Брад Биндър: Кариерата ми висеше на косъм в края на 2012 година
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ срещна феновете си с южноафриканския играч Брад Биндър, който е дебютант в MotoGP, само че се показва извънредно мощно и на пистата в Бърно донесе първа победа на новия фабричен тим на КТМ. Всъщност Биндър е първият представител на Южна Африка, който печели съревнование от MotoGP. Той съумя да се качи на най-високото ходило на подиума, откакто стана победител в надпреварата за Гран При на Чехия на пистата „ Бърно “ през август. Успя да победи още в дебютния си сезон в кралския клас на мотоциклетизма. Последният новобранец в MotoGP, който е печелил съревнование още в първия си сезон, е шесткратният първенец в този клас Марк Маркес (Repsol Honda), само че в този момент той лекува тежка травма и това дава благоприятни условия на млади бойци като Биндер да се борят за популярност.
- Брад, какво значат за вас моторните спортове?
- Това е въпрос, на който ми е доста мъчно да отговоря. Състезанията са нещо, което върша, откогато се помня. Никога не съм имал предпочитание да се занимавам с нещо друго. Целта ми постоянно е била да карам по-бързо и по-добре. Да се представям по-силно всеки идващ уикенд. Да реализирам по-добри резултати във всяко съревнование. По този метод най-сетне се озовах в MotoGP, което прави тази година доста специфична за мен. Изключително доста се вълнувам от това. Вие знаете, че моторните спортове са метод на живот. За мен и за цялото ми семейство надпреварите са източник на огромно наслаждение. Ние, момчетата, постоянно обичаме да се състезаваме. Изкарвали сме си ужасно на пистата с брат ми, с татко ми и с майка ми, която постоянно беше в пит-лейна, приготвяше ни храна и ни помагаше с подреждането на нещата. Ето по този начин стартира моят живот в моторните спортове. И когато си помисля за съревнование, постоянно в съзнанието ми изскача споменът за това време със фамилията ми на пистата. Толкова е хубаво! Щастлив съм, че мога да върша това, което ми харесва.
- Много момчета мечтаят да станат водачи в MotoGP. Вие по какъв начин успяхте? Разкажете за вашия път дотук.
- Моят път е много по-различен от този на другите състезатели. Започнах да се състезавам в картинг сериите в Южна Африка. Това беше началото. Трябва да призная, че брат ми имаше огромна заслуга, тъй като негова беше концепцията да се състезаваме между тях. По това време аз желаех да вземам участие в ендуро или в мотокрос – не си припомням тъкмо в коя от двете дисциплини. Но си припомням добре, че желаех да имам кросов мотоциклет. Моят татко ми купи подобен, само че брат ми настояваше да караме картинг. Наложи се татко ми да му купи един карт. Така обаче щяхме да се занимаваме с разнообразни неща – аз с мотоциклета, той – с неговия карт. Първият път, когато отидохме на пистата да пробваме картинг, на мен ми хареса и аз желаех също един карт като на брат ми. Баща ми нямаше избор и най-после ни купи и на двамата по един нов карт. Това е в резюме отговор на въпроса по какъв начин се възпламених по надпреварите. Състезавах се в продължение на няколко години и станах първенец по картинг на Южна Африка в дребния клас до 50 кубически сантиметра. Когато пораснах задоволително, с цел да мога да се състезавам с 50-кубиков пистов мотоциклет, незабавно се качих на седлото. В един интервал се състезавах и на картинг, и на стрийтбайк по едно и също време. Но след това изгубих интерес към надпреварите на четири колела. Единственото, което желаех да върша, е да карам моя мотоциклет. Така започва всичко в Южна Африка. След две-три години започнах да спечелвам премиите там, освен това със забележителна преднина пред останалите. Затова с татко ми взехме решение, че е време да опитаме какво ще се получи в чужбина. Тогава не съм си мислил, че отивам някъде, с цел да стигна до MotoGP. Просто искахме да си пробваме шанса и да се съпоставим с другите състезатели. Спомням си добре по какъв начин отпътувахме от Южна Африка, беше във вторник вечерта. В сряда сутринта кацнахме в Англия и незабавно отидохме да купим мотоциклет. В четвъртък татко ми свърши цялата работа, а в петък и в събота отидохме да се състезаваме. Къде беше надпреварата?... Спомних си – беше в „ Брандс Хеч “. Това беше първото ми съревнование отвън Южна Африка. Честно казано, чаках да ме изблъскват и да ме изпреварват, може би и да катастрофирам. Но приключих на второ място. И от този момент разбрахме, че в действителност не сме по никакъв начин зле. Стана ни