Шевченко: Спрях с футбола за четири месеца заради Чернобил
Предаването " Код Спорт " по ТВ+ показа следващото звездно изявление на Христо Стоичков за американския ефирен колос " Унивижън ". Кавалерът на " Златната топка " се срещна в Лондон със своя сътрудник по приз - украинската легенда Андрий Шевченко. За Динамо (Киев) той е със статут на Бог. Дебютира на 18 години в дербито против Шахтьор (Донецк). Вкарвал е хеттрик за сензационна победа над Барселона с 4:0 на " Камп Ноу ", стигал е полуфинал в Шампионската лига през 1999 година. Какво значат в днешния футбол едни 25 милиона $? За тези пари обаче Милан купи идола на Динамо, с цел да го трансформира в последната суперзвезда на " Сан Сиро ". Там той победи в Шампионската лига през 2003 година, вкарвайки дузпа във финала против Ювентус с Джанлуиджи Буфон на вратата. Шевченко игра и в Челси, където бе притеглен по експлицитното гледище на Роман Абрамович. А през днешния ден към този момент е народен селекционер на Украйна.
- Андрий, доста благодаря, че ни посрещаш в твоя дом тук в Лондон! Как си?
- Много съм добре. И аз благодаря за това, че пристигна тук при мен. За мен е същинско наслаждение.
- Да поговорим малко за твоето детство в Украйна. Как стартира да играеш? Какви бяха фигурите, които искаше да следваш?
- Това е една красива история. Когато започнах да играя, бях видян от първия ми същински треньор, до момента в който лудеех в мач за класа ми на годишен шампионат сред учебните заведения. Прекрасен човек, който беше пристигнал да отдели от скъпото си време, с цел да гледа по какъв начин играят децата в квартала му. Той избра три-четири момчета от всички участници в шампионата. И по този начин на девет години отидох за първи път на същинска подготовка. Първо минах няколко теста с юношите на Динамо (Киев) и с другите нови момчета, които той беше подбрал. Нещата се развиха добре за мен и от оня миг ми позволиха да стартира тренировки с тима. Имаше обаче един огромен проблем. Дойде нещастието Чернобил. Просто се случи.
- Ти къде беше по това време? През последните дни на април. Говорил съм с доста хора в Киев. Всички описват за огромни премеждия. Какво можеш да разкриеш ти за тези дни? Как изживя Украйна злополуката? Как претърпя Андрий тези тежки дни?
- Истината е, че не знаехме доста. Баща ми обаче работеше за армията. Когато ни застигна нещастието в Чернобил, баща се върна у дома и сподели, че сигурно се е случило нещо ужасно, тъй като има огромно напредване на войски. Той е знаел, само че не е имал право да ни каже, тъй като е бил под възбраната на държавната загадка. Последва един относително спокоен месец и тъкмо това беше месецът, в който аз направих първите ми няколко същински тренировки с Динамо. След това лека-полека стартира да излиза информация и радиацията в избрани зони на Киев беше доста висока. Дори си припомням, че един ден баща пристигна с апарат, който мери радиацията. Играехме в квартала и имаше една висока къща, а топката ни падна зад нея. Отидох да я взема, тъй като другите деца не можеха да прескочат. Взех топката и се върнах у дома. Когато измерихме радиацията на топката, която беше паднала в оня двор, разбрахме че е в действителност доста висока. Баща ми незабавно ме накара да изхвърля топката. Хората би трябвало да знаят какъв брой рисково е всичко това и какъв брой тежко ни беше тогава. Никой не говореше и ние не знаехме съвсем нищо, само че всички помним нещастието, която беше голяма. Свършихме учебно заведение и ни изтеглиха от града за три месеца. Затова и трябваше да прекъсна тренировките с Динамо (Киев). После, откакто се върнахме от евакуацията, след три месеца към този момент беше август и започнахме със съседските деца да играем и други спортове. Едва през септември един ден се върнах у дома от учебно заведение и видях в хола моя треньор, който говореше с родителите ми. Беше пристигнал да разбере от баща и майка какво се случва. Не ме виждал четири месеца на подготовка и това го тормозило, тъй като доста държал на мен. Дори си мислел, че е допустимо родителите ми да не ме пускат да отивам на тренировки. След този диалог с родителите ми започнах към този момент да упражнявам всеки ден.
- Андрий, какво си спомняш от онази дни, когато е трябвало да пропуснеш тези значими тренировки, поради тази покруса? Трябвало е да направиш първите ти и най-важни стъпки във футбола, само че не е било допустимо поради Чернобил. Какво усещаше през тези дни? Хора освен от футбола са ми разказвали значително трогателни в действителност истории, за неповторима човещина и огромно другарство...
- Много обичах футбола. Чувствах го още от началото като неделима част от моето ДНК. Не знаех какво се случва в оня миг с някои от приятелчетата ми, тъй като бяхме прекомерно щастливи и действително не знаехме нищо. Освен това беше и огромен триумф за мен да бъда признат в юношите на Динамо и да упражнявам с тях. Беше страховит миг от живота ми и този спомен е по-силен от всичко.
- След това стартира развиването ти. Много треньори харесват играта ти. Как Андрей стигна до първия тим на Динамо (Киев)? Как се случи това?
