Олег Блохин: Не повярвах, че печеля Златната топка - играех в СССР, а не в Байерн
Предаването " Код Спорт " по ТВ+ показа следващата среща на двама кавалери на " Златната топка " - изявлението на Христо Стоичков с Олег Блохин, един от най-великите футболисти на някогашния Съветски съюз, който е роден в Украйна. Точно 20 сезона този същински исполин на футбола е играл в родния си клуб Динамо (Киев). В 433 мача за украинския гранд той вкара 211 гола. Завърши кариерата си с една година в кипърския Арис (Лимасол). 1975 година е най-славната в неговата кариера. С Динамо победи в шампионата за КНК и Суперкупата на Европа. Прави същински възторг с изявите си, като впечатляващият рейд по терените му носи най-голямото самостоятелно самопризнание - " Златната топка ". След края на кариерата си два пъти води националния тим на Украйна на финали – един път на международно и един път на европейско състезание.
- Олег Блохин, благодаря ви, че ни приехте във вашия дом! Гледал съм ви по какъв начин играете освен тук, в Киев и към момента съм впечатлен. Как сте?
- Благодаря за вниманието. Аз и фамилията ми сме добре.
- Олег, първо кажете, апелирам ви, помните ли Лев Яшин?
- Аз бях дребен, когато Яшин към този момент приключваше с футбола. Бях прекомерно млад и не съумях да отида на прощалния му мач. Но той бе популярен състезател. Още повече беше първият от руските футболисти, който получи " Златна топка ". И най-важното в тази ситуация е, че Лев първи и към момента единствен от вратарите има този приз. Досега нападатели, бранители и халфове са носители на този приз, само че вратари - не. И това също демонстрира, че Яшин беше свръхестествен.
- Какво символизираше Лев Яшин за Съветския съюз в тези години?
- Мисля, че беше легенда.
- Познавахте ли го, успяхте ли да се сприятелите?
- С него се сприятелихме на моя сетен мач в Киев през 1989 година. Тогава той пристигна. Говорихме си доста топло. Но към този момент беше доста болен. Велик човек!
- Помните ли 1974 година, когато играхте против Чили?
- Това беше през 1973 година на " Лужники ", тогава играхме с Чили. Мачът приключи при резултат 0:0. Всъщност, ние трябваше да летим до Чили, само че тогава там стана държавен прелом. На власт пристигна военачалник Пиночет и ни споделиха, че футболните игрища са превърнати в концлагери. Затова и Централен комитет на комунистическата партия не ни пусна. Пропуснахме международното през 1974 година в Германия. Това беше огромно отчаяние за нас, тъй като партийните ръководители взеха решение нещата, вместо нас.
- В това в действителност се криеше и моят въпрос. Тогава бяхте най-изявеният футболист, а не отидохте на международно първенство…
- През тези години бях още доста млад състезател, а извънредно известни по света бяха Кройф, Бекенбауер, Герд Мюлер и изключително националният тим на Холандия, който в това време, както споделяха, играеше цялостен футбол.
- Значи ли това, че ФИФА тогава не е защитила Сборная?
- Мисля, че да. Защото ние предлагахме да играем на безпристрастен терен в Германия. И не ни позволиха.
- Отдавна се познаваме и от дълго време желая да ви запитвам - усещахте ли някаква безизходност, че никой не ви е защитил и искахте ли някой да застане във ваша поддръжка?
- Нищо не можехме да създадем. Беше обидно да не попадна на финалите на международното, само че в живота от време на време по този начин се подреждат нещата, че някои от най-големите футболисти пропущат обещано международно състезание. Просто тъй като националният тим не играе. Или не взе участие на европейско. Това се е случвало. Но тогава беше комунистическа система, починена на Централен комитет на комунистическата партия и ние нищо не можехме да създадем.
- Помните ли момента на огромната покруса, която се случи в Украйна през 1986 година, малко преди мача Динамо Киев – Атлетико Мадрид? Как се чувствахте?
- Първо, никой не знаеше за Чернобил, а по-късно несъмнено имаше суматоха. Някои изпращаха фамилиите си, други оставаха, само че беше реалност - имаше суматоха. И второ, тогава на международното пишеха, че сме печелили, тъй като сме били инфектирани с радиация и по тази причина сме бягали бързо и сме играли добре. Така писа задграничната преса. Но това няма значение, тъй като нещастието беше огромна.
- Всички помним тези мачове и по какъв начин вие играехте тогава - на високи обороти, без значение има или няма радиация. Тогава Динамо победи Атлетико с 3:0, а след този триумф се заприказва за експреса Динамо (Киев)...
- Но и Христо Стоичков също притежаваше огромна скорост и добра техника, нали? Всъщност тогава на мен ми беше мъчно да играя. Бях на 34 години, също така имах контузия и до последната минута не знаех дали ще изляза на терена.
- Когато през 1975 година разбрахте, че ще получите „ Златната топка “. Каква беше първата ви реакция?
- Не повярвах. Казах си, че това е смешка. Защото на 22 години да получиш „ Златната топка “... Изобщо не чаках. Още повече, че играех в Съветския съюз. Къде можеха да ме видят? Не играех в Байерн (Мюнхен), да вземем за пример. Обикновено даваха наградата на Бекенбауер, на Кройф и на други известни футболисти... По-късно на Стоичков… Все футболисти, които играят в Барселона, в Милан, в Аякс или Байерн. А да играеш за Съветския съюз и да получиш „ Златната топка “ беше необикновено. Затова и не повярвах.
- Вече минаха толкоз години. Но какво беше първото ви чувство, когато се докоснахте до " Златната топка "?
- Случи се доста от дълго време - преди 43 години. И в действителност я получих не през 1975 година, а през 1976-а на стадиона на Байерн в Мюнхен. Не знам за какво, само че не усетих нещо особено. Разбира се, беше прелестно, доста прелестно. Мислех си, че цялата е златна и доста огромна. Но се оказа относително дребна и приятна.
- Вашата " Златна топка " наподобява като нова. Вкъщи ли я съхранявате?
- Разбира се, у дома. Имам толкоз доста награди и съм направил нещо като дребен музей в моя дом.
- После Игор Беланов и Андрей Шевченко също станаха носители на „ Златна топка “. Какво значи това самопризнание за вас тримата, за вашия клуб, за страната ви? Украйна получи тази привилегия да има трима с най-престижния самостоятелен приз във футбола – „ Златна топка “.
- Смятам, че това не е привилегия. Така се стече животът и считам, че това е величествен триумф на Динамо Киев. Защото единствено един популярен клуб може да има трима носители на „ Златната топка “. В този смисъл триото Беланов, Блохин и Шевченко е в действителност огромен авторитет за самия клуб и за страната.
- Какво бихте посъветвали младите играчи? Какви качества би трябвало да имат? Какво би трябвало да създадат, с цел да заслужат „ Златната топка “?
- За да прегърнат „ Златната топка “, първо би трябвало безпределно да обичат футбола. Не себе си във футбола, а самия футбол. И не парите, които ще дойдат. Ето за какво Роналдо или Меси печелят „ Златната топка “. Те имат пари и популярност, само че все пак не престават да играят футбол с голяма пристрастеност и да обичат спорта. И друго - би трябвало да играеш по този начин футбол, че да оставиш диря. А в случай че спечелиш „ Златната топка “, това ще ти остане за цялостен живот.
- Не смятате ли, че Андрес Иниеста заслужаваше „ Златна топка “ в предишното, а Мохамед Салах през днешния ден?
- Иниеста от дълго време е заслужил „ Златна топка “, само че по този начин и не му я дадоха. Смятам, че Мануел Нойер също бе заслужен за най-големия приз, когато Германия завоюва международното в Бразилия, само че отново я дадоха на различен. А Иниеста толкоз години игра на високо равнище, че си заслужи безусловно „ Златната топка “. Колкото до Салах - той би трябвало да вкара не един значим гол, а доста такива и да играе доста години на високо равнище. И евентуално тогава ще завоюва и „ Златната топка “.
- На 26 май предходната година тук се игра финалът в Шампионската лига. Преди това Украйна семейства и на финалите на европейското състезание. Какво значи за страната семейството на тези събития от сходен огромен мащаб?
- Мисля, че първо европейското беше грамаден триумф за Украйна, който ни даде мощ и самочувствие като домакини на огромни конгреси. Не единствено домакинствахме на мача Реал – Ливърпул, само че и на женската Шампионка лига в Киев. Той също стана част от забележителния огромен триумф за страната.
- Ливърпул не съумя да победи в Киев, а вие имахте ли любимец?
- Бих споделил по този начин. Не е значимо дали на мен ми харесва Реал или Ливърпул, тъй като съм видял толкоз доста финали в Шампионската лига. Имало е тим, който губи след първото полувреме с 0:3, а по-късно печели Шампионската лига. Да, този отбор е Ливърпул. Но е имало и случаи, когато избран тим да получавал доста залози и да е любимец на букмейкърите, че ще завоюва, а в последна сметка не съумява и се проваля. Затова в сходни случаи не си поставям лед на хубавичко глава и залагам 50:50. Да предскажеш край е доста мъчно, тъй като в действителност всичко може да се случи. Кой можеше да допусне да вземем за пример, че Германия ще удари Бразилия в нейния дом със 7:1. Какъв резултат единствено? Фантастика!
- Помните ли, когато за първи път играхте на международно първентво? Какво беше възприятието?
- Коленете, краката ми трепереха. Още повече, че първият мач през 1982 година бе против Бразилия в Севиля, при горещина над 35 градуса...
- Когато разбрахте, че ще участвате на международно, осъзнахте ли на 100 %, че ще представяте освен себе си, а националния тим, страната си?
- Разбира се и друго не може да бъде. Ти отговаряш освен за себе си, а за това, което е написано на гърдите ти, кой герб стои там. Аз идвах от един марков тим – Динамо (Киев) и за мен това беше нещо свято. А когато един футболист първо идва в Динамо, след това отива в Барселона да вземем за пример и на всички места целува фланелката, аз в последна сметка не разбирам кой му е в душата – Динамо (Киев) или Барса. За мен постоянно е било значимо какво написа на фланелката ми и в никакъв случай не съм сменял тима, герба си. Сега са други времената. Но тогава имаше грамаден напън в това отношение. И от страна на пресата, и от страна на комунистическата партия.
- Играл сте с доста футболисти, само че един път в съблекалнята ви се е появил млад състезател – Игор Беланов. Какво бихте споделили за него?
- Много, доста бързо бягаше. Много. Беше слабоват. Базата ни беше в Конч-Заспа. И когато пристигна този юноша се шегувахме, че в случай че ги нямаше мрежите край футболното поле, би трябвало да гоним топката 20 километра оттатък базата. Той не можеше да се спре с топката. Но по-късно във времето той стартира да управлява скоростта си. После стана притежател на „ Златната топка “, а попаденията, които вкара на белгийците на международното в Мексико бяха луди голове. Той беше един от най-хубавите и обичани от почитателите в Сборная.
- Дошъл е в тима млад, а вие към този момент сте били умел. Слушаше ли вашите препоръки?
- Разбира се. Ако не го направи – смъква обувките и си отпътува! (Усмихва се). Шегувам се. По традиция постоянно са се вслушвали при нас, ветераните. Сега не е по този начин. Но преди момчето като види деец, ту чантата му носи, ту мрежата с топките разнася... Така беше признато. Сега се трансформираха нещата, само че тогава работеше положителната остаряла школа.
- Мина още време и в Динамо (Киев) се появи младият нападател Андрей Шевченко. Видяхте ли в него някакъв капацитет за предстоящ джентълмен на “Златна топка “?
- Не, аз тогава към този момент работех в Гърция. С него се срещнах, когато започнах да упражнявам Сборная. И му споделих:„ Андрюша, ти играеш в Милан, който може да завоюва Шампионската лига, само че в случай че ти не играеш добре за Сборная, ще ти бъде мъчно да заслужиш „ Златната топка “. “ Бях прям. А най-после по този начин и стана. И когато ние отидохме на финалите на международното през 2006 година, моите предсказания се сбъднаха. И Милан, и Сборная се показаха добре и той ликува със „ Златната топка “. Но той имаше още при започване на кариерата си грамаден капацитет. Смятаха, че се е изстрелял нагоре поради това, че още млад е отишъл в Милан. Но пък в случай че беше трансфериран по-късно, щеше да му бъде по-трудно да се приспособява. И друго значимо нещоШевченко се приспособява добре и бързо, тъй като стартира да приказва италиански. Веднага стартира да учи езика и да се приспособява към метода на живот. Подчертавам го, тъй като в този момент доста млади футболисти, които отиват в чужбина не желаят да схванат, че всяка една страна си има собствен нрав и обичаи. Има си език и характерни връзки. И ти би трябвало да се слееш с този живот. В противоположен случай ще ти бъде доста мъчно, колкото и да си надарен. Защото, в случай че ти не приказваш на един език – в Барселона на испански, в Милан на италиански или аз, когато бях в Гърция, за играчите става доста комплицирано. Бих споделил, че е невероятно да успееш без контакт и директно комуникиране.
- Знаем, че във всяка една ера има огромни футболисти и не всички от тях получават „ Златна топка “. Към този миг двама са властелините на този приз – Меси и Роналдо. Имаше пауза с Модрич, само че наподобява, че тяхното време още не е свършило. Ще има ли последващо изключение?
- В някакъв миг тази обстановка ще завърши. Смятам, че Меси и Роналдо са двама велики играчи. Невъзможно е да се сравнят, тъй като всеки от тях играе по друг метод и е мъчно да ги оцениш. Двамата са едни от най-хубавите, играят на високо равнище към този момент толкоз години. Печелят с фанфари в Шампионската лига и в шампионатите от Топ 3, раздават се и за националните си тимове. Но считам, че въпреки всичко ще се появи състезател, който ще изпревари Роналдо и Меси, не може това да продължава постоянно. Няма нищо постоянно.
- Вие сте били нападател и несъмнено ви импонират нападателите. Кой от тях двамата е по-ценен и ви харесва повече? От позиция на футбола?
- Харесва ми и единият, и другият. Не си наподобяват един с различен и всеки играе своя футбол. Те не се равняват по никого. Уникални са, тъй като всяка година означават по толкоз доста голове и съумяват да покажат своята игра. Ето да вземем Реал и Барселона. Тогава когато Роналдо беше в Мадрид през последния си сезон, той не игра толкоз впечатляващо, само че пък означи голове в Шампионската лига и се появи водач в тима по пътя към трофея. При Меси може в националния тим да не му върви изключително, само че пък в Барселона е прословут водач. Меко казано е мъчно да си представим Барселона без Меси. Налага се треньорът да се нагажда по Меси, в случай че желае победи. В последна сметка – каквото и както да ме питате, не бих дал желанията си за никой от тях двамата.
- Имахте ли любимец за международното?
- Има обичайни любимци отпред с Аржентина, Бразилия. Каквото и да става, германците са в играта непрекъснато. Очаквах белгийците със своя прекрасен и млад отбор да оставят диря, както и Франция, която обаче нанесе своя огромен удар. Така се разви обстановката. Както на европейското. Никой не мислеше, че Португалия ще завоюва шампионата през 2016-а. Още когато Роналдо получи контузията, всички си мислеха: край, Португалия няма да завоюва. Но завоюва. Ето и Гърция, кой можеше да допусна, че в миналото ще завоюва европейското състезание? Кой? В края на краищата всичко зависи и от шанса, и от това по какъв начин любимците ще преодоляват групите. Това е футболът и той не се трансформира!
- Олег Блохин, благодаря ви, че ни приехте във вашия дом! Гледал съм ви по какъв начин играете освен тук, в Киев и към момента съм впечатлен. Как сте?
- Благодаря за вниманието. Аз и фамилията ми сме добре.
- Олег, първо кажете, апелирам ви, помните ли Лев Яшин?
- Аз бях дребен, когато Яшин към този момент приключваше с футбола. Бях прекомерно млад и не съумях да отида на прощалния му мач. Но той бе популярен състезател. Още повече беше първият от руските футболисти, който получи " Златна топка ". И най-важното в тази ситуация е, че Лев първи и към момента единствен от вратарите има този приз. Досега нападатели, бранители и халфове са носители на този приз, само че вратари - не. И това също демонстрира, че Яшин беше свръхестествен.
- Какво символизираше Лев Яшин за Съветския съюз в тези години?
- Мисля, че беше легенда.
- Познавахте ли го, успяхте ли да се сприятелите?
- С него се сприятелихме на моя сетен мач в Киев през 1989 година. Тогава той пристигна. Говорихме си доста топло. Но към този момент беше доста болен. Велик човек!
- Помните ли 1974 година, когато играхте против Чили?
- Това беше през 1973 година на " Лужники ", тогава играхме с Чили. Мачът приключи при резултат 0:0. Всъщност, ние трябваше да летим до Чили, само че тогава там стана държавен прелом. На власт пристигна военачалник Пиночет и ни споделиха, че футболните игрища са превърнати в концлагери. Затова и Централен комитет на комунистическата партия не ни пусна. Пропуснахме международното през 1974 година в Германия. Това беше огромно отчаяние за нас, тъй като партийните ръководители взеха решение нещата, вместо нас.
- В това в действителност се криеше и моят въпрос. Тогава бяхте най-изявеният футболист, а не отидохте на международно първенство…
- През тези години бях още доста млад състезател, а извънредно известни по света бяха Кройф, Бекенбауер, Герд Мюлер и изключително националният тим на Холандия, който в това време, както споделяха, играеше цялостен футбол.
- Значи ли това, че ФИФА тогава не е защитила Сборная?
- Мисля, че да. Защото ние предлагахме да играем на безпристрастен терен в Германия. И не ни позволиха.
- Отдавна се познаваме и от дълго време желая да ви запитвам - усещахте ли някаква безизходност, че никой не ви е защитил и искахте ли някой да застане във ваша поддръжка?
- Нищо не можехме да създадем. Беше обидно да не попадна на финалите на международното, само че в живота от време на време по този начин се подреждат нещата, че някои от най-големите футболисти пропущат обещано международно състезание. Просто тъй като националният тим не играе. Или не взе участие на европейско. Това се е случвало. Но тогава беше комунистическа система, починена на Централен комитет на комунистическата партия и ние нищо не можехме да създадем.
- Помните ли момента на огромната покруса, която се случи в Украйна през 1986 година, малко преди мача Динамо Киев – Атлетико Мадрид? Как се чувствахте?
- Първо, никой не знаеше за Чернобил, а по-късно несъмнено имаше суматоха. Някои изпращаха фамилиите си, други оставаха, само че беше реалност - имаше суматоха. И второ, тогава на международното пишеха, че сме печелили, тъй като сме били инфектирани с радиация и по тази причина сме бягали бързо и сме играли добре. Така писа задграничната преса. Но това няма значение, тъй като нещастието беше огромна.
- Всички помним тези мачове и по какъв начин вие играехте тогава - на високи обороти, без значение има или няма радиация. Тогава Динамо победи Атлетико с 3:0, а след този триумф се заприказва за експреса Динамо (Киев)...
- Но и Христо Стоичков също притежаваше огромна скорост и добра техника, нали? Всъщност тогава на мен ми беше мъчно да играя. Бях на 34 години, също така имах контузия и до последната минута не знаех дали ще изляза на терена.
- Когато през 1975 година разбрахте, че ще получите „ Златната топка “. Каква беше първата ви реакция?
- Не повярвах. Казах си, че това е смешка. Защото на 22 години да получиш „ Златната топка “... Изобщо не чаках. Още повече, че играех в Съветския съюз. Къде можеха да ме видят? Не играех в Байерн (Мюнхен), да вземем за пример. Обикновено даваха наградата на Бекенбауер, на Кройф и на други известни футболисти... По-късно на Стоичков… Все футболисти, които играят в Барселона, в Милан, в Аякс или Байерн. А да играеш за Съветския съюз и да получиш „ Златната топка “ беше необикновено. Затова и не повярвах.
- Вече минаха толкоз години. Но какво беше първото ви чувство, когато се докоснахте до " Златната топка "?
- Случи се доста от дълго време - преди 43 години. И в действителност я получих не през 1975 година, а през 1976-а на стадиона на Байерн в Мюнхен. Не знам за какво, само че не усетих нещо особено. Разбира се, беше прелестно, доста прелестно. Мислех си, че цялата е златна и доста огромна. Но се оказа относително дребна и приятна.
- Вашата " Златна топка " наподобява като нова. Вкъщи ли я съхранявате?
- Разбира се, у дома. Имам толкоз доста награди и съм направил нещо като дребен музей в моя дом.
- После Игор Беланов и Андрей Шевченко също станаха носители на „ Златна топка “. Какво значи това самопризнание за вас тримата, за вашия клуб, за страната ви? Украйна получи тази привилегия да има трима с най-престижния самостоятелен приз във футбола – „ Златна топка “.
- Смятам, че това не е привилегия. Така се стече животът и считам, че това е величествен триумф на Динамо Киев. Защото единствено един популярен клуб може да има трима носители на „ Златната топка “. В този смисъл триото Беланов, Блохин и Шевченко е в действителност огромен авторитет за самия клуб и за страната.
- Какво бихте посъветвали младите играчи? Какви качества би трябвало да имат? Какво би трябвало да създадат, с цел да заслужат „ Златната топка “?
- За да прегърнат „ Златната топка “, първо би трябвало безпределно да обичат футбола. Не себе си във футбола, а самия футбол. И не парите, които ще дойдат. Ето за какво Роналдо или Меси печелят „ Златната топка “. Те имат пари и популярност, само че все пак не престават да играят футбол с голяма пристрастеност и да обичат спорта. И друго - би трябвало да играеш по този начин футбол, че да оставиш диря. А в случай че спечелиш „ Златната топка “, това ще ти остане за цялостен живот.
- Не смятате ли, че Андрес Иниеста заслужаваше „ Златна топка “ в предишното, а Мохамед Салах през днешния ден?
- Иниеста от дълго време е заслужил „ Златна топка “, само че по този начин и не му я дадоха. Смятам, че Мануел Нойер също бе заслужен за най-големия приз, когато Германия завоюва международното в Бразилия, само че отново я дадоха на различен. А Иниеста толкоз години игра на високо равнище, че си заслужи безусловно „ Златната топка “. Колкото до Салах - той би трябвало да вкара не един значим гол, а доста такива и да играе доста години на високо равнище. И евентуално тогава ще завоюва и „ Златната топка “.
- На 26 май предходната година тук се игра финалът в Шампионската лига. Преди това Украйна семейства и на финалите на европейското състезание. Какво значи за страната семейството на тези събития от сходен огромен мащаб?
- Мисля, че първо европейското беше грамаден триумф за Украйна, който ни даде мощ и самочувствие като домакини на огромни конгреси. Не единствено домакинствахме на мача Реал – Ливърпул, само че и на женската Шампионка лига в Киев. Той също стана част от забележителния огромен триумф за страната.
- Ливърпул не съумя да победи в Киев, а вие имахте ли любимец?
- Бих споделил по този начин. Не е значимо дали на мен ми харесва Реал или Ливърпул, тъй като съм видял толкоз доста финали в Шампионската лига. Имало е тим, който губи след първото полувреме с 0:3, а по-късно печели Шампионската лига. Да, този отбор е Ливърпул. Но е имало и случаи, когато избран тим да получавал доста залози и да е любимец на букмейкърите, че ще завоюва, а в последна сметка не съумява и се проваля. Затова в сходни случаи не си поставям лед на хубавичко глава и залагам 50:50. Да предскажеш край е доста мъчно, тъй като в действителност всичко може да се случи. Кой можеше да допусне да вземем за пример, че Германия ще удари Бразилия в нейния дом със 7:1. Какъв резултат единствено? Фантастика!
- Помните ли, когато за първи път играхте на международно първентво? Какво беше възприятието?
- Коленете, краката ми трепереха. Още повече, че първият мач през 1982 година бе против Бразилия в Севиля, при горещина над 35 градуса...
- Когато разбрахте, че ще участвате на международно, осъзнахте ли на 100 %, че ще представяте освен себе си, а националния тим, страната си?
- Разбира се и друго не може да бъде. Ти отговаряш освен за себе си, а за това, което е написано на гърдите ти, кой герб стои там. Аз идвах от един марков тим – Динамо (Киев) и за мен това беше нещо свято. А когато един футболист първо идва в Динамо, след това отива в Барселона да вземем за пример и на всички места целува фланелката, аз в последна сметка не разбирам кой му е в душата – Динамо (Киев) или Барса. За мен постоянно е било значимо какво написа на фланелката ми и в никакъв случай не съм сменял тима, герба си. Сега са други времената. Но тогава имаше грамаден напън в това отношение. И от страна на пресата, и от страна на комунистическата партия.
- Играл сте с доста футболисти, само че един път в съблекалнята ви се е появил млад състезател – Игор Беланов. Какво бихте споделили за него?
- Много, доста бързо бягаше. Много. Беше слабоват. Базата ни беше в Конч-Заспа. И когато пристигна този юноша се шегувахме, че в случай че ги нямаше мрежите край футболното поле, би трябвало да гоним топката 20 километра оттатък базата. Той не можеше да се спре с топката. Но по-късно във времето той стартира да управлява скоростта си. После стана притежател на „ Златната топка “, а попаденията, които вкара на белгийците на международното в Мексико бяха луди голове. Той беше един от най-хубавите и обичани от почитателите в Сборная.
- Дошъл е в тима млад, а вие към този момент сте били умел. Слушаше ли вашите препоръки?
- Разбира се. Ако не го направи – смъква обувките и си отпътува! (Усмихва се). Шегувам се. По традиция постоянно са се вслушвали при нас, ветераните. Сега не е по този начин. Но преди момчето като види деец, ту чантата му носи, ту мрежата с топките разнася... Така беше признато. Сега се трансформираха нещата, само че тогава работеше положителната остаряла школа.
- Мина още време и в Динамо (Киев) се появи младият нападател Андрей Шевченко. Видяхте ли в него някакъв капацитет за предстоящ джентълмен на “Златна топка “?
