Преди 1-2 години университет в Боливия кани един от най-големите

Преди 1-2 години университет в Боливия кани един от най-големите гении на Apple да държи тирада пред близо 1500 дипломиращи се студенти. Организаторите на събитието би трябвало да извикат защитата, с цел да могат да създадат пространство до сцената. Странно е, че гостът няма никакво желание да приказва, за него е надалеч по-приятно да стои в хотелската си стая и да коди, създавайки идващото завладяващо приложение за калифорнийския софтуерен колос.

На събитието участват кореспонденти от локалните и интернационалните новинарски излъчвания, някои вършат фотоси, други към този момент са позиционирали своите камери, с цел да запишат една обещаваща тирада. И до този миг Майкъл Саймън се чуди дали в действителност е подобаващият кадър, който да въодушевява дипломиращите се студенти на Боливия. Има и причина за това подозрение в неговата глава, само че за всички други е съвършеният избор.

Всичко стартира на 13-годишна възраст, когато първото му приложение за iPhone е качено в App Store и бързо стартира да носи месечни доходи от 10 хиляди $. Това е повече от задоволително, с цел да устоя фамилията си и да наеме по-добра къща в по-добрите квартали на междинната класа. Получава и специфични кредитни карти, само че пластмасови, а не тези толкоз впечатляващи железни изражения, демонстриращи изключително въздействие измежду висшия ешелон. Постига всичко това, когато идва една от най-големите американски рецесии.

Латинската преса не стопира да го показва като момчето-гений на Apple. Все по-често участва на кориците на списания, някои постове в обществените мрежи и натрупа почитатели. Това е нещо прелестно, само че Майкъл се тормози, че всички към него честват величието му много по-рано, в сравнение с би трябвало. Очаквано е, че неговото приложение е почнало да губи вниманието на аудиторията и продажбите спадат. Никой не желае да слуша това на речи за дипломиране, диалози за младите програмисти и други. Всички желаят да схванат по какъв начин се основава нещо от безспорната нула, освен това единствено с един компютър. Майкъл в никакъв случай не е крил тайната и няма за какво да го прави – нужен е компютър и интернет, по-късно идва времето за малко повече време и предпочитание да се сътвори нещо.

На сцената на университета, „ геният “ ще опише своята история. Израснал е в Маями и е наследник в боливийско/перуанско семейство на емигранти. Кодирането също не е някаква загадка, употребявал е YouTube с цел да научи някои тънкости и от времето на криза е седнал и почнал да оказва помощ на фамилията си да заплаща сметките си, от време на време като фриланс програмист, различен път с работа върху уеб сайтове. Най-важното е, че програмистът акцентира ясно главната концепция – не е трансформирал света, не е съумял да откри гениално решение за идващото приложение. Причината да приказва пред толкоз хора е, че в никакъв случай не е разрешил на неговите провали, страхове и неустановеност да го откажат. Липсата на познание не се е трансформирало в парализа, а единствено в предпочитание да продължи развиването си напред и да търси отговори. Единствената мисъл е, че Майкъл е желал да бъде програмист. И откакто интернет е най-хубавият другар, той дава посоки и ентусиазъм.

Веднага след приключването на тази тирада, студентите са подготвени да задават въпроси. Какво е належащо, с цел да станеш програмист?

„ Отворете Гугъл, напишете Xcode или Eclipse и започнете да гледате образователните видеа в Youtube. “

Това е въпросът с най-вече повторения. Това продължава да е истината и към този миг. Кодирането се трансформира доста бързо и няма статични запаси като учебници, които да разрешат наваксването. Ако желаете да се научите на шифроване, просто потърсете насоките в интернет.

Веднага след приключването на въпросите, Майкъл слиза от сцената и си потегля, само че има много хора, които желаят да си създадат селфи. Няма опашка и блъсканицата е още по-свирепа. След като стига до хотела, Майкъл е подготвен да се разпадне в леглото си. На идващият ден към този момент няма и диря от магическото прекарване. Младият програмист се завръща назад в Съединени американски щати и би трябвало да продължи работата си, диалозите са останали в предишното, а за него са просто един неприятен сън. Животът в Боливия е бил сложен за неговото семейство, неговите баби и дядовци, а за самият него е съвсем неосъществим и даже чудноват. Родителите му ще получат американско поданство много години след неговото раждане.

У дома му в никакъв случай не се е говорило на британски, пожеланият език е испански. С миграцията към Съединени американски щати, фамилията съумява да научи задоволително от новия си език, с цел да води базови диалози с близките. Дори и през днешния ден, те имат усложнения, с цел да приказват умерено с локалните. Семейството на Майкъл идва с история от Перу. Майка му Мария Кристина Галвез идва от семейство на перуански военачалник от армията. Бушуващата война в детството ѝ ще остави доста следи във времето. Звукът от детонации ще остане вечно запечатан в нея. Криенето под масите и леглата е игра, която няма по какъв начин може да се не помни. Учението се организира на свещи, откакто електроразпределителната мрежа е ударена. Дори и с война, едно дете постоянно ще запомни детството си като нещо прелестно и обичано.

Бащата е роден в Ла Паз – столицата в Боливия в еврейско семейство. Семейството се мести в Лима, когато е на 3 години и по-късно се разделя. Следва бягство в Европа преди Втората Световна война, само че е разумно то няма да е за дълго, имайки поради събитията и любовта на Хитлер към малцинствата. Следващата дестинация е Израел. Семейството дава благо и драго, с цел да обезпечи обучение в Лос Анджелис и кариера във видео снимането и обработката. Следва специалност в Маями и работа върху разнообразни видео продукции. Няма никакво завещание от родители и родственици, грижи се самичък за себе си и животът се движи от заплата на заплата.

Маями е хъб за среща на латиноси, които посещават Съединени американски щати и тъкмо тогава майката и бащата на бъдещия талант ще се срещнат. Мечтите и на двамата родители са огромни – майката желае да стане огромен психолог и да се развива в тази сфера. Родителите ѝ упорстват да си изкара документ за секретарка, защото това е малко по-лека и не толкоз изискваща специалност. По гледище на родителите на майката, единственият метод и двамата да живеят дружно е след сключването на брак и тъкмо това се прави. И по този начин към 3 години по-късно на 24 август 1996 година се ражда първото дете – Майкъл и една година по-късно идва и сестрата Мариана.

Около 70% от популацията в Маями по това време е от Латинска Америка и испанският се приказва доста по-често, в сравнение с британският. Менютата на заведенията за хранене са написани на този език. Повечето песни се пишат и извършват на испански, инстинктивно ще получите напътствие за избрана улица на испански, лекарите ще приказват на този  език и всичко постоянно ще се разисква по този начин.

След 60-те години и издигането на Фидел Кастро, най-силната връзка в Маями е на бегълците от Куба. Те са някаква алегорична връзка, която изпреварва доста други бежанци, основава по-добри условия и дава съществени гаранции за триумф. Ако се намирате в Маями през 90-те години и не сте кубинец, вашият живот въобще няма да е розов.

Кубинците ще се постараят да създадат всички новобранци и да избегнат каквито и да е връзки с другите латиноси. Достатъчно е да се чуе по какъв начин се приказва на испански, с цел да може да се направи и ясното умозаключение, че един човек не принадлежи в тази група. Майкъл и неговата сестра стартират да приказват съвършен британски в детската градина, само че още веднъж са изправени пред някои обществени бариери, изключително с предишното, което ги води към Южна Америка.

И както постоянно може да се случи, целият живот е построен от неналичието на еднаквост. Какъв е човек с сходно Сухопътни войски зад тила си? Евреин, католик? Испанец, американец, перуанец, боливиец? Забавното е, че когато един човек стартира да се издига и е разкъсван непрекъснато от предишното си, двете страни ще се борят и ще го считат за собствен личен воин. Самият Майкъл в никакъв случай не се опитвал да се разпознава или  да заложи на едната страна, по отношение на другата. Детството завършва на 13 години, когато стартира издръжката на фамилията.

Майкъл не съжалява за нищо от това, въпреки всичко е имал време да порасне до своите 20 години и да се наслаждения на живота си малко по-добре, в сравнение с множеството негови връстници. На 17-годишна възраст му се постанова да напусне дома си и да смени адресната регистрация на разстояние от близо 5000 километра, с цел да може да бъде по-близо до Фейсбук. Получава стипендия и има право да се радва на 6-цифрена сума и работа на цялостен работен ден. Не върви в никакъв случай в лицей, а избира контракта за работа като един от най-младите инженери на обществената мрежа.

Решението е в действителност положително, изключително откакто детайлности като заеми, фалит и други съдбовни изречения от икономическите учебници не го засягат. Дори и всичко да се сгромоляса, Майкъл ще може да продължи да устоя своите родители. Успява да извърши своите мечти и да е водеща фигура в Гугъл, Фейсбук, да основава свои лични приложения и да се радва на публика от милиони души. Финансовият триумф изпреварва неговите най-смели фантазии. И най-важното, всичко това не може да го накара да се съмнява във всеки идващ ден.

Понякога ще се чуди дали не е просто някакъв шарлатанин, който е съумял да прекара цялата Силиконова котловина, различен път ще продължава да се чуди към коя тъкмо страна принадлежи и какво в действителност е съумял да реализира. Има моменти, в които се надява, че ще може да изчезне за месец и никой да не го преследва с въпроси. Единственото щастливо решение е, че в миналото фамилията му отделя пари, с цел да му купи iPhone – предпочитание, което е неведнъж отхвърляно или измествано във времето, тъй като всеки $ е от голяма важност.

Трудно е да се попита едно дете в Боливия какво тъкмо желае да стане като порасне. Майкъл знае това, изключително откакто огромна част от тях нямат къде да спят, нямат достъп до технология, хранят се по един път дневно и постоянно животът им е цялостен с премеждия, които крепко ги изхвърлят от детския свят. Никой няма опция да си помечтае и да намерения какъв в действителност желае да стане. Геният на Apple в никакъв случай не задава този въпрос, в никакъв случай не желае от хората да мечтаят мощно и да посегнат към звездите. Единственият му съвет е, че в случай че някой желае да се занимава с писането на кодове, интернет го чака с гратис образование.

Там се намира по-добрата и сигурна заплата, там стоят и доста други значими запаси. Легендата споделя, че човек би трябвало да влага към 10 хиляди часа, с цел да се трансформира в занаятчия на обещано изкуство. Той е прекарал по 40 часа на седмица, с цел да прави уеб сайтове и приложения. Неговото вложено време е към 30 хиляди часа и към момента има подозрения, че най-вероятно може и да не успее да отговори на всички въпроси или пък да се назовава даже специалист. Майкъл не стопира да учи, не стопира да учи този жив организъм, тъй като това е едно от условията – да обичаш работата си и да не я приемаш като работа.

Никога няма да предложи учебници и университети, те в никакъв случай няма да съумеят да настигнат изменящата се технология и още със закупуването си ще бъдат загуба.

Гугъл може да бъде съвършеният преподавател и също така е безвъзмезден, затова не е мъчно за никого да последва стъпките, само че единствено в случай че желае това, този свят не е цялостен с програмисти. Съществуват задоволително електротехници, инженери, писатели, музиканти, актьори и други, които са щастливи и удовлетворени от себе си.