Севлиево ще отбележи 110 години от Междусъюзническата войнаВъзстановка на историческите събития ще се състои на 16 септември в парк Казармите
Преди 110 години елементи от Девета плевенска дивизия (34-и полк) безусловно избавят България от заличаване. Това се случва на 16-и юли 1913 година. Последният пердах е при прохода Предела над Разлог и е като в приказките - командирът на полка Рашо Георгиев повежда с извадена сабя и на коня си храбреците, съпровождан от знамето и музиката.
Само пет дни преди този момент тези герои са на повече от 200 километра от там. На 11 юли елементи от Девета дивизия разрушават сърбите при Модра стена след прохода Свети Никола, след село Чупрене. На 12-и юли се връщат в упоменатото село, където една тайфа от 34-ти полк е пратена към Видин, а на останалите е заповядано да потеглят към прохода Петрохан, където да спрат настъпващите без опозиция румънски елементи.
Изминавайки над 60 км, ротите идват вечерта на същия ден в землището на Берковица. На идващия ден огромна част от Девета дивизия в резултат на разнопосочните заповеди и решения да ни се оказва опозиция на румънците, стартират да се предават и да получават уволнителни бележки от врага.
За благополучие полковото знаме е обещано за защита в ротата на фелдфебел Иван Йонко Ковашки и той отхвърля да го съобщи, като към него се събират първите непредали се бойци в състав от 38 индивида, сред които упоменатият Иван Ковашки, фелдфебел Тано Вътов, капелмайсторът на полка Камен Луков и още 35 бойци, измежду тях и един от музикантите с флигорна. По-късно към тях се причисляват към 60 индивида от картечната рота с шест картечници, водени от фелдфебела на ротата Марин Попов от село Чадърлии, дн. Сенник.
Малко по-късно към тях си причисляват нови, отказали да се предадат, герои и броя им към този момент е към 600 индивида. До края на деня те водят пердах с румънските елементи, които имат желание да влязят в София през Петрохан. Разбрали голямата си неточност, от Главното командване на 14-и юли изпращат благодарствена телефонограма до частите, в която им благодарят за отбраната на столицата и им подреждат да тръгнат към гара Своге, където да се качват и да отиват към Мехомия, с цел да стопират пък гръцките елементи, напиращи към Пловдив.
От един часа след пладне до вечерта бойците стигат на гара Своге, изминавайки близо 70 км, където незабавно се качват на товарните вагони, избрани за тях. Сутринта на 15-и юли слизат на гара Белово, от където следват нови 80 км до Мехомия. Минават през града и се насочват към настъпващите гръцки елементи от прохода Предела.
Целият следобяд на 15-и и до към 13:00 часа след пладне на 16-и юли водят пердах с превъзхождащия ги числено и като въоръжение съперник, като го отхвърлят към най-горната част на Предела. Там съперникът, към този момент крепко окопан, се пробва да даде съдбоносен отпор. И защото на нашите елементи е оповестено, че примирието е несъмнено за 14:00 часа след пладне, полковник Рашо Георгиев повежда нечувана офанзива по гръцките позиции, за да ги отхвърли надолу преди примирието и гърците да нямат искания към Пловдив.
Тъй като доста от бойците нямат пушки, Рашо Георгиев вади сабята си и както е на коня си Улей, ги повежда с думите: " Троянци, не бойте се от тези мръсни поганци! Напред, ще ги прогоним, те са заградени към този момент. И аз нямам пушка, само че по-сполучливо на месо ще удряме! " С тези думи на командира, с развятото знаме до него, носено от знаменосеца ДанаилУзунов, свирещата полкова музика отпред с Камен Луков, троянци се впускат " На нож " в гръцките редици! Знаменосецът пада погубен! Знамето е поето от адютанта му фелтфебела Илия Пенков Попски от Ново село. Настава ужасяващ пердах, сабята накомандира Рашо Георгиев запява смъртоносна ария върху главите на агресорите, музиката не престават да свирят, а бойците влизат в ръкопашна битка. Врагът не устоя и се разбягва, част от тях се предават. Часът е 2:15 след обед на 16 юли 1913 г.
