В църквата са направени промени в интериора, в това число промяна на фрески и икони. През 1920 година, при държавното управление на Александър Стамболийски, храмът възвръща първичното си име.
Влакова комбинация със заминаващите войски и изпращачи на перона по време на Първата международна война.
Използвани източници:
- Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ - – в.Българска войска
- Капитан далечно корабоплаване Георги Костов - СОР „ Атлантик “
- Дарин Канавров - Исторически музей-Балчик за Десант
- bulgarianartillery.it
- Регионална библиотека " Пенчо Славейков " - Варна
- Военноморски музей - Варна
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