ясно, че би трябвало да се преместим в Европа и да забележим какво ще се получи. Скоро по-късно взех решение да вземам участие в сериите за купата на новобранците Ред Бул MotoGP. Тогава кариерата ми стартира да се развива в действителност на високи обороти. Три години участвах в тези серии. В началото, изключително в първите надпревари, ми беше пъклен мъчно даже да приключвам измежду първите 10. Спомням си, че беше много шокиращо за мен. Защото като дете живееш с концепцията, че можеш да спечелиш всяко съревнование и това ще се случи тъкмо по този начин. Разбирате ме, нали? Но внезапно се разсъниха от тази заблуда и бях крепко разтресен. Нивото беше напълно друго от това, към което бях привикнал. Друг свят. Опитах да се приспособявам и го направих крачка по крачка. С татко ми изготвихме тактика. Поставихме си за цел да завърша десети в едно съревнование, в идващото – да стана девети. Решихме да извървим пътя последователно, а не внезапно с огромни крачки, тъй като не се получаваше. Исках да печеля надпреварите, а правех неточности и постоянно катастрофирах. Това лишава удоволствието. Няма нищо хубаво в мотоциклетизма, когато всеки уикенд си събираш разрушения мотоциклет. Беше ми мъчно, пъклен мъчно по това време. Но въпреки това това беше като урок за цялата ми бъдеща кариера – би трябвало да се върви напред малко по малко във всеки нов клас. Навсякъде първоначално аз имах възприятието, че ходя обратно, само че след това тръгвах напред крачка по крачка. След тези три години в сериите за купата на новобранците Ред Бул MotoGP получих опцията да се изкача нагоре – в международния шампионат Moto3. И там още веднъж започнах от нулата. Преди това печелех надпревари и бях в челните редици всеки уикенд, а в Moto3 нещата още веднъж станаха сложни. В първата си година там усещах голямо напрежение, тъй като участвах в шампионата с парите, които татко ми заплати. Те бяха единствено за една година. Ако съумея – щеше да е ужасно. Ако не съумея – прибираме се у дома. Тези мисли ме съпътстваха от самото начало, въпреки че се пробвах да не мисля за това. Ако се проваля по някаква причина този сезон – всичко свършва и това поставя завършек на моята спортна кариера. Работих доста крепко през тази 2012 година и отново направих толкоз доста неточности и произшествия, а в доста малко надпревари приключих измежду първите 10. Стигнахме до последното съревнование във Валенсия, а аз още нямах несъмнено място за идващия сезон. Тогава приключих на четвърто място. През цялото съревнование се борих да вляза в тройката, само че ме създадоха на последния завой и останах четвърти. За страдание изпуснах първия си подиум. Същия този следобяд подписах контракта си за идната 2013 година. И още веднъж си споделих, че цялата ми кариера се развива по еднакъв метод. Мислех си, че във Валенсия карам последно съревнование и по-късно си отивам у дома, само че ориста ми се усмихна. И от този момент не преставам да се пробвам да карам по-добре всеки идващ уикенд. По-късно обстановката за мен се промени. От това, да си осигуря място за идващия сезон в последния миг, стигнах до тима KTM и нещата станаха доста по-добри за мен. Имах доста да изучавам, когато пристигнах в заводския тим. И продължих да се изучавам и да карам като цялостен новобранец. Адаптацията изисква време. След това започнах да разбирам мотоциклета, да разбирам тима и да разбирам по какъв начин да карам по-бързо. Започнах да реализирам положителни класирания. И това беше в края на 2015 година. От момента, в който сезонът през 2015 година приключи, имах чувството, че мога да бъда още по-силен през 2016 година. Но в оня миг още не бях печелил съревнование. Имах няколко класирания на подиума, само че нямах победа. Понякога по този начин се случва – поставяш си за цел да спечелиш съревнование, само че не си я реализирал преди и това тежи доста. Затова за мен 2016-а беше доста решителна година. Залогът беше „ или-или “. Знаете, че пребивавам надалеч от вкъщи си през целия сезон. През цялото време не виждам фамилията и приятелите си. И откакто ги жертвам, желая да съм най-хубавият в надпреварите. Или най-малко да се състезавам с най-хубавия. Няма да бъда някой, който ще си кара добродушно в средата. И по този начин през 2016 година нещата изцяло се трансформираха. Започнах мощно, в първите три надпревари се представихме добре. В старта на пистата „ Херес “ имахме някакъв проблем, който не знаехме от кое място идва. Заради това стартирах финален, макар че бях втори в квалификацията.
