Предчувствайки джаз е озаглавена изложбата на Станислав Божанков, която се

...
Предчувствайки джаз е озаглавена изложбата на Станислав Божанков, която се
Коментари Харесай

Импровизации, изградени по законите на свободното композиране

" Предчувствайки джаз " е озаглавена изложбата на Станислав Божанков, която се открива на 26 май в изложба " Май " в Сливен и може да бъде прегледана до 8 юни. Известният художник показва втора независима експозиция в границите на една седмица - от 23 май до 30 август в Пирговата кула в родния му град Кюстендил са подредени негови произведения живопис, графика и колажи под наслов " За Корените ".
Ето по какъв начин Станислав Божанков разказва опита за композиране и визуализиране на " цялостната независимост " в новата си галерия: " Предчувствайки джаз... В търсене на присъщите цветови гами, звучения и нюанси, в които е облечена нереалната, освободена от действителност музика... Другото е моментно зародила страст, пресъздадена и свободно спонтанна посредством спонтанно-искрените жестове на субективната сензитивност и експресия...
Предчувствайки джаз - импровизации, построени по законите на свободното композиране с присъщото, сходно на " джем сешън " съотнасяне на разнообразни живописни (музикални) материи, релефи и звучения. В търсене на самобитна атмосфера, настроения и образни внушения, асоциативни по своята същина и ситуирани в един по-широк диапазон от страсти и чувства... Такива, каквито могат да бъдат предчувствани само в нереален подтекст - без значение дали образен или музикален. Иначе казано, един опит за композиране и визуализиране на " цялостната независимост ", посредством единствения път към нея - пътя на свободната интуитивна импровизация...
PS: Предчувствие; преди-чувстването, ненадейно необяснима тръпка, нещо като начало на възприятие, обладано от еуфорията на преди-истината, потребността от нея, както и последващият облагородяващ и постоянно непосилен път на откриването и намирането... Нещо като встъпление към нещата, към онази припряност и чувство за преди-същност, както и увереността от непременното реализиране. С едно обещаващо успокоение, вяра и красива медитация върху битието, съществуването и нещата в него. Едно полу-достигнато чувство за приключена прекаленост, красива преди-визия, преди-пейзаж, преди-музика... И, несъмнено, един безконечен и опияняващ път отникъде към някъде... Преди истините... по пътя към една спокойна окончателност... "
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР