Предаването „Код Спорт“ представи пореден епизод от колекцията от звездни

Предаването „ Код Спорт “ показа следващ епизод от сбирката от звездни изявленията на Христо Стоичков . Гост на Камата е славният Бора Милутинович – единственият треньор в историята на футбола, водил пет разнообразни тима във финали на международно състезание. Коста Рика, Съединени американски щати, Мексико, Нигерия и Китай са все отбори, които са играли на мондиал, предвождани от Милутинович. А с „ ацтеките “, той даже стигна до четвъртфинал през 1986-а, изгубен с дузпи от Германия. Роден е в някогашна Югославия, женен е за мексиканка и в този момент живее в Катар. Очаква като коментатор Мондиал 2022. Изобщо - същински човек на света.

- Мистър Бора Милутинович , какво наслаждение и каква чест е за мен да заставам до Вас и да Ви интервюирам! Вас – най-великият треньор в международния футбол! Как сте?
- Прегръщам те, само че не ми приказва такива неща.
- Защо? Ще се изчервиш ли?

- Неудобно ми е, когато приказвам с теб. Ти също си изживял доста неща във футбола. И желая да те поздравя за всичко, което си постигнал. Освен това имам хубави мемоари. За един твой пропуск, който щеше да обърне нещата. Спомняш ли си оня мач, когато играхме един против различен на международното и моят тим Нигерия завоюва? (смеят се)

- Да. Ти си треньор, който е написал доста футболна история. Пет международни шампионати. С пет разнообразни национални тимове. Разкажи на нашите фенове по какъв начин изживя всичко това. Това неповторимо достижение. Единствен си в света.

- Истината е, че обяснението е доста просто. Знаете, че пристигам от Сърбия, където има голяма футболна пристрастеност и обичаме, също като българите, да се любуваме на живота. Имах шанс да играя във популярен тим като Партизан (Белград) и по-късно, в самия завършек на кариерата ми на футболист бях в мексиканския Пумас, моята огромна футболна обич. После прекосяването към треньорската работа стана гладко. Всичко беше позитивно, пътувах доста, опознах доста неща, свързани с футбола. Най-важното беше, че постоянно се любувах на работата ми в тимовете, които съм водил. Имах и доста шанс. Например с Мексико през 1986 година. Тогава най-голямата ми горделивост беше, че седем от титулярите в националния тим, бяха дебютирали в клубния си тим Пумас, до момента в който аз бях треньор там. Мисля, че това е най-важното нещо за един треньор.

- Да, през 1986 година като треньор и отпред на тази сплотена група играчи… Мислиш ли, че този тим можеше да стигне даже и по-далеч?

- Разбира се, че можеше. Загубихме мача в Монтерей против Германия с дузпи. Не диря някакви оправдания. Трима от хората които бяха положителни реализатори на дузпи – Уго Санчес, Томас Бой и Хавиер Агире, не можеха да бият. Това за нас беше огромен проблем. Трябваше на дузпите да извършват играчи, които нормално не бих избрал за това. Най-голямото самопризнание за мен беше, че след финала на международното състезание помолиха нашия тим да излезе и да получи овациите на публиката поради огромното изпитание, което направихме в мачовете си.

- Ти си като татко на доста мексикански играчи. Толкова доста опит си събрал през годините, като футболист и като треньор. Отворил си вратите към огромния футбол на доста футболисти. Съществува ли и през днешния ден тази специфична връзка сред треньорите и играчите?

- Сигурно е друго, само че мисля че всичко това зависи от самите хора, за които става въпрос. Аз да вземем за пример, съм имал доста положителни връзки с всичките ми играчи. В Съединени американски щати даже без да мога да приказвам британски успявах да съм в прелестни връзки с играчите ми. А в Китай?! Представете си единствено езиковата преграда. Независимо от това в действителност се разбирахме добре с момчетата. Мисля, че това най-вече зависи от характера на човек и от метода, по който вижда живота и всичко, обвързвано с него.

- Защо се промени толкоз доста футболът от онази ера? 80-те и 90-те години против това, което е през днешния ден. Какви разлики виждаш ти?

- Познавам до болежка футбола от моето време. Много хубави времена бяха. Всичко беше друго тогава. Например първоначално ние играехме по обич. Само искахме да играем огромен футбол, да бъдем пред всичките тези хора на стадиона. Да се любуваме на играта. Днес хората имат толкоз големи стопански ползи, че наподобява към този момент единствено това е значимо. А самата игра остава на назад във времето.

