Преди 100 години България е изправена предугрозата да престане да

Преди 100 години България е изправена предугрозата да престане да съществува. Страната ни е победена и унижена без българската войска да е изгубила нито една борба през Първата международна война. Нейните дипломати не са позволени на масата на договарянията. Съседните ѝ страни, показани от държавните си ръководители, предявяват унищожителни искания. Гръцкият министър председател, Елефтериос Венизелос, предлага проект -България да бъде унищожена като страна, а територията ѝ да бъде поделена сред победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци и Румъния. Френският президент Клемансо приема безрезервно проекта и го внася за утвърждение от делегатите на Парижката конференция.

Всички са съгласни като се изключи американският президент Уудроу Уилсън. Неочакваната, само че решителна отбрана на американския президент избавя България от заличаване, само че не и от оскърбление и съсипия.

С Ньойския контракт от България е отнета територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните околности (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под ръководството на Съглашението и в нея в началото се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, региона е включена в рамките на Гърция. България губи излаза на Бяло море, отнета ѝ е Южна Добруджа в интерес на Румъния. Около 2 млн. българи, остават под непозната власт. Под формата на репарации за период от 37 години би трябвало да бъде изплатена голямата сума от 2,5 милиарда златни френски франка. На балканските съседи би трябвало да бъдат предадени избрани квоти добитък, храни, въглища. И още, и още... Националната злополука е цялостна!

Дни след подписването на документа от българския министър-председател Александър Стамболийски, във вестник " Напред " под острото перо на Стоян Михайловски - изтъкнат държавник, публицист и политик, излиза разгромна публикация със заглавие " Българизмът в отвън българските сфери ", за родните политици, за пропуските и недъзите на нашата дипломация. В нея главните акценти са:

…”Мирната тактика е науката – доста комплицираната, всеобемната, великата просвета, чието име бе компрометирано от неспособни или хищни индивиди, само че която и отсега нататък ще си остане първо и най-важно сечиво за укрепяване на страните - дипломатическата просвета.

Никакви военни сполуки, никакви славни подвизи, никаква гръмоносна юнащина нямат смисъл и стойност - в случай че не бъдат подкрепени от сръчен разум, от избистрен разум, от обстойно познание, от дълголетна умелост, от мощен гений - тоест от качествата, които би трябвало да обладава един кадърен посланик.

Юнащина, героичен дух - това е материята, от която се строи общонародната обител. Само с материя обаче не се прави работа. Потребен е и добър проектант - тоест добър държавен мъж, добър посланик.”…

…” Имахме ли ний, при великите събития що преживяхме, държавници и дипломати, които да бъдат на висотата на своята задача - които да превъзвеличат българщината, да приравнят блясъка на българската страна и правата на българското племе с храбростта и самоотвержеността на българските борци?

Не! Нямахме ги! Нямахме ги, и затуй се провалихме.

Сполуките на един народ биват точно-пропорционални с достолепията на неговите властници и водачи!

Народите заплащат за некадърността на своите първенци!

Бездарни държавници и дипломати - погазено и обезнаследено племе. Безумна глава - осакатени крайници!”.../Стоян Михайловски, 1919 г./

Днес, 100 години по-късно България е изправена пред енергийна и икономическа злополука с непредвидими по мащаб и във времето обществени последици.

Сребролюбиви кариеристи и лобисти яхнаха една благородна концепция за запазване на естествената среда, в това число въздух, вода и земя. Богато финансираната им агитация против нездравословните излъчвания от човешките действия бе целеустремено и манипулативно съсредоточена извънредно върху излъчванията на СО2 и то единствено от Топлоелектрическа централа на въглища. Говорители на „ зелените” Неправителствени организации, като Иън Джаксън, консервационен шеф на WWF-България, манипулират публичното мнение с погрешни данни. Авторитетни международни учени от Съединени американски щати, Швеция, Дания, България /-като проф. Ричард С. Линдзен – член на Научната академия на Съединени американски щати, проф. Нилс Аксел Мьорнер от Стокхолмския университет, учен Тодор Николов, доктор Й. К. Тасев, доктор Борис Комитов от Българска академия на науките и доста други / ги опровергават с съответни, правилни данни от водещи международни, научни институции като НАСА, Национална океанска и атмосферна администрация /NOAA/, Датския метеорологичен институт идр. Те изясняват климатичните промени с периодически цикли, дължащи се на слънчевата и галактическата радиация, с обосновани естествени феномени, проявяващи се след интервали от стотици, хиляди и милиони години.

70% от излъчванията на СО2 в атмосферата не са от въглищните Топлоелектрическа централа, а от бита и превоза / в това число коли, кораби и самолети/. А количествата излъчвания на СО2, серни, азотни, други газове и твърди частици в атмосферата от вулканите са неведнъж по-големи от тези приписвани на антропогенни действия.

Европейски политици с заболели упоритости за великолепие и вождизъм, подценяват научните пояснения на климатичните промени и постановат с политически и стопански лостове заличаването на стандартните производители на електрическа сила от локални енергийни източници, каквито са лигнитните въглища. Пресилено и подвеждащо протекционират по този начин наречените възстановяеми енергийни източници /ВЕИ/ от слънце и вятър. Произведената от тях електрическа сила не подсигурява качество и сигурност на доставките за битовите и индустриалните консуматори. И най-същественото - цената ѝ е извънредно висока.

