Славните спомени на Ето'о
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ показа втората част на изявлението на славния камерунски голмайстор Самуел Ето‘о пред екипа на „ Унивижън “, предвождан от Христо Стоичков. В първата част на диалога Ето‘о не изневери на себе си и приказва намерено и прочувствено както за събития, по този начин и за случки зад кулисите на пъстрата му и впечатляваща кариера. Като да вземем за пример по какъв начин се е осъществил прехвърлянето му в Барса, усещанията от първото „ Ел Класико “ и по какъв начин са се обръщали към него звездата Роналдиньо и треньорът Франк Рийкард. Разказът на камерунеца продължава така… „ Нощта преди финала в Шампионската лига в Париж против Арсенал беше дълга. Струваше ни се като че ли мачът в никакъв случай няма да пристигна. Най-накрая отидохме на стадиона и излязохме да пробваме терена. Тогава започнахме да си припяваме химна на Барса. Беше необикновено, просто необикновено! После отново влязохме в съблекалнята. И тогава започнах да мисля за всички тези хора, които са пристигнали да гледат мача и да ни поддържат. Двубоят стартира неприятно за нас. Арсенал стоеше добре, правеше хубави контраатаки. Анри и Люнгберг ни затрудняваха. И тогава Роналдиньо даде страховит извеждащ пас към мен, излъгах вратаря, само че той ме повали, след това топката отиде у Жули, който я прати в мрежата. Но съдията реши да покаже червен картон на вратаря Леман и не зачете гола. Предпочитах, несъмнено, да бяхме вкарали гол. Но Арсенал продължи да бъде рисков. Да се благодарим на Виктор Валдес, който отрази всички рискове. Спаси най-малко четири чисти гола, само че въпреки всичко Сол Кембъл ни вкара с глава. После пристигна една опция за нас, откри се пред мен, само че уцелих гредата.
На полувремето разговаряхме в продължение на 7-8 минути в съблекалнята. Казахме си, че сме по-добрият тим и ще го покажем на терена. В 72-ата минута бях на фланга, а топката попадна у Иниеста. Точно в този миг Ебуе стартира да ме моли за фланелката ми след края на мача. Отвърнах му - да, несъмнено. Но в главата ми мина мисълта, че тъкмо в този миг се открива опция пред мен да осъществявам. И тъкмо тогава Иниеста откри Ларсон, а аз му подвикнах да я подаде на мен. Излязох под ъгъл против вратаря и го усетих, че желае да ме накара да шутирам високо. Но аз му я мушнах ниско долу в близкия ъгъл. Топката пристигна чудесно на моя крайник и знаех, че ще я вкарам. Миг по-късно започнах да търча бясно по терена...Видя ми се стеснен, даже. А това беше единствено изравнителното попадение. Но в този миг знаех, че Арсенал към този момент е мъртъв и няма да може да се вдигне. И назад - ние бяхме на крилете на ентусиазма. Това нямаше по какъв начин да не докара до успеха ни. И не бях сбъркал. Белети вкара малко по-късно втория гол и всички се хвърлихме един върху различен. Ох, каква наслада беше!
Следващият сезон беше доста тежък. Започнах доста добре, вкарах четири гола и след това пристигна тежката травма. Пет месеца навън! Тогава може би взех неправилното решение да отида да се възвръщам надалеч от тима. Защото отборът има потребност от хора с темперамент, които въпреки и контузени, могат да им вдъхват кураж и религия във опциите. И да не се остави на обособените характерности да надделеят над груповия дух. Когато се завърнах, открих напълно различен колектив. Нещата бяха оставени на произвола и ситуацията се беше влошила. Това влияеше доста и върху играта. В оня миг всеки беше почнал да мисли за себе си, а не за тима.
Аз не съм спирал да упражнявам и съм бил с отбора въображаемо. Сега се връщам с високо вдигната глава в съблекалнята.
