Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ подари на зрителите си специално

Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ подари на феновете си особено изявление с мегазвездата на международния футбол и Барселона Лионел Меси. От диалога излиза наяве по какъв начин са минали първите стъпки в кариерата му в Барса, кои са обичаните му голове, коя самостоятелна премия е най-ценна за него, от кого е научил най-вече като футболист и дали му липсва съперничеството с Кристиано Роналдо в Ла Лига?
- Да стартираме със промяната на позицията ти. Къде бе привикнал да играеш, в академията на Нюелс Oлд Бойс?

- Имаше няколко дребни стадиони за по 7 души в тим, на които играехме в Малвинас. Тренировъчни терени на Нюeлс Олд Бойс. Тогава обичах да играя като нападател, само че се връщах и много в отбрана. Но знаете, че първоначално всеки играе на всяка позиция. На мен ми беше най-удобно да играя зад централния нападател или с други думи да съм плеймейкър. И от този момент привикнах да играя на тази позиция.

- Когато дойде в Барса, към този момент стартира да играеш на огромно игрище с 11 души в тим. Тогава нормално беше на лявото крило или зад нападателя.

- В първите ми години, когато започнах да упражнявам бях в школата на Нюелс и там играех зад плеймейкъра. Когато пристигнах в Барса, играехме във групировка 3-4-3, което означаваше, че аз би трябвало да съм на върна на по този начин наречения елмаз в средата. Това ми бе позната позиция и привикнах да играя като плеймейкър, още от най-ранната ми възраст. Обичах да имам независимост на терена. Понякога играех и на крилото, само че това не се случваше доста постоянно.

- Когато дебютира в първия тим на Барселона, съвсем по насила ти беше на десния фланг, тъй като Роналдиньо бе в ляво, а Ето'о на върха на офанзивата.

- Истината е, че просто нямаше друга алтернатива и Франк Рийкард трябваше да ме употребява отдясно по офанзивата. А това бе нещо изцяло ново за мен. Никога преди не бях играл на тази позиция. Малко по малко започнах да се натъкмявам. Бях удовлетворен от това, че получавах късмет да играя и просто желаех да съм на терена, без значение къде. И по този начин последователно привикнах. View this post on Instagram
Cómo lo extrañaba... ¡Qué ganas de volver a jugar acá! I've really missed this place... Can't wait to play here again!

A post shared by Leo Messi (@leomessi) on Jun 6, 2020 at 5:51am PDT

- Това, че беше отдясно, променяше ли нещо за теб?

- Всъщност много бързо се приспособих, тъй като аз съм левичар и по този начин ми беше доста елементарно да влизам във вътрешността към наказателното поле със мощния си крайник. Освен това, тази позиция ми даваше по-добър взор върху играта. Това ми хареса.

- Тогава обаче не бе известно да се играе с „ обърнати крила “. Това навлезе като мода по-късно във футбола.

- По това време титуляри бяха Людовик Жули, Самуел Ето'о и Роналдиньо, а аз се показвах понякога. Постепенно обаче минутите ми на терена се усилиха и привикнах с по този начин наречените обърнати крила.

- И тъкмо, когато към този момент привикна с позицията си на десния фланг, пристигна Гуардиола. И един ден, тъкмо преди „ Ел Класико “ на „ Бернабеу “, Гуардиола идва и ти споделя: „ Лео, ела тук, ще би трябвало да играеш на върха на офанзивата “. Спомняш ли си този диалог за промяната на позицията като „ подправена деветка “? Какво тъкмо ти сподели той?

- Спомням си, че за мен бе същинска изненада, когато бях извикан за мача на „ Бернабеу “. Това се случи тъкмо един ден преди дуела. Накараха ме да отида в офиса на Гуардиола в „ Сиутат Еспортива “ и той ми сподели, че е следил мачовете на Мадрид. Говорил с Тито Виланова и тогава им хрумнала концепцията да ме употребяват като „ подправена деветка “. Той смяташе да пусне Самуел Ето' и Тиери Анри по двата фланга, а аз да съм в средата като „ подправена деветка “. Разбира се, не трябваше да заставам на върха на офанзивата от самото начало, а да оказвам помощ и на халфовата линия. Идеята беше централните бранители на Реал да ме следват и по този начин да отварят пространства в центъра на защитата за бързите ни крила. И в действителност единият от головете на Анри падна тъкмо по този начин. Беше изненада както за нас, по този начин и за Мадрид. Спомням си, че владеехме много топката и постоянно имахме числено преимущество в зоната, където бе топката. Никога не съм играл като централен нападател, само че знаех, че би трябвало да изскачам от задна позиция, а не да бъда неподвижен. Така че това не бе огромна смяна за мен. Бях играл като плеймейкър с години и знаех тъкмо по какъв начин да работя.