- Не, аз тогава към този момент работех в Гърция. С него се срещнах, когато започнах да упражнявам Сборная. И му споделих:„ Андрюша, ти играеш в Милан, който може да завоюва Шампионската лига, само че в случай че ти не играеш добре за Сборная, ще ти бъде мъчно да заслужиш „ Златната топка “. “ Бях прям. А най-после по този начин и стана. И когато ние отидохме на финалите на международното през 2006 година, моите предсказания се сбъднаха. И Милан, и Сборная се показаха добре и той ликува със „ Златната топка “. Но той имаше още при започване на кариерата си грамаден капацитет. Смятаха, че се е изстрелял нагоре поради това, че още млад е отишъл в Милан. Но пък в случай че беше трансфериран по-късно, щеше да му бъде по-трудно да се приспособява. И друго значимо нещоШевченко се приспособява добре и бързо, тъй като стартира да приказва италиански. Веднага стартира да учи езика и да се приспособява към метода на живот. Подчертавам го, тъй като в този момент доста млади футболисти, които отиват в чужбина не желаят да схванат, че всяка една страна си има собствен нрав и обичаи. Има си език и характерни връзки. И ти би трябвало да се слееш с този живот. В противоположен случай ще ти бъде доста мъчно, колкото и да си надарен. Защото, в случай че ти не приказваш на един език – в Барселона на испански, в Милан на италиански или аз, когато бях в Гърция, за играчите става доста комплицирано. Бих споделил, че е невероятно да успееш без контакт и директно комуникиране.
- Знаем, че във всяка една ера има огромни футболисти и не всички от тях получават „ Златна топка “. Към този миг двама са властелините на този приз – Меси и Роналдо. Имаше пауза с Модрич, само че наподобява, че тяхното време още не е свършило. Ще има ли последващо изключение?
- В някакъв миг тази обстановка ще завърши. Смятам, че Меси и Роналдо са двама велики играчи. Невъзможно е да се сравнят, тъй като всеки от тях играе по друг метод и е мъчно да ги оцениш. Двамата са едни от най-хубавите, играят на високо равнище към този момент толкоз години. Печелят с фанфари в Шампионската лига и в шампионатите от Топ 3, раздават се и за националните си тимове. Но считам, че въпреки всичко ще се появи състезател, който ще изпревари Роналдо и Меси, не може това да продължава постоянно. Няма нищо постоянно.
- Вие сте били нападател и несъмнено ви импонират нападателите. Кой от тях двамата е по-ценен и ви харесва повече? От позиция на футбола?
- Харесва ми и единият, и другият. Не си наподобяват един с различен и всеки играе своя футбол. Те не се равняват по никого. Уникални са, тъй като всяка година означават по толкоз доста голове и съумяват да покажат своята игра. Ето да вземем Реал и Барселона. Тогава когато Роналдо беше в Мадрид през последния си сезон, той не игра толкоз впечатляващо, само че пък означи голове в Шампионската лига и се появи водач в тима по пътя към трофея. При Меси може в националния тим да не му върви изключително, само че пък в Барселона е прословут водач. Меко казано е мъчно да си представим Барселона без Меси. Налага се треньорът да се нагажда по Меси, в случай че желае победи. В последна сметка – каквото и както да ме питате, не бих дал желанията си за никой от тях двамата.
- Имахте ли любимец за международното?
- Има обичайни любимци отпред с Аржентина, Бразилия. Каквото и да става, германците са в играта непрекъснато. Очаквах белгийците със своя прекрасен и млад отбор да оставят диря, както и Франция, която обаче нанесе своя огромен удар. Така се разви обстановката. Както на европейското. Никой не мислеше, че Португалия ще завоюва шампионата през 2016-а. Още когато Роналдо получи контузията, всички си мислеха: край, Португалия няма да завоюва. Но завоюва. Ето и Гърция, кой можеше да допусна, че в миналото ще завоюва европейското състезание? Кой? В края на краищата всичко зависи и от шанса, и от това по какъв начин любимците ще преодоляват групите. Това е футболът и той не се трансформира!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