Така завърши един неприятен сезон, а по-късно беше притеглен Тиери Анри. Но ето, че аз отново се контузих и това ме извади от строя за три месеца. Отборът още веднъж не вървеше добре. Вече заварката сред нас не беше същата. Да, бяхме в Барселона, само че това не беше същата Барселона отпреди две години. Така се стигна до края на ерата “Рийкард”, а на неговото място пристигна Пеп Гуаридола. Върнах се от почивка и чух всичко това, което говореше Гуардиола - че аз би трябвало да си потегли. Тогава споделих - това е единствено мое решение. Ако би трябвало да си потегли, ще го направя, само че ще избера аз къде да продължа кариерата си. В този миг пред мен имаше много благоприятни условия. Но имам семейство. Освен това, край мен израснаха момчета като Меси, Шави, Иниеста, Валдес, които постоянно съм подкрепял. Чувствах се виновен за тези момчета. Казах си - би трябвало да останем дружно и отсега нататък. Барса отиде на лятна подготовка в Щатите, а съотборниците ми упорстваха аз да остана в тима. Тогава пристигна една контрола против мексикански тим. Бях на пейката, а в един миг Гуардилоа ми сподели да затоплям, с цел да вляза. Тогава Иниеста и Меси пристигнаха при мен и ми споделиха: “Негърче, всички ще играем за теб.” В този мач вкарах два гола. После срещнахме Ред Бул. Пусна ме титуляр. И головете ми не закъсняха. Същата вечер бяхме в ресторанта. Тогава Карлос Наваро пристигна при мен и ми сподели, че Пеп желае да приказва с мен. Аз му отвърнах, че не желая да приказвам с него. Но той добави, че съотборниците ми упорстват за подобен диалог. А аз в никакъв случай не мога да подведа съотборниците си. И влязох в неговия апартамент, а там бяха още Валдес, Шави, Иниеста. Попитах ги защо ме викат. А те ми споделиха да замълча и да чуя какво ще ми каже Пеп. А той ми съобщи, че всички считат, че аз би трябвало да остана в тима. Андрес се обърна към мен и ме помоли да остана, сподели, че тимът има потребност от мен. Подобни неща споделиха и останалите.
Така възстановихме това единение в съблекалнята, което имахме преди. Върнахме си желанието за нови победи и бяхме още веднъж предходната Барса. В мача против Бока Хуниорс за купата “Жоан Гампер” вкарах с глава в 93-ата минута. Тогава разбрах, че ни следва един превъзходен сезон дружно. Чудех се дали да кажа нещо на Гуардиола и в последна сметка му го споделих в очите: “Пеп, ти беше превъзходен футболист. Признавам го. Но ти в никакъв случай не си решавал мачове. Каквото и да кажеш, това е разликата сред мен и теб. Аз вземам решение мачове, а ти - не. “ Това беше най-трудният ми сезон в Барселона, обаче се оказа и най-успешният. Беше необикновено. И ето, че след една подготовка Пеп пристигна при мен и ми сподели: “По-добър си, в сравнение с мислех в началото.” А аз се ядосах и желаех да го напсувам. По-добър от кого? Не разбирах какво желае да ми каже.
Искам да благодаря на всички. На клуба, на моите съотборници, на треньора Гуардиола, тъй като, както всички знаете, при започване на сезона бях на процедура вън от тима. Всички вие ми дадохте опцията да изживея с вас този прелестен сезон. И в случай че би трябвало да пробягам 80 километра, с цел да спечелим мача, ще го направя. Силни овации за Пеп!
Когато вкарах първия гол за нас на финала в Рим против Юнайтед, отидох до ъгловото знаменце, стопирах се и си споделих: “Боже, какво се случва с мен!” Когато спечелихме, си помислих, че ще остана още много години в Барселона и ще продължим да печелим. После против Ла Коруня вкарах своя гол номер 30 за сезона. След това имахме доста значим дуел с националния тим на Камерун. Не си бях ходил от дълго време и имах желанието да оказа помощ на своята страна. Отидох да го кажа на Пеп, а той ми рече: “Самуел, през лятото те слагаме в трансферната листа.”