За да стане конкурентна по отношение на стандартната електрическа сила бе фиктивен и натрапен налог върху Топлоелектрическа централа на въглища под формата на наложителни квоти за излъчвания на СО2. Стойността на този налог пораства непрестанно и е непостижим за Топлоелектрическа централа. Част от събраните пари от продажбата на квоти на въглищните централи им се връщат като ”държавна помощ” /парадоксален нонсенс/. Голямата останала част се дават под формата на бонуси /разбирай – компенсации/ на притежателите на ВЕИ, чиято електрическа сила се продава на „ конкурентни” цени /т.е. под контрактуваните в началото цени/ на енергийната борса. Тази псевдо-пазарна енергийна политика ще ликвидира в близко време минно-енергийния комплекс „ Марица-изток”, а с него и 45% ефикасни, електропроизводствени мощности с остатъчен, експлоатационен запас над 20 години. Преди въвеждането на наложителния пазар на квоти за СО2, електрическата сила от комплекса беше с най-ниска себестойност и конкурентна пазарна цена. Сега цената на закупуваните от Топлоелектрическа централа квоти за СО2 е два пъти по-голяма от личните им разноски и тези за въглища. Ситуацията се употребява извънредно неточно от организациите на притежатели на ВЕИ, от търговците на природен газ и последователите на атомната енергетика. Последните си затварят очите, че са идната цел на по този начин наречените Неправителствени зелени организации, чиято химерична цел е след 2050 година излъчванията на СО2 да бъдат нулеви, производството на електрическа сила да бъде единствено от ВЕИ – слънчеви и вятърни паркове, т.е. и без Топлоелектрическа централа на природен газ, и без атомни централи.

Спирането на минно-енергийният комплекс „ Марица-изток” ще бъде пагубно за българската енергетика и стопанска система. Повишаването на цената на електрическата сила е неизбежно в резултат на големите вложения и индустриални разноски, които са нужни за новите, заместващи ги енергийни източници, били те ВЕИ, Топлоелектрическа централа на вносен природен газ или АЕЦ, дружно със съпътстващите ги великански литиеви акумулатори, държавни гаранции за риск, складове, язовири, електрически подстанции, ел.проводи за високо напрежение и други За това в медийното пространство техните последователи пледират за увеличение на цената на електрическата сила до момента в който се изравни с тази на богатите европейски страни – най-малко 600 лв. на мегаватчас, т.е. 60 стотинки на киловатчас, а тя няма да е конкурентна на Балканския енергиен пазар. Това е цената в Германия и Дания. Но никой не пледира, приходите на българските жители да се изравнят с тези на германците и датчаните, чиято покупателна дарба е 5,5 до 8 пъти по-голяма от тази на междинния български жител. Обявява се за неуместна цената на тока за бита у нас да бъде 170 лева./Мвтч. А не са ли неуместно ниски приходите на междинният българин? Но, ситият на гладния не вярва… За страдание българските политици са заети в боричкането за власт и не виждат заплахата от идната злополука. Те изпуснаха момента преди тринадесет години да вземат участие с способени представители в европейските комисии, където бе обещано началото на екологичните полемики против стандартната енергетика. Сега изпратиха в Европейския парламент свои представители, които в болшинството си не са готови и не знаят, какви са им отговорностите. А най-лошото е, че политически не са стимулирани за общи дейности в отбрана на българските ползи, един от които е преразглеждане и анулация на квотния пазар за СО2, опазване на стандартната енергетика, която е единственият поръчител за относителна енергийна самостоятелност и икономическа сигурност за множеството европейски страни.

Докато:

Германия разчита на своята икономическа мощност с цел да премине към Топлоелектрическа централа на естествен газ;

Полша няма да се откаже от големите си запаси от въглища и прави всичко допустимо да резервира Топлоелектрическа централа до 2050 г.;

Гърция, както постоянно, разчита някой различен да ѝ поеме разходите;

Сърбия, Косово и Турция са отвън пълномощията на Европейски Съюз и ще експлоатират до край въглищните си запаси;

Бедна България може да разчита единствено на комплекса „ Марица-изток” и то в случай че съумее да го отбрани първоначално посредством „ механизма за капацитет”. Алтернативата е повече от мрачна: Непосилните цени на квотите за СО2 и налаганите европейски санкции ще вдигнат неведнъж цената на тока за бита и промишлеността. Затварянето на Топлоелектрическа централа и въглищните мини в „ Марица-изток” става неизбежно. Десетки хиляди фамилии остават на помощи от борсата. Цената на тока става непостижима за милиони българи. Тя унищожава конкурентната дарба на индустриалната и селскостопанската продукции. Броят на спрелите предприятия и на безработните ще скочи лавинообразно. Социалното неодобрение ще доближи своя връх. Последствията са непредвидими…Колко още български фамилии ще изоставен страната? Колко от българските пенсионери, които са над 2,1 млн., ще оцелеят?

Дами и господа български политици,

Ще допуснете ли нова национална злополука, която ще осъществя фантазията от преди 100 години на гръцкия министър председател, Елефтериос Венизелос?

П.П.

Вестник " Temps " обнародва преди 100 години публикация за политическата отстъпчивост на френските съперници. В публикацията се намира следната фраза:

… " Ний не обичаме самоунижението, нископоклонството, громко изказаното разкайване, подлизурството у своите съперници. Нам е прелестно да намираме у врага си човек, талантлив с благородна горделивост и самопочит! " …

А " Daily News " възкликва:

… " Нима персоналното достолепие и персоналното достойнство са качества, незнайни на крайбрежията на долния Дунав? " …