Потеглих финален, след което съумях да изпреваря всички и да печеля с три секунди преднина. От този миг си споделих, че може би съм израснал до такава степен към този момент да се боря за шампионската купа и би трябвало да печеля допустимо повече надпревари. Това дефинира задачата ми през този сезон. Постигнах още две следващи победи и се качвах на подиума в съвсем всяко съревнование до края през тази година. Завърших със седем победи. Беше ужасно, тъй като станах международен първенец в Moto3 през тази година. Това е преломен миг, когато нещата се трансформират. Това беше върхът на кариерата ми. После имах щастието да мина в заводския тим на KTM в Moto2. След спечелването на шампионата в Moto3 през 2016 година KTM реши да направи фабричен тим и в Мото 2. За мен това беше крачка напред, катерих стъпалата нагоре. По същото време KTM започва плана за фабричен тим в MotoGP. Така че аз продължих с тима като първенец от Moto3 в Moto2 и това беше отлично. Беше паметен сезон – доста сложен за мен първоначално, тъй като си счупих ръката още на първия тест с мотоциклета за Moto2. Трябваше да минат шест месеца, с цел да се усещам още веднъж добре и да имам естествена мощ в ръката да ръководя мотоциклета, без да усещам болежка и дискомфорт при каране. В този напълно нов план за KTM аз приключих годината с три класирания на подиума. Резултатите ми бяха отлични, тъй като в Moto2 несъмнено беше по-трудно. Състезаваш се с доста водачи, които са минали от Moto3 в Moto2. Някои от тях изпитват огромни компликации и не съумяват да се наложат. Но аз продължих да се развъртвам, трупах убеденост и във всяко последващо съревнование бях малко по-бърз. В края на краищата резултатите ми в Moto2 бяха доста положителни. За страдание за три години в Moto2 не успяхме да спечелим купата, само че аз приключих трети през 2018-а и втори през 2019-а година. Жалко, че единствено три точки ни разделиха от купата. Това доста ни разочарова, тъй като през втората половина на сезона наваксахме огромно закъснение. Но подобен е животът. Моята цел продължава да бъде да спечелвам купата във всеки клас, в който се състезавам. Второто място е влиятелно, само че е и доста разочароващо. Ето, в този момент съм в MotoGP и се надявам да се оправя с това още по-голямо предизвикателство.
- Това, че успяхте да скъсите огромната разлика през 2019 година и да се доближите единствено на три точки от купата през 2019 година дали затвърди вашия военен дух за този сезон в MotoGP?
- Да ви кажа, 2019-а беше една доста луда година. Няма по какъв начин да я опиша по различен метод. След първите 5-6 надпревари имах възприятието, че върша безусловно всичко допустимо, а класиранията бяха отчайващи – да вземем за пример 15-о място в „ Муджело “. Състезавах се в нова за мен среда, в която не бях участвал в последните месеци. Правех всичко съвършено, в никакъв случай не съм се влагал повече. Карах по този начин, като че ли всяко съревнование ми е последно, всяка обиколка ми е последна. Правех абсолютния най-много. Но нали ви споделих – приключих 15-и на „ Муджело “, 12-и на „ Каталуния “. Същата беше картината и в някои други надпревари. Едва се допирах до първите 10, а знаех, че мога доста повече. В началото това е пъклен потискащо. В същото време в тима знаехме, че още не сме изцяло подготвени за огромния триумф. Затова в този момент желая да благодаря на целия тим за голямата работа, която свършиха тогава. Когато започнеш нещо толкоз зле, е доста елементарно просто да махнеш с ръка и да кажеш: „ Остави, да продължим и да забележим какво ще стане “. Но ние не се предадохме и се борихме за всяка точка. Накрая се усещах като неприятния човек в тима, тъй като непрестанно се оплаквах, крещях и желаех повече. Но беше ужасно, тъй като момчетата в тима не ми се сърдеха и бяха зад мен на 110 %. Те в действителност имаха вяра в мен и осъзнаваха, че когато изгладим всичко можем да бъдем най-хубавите. От 2019 година ми останаха единствено позитиви, още повече, че KTM ми се довери и след тези сложни месеци продължиха да работят с мен с задачата да реализираме освен това.