Прехвърлям в главата си цялата кариера. Продължавам да изпитвам огромен почит към Пеп, имам огромно почитание към него. Той обича футбола, а на мен ми харесват всички, които обичат футбола. Барса е като едно огромно семейство, безпределно семейство. Прилича на море, а ти не знаеш до каква степен е морето и къде то свършва. Играчите имат голяма отговорност към това море - последователите. Затова Барселона постоянно ще бъде огромен клуб. “, безапелационен е Ето‘о.
ДРУГИТЕ ЗА ЕТО‘О:
Пеп Гуардиола : Естествено, че с щаба сме възнамерявали селекцията. Знаем с какво разполагаме и нямаше да разчитаме на трима от сегашния състав - Роналдиньо, Ето‘о и Деко. В последна сметка взехме решение Ето‘о да остане. Представи се доста добре на тренировките, след това и в контролите. Освен това, съотборниците му доста държат на него. Аз самият знам, че Самуел има необикновен гений. Така, че взимайки поради всичко това, взехме решение той да остане част от тима.
Шави Ернандес: Имахме чувството, че сме по-силни от противника, само че нищо не ни се получаваше в играта. Ето‘о беше духовният водач на съблекалнята и той взе думата на почивката. Той е човек, който умееше да сплотява състава и да му вдъхва убеденост в личните сили. Във футбола има такива хора. Когато се чувстваш най-обезверен, на напред във времето излизат те, с цел да ти вдъхнат още веднъж религия. Точно от този вид хора беше Самуел. Когато той се контузи, се усети какво значи за нас, за тима. Загубихме головия си усет, нямахме повече дълбочина в офанзивата, не успявахме добре и да пресираме без него. Просто отсъствието му беше огромна загуба за нас. Когато Гуардиола стана треньор на тима, явно е имал концепцията какво би трябвало да се случи. Той познаваше чудесно ситуацията в отбора. Според него в състава не трябваше да останат Роналдиньо, Ето‘о и Деко. Обстоятелствата бяха такива, че треньорът повече не искаше Самуел, само че той продължаваше да тренира с нас и ние държахме той да остане. На тренировките вкарваше доста, стартира да го прави и в контролите. Капитаните на тима казахме на Пеп, че Самуел би трябвало да остане. Че е доста почтен човек и ще бъде потребен и отсега нататък. И той остана. И след това искаше да потвърди още веднъж, че е най-хубавият нападател в света. На финала в Шампионската лига в Рим против Манчестър Юнайтед Самуел беше наясно, че в случай че вкара гол и спечелим, той вечно ще влезе в историята на Барса.
Людовик Жули: Определено нищо не ни се получаваше, губехме с 0:1. Но на полувремето Самуел взе думата и приказва единствено той. “Ще победим, споделям ви. Аз персонално ще вкарам един гол. Ще спечелим, само че би трябвало да сме единни до края”, надъхваше ни той. В края се случи тъкмо това. " Код Спорт "
На полувремето разговаряхме в продължение на 7-8 минути в съблекалнята. Казахме си, че сме по-добрият тим и ще го покажем на терена. В 72-ата минута бях на фланга, а топката попадна у Иниеста. Точно в този миг Ебуе стартира да ме моли за фланелката ми след края на мача. Отвърнах му - да, несъмнено. Но в главата ми мина мисълта, че тъкмо в този миг се открива опция пред мен да осъществявам. И тъкмо тогава Иниеста откри Ларсон, а аз му подвикнах да я подаде на мен. Излязох под ъгъл против вратаря и го усетих, че желае да ме накара да шутирам високо. Но аз му я мушнах ниско долу в близкия ъгъл. Топката пристигна чудесно на моя крайник и знаех, че ще я вкарам. Миг по-късно започнах да търча бясно по терена...Видя ми се стеснен, даже. А това беше единствено изравнителното попадение. Но в този миг знаех, че Арсенал към този момент е мъртъв и няма да може да се вдигне. И назад - ние бяхме на крилете на ентусиазма. Това нямаше по какъв начин да не докара до успеха ни. И не бях сбъркал. Белети вкара малко по-късно втория гол и всички се хвърлихме един върху различен. Ох, каква наслада беше!
