Маурисио Почетино пред Христо Стоичков: Най-много обичам да печеля титли
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ продължава да излъчва серия от изявленията на Христо Стоичков с мегазвезди за ТВ колоса „ Унивижън “. Пред микрофона на Камата този път застана Маурисио Почетино, мениджърът на Тотнъм. Той е бил съотборник на великия Диего Армандо Марадона. Случва се, когато е единствено на 21 години в аржентинския Нюуелс Олд Бойс. Като футболист Почетино светя с екипите на Еспаньол, Пари Сен Жермен и Бордо, а през днешния ден е измежду най-актуалните треньори на планетата и индивидът, който изведе Тотнъм до край в Шампионска лига.
- Приятелю , Маурисио! Познаваме се от толкоз доста години! Благодарим ти, че ни одобри в твоя дом !
- Удоволствие е за мен!
- Как си?
- Чувствам се добре. Изпитвам задоволство от това, което правя. Работим доста и считам, че резултатите са налице. За мен футболът е неповторима пристрастеност и сега му се любувам. Това е прелестно за нас хората, отдадени на най-великата игра. Работим тъкмо това, което в действителност обичаме да вършим. Първо играем футбол, след това ставаме треньори, само че пристрастеността остава същата.
- Маурисио, какви препоръки даваш на младите играчи? Ти си един от хората с най-вече опит и като треньор, и като състезател сега в международния футбол. Какво тъкмо би трябвало да чуват младите играчи от треньорите си?
- Мисля, че най-трудното в днешни дни е да накараш младите да те слушат и да схващат какво им приказваш. Все повече и повече хора нямат добра връзка между тях. Аз се старая да го избегна. Освен това от ден на ден липсват водачи, които да поведат останалите. Лидери, каквито имаше едно време или преди 20-30 години. Истината е, че обществото на всички места се е трансформирало. Младежите са доста разнообразни през днешния ден. Най-трудната ни задача е да достигнем до тях с думите си. Трябва да представим пред тях една действителност, която е доста друга от тяхната. Реалност, в която съществува един друг футбол, който се е наложил преди време и е бил доста хубав, само че през днешния ден няма къде да бъде забелязан и теоретичен. Ще попиташ за какво? Защото те в никакъв случай няма да имат опцията, която ние имахме - да излязат на улицата и да играят там по през целия ден. Наистина те нямат опция да се научат на борба още от ранни години, с помощта на уличния футбол. На мен днешните гении ми наподобяват на футболните играчи, които гледаме в Плейстейшън. Раждат се и на 4-5 години стартират да играят на футбол първо на Плейстейшън и на компютърни игри. След това се пробват да трансферират този компютърен футбол на същинския терен. Все още има някои дребни изключения, само че главно се опитваме да предадем на младите нашия опит, като знаем, че е доста мъчно да ги убедим. Затова сме с предварителната настройка, че огромна част от това, което се мъчим да им предадем, няма да бъде разбрано. Но не стопираме да опитваме…
- Отборът ти е доста класен. През теб са минали едни от най-хубавите играчи в Англия като да вземем за пример Хари Кейн. Кое е значимото за един тим и за играта му през днешния ден?
- Хари Кейн е неповторим състезател. Той не е значим единствено поради това, което прави на терена. Незаменим е поради това, което е кадърен да съобщи и да вдъхне на съотборниците си, като един същински водач на тима. В отбора имаме няколко водещи играчи, само че Хари се откроява и това е явно. Той е прочувствен стожер на съотборниците си. Хари е от този вид играчи, чието наличие на терена въодушевява всички. Разликата в състава е огромна, когато той играе и когато го няма. Освен това Кейн е значим и за резултатите ни, тъй като е голмайстор и с попаденията си взема решение срещите в доста случаи. Може да се разчита на него за значимите и решителни дуели. Важното обаче е, че сме основали една отборна просвета на групово изпитание и борба. Вярваме, че съставът ни би трябвало да се подхранва посредством полезностите на колектива и че характерностите са значими, само че всичко би трябвало да се канализира през структурата на клуба. Затова реализираме положителни резултати и без значение от неналичието на някои от играчите ни, ние продължаваме битката. Дори когато самият Хари Кейн отсъства.
- Най-опитният състезател и същински деец за теб е Уго Лорис. Какво е неговото значение?
- Още през цялото време, когато дойдохме тук, той постоянно ни е помагал като капитан. Имаше даже един доста специфичен миг, когато се върна в тима след спечелването на международната купа. Тогава съобщи на съотборниците си един дух на победител и убеденост, което е прелестно за един отбор, където множеството играчи до момента не се печелили никакви купи. Да имаш в редиците си капитана на последния международен първенец Франция е в действителност огромно ентусиазъм и неимоверно усили вярата ни в личните ни сили и желанието да реализираме нещо дружно като отбор. Капитанът е постоянно доста значима фигура за всеки тим.
- Има играчи, които във значимите борби вършат разликата със противника и накланят везните във ваша изгода. При теб това са Ериксен и Сон. Това са футболисти, които всеки треньор би изискал в тима си. Наистина те ли са моторът на тази мощна машина Тотнъм?
- Сон е в действителност специфичен състезател. Един от дребното футболисти, които не крият възприятията си и ги показват напълно с жестовете на лицето си и с цялото си тяло. Той е запазил детското в себе си. Надявам се да продължи да го прави още дълго време. Толкова прелестно е човек да следи тази негова непорочност, желанието му за игра и усмивката му при триумфите на тима. Генерира към себе си неповторимо благополучие и съумява да болести всички с него. Невинността и същинската му наслада, която изпитва, го карат да наподобява на дете, което играе футбол на 5 или 6 годинки. Не знам по какъв начин е съумял да резервира до момента тази своя непорочност и лъчение. Иначе има прелестни качества за магията, наречена футбол. Техничен е, вкарва значими попадения, има голяма сила и усет за завършване на ситуациите. Попита ме и за Ериксен. Той е футболистът, който сплотява тима, когато приказваме за нашата философия на играта и стремежът ни да играем с пасове по тревата. Ериксен постоянно оказва помощ на съотборниците си и се открива, дава им разнообразни варианти и разновидности. Винаги търси свободните пространства, където да откри продължение на офанзивата. Да избере дали да играе с Деле Али, със Сон или с Хари Кейн, с цел да намерят най-хубавия свършек на нападението. Между тях се основава една магия, която ни оказа помощ да развием тима и ни разрешава да се усещаме спокойни и уверени. Виждаме по какъв начин всеки един от тях е благополучен с играта, която се стремим да демонстрираме.
- Дали има късмет да се сбъдне фантазията на Тотнъм да се бори за купата с двата огромни любимеца Манчестър Сити и Ливърпул?
- Да, несъмнено! Продължаваме да мечтаем. Нормално е. Борим се, макар че знаем силата на тези два колоса.
- Но единствено с пари не е допустимо да се победи в шампионата на Англия, нали?
- Не. Само с пари не става.
- С футбол може, нали? И ти знаеш по какъв начин!
- С футбол може! Разбира се! Затова се борим. Когато започва шампионатът във Висшата лига, ние мислим по какъв начин да не изоставаме от любимците. Да не губим точки от тимове с по-скромни благоприятни условия. След това е значимо да стигнем до последните кръгове и да продължаваме да имаме действителна опция за купата. Ако сме постигнали тези цели, значи възможностите са на наша страна. Вярвам в това и имам огромно предпочитание да печеля с Тотнъм купата в Англия. Мечтата е жива и предизвиквам играчите да имат вяра в това, че можем да се преборим за купата в борба с Манчестър сити, Ливърпул, Челси и другите тимове, които нападат челото от задна позиция като нас и също имат капацитет. Това ще бъде маратон и ще има доста условия, от които ще зависи успеха в края. Едно мога да кажа сигурно и то е, че постоянно ще се борим до дъно. Независимо какви компликации ще би трябвало да преодоляваме по пътя към огромната си цел. Разполагаме с играчи като Хари Кейн, Деле Али, Ериксен, Сон. С тях усещам, че може да спечелим против всеки противник.
- Четох някъде да казваш, че би желал да бъдеш треньор тук повече от 20 години. Това демонстрира огромна отдаденост. Какво те накара да се влюбиш по този метод в Тотнъм?
- За мен най-важни са две неща. Първо да се чувстваш добре в даден клуб и на второ място да се идентифицираш изцяло с плана, за който работиш. Да чувстваш принадлежност към визията, която има управлението и аз самият. През последните пет години, откогато съм в Тотнъм, се сътвори един в действителност хубав план. Началото му бе в доста сложен миг за клуба. Тук желая да обясня по-добре, тъй като знам, че това изявление ще се върне назад до Англия през превод и желая да избегна погрешно пояснение. През 2014 година, когато президентът Леви ми предложи да поема клуба като треньор, планът се състоеше в това да се събори именитият „ Уайт Харт Лейн “ и да се направи опит да се построи едно от най-уникалните уреди в Европа с в действителност голяма инвестиция. Спортната база на клуба също трябваше да бъде приключена и да се трансформира в една от най-хубавите в света. Заради този огромен стопански план се знаеше, че ще има доста ограничавания и стесняване на бюджета за тима. Трябваше да бъдем доста смели и да покажем цялата си креативност, с цел да може да бъде стихотворец рискът за осъществяване на план като този. Това е доста мъчно във футбола и най-много в Англия, където силите са толкоз изравнени и всички желаят да побеждават във всеки мач. Страна, в която второто място е проваляне и всички желаят от теб да побеждаваш във всеки един мач. Така че планът се състоеше в това ние да имаме положителни резултати и да сътворяваме лични футболисти от школата ни, какъвто е казусът с Хари Кейн, Хари Уинкс, Деле Али и други. Играчи, които не са привлечени с милионни прехвърляния, а са основани от нас посредством специфична стратегия, осъществена тук в Тотнъм през последните пет години. Мечтата ни беше да успеем да приключим базата и новия стадион на клуба и по-късно да се премине към огромни вложения в самия тим, с цел да можем да изравним силите с грандовете на Острова и да водим с тях борба за шампионската купа. Става въпрос за Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Разликата сред тях и Тотнъм през последните пет години беше понижена доста без значение, че през този интервал те имаха единствено задачата да влагат в тимовете си и в скъпи прехвърляния, с цел да печелят трофеи. Ние също побеждаваме, само че работим по напълно друг метод. Нашата съществена цел беше да приключим строителството на стадиона ни и по-късно към този момент да се съсредоточим на 100 % върху тима, подобряването и подсилването му и следваща цел - да се борим за трофеи. Можем ли в днешния ден да кажем, че се борим за купи? Отговорът е да. Имаше голяма отговорност върху нас. Върху плещите на тима. Трябваше да съумяваме да имаме спортни резултати без скъпи прехвърляния, а за президента ни Даниел Леви оставаше отговорността да успее да приключи започнатото строителство. Аз като управител на отбора трябваше да претърпявам бремето на това, че всяка седмица почитателите ни желаеха да спечелвам мача, защото залогът беше доста огромен.
- Всичко това би трябвало да завърши в идващите две години, само че ти като управител на тима и твоят треньорски щаб ще съумеете ли да намерите още млади момчета, които да дойдат в тима като подкрепление, с цел да не би трябвало да харчите пари за скъпи прехвърляния? И по този метод да съумеете също да съперничите на огромните тимове във Висшата лига?
- Да.
- А да спечелите купата?
- Би било отлично! Дори, в случай че може още през днешния ден! Най-много обичам да спечелвам трофеи. Ти знаеш доста добре защо приказвам, тъй като ти си роден победител и без значение от годините и формата, в случай че ти кажат че би трябвало да играеш против някой гранд, ще тръгнеш да се готвиш за мача с мисълта за победа. Такъв е нашият темперамент с теб. Родени сме да побеждаваме. Разбира се, че към този момент желая да печеля някаква купа. Друг въпрос е дали ще успеем или не. Ние постоянно играем, с цел да ликуваме с купа. Има такъм проблем. Слушам доста хора да приказват по този въпрос. Често питат съществени и огромни треньори като Гуардиола и Моуриньо, какво е очаквал клубът им, когато им е предложил работа. До тук добре, само че след това идва идната стъпка. И тя е - треньорът ще сложи условията си, с цел да реализира задачата, сложена от клуба. В рамките на визията и на концепциите за развиване, които има. Ясно е, че в тима на Тотнъм, който аз повеждам, задачата ни е да побеждаваме постоянно и във всеки мач. Ако не го правиш непрекъснато е невероятно да се задържиш на поста. Победата е хубаво нещо, само че би трябвало да погледнем малко и в предишното на клуба ни. От основаването на Висшата лига до 2014 година, когато с моите сътрудници поехме нещата, бяха минали 22 сезона. През тези 22 сезона тимът бе играл Шампионска лига единствено един път. От 2014 година до 2019 година за четири години и половина сме играли три пъти поред в най-престижния европейски шампионат. Това за доста мениджъри би се равнявало на триумфа от спечелването на купа. Нали? За мен не е по този начин. Ето я разликата! Наистина превзет съм от мисълта да печеля! Но това е действителността. Амбицията на всички ни е един ден, когато сме подготвени, да стартираме да печелим трофеи. Както всеки план, обаче това изисква време. За мен сър Алекс Фъргюсън беше и продължава да бъде същински извор на ентусиазъм. Той печели с Манчестър Юнайтед чак на седмата година. На седмия сезон. Взима клуб, който не е бил победител преди този момент и го трансформира в подобен, само че го прави с план, който дава резултат едвам след шестата година. Освен това го прави при напълно разнообразни условия от тези, при които ние би трябвало да работим в Тотнъм. Така стоят нещата с плановете. Нека съпоставим и с Манчестър Сити. Манчестър Сити е план, който търси успеха в къси периоди. Днес, в случай че е допустимо. Колко би трябвало да се влага в подобен план?! 100, 200, 300 милиона? Ливърпул? 100, 200, 300 милиона? Челси… Това е друг метод. Да инвестираш огромни суми в подготвени играчи, с цел да почнеш да печелиш още през днешния ден. Манчестър Юнайтед във времето на Фъргюсън е доста сходен на интервала, през който минава Тотнъм сега. Ако запазим тази последователност съм уверен, че напълно скоро Тотнъм ще има задоволително солидна конструкция, с цел да стартира да печели трофеи. Всичко това зависи от търпението на президента ни и от времето, което той ще ни отпусне за реализиране на задачите ни.
- Хората приказват доста хубави неща за теб, тъй като си роден победител. Намираш същински съкровища измежду младите футболисти, които подготвяш. Иначе е доста елементарно да похарчиш милиони, с цел да купиш подготвени играчи. Ти обаче би трябвало да работиш неуморно, дружно с твоя екип и би трябвало при тези условия да постигаш резултатите, които другите получават наготово.
- Ако философията ни беше друга, през днешния ден нямаше да имаме Хари Кейн, може би щеше да се е развил като състезател, само че може би щеше да играе за различен клуб. Деле Али също нямаше да е при нас. И той щеше да облече екипа на някой от съперниците ни. Оливър Скип, който този сезон дебютира в първия тим единствено на 18 години, също нямаше да го направи. Искам да кажа на хората, които приказват, че Почетино не желае да купува играчи, че това не е по този начин. Искам подготвени футболисти, които да бъдат привличани и да играят в тима ми. Само че такива, които са доста по-добри. Иначе пред тях избирам повече момчетата, които ще играят за родния си клуб и ще пазят гордо цветовете му. Футболисти, които когато се развият след година, две или три ще бъдат огромното благосъстояние за Тотнъм. Наистина има хора, които си мислят, че Почетино не желае огромни прехвърляния. Напротив. Искам, тъй като желанието ми е да надвивам. Но това би трябвало да бъдат точните хора и точните части от пъзела, които сега ми липсват. Само играчи, които ще вдигнат в действителност равнището на тима и ще оказват помощ на младите ни гении да израснат и научат нови неща. Разбира се, че ще желая да привлека Стоичков, както Барселона едно време го купи, тъй като Стоичков беше индивидът, който оказа помощ на Де Ла Пеня и на Гуардиола, както и на всичките млади момчета по това време да станат по-добри и да научат доста от него. Тотнъм обаче в никакъв случай няма да направи трансфер на състезател, единствено с цел да попълни броя. Нашата философия през последните години е да залагаме на младите ни футболисти, които може да създадат някоя и друга неточност, само че във времето ще израснат и ще се трансфорат в огромни играчи и ще оказват помощ на родния си клуб да реализира поставените цели. Това е разликата сред нас и другите.
- Има ли огромна разлика сред футбола от нашето време и актуалното лице на играта? Мислиш ли, че през днешния ден нещата в Англия стоят по-добре? Стадиони, игра…
- Мисля, че да. Убеден съм, че е по този начин. Уважавам доста испанския футбол и одобрявам тяхното мнение, че Ла Лига е най-хубавата в света. Що се отнася до организация и оспорваност на шампионата мисля, че Англия е по-добра. В Испания сред Барселона, Реал и останалите тимове има една същинска бездна. Може би единствено Атлетико (Мадрид) съумява да я прескочи през последните години и да редуцира разликата с Реал и Барса, само че идващите сформира са на едно в действителност голямо разстояние зад тях. Христо, във Висшата лига следя една страхотна организация, има мачове по Коледа и Нова година, което съгласно мен е плюс. Не по-малък интерес провокират и срещите за двете купи на Англия. Много са нещата, които вършат футбола на Острова друг и обичан от почитателите на играта по целия свят!
- Днес всички си задават един въпрос - кой от двамата е по-добър – Меси или Роналдо? Ти като аржентинец, мислиш ли, че Меси един ден ще успее да реализира триумф с националния тим?
- Логично е. Бих бил доста благополучен. На първо място, тъй като Лео в действителност заслужава. Заслужава най-сетне да завоюва купа с Аржентина, с цел да може да се допре до тази същинска популярност. Той към този момент е натрупал доста популярност, тъй като е ликувал с всичко, което човек може да завоюва на клубно и на самостоятелно равнище. Мисля обаче, че чувството да вдигнеш над главата си международната купа е нещо, което той още не е изпитал и изцяло го заслужава, бидейки несъмнено най-хубавият състезател в света. Дано да му се случи. Желая му го от все сърце. Не му остава доста време, само че нека на идващото международно състезание Аржентина и Лео Меси успят да вдигнат купата!
- Благодаря за това изявление!
- Аз благодаря, Христо! Удоволствие беше за мен!
- Приятелю , Маурисио! Познаваме се от толкоз доста години! Благодарим ти, че ни одобри в твоя дом !
- Удоволствие е за мен!
- Как си?
- Чувствам се добре. Изпитвам задоволство от това, което правя. Работим доста и считам, че резултатите са налице. За мен футболът е неповторима пристрастеност и сега му се любувам. Това е прелестно за нас хората, отдадени на най-великата игра. Работим тъкмо това, което в действителност обичаме да вършим. Първо играем футбол, след това ставаме треньори, само че пристрастеността остава същата.
- Маурисио, какви препоръки даваш на младите играчи? Ти си един от хората с най-вече опит и като треньор, и като състезател сега в международния футбол. Какво тъкмо би трябвало да чуват младите играчи от треньорите си?
- Мисля, че най-трудното в днешни дни е да накараш младите да те слушат и да схващат какво им приказваш. Все повече и повече хора нямат добра връзка между тях. Аз се старая да го избегна. Освен това от ден на ден липсват водачи, които да поведат останалите. Лидери, каквито имаше едно време или преди 20-30 години. Истината е, че обществото на всички места се е трансформирало. Младежите са доста разнообразни през днешния ден. Най-трудната ни задача е да достигнем до тях с думите си. Трябва да представим пред тях една действителност, която е доста друга от тяхната. Реалност, в която съществува един друг футбол, който се е наложил преди време и е бил доста хубав, само че през днешния ден няма къде да бъде забелязан и теоретичен. Ще попиташ за какво? Защото те в никакъв случай няма да имат опцията, която ние имахме - да излязат на улицата и да играят там по през целия ден. Наистина те нямат опция да се научат на борба още от ранни години, с помощта на уличния футбол. На мен днешните гении ми наподобяват на футболните играчи, които гледаме в Плейстейшън. Раждат се и на 4-5 години стартират да играят на футбол първо на Плейстейшън и на компютърни игри. След това се пробват да трансферират този компютърен футбол на същинския терен. Все още има някои дребни изключения, само че главно се опитваме да предадем на младите нашия опит, като знаем, че е доста мъчно да ги убедим. Затова сме с предварителната настройка, че огромна част от това, което се мъчим да им предадем, няма да бъде разбрано. Но не стопираме да опитваме…
- Отборът ти е доста класен. През теб са минали едни от най-хубавите играчи в Англия като да вземем за пример Хари Кейн. Кое е значимото за един тим и за играта му през днешния ден?
- Хари Кейн е неповторим състезател. Той не е значим единствено поради това, което прави на терена. Незаменим е поради това, което е кадърен да съобщи и да вдъхне на съотборниците си, като един същински водач на тима. В отбора имаме няколко водещи играчи, само че Хари се откроява и това е явно. Той е прочувствен стожер на съотборниците си. Хари е от този вид играчи, чието наличие на терена въодушевява всички. Разликата в състава е огромна, когато той играе и когато го няма. Освен това Кейн е значим и за резултатите ни, тъй като е голмайстор и с попаденията си взема решение срещите в доста случаи. Може да се разчита на него за значимите и решителни дуели. Важното обаче е, че сме основали една отборна просвета на групово изпитание и борба. Вярваме, че съставът ни би трябвало да се подхранва посредством полезностите на колектива и че характерностите са значими, само че всичко би трябвало да се канализира през структурата на клуба. Затова реализираме положителни резултати и без значение от неналичието на някои от играчите ни, ние продължаваме битката. Дори когато самият Хари Кейн отсъства.
- Най-опитният състезател и същински деец за теб е Уго Лорис. Какво е неговото значение?
- Още през цялото време, когато дойдохме тук, той постоянно ни е помагал като капитан. Имаше даже един доста специфичен миг, когато се върна в тима след спечелването на международната купа. Тогава съобщи на съотборниците си един дух на победител и убеденост, което е прелестно за един отбор, където множеството играчи до момента не се печелили никакви купи. Да имаш в редиците си капитана на последния международен първенец Франция е в действителност огромно ентусиазъм и неимоверно усили вярата ни в личните ни сили и желанието да реализираме нещо дружно като отбор. Капитанът е постоянно доста значима фигура за всеки тим.
- Има играчи, които във значимите борби вършат разликата със противника и накланят везните във ваша изгода. При теб това са Ериксен и Сон. Това са футболисти, които всеки треньор би изискал в тима си. Наистина те ли са моторът на тази мощна машина Тотнъм?
- Сон е в действителност специфичен състезател. Един от дребното футболисти, които не крият възприятията си и ги показват напълно с жестовете на лицето си и с цялото си тяло. Той е запазил детското в себе си. Надявам се да продължи да го прави още дълго време. Толкова прелестно е човек да следи тази негова непорочност, желанието му за игра и усмивката му при триумфите на тима. Генерира към себе си неповторимо благополучие и съумява да болести всички с него. Невинността и същинската му наслада, която изпитва, го карат да наподобява на дете, което играе футбол на 5 или 6 годинки. Не знам по какъв начин е съумял да резервира до момента тази своя непорочност и лъчение. Иначе има прелестни качества за магията, наречена футбол. Техничен е, вкарва значими попадения, има голяма сила и усет за завършване на ситуациите. Попита ме и за Ериксен. Той е футболистът, който сплотява тима, когато приказваме за нашата философия на играта и стремежът ни да играем с пасове по тревата. Ериксен постоянно оказва помощ на съотборниците си и се открива, дава им разнообразни варианти и разновидности. Винаги търси свободните пространства, където да откри продължение на офанзивата. Да избере дали да играе с Деле Али, със Сон или с Хари Кейн, с цел да намерят най-хубавия свършек на нападението. Между тях се основава една магия, която ни оказа помощ да развием тима и ни разрешава да се усещаме спокойни и уверени. Виждаме по какъв начин всеки един от тях е благополучен с играта, която се стремим да демонстрираме.
- Дали има късмет да се сбъдне фантазията на Тотнъм да се бори за купата с двата огромни любимеца Манчестър Сити и Ливърпул?
- Да, несъмнено! Продължаваме да мечтаем. Нормално е. Борим се, макар че знаем силата на тези два колоса.
- Но единствено с пари не е допустимо да се победи в шампионата на Англия, нали?
- Не. Само с пари не става.
- С футбол може, нали? И ти знаеш по какъв начин!
- С футбол може! Разбира се! Затова се борим. Когато започва шампионатът във Висшата лига, ние мислим по какъв начин да не изоставаме от любимците. Да не губим точки от тимове с по-скромни благоприятни условия. След това е значимо да стигнем до последните кръгове и да продължаваме да имаме действителна опция за купата. Ако сме постигнали тези цели, значи възможностите са на наша страна. Вярвам в това и имам огромно предпочитание да печеля с Тотнъм купата в Англия. Мечтата е жива и предизвиквам играчите да имат вяра в това, че можем да се преборим за купата в борба с Манчестър сити, Ливърпул, Челси и другите тимове, които нападат челото от задна позиция като нас и също имат капацитет. Това ще бъде маратон и ще има доста условия, от които ще зависи успеха в края. Едно мога да кажа сигурно и то е, че постоянно ще се борим до дъно. Независимо какви компликации ще би трябвало да преодоляваме по пътя към огромната си цел. Разполагаме с играчи като Хари Кейн, Деле Али, Ериксен, Сон. С тях усещам, че може да спечелим против всеки противник.
- Четох някъде да казваш, че би желал да бъдеш треньор тук повече от 20 години. Това демонстрира огромна отдаденост. Какво те накара да се влюбиш по този метод в Тотнъм?
- За мен най-важни са две неща. Първо да се чувстваш добре в даден клуб и на второ място да се идентифицираш изцяло с плана, за който работиш. Да чувстваш принадлежност към визията, която има управлението и аз самият. През последните пет години, откогато съм в Тотнъм, се сътвори един в действителност хубав план. Началото му бе в доста сложен миг за клуба. Тук желая да обясня по-добре, тъй като знам, че това изявление ще се върне назад до Англия през превод и желая да избегна погрешно пояснение. През 2014 година, когато президентът Леви ми предложи да поема клуба като треньор, планът се състоеше в това да се събори именитият „ Уайт Харт Лейн “ и да се направи опит да се построи едно от най-уникалните уреди в Европа с в действителност голяма инвестиция. Спортната база на клуба също трябваше да бъде приключена и да се трансформира в една от най-хубавите в света. Заради този огромен стопански план се знаеше, че ще има доста ограничавания и стесняване на бюджета за тима. Трябваше да бъдем доста смели и да покажем цялата си креативност, с цел да може да бъде стихотворец рискът за осъществяване на план като този. Това е доста мъчно във футбола и най-много в Англия, където силите са толкоз изравнени и всички желаят да побеждават във всеки мач. Страна, в която второто място е проваляне и всички желаят от теб да побеждаваш във всеки един мач. Така че планът се състоеше в това ние да имаме положителни резултати и да сътворяваме лични футболисти от школата ни, какъвто е казусът с Хари Кейн, Хари Уинкс, Деле Али и други. Играчи, които не са привлечени с милионни прехвърляния, а са основани от нас посредством специфична стратегия, осъществена тук в Тотнъм през последните пет години. Мечтата ни беше да успеем да приключим базата и новия стадион на клуба и по-късно да се премине към огромни вложения в самия тим, с цел да можем да изравним силите с грандовете на Острова и да водим с тях борба за шампионската купа. Става въпрос за Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Разликата сред тях и Тотнъм през последните пет години беше понижена доста без значение, че през този интервал те имаха единствено задачата да влагат в тимовете си и в скъпи прехвърляния, с цел да печелят трофеи. Ние също побеждаваме, само че работим по напълно друг метод. Нашата съществена цел беше да приключим строителството на стадиона ни и по-късно към този момент да се съсредоточим на 100 % върху тима, подобряването и подсилването му и следваща цел - да се борим за трофеи. Можем ли в днешния ден да кажем, че се борим за купи? Отговорът е да. Имаше голяма отговорност върху нас. Върху плещите на тима. Трябваше да съумяваме да имаме спортни резултати без скъпи прехвърляния, а за президента ни Даниел Леви оставаше отговорността да успее да приключи започнатото строителство. Аз като управител на отбора трябваше да претърпявам бремето на това, че всяка седмица почитателите ни желаеха да спечелвам мача, защото залогът беше доста огромен.
- Всичко това би трябвало да завърши в идващите две години, само че ти като управител на тима и твоят треньорски щаб ще съумеете ли да намерите още млади момчета, които да дойдат в тима като подкрепление, с цел да не би трябвало да харчите пари за скъпи прехвърляния? И по този метод да съумеете също да съперничите на огромните тимове във Висшата лига?
- Да.
- А да спечелите купата?
- Би било отлично! Дори, в случай че може още през днешния ден! Най-много обичам да спечелвам трофеи. Ти знаеш доста добре защо приказвам, тъй като ти си роден победител и без значение от годините и формата, в случай че ти кажат че би трябвало да играеш против някой гранд, ще тръгнеш да се готвиш за мача с мисълта за победа. Такъв е нашият темперамент с теб. Родени сме да побеждаваме. Разбира се, че към този момент желая да печеля някаква купа. Друг въпрос е дали ще успеем или не. Ние постоянно играем, с цел да ликуваме с купа. Има такъм проблем. Слушам доста хора да приказват по този въпрос. Често питат съществени и огромни треньори като Гуардиола и Моуриньо, какво е очаквал клубът им, когато им е предложил работа. До тук добре, само че след това идва идната стъпка. И тя е - треньорът ще сложи условията си, с цел да реализира задачата, сложена от клуба. В рамките на визията и на концепциите за развиване, които има. Ясно е, че в тима на Тотнъм, който аз повеждам, задачата ни е да побеждаваме постоянно и във всеки мач. Ако не го правиш непрекъснато е невероятно да се задържиш на поста. Победата е хубаво нещо, само че би трябвало да погледнем малко и в предишното на клуба ни. От основаването на Висшата лига до 2014 година, когато с моите сътрудници поехме нещата, бяха минали 22 сезона. През тези 22 сезона тимът бе играл Шампионска лига единствено един път. От 2014 година до 2019 година за четири години и половина сме играли три пъти поред в най-престижния европейски шампионат. Това за доста мениджъри би се равнявало на триумфа от спечелването на купа. Нали? За мен не е по този начин. Ето я разликата! Наистина превзет съм от мисълта да печеля! Но това е действителността. Амбицията на всички ни е един ден, когато сме подготвени, да стартираме да печелим трофеи. Както всеки план, обаче това изисква време. За мен сър Алекс Фъргюсън беше и продължава да бъде същински извор на ентусиазъм. Той печели с Манчестър Юнайтед чак на седмата година. На седмия сезон. Взима клуб, който не е бил победител преди този момент и го трансформира в подобен, само че го прави с план, който дава резултат едвам след шестата година. Освен това го прави при напълно разнообразни условия от тези, при които ние би трябвало да работим в Тотнъм. Така стоят нещата с плановете. Нека съпоставим и с Манчестър Сити. Манчестър Сити е план, който търси успеха в къси периоди. Днес, в случай че е допустимо. Колко би трябвало да се влага в подобен план?! 100, 200, 300 милиона? Ливърпул? 100, 200, 300 милиона? Челси… Това е друг метод. Да инвестираш огромни суми в подготвени играчи, с цел да почнеш да печелиш още през днешния ден. Манчестър Юнайтед във времето на Фъргюсън е доста сходен на интервала, през който минава Тотнъм сега. Ако запазим тази последователност съм уверен, че напълно скоро Тотнъм ще има задоволително солидна конструкция, с цел да стартира да печели трофеи. Всичко това зависи от търпението на президента ни и от времето, което той ще ни отпусне за реализиране на задачите ни.