- Играех при юношите с други надарени момчета, само че нямахме доста триумфи. Не бяхме спечелили никакви шампионати, само че пък тимът беше добър. Неслучайно мнозина от съотборниците ми по-късно играха на най-високо равнище и в елитни клубове, както и в националния тим на Украйна. Бях на 15 години, когато ме повикаха в редовете на втория тим на Динамо (Киев). Треньорът на втория отбор на клуба Владимир Онишченко ме избра да продължа кариерата си при него. Постепенно той стартира да ме пуска в игра по десетина – петнайсет минутки. Тогава обаче трябваше да измервам силите си против играчи с доста по-високо от моето равнище, тъй като вторият ни тим играеше в първа лига на украинския шампионат, където конкуренцията беше жестока и нямах право на неточности. Научих доста в тази лига, а и треньорите последователно видяха футболните ми качества. И скоро, единствено една година по-късно, когато станах на 16, към този момент си заслужих титулярно място в този втори тим на Динамо.
- Мечтаеше ли младият тогава Андрий Шевченко един ден да стане същинска международна футболна звезда?
- Тогава гледах Олег Блохин и триумфите, които той постигаше. Също и Игор Беланов. Това бяха моите герои. Два прелестни образеца за мен. Съвсем покрай нас въз основата се приготвяше огромният тим на Динамо (Киев) с великия треньор Валерий Лобановски. С него на мостика отборът печелеше шампионат след шампионат и купа след купа. А тогава аз бях един дребен редови ентусиаст на Динамо (Киев). Заедно с татко ми и куп другари, ходехме на всички мачове и сядахме в агитката, с цел да поддържаме тима. Не, не бяхме радикални ултраси, тъй като по това време нямаше такива, само че бяхме правилни ентусиасти. Винаги е огромна наслада за почитателите, когато могат да се любуват на мощен тим с огромни звезди в него. Ще го нося постоянно в сърцето си. Още от първия ден, в който започнах да упражнявам, съм мечтал да спечелим Шампионската лига, да стана професионален футболист, да тържествувам със " Златната топка " и всички други велики трофеи.
- Валерий Лобановски - за теб какво е той? Защо толкоз доста хора след толкоз доста време не престават да приказват толкоз доста хубави неща за Валерий Лобановски?
- Защото с помощта на него имахме няколко златни генерации в Украйна. Толкова доста футболисти е упражнявал и толкоз звезди е основал. За него не приказват единствено като за треньор, а даже някои го имат като татко, тъй като той беше от тези треньори, които не те учат единствено на футбол, само че и ти демонстрират по какъв начин да бъдеш по-добър човек в живота. Винаги беше обективен. Никога няма да не помни първата ми среща с него. Повика ме, тъкмо когато се бях появил в Динамо (Киев) и бях още единствено един хлапак. И освен ме повика, само че и говорихме 45 минути. Бяхме единствено двамата. Искаше да научи, колкото се може повече за мен, и внимаваше за всеки подробност от това, което му описвам. Много положителни упътвания ми даде. След това следеше непрекъснато всичко, което върша и цялата моя кариера, без значение че, когато отидох в Милан, той към този момент водеше националния тим. След това постоянно, когато се виждахме, говорехме дълго. Понякога четири-пет часа за футбол. Разпитваше ме каква е програмата за тренировки на Милан, какъв е футболът в Италия от вътрешната страна и на какви правила е учреден. Беше доста ученолюбив човек, който искаше да знае всичко. Мисля, че е негова съществена заслуга за повдигането на равнището на футбола в Украйна, а и даже в Русия. Много значима фигура. Първият треньор, който съумя да построи стратегия за тренировки дружно със система за играта на тима ни. За него методологията в работата беше в основата на всичко.
- После, когато стартира да играеш в първия тим на Динамо (Киев), се срещнахте с Барселона. Eдна Барселона, която имаше огромни играчи, само че този път Динамо игра съвършено и победи. Какви са спомените ти от оня мач против Барса?
- Спомням си, че мачът с Барса беше през 1994 година Когато Барселона пристигна знаехме, че това е тимът на Йохан Кройф. Ромарио, Христо Стоичков, Лаудруп... Аз бях още младеж. Бях играл няколко мача във втория тим. Отидох естествено да виждам дуела на стадиона. Независимо, че Барселона загуби с 1:3 можем да кажем, че тъкмо в този мач Динамо (Киев) в действителност извади огромен шанс, тъй като Барселона игра един необикновен футбол. Много е красиво да гледаш подобен тим – с каква лекост играят и по какъв начин знаят всеки съотборник във всеки един миг къде се намира, с цел да му подадат. Много красиво беше придвижването на тима с топката. Толкова години минаха оттогава, само че още вардя загатна за този хубав мач. Най-вече ме впечатли по какъв начин владеят ситуацията. Независимо че загуби с 1:3, Барса не изпусна нито за миг контрола над играта. Гледал съм малко архивни фрагменти от времето, когато Кройф към момента играе като футболист. Виждал съм и други велики футболисти, които са защитавали цветовете на Барселона. И да – признавам този тим съвсем постоянно играе по необикновен и несравним метод. По-късно, към този момент когато и аз бях на терена с тима на Лобановски, против Барселона за нас беше привилегия, че постигнахме нещо в действителност друго от всички останали. Нищо, че тогава тимът ни беше млад.
- Но мощен тим!