Следващият сезон беше доста тежък. Започнах доста добре, вкарах четири гола и след това пристигна тежката травма. Пет месеца навън! Тогава може би взех неправилното решение да отида да се възвръщам надалеч от тима. Защото отборът има потребност от хора с темперамент, които въпреки и контузени, могат да им вдъхват кураж и религия във опциите. И да не се остави на обособените характерности да надделеят над груповия дух. Когато се завърнах, открих напълно различен колектив. Нещата бяха оставени на произвола и ситуацията се беше влошила. Това влияеше доста и върху играта. В оня миг всеки беше почнал да мисли за себе си, а не за тима.
Аз не съм спирал да упражнявам и съм бил с отбора въображаемо. Сега се връщам с високо вдигната глава в съблекалнята.
Така завърши един неприятен сезон, а по-късно беше притеглен Тиери Анри. Но ето, че аз отново се контузих и това ме извади от строя за три месеца. Отборът още веднъж не вървеше добре. Вече заварката сред нас не беше същата. Да, бяхме в Барселона, само че това не беше същата Барселона отпреди две години. Така се стигна до края на ерата “Рийкард”, а на неговото място пристигна Пеп Гуаридола. Върнах се от почивка и чух всичко това, което говореше Гуардиола - че аз би трябвало да си потегли. Тогава споделих - това е единствено мое решение. Ако би трябвало да си потегли, ще го направя, само че ще избера аз къде да продължа кариерата си. В този миг пред мен имаше много благоприятни условия. Но имам семейство. Освен това, край мен израснаха момчета като Меси, Шави, Иниеста, Валдес, които постоянно съм подкрепял. Чувствах се виновен за тези момчета. Казах си - би трябвало да останем дружно и отсега нататък. Барса отиде на лятна подготовка в Щатите, а съотборниците ми упорстваха аз да остана в тима. Тогава пристигна една контрола против мексикански тим. Бях на пейката, а в един миг Гуардилоа ми сподели да затоплям, с цел да вляза. Тогава Иниеста и Меси пристигнаха при мен и ми споделиха: “Негърче, всички ще играем за теб.” В този мач вкарах два гола. После срещнахме Ред Бул. Пусна ме титуляр. И головете ми не закъсняха. Същата вечер бяхме в ресторанта. Тогава Карлос Наваро пристигна при мен и ми сподели, че Пеп желае да приказва с мен. Аз му отвърнах, че не желая да приказвам с него. Но той добави, че съотборниците ми упорстват за подобен диалог. А аз в никакъв случай не мога да подведа съотборниците си. И влязох в неговия апартамент, а там бяха още Валдес, Шави, Иниеста. Попитах ги защо ме викат. А те ми споделиха да замълча и да чуя какво ще ми каже Пеп. А той ми съобщи, че всички считат, че аз би трябвало да остана в тима. Андрес се обърна към мен и ме помоли да остана, сподели, че тимът има потребност от мен. Подобни неща споделиха и останалите.
Така възстановихме това единение в съблекалнята, което имахме преди. Върнахме си желанието за нови победи и бяхме още веднъж предходната Барса. В мача против Бока Хуниорс за купата “Жоан Гампер” вкарах с глава в 93-ата минута. Тогава разбрах, че ни следва един превъзходен сезон дружно. Чудех се дали да кажа нещо на Гуардиола и в последна сметка му го споделих в очите: “Пеп, ти беше превъзходен футболист. Признавам го. Но ти в никакъв случай не си решавал мачове. Каквото и да кажеш, това е разликата сред мен и теб. Аз вземам решение мачове, а ти - не. “ Това беше най-трудният ми сезон в Барселона, обаче се оказа и най-успешният. Беше необикновено. И ето, че след една подготовка Пеп пристигна при мен и ми сподели: “По-добър си, в сравнение с мислех в началото.” А аз се ядосах и желаех да го напсувам. По-добър от кого? Не разбирах какво желае да ми каже.