Снимки: ©Getty Images
- Брад, какво значат за вас моторните спортове?
- Това е въпрос, на който ми е доста мъчно да отговоря. Състезанията са нещо, което върша, откогато се помня. Никога не съм имал предпочитание да се занимавам с нещо друго. Целта ми постоянно е била да карам по-бързо и по-добре. Да се представям по-силно всеки идващ уикенд. Да реализирам по-добри резултати във всяко съревнование. По този метод най-сетне се озовах в MotoGP, което прави тази година доста специфична за мен. Изключително доста се вълнувам от това. Вие знаете, че моторните спортове са метод на живот. За мен и за цялото ми семейство надпреварите са източник на огромно наслаждение. Ние, момчетата, постоянно обичаме да се състезаваме. Изкарвали сме си ужасно на пистата с брат ми, с татко ми и с майка ми, която постоянно беше в пит-лейна, приготвяше ни храна и ни помагаше с подреждането на нещата. Ето по този начин стартира моят живот в моторните спортове. И когато си помисля за съревнование, постоянно в съзнанието ми изскача споменът за това време със фамилията ми на пистата. Толкова е хубаво! Щастлив съм, че мога да върша това, което ми харесва.
- Много момчета мечтаят да станат водачи в MotoGP. Вие по какъв начин успяхте? Разкажете за вашия път дотук.
- Моят път е много по-различен от този на другите състезатели. Започнах да се състезавам в картинг сериите в Южна Африка. Това беше началото. Трябва да призная, че брат ми имаше огромна заслуга, тъй като негова беше концепцията да се състезаваме между тях. По това време аз желаех да вземам участие в ендуро или в мотокрос – не си припомням тъкмо в коя от двете дисциплини. Но си припомням добре, че желаех да имам кросов мотоциклет. Моят татко ми купи подобен, само че брат ми настояваше да караме картинг. Наложи се татко ми да му купи един карт. Така обаче щяхме да се занимаваме с разнообразни неща – аз с мотоциклета, той – с неговия карт. Първият път, когато отидохме на пистата да пробваме картинг, на мен ми хареса и аз желаех също един карт като на брат ми. Баща ми нямаше избор и най-после ни купи и на двамата по един нов карт. Това е в резюме отговор на въпроса по какъв начин се възпламених по надпреварите. Състезавах се в продължение на няколко години и станах първенец по картинг на Южна Африка в дребния клас до 50 кубически сантиметра. Когато пораснах задоволително, с цел да мога да се състезавам с 50-кубиков пистов мотоциклет, незабавно се качих на седлото. В един интервал се състезавах и на картинг, и на стрийтбайк по едно и също време. Но след това изгубих интерес към надпреварите на четири колела. Единственото, което желаех да върша, е да карам моя мотоциклет. Така започва всичко в Южна Африка. След две-три години започнах да спечелвам премиите там, освен това със забележителна преднина пред останалите. Затова с татко ми взехме решение, че е време да опитаме какво ще се получи в чужбина. Тогава не съм си мислил, че отивам някъде, с цел да стигна до MotoGP. Просто искахме да си пробваме шанса и да се съпоставим с другите състезатели. Спомням си добре по какъв начин отпътувахме от Южна Африка, беше във вторник вечерта. В сряда сутринта кацнахме в Англия и незабавно отидохме да купим мотоциклет. В четвъртък татко ми свърши цялата работа, а в петък и в събота отидохме да се състезаваме. Къде беше надпреварата?... Спомних си – беше в „ Брандс Хеч “. Това беше първото ми съревнование отвън Южна Африка. Честно казано, чаках да ме изблъскват и да ме изпреварват, може би и да катастрофирам. Но приключих на второ място. И от този момент разбрахме, че в действителност не сме по никакъв начин зле. Стана ни ясно, че би трябвало да се преместим в Европа и да забележим какво ще се получи. Скоро по-късно взех решение да вземам участие в сериите за купата на новобранците Ред Бул MotoGP. Тогава кариерата ми стартира да се развива в действителност на високи обороти. Три години участвах в тези серии. В началото, изключително в първите надпревари, ми беше пъклен мъчно даже да приключвам измежду първите 10. Спомням си, че беше много шокиращо за