- Да, бяхме млади, само че и бяхме работили дружно към този момент три години. Отборът ни бе формиран от футболисти, които са израснали дружно и са минали през всички младежки обединения. Познавахме се в действителност добре и бяхме построили един доста обединен и мощен отбор. И когато пристигна Барселона на Ван Гаал, не се уплашихме, а си повярвахме и усетихме силата си. Освен всичко преди конфликта бяхме отстранили класния ПСВ Айндховен и то с отлична игра. И набрали инерция изиграхме извънредно добър мач и победихме Барса с 3:0 в Киев. Това беше същинска изненада за всички, само че да спечелим още веднъж и то като посетители, освен това с 4:0 към този момент беше сензационно. Аз и Сергей Ребров бяхме двамата нападатели. След гръмовния триумф в съблекалнята си говорихме, че не е за поверие по какъв начин може Барса да оставя толкоз свободно пространство в своята отбрана. А ние бяхме доста млади и много-много бързи. Отборът ни беше извънредно стилен и добре проведен. Направихме съвършена преса в средата на терена. Барселона имаше положения несъмнено, играеха Фиго, Ривалдо и още куп звезди. Но ние изиграхме съвършен мач и успеха беше повече от заслужена.
- След това идва един доста значим за теб интервал - Милан. Когато приказваме за Милан, приказваме за три значими фигури – Берлускони, Галиани и Брайда. Какво си спомняш от първия ден, когато отиде в Милано?
- Спомням си първата ми среща там с Ариедо Брайда. Те в действителност бяха едно златно управническо трио. Брайда се грижеше за играчите. И точно Ариедо бе първият, който ме беше забелязал и дълго следил изявите ми. А най-после съумял да убеди Галиани да дойдат дружно да ме гледат. След това двамата пък съумели да убедят Берлускони да заплати сумата за прехвърлянето. Но да стартираме с Ариедо. Той пристигна да ме гледа в мача сред националните тимове на Украйна и Русия. Спомням си, че беше септември. Първата седмица. Мачът беше в действителност героичен и заслужен за историята. Много сложен. Победихме с 3:2. Не съумях да вкарам гол, само че пък играх в действителност добре. На идващия ден се срещнахме с Ариедо в Киев. Разбира се, това стана с позволение от страна на Динамо (Киев). От клуба ми към този момент заеха, че Милан и Ариедо имат интерес към мен и наблюдават изявите ми. Така че ми дадоха позволение да приказваме и аз се срещнах с Ариедо. Той беше извънредно спокоен човек. Разказа ми за историята на Милан и най-много за тима на Ван Бастен и Гулит, Малдини и Барези. Разкри ми кое е най-специалното за великия Милан. И ще ти призная – въобще не му беше мъчно да ме убеди да играя в Милан. След няколко месеца пристигнаха дружно с Галиани да ме гледат. Беше в действителност запаметяваща се история, тъй като и двамата пристигнаха поради мен и ме гледаха, макар температурите от минус 15-20 градуса. Знаех, че за тях това е непостижим мраз, само че без значение от това устояха. Те двамата и Силвио Берлускони са в действителност доста значими за мен и за кариерата ми. Заради тях стана факт моя трансфер и последваха най-хубавите години за мен като състезател. Имам невероятни мемоари през тези 8 години в Милан, където се срещнах и живях със забележителни и прелестни хора.
- И идва един в действителност значим миг в спортната ти кариера - спечелването на " Златната топка " за 2004 година. Какво си спомняш за това? Къде беше, когато разбра, че я печелиш?
- Това беше фантазия за мен още от дете - да печеля Шампионската лига и да тържествувам със „ Златната топка “. След като завоювах Шампионската лига с Милан, една година по-късно бяха квалификациите за международното състезание. За мен най-важното нещо беше Украйна да се класира. Така че играехме квалификациите, въпреки това Милан вървеше доста добре на всички фронтове, в това число Шампионската лига, а аз вкарах доста голове. Но мисля, че решаващият мач за продобиване на „ Златната топка “ беше успеха на Украйна като посетител на Турция с 3:0. Изиграхме един от тези мачове, в които публиката на домакините те приветства на крайници за красивата игра. Невероятен жест от тяхна страна в действителност. Мачът беше доста спортсменски. И двата тима играха доста добре. Украйна обаче беше във върхова форма и заслужи неповторим жест от страна на локалните ентусиасти, които ни изпратиха с мощни аплодисменти. Това съгласно мен беше мачът, който наклони везните в моя изгода. След този конфликт Украйна на практика се беше класирала за първи път на финали на международно. Демонстрирах отлична форма, играех мощно и когато разбрах, че спечелвам „ Златната топка “, насладата ми беше неописуема, невероятна.
- Когато ти връчиха " Златната топка " и я прегърна, какво си намерения?
- Помислих се, че към този момент съм сбъднал огромната си фантазия. В предходни години също бях покрай спечелването на този трофей, само че все нещо не ми доближаваше. В деня, когато това се случи, може би съм бил най-щастлив на света! После пристигна и различен подобен ден, в който се роди първото ми дете. Украйна се класира за мондиала, аз завоювах „ Златната топка “ – в действителност златни времена за мен.
- След спечелването на " Златната топка ", промени ли се животът ти? Има доста хора, които се самозабравят, само че ти като че ли си остана същия…
- Животът ми не се промени. За мен вътрешно беше огромна горделивост и наслада, тъй като бях постигнал най-голямата си фантазия. Нещо в действителност красиво за мен. Но си дадох сметка, че не би трябвало да трансформирам живота си и да пребивавам обикновено, както преди този момент. Започнах да работя в тренировките даже повече отпреди. Лобановски ми сподели един път нещо, което ще помня цялостен живот. Когато пристигна моментът да мина в Милан, той ме извика в офиса си и седнахме да приказваме. Думите му бяха: „ Вече си стигнал едно в действителност високо равнище. Това е посредством освен на гения и трудолюбието ти, само че и на хората, които са ти помагали по пътя нагоре... “ Да, беше къс и безапелационен още от първите фрази. Каза, че съм се изкачил на високо равнище, само че не би трябвало да не помня че стигането до върха е мъчно, само че доста по-трудно е човек да се задържи там. Затова неговият съвет беше да се опитам да остана там, колкото се може повече време с доста повече труд и старание. Винаги ще помня тези негови думи. Отиването ми в Милан беше единствено една първа крачка по един доста сложен път. Предупреди ме, че по този път ме чакат доста компликации, би трябвало да съм квалифициран и би трябвало да работя най-вече от всички, с цел да мога да се задържа оптимално на върха.
- На идващия ден - събуждаш се и до теб е " Златната топка ". Блохин, Беланов, Шевченко... Защо Украйна постоянно прави такива огромни играчи?
- Мисля, че имаме една добра футболна просвета. Украйна постоянно е била богата с положителните си и работливи футболисти. Имаме просвета, която ни учи, че всичко се реализира с доста труд и в никакъв случай не би трябвало да се предаваме. Това е вид нрав за безконечна борба до дъно. Това е нещо, което носим в нас по рождение. Сега да вземем за пример очаквам с неспокойствие да се роди нов украински футболист, който да продължи тази наша традиция и да завоюва нова „ Златна топка “.
- Мислиш ли, че ще има скоро подобен миг, в който различен украински състезател ще завоюва най-ценния самостоятелен приз във футбола?
- Разбира се, че имам вяра в това. Много работим, с цел да се случи това. Всички. Виждам капацитет в доста от младите ни играчи. Най-важните качества са скромността и желанието за работа. Когато ги има тях, а има и задоволително гений, идват всички тези триумфи, за които си мечтае всеки футболист. За нас в този момент не е елементарен миг, тъй като проблемите в страната ни пречат на развиването. А също така сега националният ни тим е в сложен миг, тъй като тече промяна на поколенията. Новите играчи, които идват в тима, имат потребност от време и доста поддръжка. Аз мисля обаче, че е допустимо скоро да се появи нов украински състезател, който да може да завоюва „ Златната топка “.
- Андрей, дано поговорим за международните шампионати. Какво мислиш за финалите?
- Всеки мондиал е прекрасен, тъй като там играят най-силните тимове и най-големите звезди. Ако приказваме за мощни тимове това постоянно са Бразилия, Аржентина, Германия и Франция. Важното при тях е, че с изключение на звездите, с които разполагат, имат и доста добра организация. Затова и тъкмо те са постоянно измежду спечелилите в огромните шампионати. След това за мен идват положителните тимове - Англия, Белгия, Уругвай, Португалия... Все сформира с в действителност класни играчи. Това прави по този начин, че всяко едно международно е обречено да е забавно и с красиви игри. Не липсват, несъмнено и изненадите, които са чарът на мондиалите. За мен те са едно от най-хубавите неща на международните шампионати. За множеството футболисти това е прелестно място за изява и започването на сполучлива кариера. Невероятен възторг за всеки млад състезател, да е на едно състезание дружно с огромните звезди.
- Вероятно за доста от звездните играчи мондиалът в Русия ще е последното международно състезание. За Роналдо и за Меси може би? Какво мислиш?
- Кристиано Роналдо и Меси са двама футболисти, които са в основата на тимовете си. Двамата сигурно си мислят, че може би са пропуснали последния си късмет за златото. А може би не и ще ни изненадат. Това също е още една от забавните страни на мондиалите.
- Има още един футболист, за който доста се приказва - Мохамед Салах. Това е състезател, който ти познаваш доста добре. Какво е мнението ти? Какво съгласно теб можем да чакаме от него в бъдеще?
- Харесва ми несъмнено. Много ми импонира методът му на игра. Допада ми методът му на мислене, когато е вътре на терена. Огромен гений. Освобождава пространства за съотборниците си. И вкарва в действителност доста красиви голове. За него в този момент е добър миг и това би трябвало да му дава още повече предпочитание за работа и в клуба, и в националния му тим. Когато се раждат такива играчи, които имат качествата да бъдат водачи и да водят тима си, това са най-хубавите моменти за футбола. А за треньорите им е в действителност извънреден шанс да ги имат и да могат да разчитат на тях за решаването на значимите срещи.
- Днес работиш с може бе най-хубавите играчи в Украйна като селекционер на националния тим. Дали един ден ще можем да забележим още веднъж Украйна на високото равнище, което всички сме привикнали да гледаме, когато играехте ти и Ребров, а преди вас Михайличенко, Беланов, Блохин... Това ли е новата ти фантазия? Да видиш един ден Украйна още веднъж да има мощен тим и да играе на огромно състезание?
- Разбира се. Точно по тази причина мятам всичките си сили и работя денонощно. Имаме една група от млади момчета, които го заслужават. Работим доста с тях. Има неповторим капацитет, само че ни би трябвало малко време. Само значимите мачове могат да покажат дали съм прав и дали те ще могат да стигнат до едно по-високо равнище или не. Въпреки всичко съм сигурен, че имаме капацитет да станем един в действителност мощен тим
- Кой беше твоят любимец за продобиване на международното състезание в Русия? Кой искаше да е на край?