Искам да благодаря на всички. На клуба, на моите съотборници, на треньора Гуардиола, тъй като, както всички знаете, при започване на сезона бях на процедура вън от тима. Всички вие ми дадохте опцията да изживея с вас този прелестен сезон. И в случай че би трябвало да пробягам 80 километра, с цел да спечелим мача, ще го направя. Силни овации за Пеп!
Когато вкарах първия гол за нас на финала в Рим против Юнайтед, отидох до ъгловото знаменце, стопирах се и си споделих: “Боже, какво се случва с мен!” Когато спечелихме, си помислих, че ще остана още много години в Барселона и ще продължим да печелим. После против Ла Коруня вкарах своя гол номер 30 за сезона. След това имахме доста значим дуел с националния тим на Камерун. Не си бях ходил от дълго време и имах желанието да оказа помощ на своята страна. Отидох да го кажа на Пеп, а той ми рече: “Самуел, през лятото те слагаме в трансферната листа.”
Прехвърлям в главата си цялата кариера. Продължавам да изпитвам огромен почит към Пеп, имам огромно почитание към него. Той обича футбола, а на мен ми харесват всички, които обичат футбола. Барса е като едно огромно семейство, безпределно семейство. Прилича на море, а ти не знаеш до каква степен е морето и къде то свършва. Играчите имат голяма отговорност към това море - последователите. Затова Барселона постоянно ще бъде огромен клуб. “, безапелационен е Ето‘о.
ДРУГИТЕ ЗА ЕТО‘О:
Пеп Гуардиола : Естествено, че с щаба сме възнамерявали селекцията. Знаем с какво разполагаме и нямаше да разчитаме на трима от сегашния състав - Роналдиньо, Ето‘о и Деко. В последна сметка взехме решение Ето‘о да остане. Представи се доста добре на тренировките, след това и в контролите. Освен това, съотборниците му доста държат на него. Аз самият знам, че Самуел има необикновен гений. Така, че взимайки поради всичко това, взехме решение той да остане част от тима.
Шави Ернандес: Имахме чувството, че сме по-силни от противника, само че нищо не ни се получаваше в играта. Ето‘о беше духовният водач на съблекалнята и той взе думата на почивката. Той е човек, който умееше да сплотява състава и да му вдъхва убеденост в личните сили. Във футбола има такива хора. Когато се чувстваш най-обезверен, на напред във времето излизат те, с цел да ти вдъхнат още веднъж религия. Точно от този вид хора беше Самуел. Когато той се контузи, се усети какво значи за нас, за тима. Загубихме головия си усет, нямахме повече дълбочина в офанзивата, не успявахме добре и да пресираме без него. Просто отсъствието му беше огромна загуба за нас. Когато Гуардиола стана треньор на тима, явно е имал концепцията какво би трябвало да се случи. Той познаваше чудесно ситуацията в отбора. Според него в състава не трябваше да останат Роналдиньо, Ето‘о и Деко. Обстоятелствата бяха такива, че треньорът повече не искаше Самуел, само че той продължаваше да тренира с нас и ние държахме той да остане. На тренировките вкарваше доста, стартира да го прави и в контролите. Капитаните на тима казахме на Пеп, че Самуел би трябвало да остане. Че е доста почтен човек и ще бъде потребен и отсега нататък. И той остана. И след това искаше да потвърди още веднъж, че е най-хубавият нападател в света. На финала в Шампионската лига в Рим против Манчестър Юнайтед Самуел беше наясно, че в случай че вкара гол и спечелим, той вечно ще влезе в историята на Барса.
Людовик Жули: Определено нищо не ни се получаваше, губехме с 0:1. Но на полувремето Самуел взе думата и приказва единствено той. “Ще победим, споделям ви. Аз персонално ще вкарам един гол. Ще спечелим, само че би трябвало да сме единни до края”, надъхваше ни той. В края се случи тъкмо това. " Код Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