- Затова ли се промени футболът толкоз доста?
- Не знам дали толкоз се е трансформирал футболът. Вярно е, че в този момент мъчно могат да бъдат открити футболисти с качествата, които имаше по наше време. От друга страна, огромната разлика е, че в този момент има доста повече мачове и по-големи условия към физическата форма на играчите. Споменахме и разликата в стопански аспект. Толкова доста разнообразни неща има. Мисля, че днешните футболисти не са толкоз добре механически готови, както в наше време. Тогавашните момчета бяха доста по-добри от днешните в това отношение.
- Познаваш мексиканския футбол по-добре от всички. Отборът, който има Мексико сега, може ли да направи нещо огромно? Питам, тъй като след теб никой не съумява да стигне до заветния пети мач на световно…

- Моето мнение е, че като капацитет Мексико може да стигне даже до шестия и надлежно седмия мач. Винаги го искам, още от времето когато бях отпред на тима. Просто футболистите би трябвало повече да имат вяра в себе си.

- Бора, един тим има ли действителни шансове, в случай че против него на терена е Бразилия?

- За мен в никакъв случай не е имало значение кой е противникът! Винаги имаш шансове, в случай че вярваш в себе си и не се предаваш. Не е чак толкоз значимо против кого играеш. Важното е да имаш убеденост в личните си сили, да вярваш и да се бориш до дъно, с цел да постигнеш триумфа.

- Тренер, настоящето потомство мексикански футболни звезди - Джовани, Бела, Очоа, Чичарито дали е по-добро от това, което ти води на Мондиала през 1986 година?

- Моето мнение е, че в случай че е допустимо, е по-добре да не се вършат съпоставения. Всеки би трябвало да покаже на терена дали е добър или не.

- Бора, ти си единственият, който е съумял да докара Мексико до заветния пети мач на международно състезание. Оттогава Мексико живее с тази фантазия да стигне още веднъж там. Ти познаваш най-добре от всички мексиканския футбол. Мислиш ли, че тимът, който имат през днешния ден може да реализира нещо доста?

- Мисля че би трябвало да има триумфи. Сравнявам ги с момчетата, които играеха по мое време и в този момент действително има повече звезди и футболисти, играещи в по-големи тимове. Има обаче една истина: с цел да има триумф националния тим, би трябвало да се играят повече контролни мачове. Тогава ще дойдат и триумфите в формалните срещи. По мое време единственият футболист, който играеше отвън Мексико, беше Уго Санчес. Сега съвсем всички са на открито и са в огромни шампионати и тимове. Играчите през днешния ден имат доста по-различна и доста по-добра подготовка от моите момчета преди години. Сега е доста значимо по какъв начин ще се подхожда към мачовете, каква е визията за тима, по какъв начин са готови душевен... Но това към този момент са неща, които треньорът би трябвало да реализира.

- Треньорът Осорио, също чужденец в Мексико, свърши добра работа. Какво не доближи обаче на националния тим да преодолее прокобата?

- На първо място, аз не се усещам чужденец в тази страна. Вярно е, че не съм роден в Мексико, само че съм дива котка по сърце! За Осорио не мога да приказвам, тъй като не знам по какъв начин тъкмо работи. Признавам си, че не съм следил задоволително националния тим, с цел да мога да давам мнение. Аз постоянно искам триумф на всеки треньор на Мексико, тъй като знам какъв брой е тежко да си на този пост. И мисля, че е извънредно време към този момент в Мексико да вдигнат глава и да не приказват за пет мача, а да се заприказва, че задачата на нацията е да играе на дребен или огромен край. Защо да се ограничаваме в задачите си. За да стигнеш до петия мач,трябва да си мислиш най-малко за финала. Ако играеш шест мача,това значи, че си полуфиналист и обезпечено място най-малко в дребния край.

- Има доста играчи в този тим на Мексико, които през днешния ден играят в Европа. Всички са титуляри в клубовете си. Преди сподели, че по твое време е имало единствено един състезател, който е играел в чужбина. А днес… Мислиш ли, че те са готови психически? Ако се поставиш на мястото на треньора им , какво би споделил на твоите играчи? Представи си, че си седнал още веднъж на пейката и можеш да им кажеш какво би трябвало да създадат, с цел да реализиран задачата си.