- Исках да видя Аржентина на край, тъй като мисля че състезател като Лео Меси в действителност заслужава да завоюва международно състезание. Невероятен състезател. Най-добрият сега. Ако можем да приказваме за това потомство. Разбира се има Пеле, има Марадона – колоси в едни към този момент отминали времена, само че сега Меси и след него Кристиано Роналдо са най-големите. Двамата са в непрекъсната битка. Кристиано въпреки всичко завоюва европейското състезание с Португалия. Затова и желаех да видя Лео да играе на край на международно.
- Андрей, благодаря ти от сърце за отделеното време за това изявление. Ще се забележим скоро!
- За другар като Христо съм постоянно разполагаем!
- Андрий, доста благодаря, че ни посрещаш в твоя дом тук в Лондон! Как си?
- Много съм добре. И аз благодаря за това, че пристигна тук при мен. За мен е същинско наслаждение.
- Да поговорим малко за твоето детство в Украйна. Как стартира да играеш? Какви бяха фигурите, които искаше да следваш?
- Това е една красива история. Когато започнах да играя, бях видян от първия ми същински треньор, до момента в който лудеех в мач за класа ми на годишен шампионат сред учебните заведения. Прекрасен човек, който беше пристигнал да отдели от скъпото си време, с цел да гледа по какъв начин играят децата в квартала му. Той избра три-четири момчета от всички участници в шампионата. И по този начин на девет години отидох за първи път на същинска подготовка. Първо минах няколко теста с юношите на Динамо (Киев) и с другите нови момчета, които той беше подбрал. Нещата се развиха добре за мен и от оня миг ми позволиха да стартира тренировки с тима. Имаше обаче един огромен проблем. Дойде нещастието Чернобил. Просто се случи.
- Ти къде беше по това време? През последните дни на април. Говорил съм с доста хора в Киев. Всички описват за огромни премеждия. Какво можеш да разкриеш ти за тези дни? Как изживя Украйна злополуката? Как претърпя Андрий тези тежки дни?
- Истината е, че не знаехме доста. Баща ми обаче работеше за армията. Когато ни застигна нещастието в Чернобил, баща се върна у дома и сподели, че сигурно се е случило нещо ужасно, тъй като има огромно напредване на войски. Той е знаел, само че не е имал право да ни каже, тъй като е бил под възбраната на държавната загадка. Последва един относително спокоен месец и тъкмо това беше месецът, в който аз направих първите ми няколко същински тренировки с Динамо. След това лека-полека стартира да излиза информация и радиацията в избрани зони на Киев беше доста висока. Дори си припомням, че един ден баща пристигна с апарат, който мери радиацията. Играехме в квартала и имаше една висока къща, а топката ни падна зад нея. Отидох да я взема, тъй като другите деца не можеха да прескочат. Взех топката и се върнах у дома. Когато измерихме радиацията на топката, която беше паднала в оня двор, разбрахме че е в действителност доста висока. Баща ми незабавно ме накара да изхвърля топката. Хората би трябвало да знаят какъв брой рисково е всичко това и какъв брой тежко ни беше тогава. Никой не говореше и ние не знаехме съвсем нищо, само че всички помним нещастието, която беше голяма. Свършихме учебно заведение и ни изтеглиха от града за три месеца. Затова и трябваше да прекъсна тренировките с Динамо (Киев). После, откакто се върнахме от евакуацията, след три месеца към този момент беше август и започнахме със съседските деца да играем и други спортове. Едва през септември един ден се върнах у дома от учебно заведение и видях в хола моя треньор, който говореше с родителите ми. Беше пристигнал да разбере от баща и майка какво се случва. Не ме виждал четири месеца на подготовка и това го тормозило, тъй като доста държал на мен. Дори си мислел, че е допустимо родителите ми да не ме пускат да отивам на тренировки. След този диалог с родителите ми започнах към този момент да упражнявам всеки ден.
- Андрий, какво си спомняш от онази дни, когато е трябвало да пропуснеш тези значими тренировки, поради тази покруса? Трябвало е да направиш първите ти и най-важни стъпки във футбола, само че не е било допустимо поради Чернобил. Какво усещаше през тези дни? Хора освен от футбола са ми разказвали значително трогателни в действителност истории, за неповторима човещина и огромно другарство...
- Много обичах футбола. Чувствах го още от началото като неделима част от моето ДНК. Не знаех какво се случва в оня миг с някои от приятелчетата ми, тъй като бяхме прекомерно щастливи и действително не знаехме нищо. Освен това беше и огромен триумф за мен да бъда признат в юношите на Динамо и да упражнявам с тях. Беше страховит миг от живота ми и този спомен е по-силен от всичко.
- След това стартира развиването ти. Много треньори харесват играта ти. Как Андрей стигна до първия тим на Динамо (Киев)? Как се случи това?
- Играех при юношите с други надарени момчета, само че нямахме доста триумфи. Не бяхме спечелили никакви шампионати, само че пък тимът беше добър. Неслучайно мнозина от съотборниците ми по-късно играха на най-високо равнище и в елитни клубове, както и в националния тим на Украйна. Бях на 15 години, когато ме повикаха в редовете на втория тим на Динамо (Киев). Треньорът на втория отбор на клуба Владимир Онишченко ме избра да продължа кариерата си при него. Постепенно той стартира да ме пуска в игра по десетина – петнайсет минутки. Тогава обаче трябваше да измервам силите си против играчи с доста по-високо от моето равнище, тъй като вторият ни тим играеше в първа лига на украинския шампионат, където конкуренцията беше жестока и нямах право на неточности. Научих доста в тази лига, а и треньорите последователно видяха футболните ми качества. И скоро, единствено една година по-късно, когато станах на 16, към този момент си заслужих титулярно място в този втори тим на Динамо.