- Хората приказват доста хубави неща за теб, тъй като си роден победител. Намираш същински съкровища измежду младите футболисти, които подготвяш. Иначе е доста елементарно да похарчиш милиони, с цел да купиш подготвени играчи. Ти обаче би трябвало да работиш неуморно, дружно с твоя екип и би трябвало при тези условия да постигаш резултатите, които другите получават наготово.
- Ако философията ни беше друга, през днешния ден нямаше да имаме Хари Кейн, може би щеше да се е развил като състезател, само че може би щеше да играе за различен клуб. Деле Али също нямаше да е при нас. И той щеше да облече екипа на някой от съперниците ни. Оливър Скип, който този сезон дебютира в първия тим единствено на 18 години, също нямаше да го направи. Искам да кажа на хората, които приказват, че Почетино не желае да купува играчи, че това не е по този начин. Искам подготвени футболисти, които да бъдат привличани и да играят в тима ми. Само че такива, които са доста по-добри. Иначе пред тях избирам повече момчетата, които ще играят за родния си клуб и ще пазят гордо цветовете му. Футболисти, които когато се развият след година, две или три ще бъдат огромното благосъстояние за Тотнъм. Наистина има хора, които си мислят, че Почетино не желае огромни прехвърляния. Напротив. Искам, тъй като желанието ми е да надвивам. Но това би трябвало да бъдат точните хора и точните части от пъзела, които сега ми липсват. Само играчи, които ще вдигнат в действителност равнището на тима и ще оказват помощ на младите ни гении да израснат и научат нови неща. Разбира се, че ще желая да привлека Стоичков, както Барселона едно време го купи, тъй като Стоичков беше индивидът, който оказа помощ на Де Ла Пеня и на Гуардиола, както и на всичките млади момчета по това време да станат по-добри и да научат доста от него. Тотнъм обаче в никакъв случай няма да направи трансфер на състезател, единствено с цел да попълни броя. Нашата философия през последните години е да залагаме на младите ни футболисти, които може да създадат някоя и друга неточност, само че във времето ще израснат и ще се трансфорат в огромни играчи и ще оказват помощ на родния си клуб да реализира поставените цели. Това е разликата сред нас и другите.
- Има ли огромна разлика сред футбола от нашето време и актуалното лице на играта? Мислиш ли, че през днешния ден нещата в Англия стоят по-добре? Стадиони, игра…
- Мисля, че да. Убеден съм, че е по този начин. Уважавам доста испанския футбол и одобрявам тяхното мнение, че Ла Лига е най-хубавата в света. Що се отнася до организация и оспорваност на шампионата мисля, че Англия е по-добра. В Испания сред Барселона, Реал и останалите тимове има една същинска бездна. Може би единствено Атлетико (Мадрид) съумява да я прескочи през последните години и да редуцира разликата с Реал и Барса, само че идващите сформира са на едно в действителност голямо разстояние зад тях. Христо, във Висшата лига следя една страхотна организация, има мачове по Коледа и Нова година, което съгласно мен е плюс. Не по-малък интерес провокират и срещите за двете купи на Англия. Много са нещата, които вършат футбола на Острова друг и обичан от почитателите на играта по целия свят!
- Днес всички си задават един въпрос - кой от двамата е по-добър – Меси или Роналдо? Ти като аржентинец, мислиш ли, че Меси един ден ще успее да реализира триумф с националния тим?
- Логично е. Бих бил доста благополучен. На първо място, тъй като Лео в действителност заслужава. Заслужава най-сетне да завоюва купа с Аржентина, с цел да може да се допре до тази същинска популярност. Той към този момент е натрупал доста популярност, тъй като е ликувал с всичко, което човек може да завоюва на клубно и на самостоятелно равнище. Мисля обаче, че чувството да вдигнеш над главата си международната купа е нещо, което той още не е изпитал и изцяло го заслужава, бидейки несъмнено най-хубавият състезател в света. Дано да му се случи. Желая му го от все сърце. Не му остава доста време, само че нека на идващото международно състезание Аржентина и Лео Меси успят да вдигнат купата!
- Благодаря за това изявление!
- Аз благодаря, Христо! Удоволствие беше за мен!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