мен. Защото като дете живееш с концепцията, че можеш да спечелиш всяко съревнование и това ще се случи тъкмо по този начин. Разбирате ме, нали? Но внезапно се разсъниха от тази заблуда и бях крепко разтресен. Нивото беше напълно друго от това, към което бях привикнал. Друг свят. Опитах да се приспособявам и го направих крачка по крачка. С татко ми изготвихме тактика. Поставихме си за цел да завърша десети в едно съревнование, в идващото – да стана девети. Решихме да извървим пътя последователно, а не внезапно с огромни крачки, тъй като не се получаваше. Исках да печеля надпреварите, а правех неточности и постоянно катастрофирах. Това лишава удоволствието. Няма нищо хубаво в мотоциклетизма, когато всеки уикенд си събираш разрушения мотоциклет. Беше ми мъчно, пъклен мъчно по това време. Но въпреки това това беше като урок за цялата ми бъдеща кариера – би трябвало да се върви напред малко по малко във всеки нов клас. Навсякъде първоначално аз имах възприятието, че ходя обратно, само че след това тръгвах напред крачка по крачка. След тези три години в сериите за купата на новобранците Ред Бул MotoGP получих опцията да се изкача нагоре – в международния шампионат Moto3. И там още веднъж започнах от нулата. Преди това печелех надпревари и бях в челните редици всеки уикенд, а в Moto3 нещата още веднъж станаха сложни. В първата си година там усещах голямо напрежение, тъй като участвах в шампионата с парите, които татко ми заплати. Те бяха единствено за една година. Ако съумея – щеше да е ужасно. Ако не съумея – прибираме се у дома. Тези мисли ме съпътстваха от самото начало, въпреки че се пробвах да не мисля за това. Ако се проваля по някаква причина този сезон – всичко свършва и това поставя завършек на моята спортна кариера. Работих доста крепко през тази 2012 година и отново направих толкоз доста неточности и произшествия, а в доста малко надпревари приключих измежду първите 10. Стигнахме до последното съревнование във Валенсия, а аз още нямах несъмнено място за идващия сезон. Тогава приключих на четвърто място. През цялото съревнование се борих да вляза в тройката, само че ме създадоха на последния завой и останах четвърти. За страдание изпуснах първия си подиум. Същия този следобяд подписах контракта си за идната 2013 година. И още веднъж си споделих, че цялата ми кариера се развива по еднакъв метод. Мислех си, че във Валенсия карам последно съревнование и по-късно си отивам у дома, само че ориста ми се усмихна. И от този момент не преставам да се пробвам да карам по-добре всеки идващ уикенд. По-късно обстановката за мен се промени. От това, да си осигуря място за идващия сезон в последния миг, стигнах до тима KTM и нещата станаха доста по-добри за мен. Имах доста да изучавам, когато пристигнах в заводския тим. И продължих да се изучавам и да карам като цялостен новобранец. Адаптацията изисква време. След това започнах да разбирам мотоциклета, да разбирам тима и да разбирам по какъв начин да карам по-бързо. Започнах да реализирам положителни класирания. И това беше в края на 2015 година. От момента, в който сезонът през 2015 година приключи, имах чувството, че мога да бъда още по-силен през 2016 година. Но в оня миг още не бях печелил съревнование. Имах няколко класирания на подиума, само че нямах победа. Понякога по този начин се случва – поставяш си за цел да спечелиш съревнование, само че не си я реализирал преди и това тежи доста. Затова за мен 2016-а беше доста решителна година. Залогът беше „ или-или “. Знаете, че пребивавам надалеч от вкъщи си през целия сезон. През цялото време не виждам фамилията и приятелите си. И откакто ги жертвам, желая да съм най-хубавият в надпреварите. Или най-малко да се състезавам с най-хубавия. Няма да бъда някой, който ще си кара добродушно в средата. И по този начин през 2016 година нещата изцяло се трансформираха. Започнах мощно, в първите три надпревари се представихме добре. В старта на пистата „ Херес “ имахме някакъв проблем, който не знаехме от кое място идва. Заради това стартирах финален, макар че бях втори в квалификацията.