- Мечтаеше ли младият тогава Андрий Шевченко един ден да стане същинска международна футболна звезда?
- Тогава гледах Олег Блохин и триумфите, които той постигаше. Също и Игор Беланов. Това бяха моите герои. Два прелестни образеца за мен. Съвсем покрай нас въз основата се приготвяше огромният тим на Динамо (Киев) с великия треньор Валерий Лобановски. С него на мостика отборът печелеше шампионат след шампионат и купа след купа. А тогава аз бях един дребен редови ентусиаст на Динамо (Киев). Заедно с татко ми и куп другари, ходехме на всички мачове и сядахме в агитката, с цел да поддържаме тима. Не, не бяхме радикални ултраси, тъй като по това време нямаше такива, само че бяхме правилни ентусиасти. Винаги е огромна наслада за почитателите, когато могат да се любуват на мощен тим с огромни звезди в него. Ще го нося постоянно в сърцето си. Още от първия ден, в който започнах да упражнявам, съм мечтал да спечелим Шампионската лига, да стана професионален футболист, да тържествувам със " Златната топка " и всички други велики трофеи.
- Валерий Лобановски - за теб какво е той? Защо толкоз доста хора след толкоз доста време не престават да приказват толкоз доста хубави неща за Валерий Лобановски?
- Защото с помощта на него имахме няколко златни генерации в Украйна. Толкова доста футболисти е упражнявал и толкоз звезди е основал. За него не приказват единствено като за треньор, а даже някои го имат като татко, тъй като той беше от тези треньори, които не те учат единствено на футбол, само че и ти демонстрират по какъв начин да бъдеш по-добър човек в живота. Винаги беше обективен. Никога няма да не помни първата ми среща с него. Повика ме, тъкмо когато се бях появил в Динамо (Киев) и бях още единствено един хлапак. И освен ме повика, само че и говорихме 45 минути. Бяхме единствено двамата. Искаше да научи, колкото се може повече за мен, и внимаваше за всеки подробност от това, което му описвам. Много положителни упътвания ми даде. След това следеше непрекъснато всичко, което върша и цялата моя кариера, без значение че, когато отидох в Милан, той към този момент водеше националния тим. След това постоянно, когато се виждахме, говорехме дълго. Понякога четири-пет часа за футбол. Разпитваше ме каква е програмата за тренировки на Милан, какъв е футболът в Италия от вътрешната страна и на какви правила е учреден. Беше доста ученолюбив човек, който искаше да знае всичко. Мисля, че е негова съществена заслуга за повдигането на равнището на футбола в Украйна, а и даже в Русия. Много значима фигура. Първият треньор, който съумя да построи стратегия за тренировки дружно със система за играта на тима ни. За него методологията в работата беше в основата на всичко.
- После, когато стартира да играеш в първия тим на Динамо (Киев), се срещнахте с Барселона. Eдна Барселона, която имаше огромни играчи, само че този път Динамо игра съвършено и победи. Какви са спомените ти от оня мач против Барса?
- Спомням си, че мачът с Барса беше през 1994 година Когато Барселона пристигна знаехме, че това е тимът на Йохан Кройф. Ромарио, Христо Стоичков, Лаудруп... Аз бях още младеж. Бях играл няколко мача във втория тим. Отидох естествено да виждам дуела на стадиона. Независимо, че Барселона загуби с 1:3 можем да кажем, че тъкмо в този мач Динамо (Киев) в действителност извади огромен шанс, тъй като Барселона игра един необикновен футбол. Много е красиво да гледаш подобен тим – с каква лекост играят и по какъв начин знаят всеки съотборник във всеки един миг къде се намира, с цел да му подадат. Много красиво беше придвижването на тима с топката. Толкова години минаха оттогава, само че още вардя загатна за този хубав мач. Най-вече ме впечатли по какъв начин владеят ситуацията. Независимо че загуби с 1:3, Барса не изпусна нито за миг контрола над играта. Гледал съм малко архивни фрагменти от времето, когато Кройф към момента играе като футболист. Виждал съм и други велики футболисти, които са защитавали цветовете на Барселона. И да – признавам този тим съвсем постоянно играе по необикновен и несравним метод. По-късно, към този момент когато и аз бях на терена с тима на Лобановски, против Барселона за нас беше привилегия, че постигнахме нещо в действителност друго от всички останали. Нищо, че тогава тимът ни беше млад.
- Но мощен тим!
- Да, бяхме млади, само че и бяхме работили дружно към този момент три години. Отборът ни бе формиран от футболисти, които са израснали дружно и са минали през всички младежки обединения. Познавахме се в действителност добре и бяхме построили един доста обединен и мощен отбор. И когато пристигна Барселона на Ван Гаал, не се уплашихме, а си повярвахме и усетихме силата си. Освен всичко преди конфликта бяхме отстранили класния ПСВ Айндховен и то с отлична игра. И набрали инерция изиграхме извънредно добър мач и победихме Барса с 3:0 в Киев. Това беше същинска изненада за всички, само че да спечелим още веднъж и то като посетители, освен това с 4:0 към този момент беше сензационно. Аз и Сергей Ребров бяхме двамата нападатели. След гръмовния триумф в съблекалнята си говорихме, че не е за поверие по какъв начин може Барса да оставя толкоз свободно пространство в своята отбрана. А ние бяхме доста млади и много-много бързи. Отборът ни беше извънредно стилен и добре проведен. Направихме съвършена преса в средата на терена. Барселона имаше положения несъмнено, играеха Фиго, Ривалдо и още куп звезди. Но ние изиграхме съвършен мач и успеха беше повече от заслужена.