Само пет дни преди този момент тези герои са на повече от 200 километра от там. На 11 юли елементи от Девета дивизия разрушават сърбите при Модра стена след прохода Свети Никола, след село Чупрене. На 12-и юли се връщат в упоменатото село, където една тайфа от 34-ти полк е пратена към Видин, а на останалите е заповядано да потеглят към прохода Петрохан, където да спрат настъпващите без опозиция румънски елементи.
Изминавайки над 60 км, ротите идват вечерта на същия ден в землището на Берковица. На идващия ден огромна част от Девета дивизия в резултат на разнопосочните заповеди и решения да ни се оказва опозиция на румънците, стартират да се предават и да получават уволнителни бележки от врага.
За благополучие полковото знаме е обещано за защита в ротата на фелдфебел Иван Йонко Ковашки и той отхвърля да го съобщи, като към него се събират първите непредали се бойци в състав от 38 индивида, сред които упоменатият Иван Ковашки, фелдфебел Тано Вътов, капелмайсторът на полка Камен Луков и още 35 бойци, измежду тях и един от музикантите с флигорна. По-късно към тях се причисляват към 60 индивида от картечната рота с шест картечници, водени от фелдфебела на ротата Марин Попов от село Чадърлии, дн. Сенник.
Малко по-късно към тях си причисляват нови, отказали да се предадат, герои и броя им към този момент е към 600 индивида. До края на деня те водят пердах с румънските елементи, които имат желание да влязят в София през Петрохан. Разбрали голямата си неточност, от Главното командване на 14-и юли изпращат благодарствена телефонограма до частите, в която им благодарят за отбраната на столицата и им подреждат да тръгнат към гара Своге, където да се качват и да отиват към Мехомия, с цел да стопират пък гръцките елементи, напиращи към Пловдив.
От един часа след пладне до вечерта бойците стигат на гара Своге, изминавайки близо 70 км, където незабавно се качват на товарните вагони, избрани за тях. Сутринта на 15-и юли слизат на гара Белово, от където следват нови 80 км до Мехомия. Минават през града и се насочват към настъпващите гръцки елементи от прохода Предела.
Целият следобяд на 15-и и до към 13:00 часа след пладне на 16-и юли водят пердах с превъзхождащия ги числено и като въоръжение съперник, като го отхвърлят към най-горната част на Предела. Там съперникът, към този момент крепко окопан, се пробва да даде съдбоносен отпор. И защото на нашите елементи е оповестено, че примирието е несъмнено за 14:00 часа след пладне, полковник Рашо Георгиев повежда нечувана офанзива по гръцките позиции, за да ги отхвърли надолу преди примирието и гърците да нямат искания към Пловдив.
Тъй като доста от бойците нямат пушки, Рашо Георгиев вади сабята си и както е на коня си Улей, ги повежда с думите: " Троянци, не бойте се от тези мръсни поганци! Напред, ще ги прогоним, те са заградени към този момент. И аз нямам пушка, само че по-сполучливо на месо ще удряме! " С тези думи на командира, с развятото знаме до него, носено от знаменосеца ДанаилУзунов, свирещата полкова музика отпред с Камен Луков, троянци се впускат " На нож " в гръцките редици! Знаменосецът пада погубен! Знамето е поето от адютанта му фелтфебела Илия Пенков Попски от Ново село. Настава ужасяващ пердах, сабята накомандира Рашо Георгиев запява смъртоносна ария върху главите на агресорите, музиката не престават да свирят, а бойците влизат в ръкопашна битка. Врагът не устоя и се разбягва, част от тях се предават. Часът е 2:15 след обед на 16 юли 1913 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