- След това още веднъж се върна отдясно. Сякаш можеш да играеш, където си поискаш?

- Имах доста повече независимост спрямо типичния централен нападател, какъвто беше Давид Вия да вземем за пример. По-късно Неймар имаше такава свободна роля до ясно изявения стрелец Луис Суарес, а аз играех по-скоро зад тях.

- Валдано постоянно споделя, че в случай че приказваме за крило, приказваме за Меси, само че Меси може и да е нападател, може и да е в халфовата линия... Ти си това, което Алфредо ди Стефано наричаше „ футболист за всяка позиция на терена “…

- Валдано ме харесва доста. Но да, харесва ми това, което споделя за мен. В последните години привикнах да играя малко по-близо до централната линия на терена. Поемам топката от бранителите и оказвам помощ на халфовете в изнасянето на играта. Това се случи, когато Шави и Иниеста си потеглиха от клуба, тъй като когато те бяха на терена, те се грижиха да ни обезпечат преимущество в притежанието на топката. Когато обаче тях към този момент ги нямаше, лека-полека започнах да се издърпвам обратно, с цел да осигуря на отбора числено предимство в средата на терена. Разбира се, постоянно с ясна концепция в главата си, да се включвам напред при всяка преференциална опция да отбележа. Предпочитам да се движа, в сравнение с просто да заставам и да очаквам пас. Чувствам се по-добре, когато се включвам на скорост в наказателното поле.

- Футболът ти е образуван на половина в стила „ Потреро “, на половина жанр Барса?

- „ Потреро “ или уличният футбол е най-хубавото учебно заведение за аржентинските футболисти. Научих много на улицата като дете. Играех на терени с пясък или асфалт. Всичко се промени, когато се причислих към академията на Барса. Тогава започнах да упражнявам по радикално друг метод спрямо Аржентина.

- Лесно ли се приспособява към това? Да съчетаеш своята импровизация със строгите условия да играеш в строго избрана система?

- Не беше елементарно. Като стартираме от първите няколко месеца, в които не разбирах изключително метода, по който академията на Барселона гледаше на футбола. Беше ми мъчно и тъй като не можех да играя поради проблем с документите ми, а най-сетне, когато започнах, се контузих още в първия ми мач. Тогава останах за дълго отвън игра. Не е елементарно да се озовеш на място, където философията за играта е толкоз ясно изразена и би трябвало да се приспособиш към нея, само че е истина, че когато си тук от дребен е много по-лесно да свикнеш. Това ми даде доста и ми оказа помощ да израсна като състезател и да надградя над уменията, които към този момент бях придобил в Аржентина.

- Развитието ти във физически аспект е непосредствено обвързвано и с футболното ти развиване?

- Мисля, че физически претърпях огромна смяна от момента, в който започнах, до момента. Но това е нещо обикновено. Ти се променяш физически, израстваш като състезател, даже и като човек. Мисля, че всички тези процеси са естествени.

- А какво ще кажеш за работата във фитнеса?

- Не съм от вида играчи, които прекарват доста време във фитнеса. Но най-вече залагам на силовите тренировки. Тренирам много характерни извършения, вместо просто да употребявам уредите във фитнеса. Мисля, че с годините се научих да се грижа себе си и тялото си, с цел да заобикалям съществени травми.

- Да се грижиш за тялото си научи от по-опитните футболисти или някой от медицинският щаб ти предложи да го направиш?

- Това бе напълно мое решение. Почувствах, че нуждая се от смяна. Исках освен това и както става с по-възрастните хора, те ме поучаваха и ми даваха хрумвания. Започнах да тествам кое е добре за мен и кое не. Когато порастваш, започваш да виждаш неща, които не са били значими за теб, когато си бил по-млад. На 20-21-22 можеш да правиш каквото си искаш и тялото ти няма да го усети. Но по-късно би трябвало да полагаш доста повече старания, в случай че искаш да задържиш високото си равнище, изключително в този претрупан сезон, цялостен с мачове.

- Сиестата още ли ти е обичана?

- Да, аз си поспивам много. Откакто обаче Тиаго се роди, това се случва много по-рядко и това е обикновено, когато имаш деца. Ежедневието ни зависи доста от децата; завършвам подготовка, връщам се у дома да хапна нещо бързо, излизам да ги прибирам от учебно заведение и целият ми график се върти към децата. Намалих доста следобедния сън.

- Ако някой ти беше споделил, още когато стартираше, че ще станеш подобен голмайстор, щеше ли да му повярваш?

- Вярно е, че в началото не бях състезател, който вкарва доста голове. Вкарвах, само че в юношеските обединения. Когато обаче стигнах до първия тим, се борих да вкарам доста попадения, изключително през първите си няколко години - тогава или правех неточности, или нямах шанс. Спомням си, че Ето'о ми сподели: „ В деня, в който започнеш да бележиш, ще бъдеш страховит. “ Просто тъй като имах доста шансове и не ги осъществих. Това беше по този начин, до момента в който един ден не избухнах, вкарах и по-късно всичко стартира да се получава. Като дете привикнах да въвеждам, както в Аржентина, по този начин и в младежките тимове на Барселона. Борих се да стартира в първия тим и това се случи.

- В днешно време футболът не може да върви без попадения. Чувстваш ли, че си заставен да вкараш?

- Както споделих по-рано, аз играя концентрирано от самото начало, виждам повече да върша асистенции, в сравнение с да съм този, който влиза и приключва, и мисля по-малко за попадения. Очевидно е, че ги одобрявам и в случай че имам опция, това е добре пристигнало за мен, само че всякога, когато стъпя на терена, мисля по-малко за голове и повече за това по какъв начин играем.

- Не си ли захласнат от това?

- Никога не съм захласнат от головете. Знам, че хората приказват и ме подлагат на критика, когато спра да въвеждам толкоз доста попадения, само че има още една част от играта, която е обвързвана с израстването като състезател и умеенето да се адаптираш към обстановките и да продължиш да растеш, търсейки най-хубавото за теб и за тима.

- Икер Касияс помни всички голове, които е допускал, както и мачовете, в които е играл. Ти помниш ли ги?

- Не, истината е, че не ги помня! Ще си ги напомня, в случай че ми покажете видео или изображение, тогава може би. Но просто аз... Да ги помня и да мисля за тях... Много мъчно. Но в случай че ми ги покажете, може би ще си напомня всеки миг.

- Може ли да избереш три от тях?

- Винаги съм казвал, че обичаните ми попадения са значимите, не красивите. Може би най-важните ми голове са на финала на Шампионска лига – двата гола против Манчестър Юнайтед през 2009 година в Рим, както и в 1/8-финала против Реал (Мадрид). Това са головете които помня, тъй като просто те значат доста за мен.

- Какво мислиш за оня твой гол, който наподобява на гола на Диего Марадона?

- Очевидно е, че и този е един от хубавите. Въпреки че този гол не е имал огромно значение, има стойност за мен заради сходството си с маркирания от Диего Марадона. Беше бясно попадение, доста приличаше на гола на Диего, само че дублирам, моментът и изобщо мачът не бяха нищо спрямо значимостта на това попадение на Марадона.

- Стратегията ти при фауловете? Учил ли си ги, броиш ли стъпките си обратно?

- Може би има нещо правилно, по малко от всичко. Преди се усещах доста удобно и наподобява всичко потръгна. Опитвах се, несъмнено, да трансферира стената и да забия топката в мрежата, само че го правех без много-много да му мисля. Това бе преди да стартира да ги упражнявам непрекъснато. След това започнах да броя крачките, да предпочитам позицията, стойката, по какъв начин да ударя топката, пробвах да си кривя крайници по друг метод и наподобява това проработи. Фокусирах се в удара. Понякога в действителност би трябвало да си късметлия, с цел да може всеки удар да е в мрежата. Има и случаи, в който 5-6 следващи пъти блъскам стената. Когато започнеш да бележиш, ти добиваш убеденост и започваш да експериментираш, което наподобява много ми оказа помощ. Трябва да си мощен душевен. Това обаче е след доста работа и тренировки.

- Тренираш ли ги към момента?