- След това идва един доста значим за теб интервал - Милан. Когато приказваме за Милан, приказваме за три значими фигури – Берлускони, Галиани и Брайда. Какво си спомняш от първия ден, когато отиде в Милано?
- Спомням си първата ми среща там с Ариедо Брайда. Те в действителност бяха едно златно управническо трио. Брайда се грижеше за играчите. И точно Ариедо бе първият, който ме беше забелязал и дълго следил изявите ми. А най-после съумял да убеди Галиани да дойдат дружно да ме гледат. След това двамата пък съумели да убедят Берлускони да заплати сумата за прехвърлянето. Но да стартираме с Ариедо. Той пристигна да ме гледа в мача сред националните тимове на Украйна и Русия. Спомням си, че беше септември. Първата седмица. Мачът беше в действителност героичен и заслужен за историята. Много сложен. Победихме с 3:2. Не съумях да вкарам гол, само че пък играх в действителност добре. На идващия ден се срещнахме с Ариедо в Киев. Разбира се, това стана с позволение от страна на Динамо (Киев). От клуба ми към този момент заеха, че Милан и Ариедо имат интерес към мен и наблюдават изявите ми. Така че ми дадоха позволение да приказваме и аз се срещнах с Ариедо. Той беше извънредно спокоен човек. Разказа ми за историята на Милан и най-много за тима на Ван Бастен и Гулит, Малдини и Барези. Разкри ми кое е най-специалното за великия Милан. И ще ти призная – въобще не му беше мъчно да ме убеди да играя в Милан. След няколко месеца пристигнаха дружно с Галиани да ме гледат. Беше в действителност запаметяваща се история, тъй като и двамата пристигнаха поради мен и ме гледаха, макар температурите от минус 15-20 градуса. Знаех, че за тях това е непостижим мраз, само че без значение от това устояха. Те двамата и Силвио Берлускони са в действителност доста значими за мен и за кариерата ми. Заради тях стана факт моя трансфер и последваха най-хубавите години за мен като състезател. Имам невероятни мемоари през тези 8 години в Милан, където се срещнах и живях със забележителни и прелестни хора.
- И идва един в действителност значим миг в спортната ти кариера - спечелването на " Златната топка " за 2004 година. Какво си спомняш за това? Къде беше, когато разбра, че я печелиш?
- Това беше фантазия за мен още от дете - да печеля Шампионската лига и да тържествувам със „ Златната топка “. След като завоювах Шампионската лига с Милан, една година по-късно бяха квалификациите за международното състезание. За мен най-важното нещо беше Украйна да се класира. Така че играехме квалификациите, въпреки това Милан вървеше доста добре на всички фронтове, в това число Шампионската лига, а аз вкарах доста голове. Но мисля, че решаващият мач за продобиване на „ Златната топка “ беше успеха на Украйна като посетител на Турция с 3:0. Изиграхме един от тези мачове, в които публиката на домакините те приветства на крайници за красивата игра. Невероятен жест от тяхна страна в действителност. Мачът беше доста спортсменски. И двата тима играха доста добре. Украйна обаче беше във върхова форма и заслужи неповторим жест от страна на локалните ентусиасти, които ни изпратиха с мощни аплодисменти. Това съгласно мен беше мачът, който наклони везните в моя изгода. След този конфликт Украйна на практика се беше класирала за първи път на финали на международно. Демонстрирах отлична форма, играех мощно и когато разбрах, че спечелвам „ Златната топка “, насладата ми беше неописуема, невероятна.
- Когато ти връчиха " Златната топка " и я прегърна, какво си намерения?
- Помислих се, че към този момент съм сбъднал огромната си фантазия. В предходни години също бях покрай спечелването на този трофей, само че все нещо не ми доближаваше. В деня, когато това се случи, може би съм бил най-щастлив на света! После пристигна и различен подобен ден, в който се роди първото ми дете. Украйна се класира за мондиала, аз завоювах „ Златната топка “ – в действителност златни времена за мен.
- След спечелването на " Златната топка ", промени ли се животът ти? Има доста хора, които се самозабравят, само че ти като че ли си остана същия…
- Животът ми не се промени. За мен вътрешно беше огромна горделивост и наслада, тъй като бях постигнал най-голямата си фантазия. Нещо в действителност красиво за мен. Но си дадох сметка, че не би трябвало да трансформирам живота си и да пребивавам обикновено, както преди този момент. Започнах да работя в тренировките даже повече отпреди. Лобановски ми сподели един път нещо, което ще помня цялостен живот. Когато пристигна моментът да мина в Милан, той ме извика в офиса си и седнахме да приказваме. Думите му бяха: „ Вече си стигнал едно в действителност високо равнище. Това е посредством освен на гения и трудолюбието ти, само че и на хората, които са ти помагали по пътя нагоре... “ Да, беше къс и безапелационен още от първите фрази. Каза, че съм се изкачил на високо равнище, само че не би трябвало да не помня че стигането до върха е мъчно, само че доста по-трудно е човек да се задържи там. Затова неговият съвет беше да се опитам да остана там, колкото се може повече време с доста повече труд и старание. Винаги ще помня тези негови думи. Отиването ми в Милан беше единствено една първа крачка по един доста сложен път. Предупреди ме, че по този път ме чакат доста компликации, би трябвало да съм квалифициран и би трябвало да работя най-вече от всички, с цел да мога да се задържа оптимално на върха.