Потеглих финален, след което съумях да изпреваря всички и да печеля с три секунди преднина. От този миг си споделих, че може би съм израснал до такава степен към този момент да се боря за шампионската купа и би трябвало да печеля допустимо повече надпревари. Това дефинира задачата ми през този сезон. Постигнах още две следващи победи и се качвах на подиума в съвсем всяко съревнование до края през тази година. Завърших със седем победи. Беше ужасно, тъй като станах международен първенец в Moto3 през тази година. Това е преломен миг, когато нещата се трансформират. Това беше върхът на кариерата ми. После имах щастието да мина в заводския тим на KTM в Moto2. След спечелването на шампионата в Moto3 през 2016 година KTM реши да направи фабричен тим и в Мото 2. За мен това беше крачка напред, катерих стъпалата нагоре. По същото време KTM започва плана за фабричен тим в MotoGP. Така че аз продължих с тима като първенец от Moto3 в Moto2 и това беше отлично. Беше паметен сезон – доста сложен за мен първоначално, тъй като си счупих ръката още на първия тест с мотоциклета за Moto2. Трябваше да минат шест месеца, с цел да се усещам още веднъж добре и да имам естествена мощ в ръката да ръководя мотоциклета, без да усещам болежка и дискомфорт при каране. В този напълно нов план за KTM аз приключих годината с три класирания на подиума. Резултатите ми бяха отлични, тъй като в Moto2 несъмнено беше по-трудно. Състезаваш се с доста водачи, които са минали от Moto3 в Moto2. Някои от тях изпитват огромни компликации и не съумяват да се наложат. Но аз продължих да се развъртвам, трупах убеденост и във всяко последващо съревнование бях малко по-бърз. В края на краищата резултатите ми в Moto2 бяха доста положителни. За страдание за три години в Moto2 не успяхме да спечелим купата, само че аз приключих трети през 2018-а и втори през 2019-а година. Жалко, че единствено три точки ни разделиха от купата. Това доста ни разочарова, тъй като през втората половина на сезона наваксахме огромно закъснение. Но подобен е животът. Моята цел продължава да бъде да спечелвам купата във всеки клас, в който се състезавам. Второто място е влиятелно, само че е и доста разочароващо. Ето, в този момент съм в MotoGP и се надявам да се оправя с това още по-голямо предизвикателство.
- Това, че успяхте да скъсите огромната разлика през 2019 година и да се доближите единствено на три точки от купата през 2019 година дали затвърди вашия военен дух за този сезон в MotoGP?
- Да ви кажа, 2019-а беше една доста луда година. Няма по какъв начин да я опиша по различен метод. След първите 5-6 надпревари имах възприятието, че върша безусловно всичко допустимо, а класиранията бяха отчайващи – да вземем за пример 15-о място в „ Муджело “. Състезавах се в нова за мен среда, в която не бях участвал в последните месеци. Правех всичко съвършено, в никакъв случай не съм се влагал повече. Карах по този начин, като че ли всяко съревнование ми е последно, всяка обиколка ми е последна. Правех абсолютния най-много. Но нали ви споделих – приключих 15-и на „ Муджело “, 12-и на „ Каталуния “. Същата беше картината и в някои други надпревари. Едва се допирах до първите 10, а знаех, че мога доста повече. В началото това е пъклен потискащо. В същото време в тима знаехме, че още не сме изцяло подготвени за огромния триумф. Затова в този момент желая да благодаря на целия тим за голямата работа, която свършиха тогава. Когато започнеш нещо толкоз зле, е доста елементарно просто да махнеш с ръка и да кажеш: „ Остави, да продължим и да забележим какво ще стане “. Но ние не се предадохме и се борихме за всяка точка. Накрая се усещах като неприятния човек в тима, тъй като непрестанно се оплаквах, крещях и желаех повече. Но беше ужасно, тъй като момчетата в тима не ми се сърдеха и бяха зад мен на 110 %. Те в действителност имаха вяра в мен и осъзнаваха, че когато изгладим всичко можем да бъдем най-хубавите. От 2019 година ми останаха единствено позитиви, още повече, че KTM ми се довери и след тези сложни месеци продължиха да работят с мен с задачата да реализираме освен това.
Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