- Да. Днес обаче ми е мъчно да го направя. Просто ми е неловко. За мен най-важното е да има добра и другарска атмосфера в един тим. После би трябвало да се работи доста по основаването на екипен дух. Съжителство, почитание сред всички. Мечтата постоянно би трябвало да е допустимо най-трудната, най-далечната за реализиране. Вижте ние по какъв начин успяхме тогава. Нямахме толкоз доста играчи в елитни клубове отвън Мексико, само че пък бяхме доста сплотени, полагахме доста старания да надделеем тактически над противника. Създадохме всички предпоставки, с цел да можем да реализираме този резултат.



- Какво очаквахте и какво видяхте на международното състезание? Бразилия се смяташе за любимец, Аржентина – също. Впечатляваха Колумбия, Уругвай и Перу от Америка, а от Европа фаворизирани бяха Испания, Франция, Германия…

- По принцип няма потребност човек да е доста огромен експерт, с цел да залага постоянно на Германия. Те имат доста футболни добродетели. Винаги имат тим, в който не зависят единствено от един състезател, като други огромни отбори, които са изцяло подвластни от един или двама доста положителни играчи. Техният тим е постоянно добре комплектован и с равностойни играчи за всеки пост. Затова съвсем постоянно стигат напред на огромните шампионати. Но това „ съвсем “ се случи точно в Русия. Отборът им сега има и най-опитния треньор, който към този момент е бил на три мондиала и го оставиха за четвърти. Това е доста огромно преимущество. Освен това всички знаем за фамозния нрав на спечелили на германците. А Бразилия сякаш напоследък откри себе си, реализира резултати. Там постоянно стои въпросът по какъв начин играчите ще подходят към мачовете и дали ще ги играят на 100 %, като управляват страстите си. Нека не забравяме фиаското им по време на международното състезание, на което бяха домакини и от което още не са се съвзели изцяло. Колкото до Испания и Франция – те са измежду любимците поради извънредно техничните си и надарени играчи. Каквото и да се случва тези четири тима постоянно ще са в огромната игра и ще стигат надалеч. Но тук би трябвало да си призная, че в душата си аз постоянно поддържам Сърбия, Мексико, Коста Рика и Нигерия. Така ще бъде, до момента в който съм жив.
- Какво можем да чакаме в близкото бъдеще на международния футбол? Всички приказват за Кристиано Роналдо, за Меси, за Неймар... От листата отпадна само Андрес Иниеста. Звездата на Испания изигра последното си международно. Това са играчи, от които действително зависят цели национални тимове.

- Както България зависеше от теб, когато още играеше. Това се неща, за които постоянно би трябвало да бъдем подготвени. Зад огромните тимове постоянно има водачи. И на терена и отвън него. Какво можем да чакаме? Много мъчно е да има някакви изненади в околните две-три години. Това ми приказва моят опит, трупаните дълги години мемоари. Например с Пеле през 1958 година. Тогава никой не знаеше кой е, а той стана международен първенец с такава лекост. Днес това не може да се случи. Има толкоз доста информация и толкоз доста медии, които я бълват. Всичко е доста друго от нашето време. - Представи си, че си се събудил сутринта, отворил си очи и решаваш: Този тим ще стане международен първенец! Кой тим мислиш, че ще стане първенец?

- Невъзможно е! Точно по тази причина футболът е най-интересен! Защото е непредвидим. Правят-струват, считат, вадят статистики и най-после става напълно друго. Иначе по принцип постоянно първенци стават тимове, които са любимци. Има и изненади обаче. Например през 1994 година вие на кое място свършихте на международното?

- На четвърто.
- А никой не очакваше това. Защо се получаваха тези неща? Защото футболистите не играеха с толкоз огромен напън върху себе си. Имаше същински футболни колоси и всички се любуваха, до момента в който играеха футбол. Всички желаеха да покажат на какво са способни. Ако през днешния ден някой от тимовете успее да се приготви психически, нещата стават доста по-лесно.

- Очакваш ли Мексико…

- Да! Очаквам Мексико в миналото във времето да играе край на международно против Сърбия? Но това са в действителност огромни фантазии.

- Много благодаря, мистър.

- Не се обръщай по този начин към мен. Ние сме другари. Ще ми викаш Бора.

- Винаги ще бъдеш Мистър за всички нас. Много научихме с помощта на теб за това по какъв начин се играе футбол. Да станеш треньор на пет разнообразни национални тима не е по никакъв начин елементарно. Желая ти доста шанс и доста здраве преди всичко!

- Благодаря. Здравето постоянно преди всичко.

- Да, то е най-важното!

- И както споделяме ние на сръбски „ Хвала “!