NEVEREST: Подвигът на баща и син, които прекосиха океана
Преди 105 дни татко и наследник се впуснаха в приключението на живота си. Баща и наследник започнаха борба с океана в гребна лодка, която са сглобили в гаража си. 3 месеца по-късно, прекосяването на Атлантика е реалност. Плаването им е с идея – фамилията на Стефан и Макс Иванови поддържа самодейността на донорството #Да!ЗаЖивот!
Двамата имаха смелостта да се насочат на задача през Атлантика, да гребат с всички сили, с цел да потвърдят на нас и на себе си, че когато даваш всичко от себе си, можеш да постигнеш и невъзможното. И че всеки човек е кадърен на изкачи своя Еверест или преплава своя Атлантически океан. Стига да не се отхвърля и да не отделя нито момент на мързел и отмора.
Името на лодката NEVEREST не е инцидентно: „ На британски може да се каже: You never rest, until you reach your Everest. На български това би било: „ Да не си почиваш, до момента в който не достигнеш твоя Еверест “. Това сподели пред bTV младият Максим дни, преди да отплава с татко си.
Малцина имат шанса да честват рождения си ден измежду вълните на безкрайния океан. Когато отплаваха на 14 юни от Португалия, Максим Иванов беше единствено на 16 години и 293 дни. Сред вълните и на борда на лодката NEVEREST младежът отпразнува 17-тия си рожден ден.
Направиха ни съпричастни
Мисия „ Neverest” не e просто океанско премеждие. страсти, прекарвания и случки от дните и нощите си като морски вълци. „ Безкрайни гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцание на близкото и далечно бъдеще “, написаха двамата броени дни, преди да стигнат до Барбарос.
На 5 октомври пътешествениците видяха за първи път земя, откакто съумяха да изминат 4444 морски благи за 105 дни, и то в сезона на ураганите.
Една фантазия, една лодка, една цел
Всичко стартира година по-рано. С една фантазия. И с лодка, която семейство Иванови построиха сами в гаража си. Преди експедицията Макс и Стефан споделиха пред bTV: „ Очакваме да забележим акули и китове, споделят, че не са страшни, в случай че си стоиш в лодката “.
По време на морското премеждие бащата и синът се пребориха с четири тропически стихии и с урагана Теди. Заради мощните талази, течения и ветрове гребците прекараха няколко дни на морска котва, до момента в който ситуацията се възстановява. Пътуването на Максим и Стефан съответствува със сезона на ураганите, който тази година е с 40% по-активен от нормалното.
Снимка: Личен списък
„ Най-важна е душeвността, може и да си съчка физически, само че имаш ли мозъка да го направиш, сигурно ще го направиш “, споделиха двамата пътешественици пред bTV.
По време на 105-те дни в океана българите направиха единствено една отмора, като акостираха за 9 дни на Канарските острови, с цел да ремонтират автопилотната система и няколко теча по лодката. „ Експедицията в Атлантическия океан беше неповторимо и незабравимо прекарване за мен. Сбъднах една своя фантазия и разбрах, че даже и най-невъзможните цели се реализират с неизменност и деликатно обмисляне “, показа Максим.
„ Преживяхме безчет моменти на наслаждение и задоволство и научихме скъпи уроци, до момента в който строяхме лодката, само че най-много по време на самото океанско корабоплаване. Убедихме се за следващ път, че човек израства извънредно доста, когато е отвън зоната си на комфорт “, разяснява Стефан.
bTVnovinite.bg разгласява част от последните къси разкази на мореплавателите, които самите те споделиха в обществените мрежите с почитателите на задача NEVEREST.
ДЕН: 113
По-малко от 100 морски благи (185 км) до Барбадос! Вече се качихме до 13-тия паралел и имайки в поради прогнозата, не би трябвало да имаме проблеми да акостираме на това мъничко парче земя в океана.
ДЕН: 111
Ако ви се случи да се озовете на избавителен сал дни подред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от наслада, тъй като към момента би могло да сте на стотици благи от сушата.
Виждали сме птици от самото начало на океанския преход и даже видяхме двойка, когато бяхме тъкмо в средата на Атлантическия океан!
Снимка: Личен списък
Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, защото евентуално идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас.
Едуардо беше любопитно и храбро врабче. Той прегледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за шанс и отлетя.
Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са бясно влюбени, защото стояха близо един до различен, търкаха се един в различен и си разменяха целувки с клюнове през множеството време.
Въпреки това, изглеждаха мъртво изтощени, защото очите им постоянно се затваряха и не допряха водата и трохите, които им бяхме предложили.
За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от преносимата гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката непрекъснато бе блъскана от вълните.
На сутринта открихме Тина преобърната встрани, скована и неподвижна - умряла несъмнено от отмалялост. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я сграбчи и завлече надолу.
Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.
#Да!ЗаЖивот!
ДЕН: 110
За първи път виждаме човек и платноходка, откогато напуснахме Ланзaроте преди 88 дни.
Това е Давид и неговата лодка Elieen of Avoca, който пристигна с кучето и котката си от Френска Гвиана, с цел да ни донесе храна и нов IridiumGO - още веднъж сме онлайн!
Очевидно множеството други моряци стоят надалеч от oкеана заради сезона на ураганите, рестриктивните мерки наложени около ковид, затворените яхтени пристанища.
Снимка: Личен списък
Шапка смъкваме на Davide за смелостта и за сполучливата доставка на нашите хранителни запаси при предизвикателни метеорологични условия!
ДЕН: 101
В редки нощи прекосяваме през флуоресцентен планктон, който прилича безчет светулки, пръснати по водната повърхнина, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда възприятието за пилотиране на галактически транспортен съд, заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!
ДЕН: 75
Прекарахме най-незабравимите си рождени дни на NEVEREST: хванахме най-голямото си махи-махи (дорадо) до в този момент, което Макс филетира на най-крехкото сашими; порадвахме се на най-гладките като огледало води; преживяхме най-големите жеги (38C), които двойна доза тропически дъжд смъкна на 28 градуса (един черен облак се изля върху нас, подмина ни и скоро се върна с цел да ни изпере още веднъж когато вятъра се обърна на 180 градуса); прехласвахме се по най-хубавите изгреви и залези...
Снимка: Личен списък
Още един път сърдечно благодарим за вашите благопожелания и поддръжка - заредиха ни като с нуклеарно гориво. Никога не сме получавали толкоз положителна сила от толкоз доста благопожелатели - това демонстрира, че когато решиш да преследваш огромна фантазия от време на време ненадейно можеш да получиш поддръжка от всякъде.
Двамата имаха смелостта да се насочат на задача през Атлантика, да гребат с всички сили, с цел да потвърдят на нас и на себе си, че когато даваш всичко от себе си, можеш да постигнеш и невъзможното. И че всеки човек е кадърен на изкачи своя Еверест или преплава своя Атлантически океан. Стига да не се отхвърля и да не отделя нито момент на мързел и отмора.
Името на лодката NEVEREST не е инцидентно: „ На британски може да се каже: You never rest, until you reach your Everest. На български това би било: „ Да не си почиваш, до момента в който не достигнеш твоя Еверест “. Това сподели пред bTV младият Максим дни, преди да отплава с татко си.
Малцина имат шанса да честват рождения си ден измежду вълните на безкрайния океан. Когато отплаваха на 14 юни от Португалия, Максим Иванов беше единствено на 16 години и 293 дни. Сред вълните и на борда на лодката NEVEREST младежът отпразнува 17-тия си рожден ден.
Направиха ни съпричастни
Мисия „ Neverest” не e просто океанско премеждие. страсти, прекарвания и случки от дните и нощите си като морски вълци. „ Безкрайни гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцание на близкото и далечно бъдеще “, написаха двамата броени дни, преди да стигнат до Барбарос.
На 5 октомври пътешествениците видяха за първи път земя, откакто съумяха да изминат 4444 морски благи за 105 дни, и то в сезона на ураганите.
Една фантазия, една лодка, една цел
Всичко стартира година по-рано. С една фантазия. И с лодка, която семейство Иванови построиха сами в гаража си. Преди експедицията Макс и Стефан споделиха пред bTV: „ Очакваме да забележим акули и китове, споделят, че не са страшни, в случай че си стоиш в лодката “.
По време на морското премеждие бащата и синът се пребориха с четири тропически стихии и с урагана Теди. Заради мощните талази, течения и ветрове гребците прекараха няколко дни на морска котва, до момента в който ситуацията се възстановява. Пътуването на Максим и Стефан съответствува със сезона на ураганите, който тази година е с 40% по-активен от нормалното.