- На идващия ден - събуждаш се и до теб е " Златната топка ". Блохин, Беланов, Шевченко... Защо Украйна постоянно прави такива огромни играчи?
- Мисля, че имаме една добра футболна просвета. Украйна постоянно е била богата с положителните си и работливи футболисти. Имаме просвета, която ни учи, че всичко се реализира с доста труд и в никакъв случай не би трябвало да се предаваме. Това е вид нрав за безконечна борба до дъно. Това е нещо, което носим в нас по рождение. Сега да вземем за пример очаквам с неспокойствие да се роди нов украински футболист, който да продължи тази наша традиция и да завоюва нова „ Златна топка “.
- Мислиш ли, че ще има скоро подобен миг, в който различен украински състезател ще завоюва най-ценния самостоятелен приз във футбола?
- Разбира се, че имам вяра в това. Много работим, с цел да се случи това. Всички. Виждам капацитет в доста от младите ни играчи. Най-важните качества са скромността и желанието за работа. Когато ги има тях, а има и задоволително гений, идват всички тези триумфи, за които си мечтае всеки футболист. За нас в този момент не е елементарен миг, тъй като проблемите в страната ни пречат на развиването. А също така сега националният ни тим е в сложен миг, тъй като тече промяна на поколенията. Новите играчи, които идват в тима, имат потребност от време и доста поддръжка. Аз мисля обаче, че е допустимо скоро да се появи нов украински състезател, който да може да завоюва „ Златната топка “.
- Андрей, дано поговорим за международните шампионати. Какво мислиш за финалите?
- Всеки мондиал е прекрасен, тъй като там играят най-силните тимове и най-големите звезди. Ако приказваме за мощни тимове това постоянно са Бразилия, Аржентина, Германия и Франция. Важното при тях е, че с изключение на звездите, с които разполагат, имат и доста добра организация. Затова и тъкмо те са постоянно измежду спечелилите в огромните шампионати. След това за мен идват положителните тимове - Англия, Белгия, Уругвай, Португалия... Все сформира с в действителност класни играчи. Това прави по този начин, че всяко едно международно е обречено да е забавно и с красиви игри. Не липсват, несъмнено и изненадите, които са чарът на мондиалите. За мен те са едно от най-хубавите неща на международните шампионати. За множеството футболисти това е прелестно място за изява и започването на сполучлива кариера. Невероятен възторг за всеки млад състезател, да е на едно състезание дружно с огромните звезди.
- Вероятно за доста от звездните играчи мондиалът в Русия ще е последното международно състезание. За Роналдо и за Меси може би? Какво мислиш?
- Кристиано Роналдо и Меси са двама футболисти, които са в основата на тимовете си. Двамата сигурно си мислят, че може би са пропуснали последния си късмет за златото. А може би не и ще ни изненадат. Това също е още една от забавните страни на мондиалите.
- Има още един футболист, за който доста се приказва - Мохамед Салах. Това е състезател, който ти познаваш доста добре. Какво е мнението ти? Какво съгласно теб можем да чакаме от него в бъдеще?
- Харесва ми несъмнено. Много ми импонира методът му на игра. Допада ми методът му на мислене, когато е вътре на терена. Огромен гений. Освобождава пространства за съотборниците си. И вкарва в действителност доста красиви голове. За него в този момент е добър миг и това би трябвало да му дава още повече предпочитание за работа и в клуба, и в националния му тим. Когато се раждат такива играчи, които имат качествата да бъдат водачи и да водят тима си, това са най-хубавите моменти за футбола. А за треньорите им е в действителност извънреден шанс да ги имат и да могат да разчитат на тях за решаването на значимите срещи.
- Днес работиш с може бе най-хубавите играчи в Украйна като селекционер на националния тим. Дали един ден ще можем да забележим още веднъж Украйна на високото равнище, което всички сме привикнали да гледаме, когато играехте ти и Ребров, а преди вас Михайличенко, Беланов, Блохин... Това ли е новата ти фантазия? Да видиш един ден Украйна още веднъж да има мощен тим и да играе на огромно състезание?
- Разбира се. Точно по тази причина мятам всичките си сили и работя денонощно. Имаме една група от млади момчета, които го заслужават. Работим доста с тях. Има неповторим капацитет, само че ни би трябвало малко време. Само значимите мачове могат да покажат дали съм прав и дали те ще могат да стигнат до едно по-високо равнище или не. Въпреки всичко съм сигурен, че имаме капацитет да станем един в действителност мощен тим
- Кой беше твоят любимец за продобиване на международното състезание в Русия? Кой искаше да е на край?
- Исках да видя Аржентина на край, тъй като мисля че състезател като Лео Меси в действителност заслужава да завоюва международно състезание. Невероятен състезател. Най-добрият сега. Ако можем да приказваме за това потомство. Разбира се има Пеле, има Марадона – колоси в едни към този момент отминали времена, само че сега Меси и след него Кристиано Роналдо са най-големите. Двамата са в непрекъсната битка. Кристиано въпреки всичко завоюва европейското състезание с Португалия. Затова и желаех да видя Лео да играе на край на международно.
- Андрей, благодаря ти от сърце за отделеното време за това изявление. Ще се забележим скоро!
- За другар като Христо съм постоянно разполагаем!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