Снимка: Личен списък
„ Най-важна е душeвността, може и да си съчка физически, само че имаш ли мозъка да го направиш, сигурно ще го направиш “, споделиха двамата пътешественици пред bTV.
По време на 105-те дни в океана българите направиха единствено една отмора, като акостираха за 9 дни на Канарските острови, с цел да ремонтират автопилотната система и няколко теча по лодката. „ Експедицията в Атлантическия океан беше неповторимо и незабравимо прекарване за мен. Сбъднах една своя фантазия и разбрах, че даже и най-невъзможните цели се реализират с неизменност и деликатно обмисляне “, показа Максим.
„ Преживяхме безчет моменти на наслаждение и задоволство и научихме скъпи уроци, до момента в който строяхме лодката, само че най-много по време на самото океанско корабоплаване. Убедихме се за следващ път, че човек израства извънредно доста, когато е отвън зоната си на комфорт “, разяснява Стефан.
bTVnovinite.bg разгласява част от последните къси разкази на мореплавателите, които самите те споделиха в обществените мрежите с почитателите на задача NEVEREST.
ДЕН: 113
По-малко от 100 морски благи (185 км) до Барбадос! Вече се качихме до 13-тия паралел и имайки в поради прогнозата, не би трябвало да имаме проблеми да акостираме на това мъничко парче земя в океана.
ДЕН: 111
Ако ви се случи да се озовете на избавителен сал дни подред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от наслада, тъй като към момента би могло да сте на стотици благи от сушата.
Виждали сме птици от самото начало на океанския преход и даже видяхме двойка, когато бяхме тъкмо в средата на Атлантическия океан!
Снимка: Личен списък
Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, защото евентуално идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас.
Едуардо беше любопитно и храбро врабче. Той прегледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за шанс и отлетя.
Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са бясно влюбени, защото стояха близо един до различен, търкаха се един в различен и си разменяха целувки с клюнове през множеството време.
Въпреки това, изглеждаха мъртво изтощени, защото очите им постоянно се затваряха и не допряха водата и трохите, които им бяхме предложили.
За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от преносимата гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката непрекъснато бе блъскана от вълните.
На сутринта открихме Тина преобърната встрани, скована и неподвижна - умряла несъмнено от отмалялост. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я сграбчи и завлече надолу.
Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.
#Да!ЗаЖивот!
ДЕН: 110
За първи път виждаме човек и платноходка, откогато напуснахме Ланзaроте преди 88 дни.
Това е Давид и неговата лодка Elieen of Avoca, който пристигна с кучето и котката си от Френска Гвиана, с цел да ни донесе храна и нов IridiumGO - още веднъж сме онлайн!
Очевидно множеството други моряци стоят надалеч от oкеана заради сезона на ураганите, рестриктивните мерки наложени около ковид, затворените яхтени пристанища.
Снимка: Личен списък
Шапка смъкваме на Davide за смелостта и за сполучливата доставка на нашите хранителни запаси при предизвикателни метеорологични условия!
ДЕН: 101
В редки нощи прекосяваме през флуоресцентен планктон, който прилича безчет светулки, пръснати по водната повърхнина, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда възприятието за пилотиране на галактически транспортен съд, заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!
ДЕН: 75
Прекарахме най-незабравимите си рождени дни на NEVEREST: хванахме най-голямото си махи-махи (дорадо) до в този момент, което Макс филетира на най-крехкото сашими; порадвахме се на най-гладките като огледало води; преживяхме най-големите жеги (38C), които двойна доза тропически дъжд смъкна на 28 градуса (един черен облак се изля върху нас, подмина ни и скоро се върна с цел да ни изпере още веднъж когато вятъра се обърна на 180 градуса); прехласвахме се по най-хубавите изгреви и залези...
Снимка: Личен списък
Още един път сърдечно благодарим за вашите благопожелания и поддръжка - заредиха ни като с нуклеарно гориво. Никога не сме получавали толкоз положителна сила от толкоз доста благопожелатели - това демонстрира, че когато решиш да преследваш огромна фантазия от време на време ненадейно можеш да получиш поддръжка от всякъде.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