- Сега може би по-малко от преди. Вече имам рутина и противниковите играчи нямат концепция по какъв начин да ме спрат, чудят се по какъв начин ще удря топката. Тренирам ги, само че по-малко.

- Гледаш ли другите по какъв начин извършват фаулове?

- Да, виждам по какъв начин другите извършват фаулове. Но аз си мисля, че всеки футболист има самостоятелен метод към директните свободни удари и е мъчно да изкопираш другите. Смятам, че всеки състезател би трябвало да си построи собствен жанр. Такъв, в който се усеща най-добре. Трудно е да гледаш и да копираш. Трябва да тренираш крепко, с цел да станеш най-хубавият.

- Смущаваш ли се, когато ти слагат личен надзирател?

- Има доста неприятни и странни мачове. Вече в съвсем всеки дуел имам самостоятелен надзирател покрай мен. Това обаче не ме тормози. Но в това време, когато ме оставят свободен, тогава също е необичайно, просто играта е друга.

- Казваш ли им нещо тогава?

- Нормални неща, като по какъв начин върви мачът и сходни естествени диалози. Постоянно си приказваме едни на други.

- Най-неприятното разменяне на реплики?

- Не помня, почтено, Може би един път против Жирона. Просто тогава прекалихме.

- Изглежда, че понасяш доста добре единоборствата. Винаги си доста спокоен.

- Никога не съм се оплаквал от грубите влизания. Мисля, че конфликтите са нещо обикновено във футбола, въпреки всичко това е контактен спорт. Не почитам обаче играчите, които съзнателно влизат, за да те наранят. Ако не е подобен казусът обаче, за мен е обикновено да има здрави единоборства. Това е част от играта.

- Изучаваш ли държанието на вратарите?

- Преди не ги изучавах. Затруднявах се, когато трябваше да изстрелвам или да ги преодолея в обстановка един на един. Има избрани моменти, когато си спомняш за пропуснати обстановки и това те кара да имаш подозрения в себе си. А когато се съмняваш в себе си, постоянно бъркаш. Напоследък обръщам доста внимание на осъществяването на директни свободни удари. Сравнявам дали съм се подобрил по отношение на предходните ми сезони. Изучавам по какъв начин да се ускорявам, по какъв начин да подобавам към избрани позиции, по какъв начин самата стена отскача. Сега обръщам доста повече внимание на тези неща.

- Значи работиш доста крепко.

- Очевидно, да. Все още желая да изучавам нови неща. Искам да пораствам и това ми оказва помощ доста. Пропускал съм доста дузпи и това ме тормози. Искам да подобря този аспект в играта си. А методът да го направя, е да упражнявам и да виждам какво вършат съперниците ми. Това е най-сигурният метод да научиш нещо. Когато знаеш избрани неща за съперника, ти оказва помощ доста да победиш.

- Но дузпите нормално не те тормозят.

- Не, не се опасявам да извършвам дузпи, само че те ме тормозят, тъй като никой не желае да прави неточности. Как да се изразя... Загрижен съм по какъв начин извършвам дузпите, само че не се тормозя да поема отговорността. Освен това, знам, че грешките също са част от играта. Понякога обаче е още по-трудно, когато изпълняваш доста дузпи поред, тъй като по този начин даваш опция на съперниците ти да те разучат. На всичкото от горната страна, в този момент вратарите са доста по-бързи от преди, доста по-добре готови, имат мощ в краката за сериозен отскок, което прави осъществяването на дузпи в наши дни още по-трудно.

- Ти си като гъба, която попива нови познания от всеки, с който си играл в кариерата си.

- Да, както споделих, харесва ми да не преставам да се изучавам и да се усъвършенствам. Шави и Иниеста бяха двама неповторими футболисти. Много е мъчно да копираш стила им на игра. Дори, като се замисля, е мъчно да се сетя за някой, който се приближава до техния жанр на игра. Но аз съм гледал двамата доста дълго. И вътре на терена, играейки паралелно до тях, и в профил. Обичам да си „ извършвам кражба “ по някое умеене от съотборниците ми, както и от други страхотни играчи.

- Как виждаш еволюцията на Ла Лига?

- Ла Лига се промени доста през годините. В момента е ужасно оспорвана. Въпреки че през последните сезони битката за купата постоянно е сред Барселона, Реал (Мадрид) и Атлетико (Мадрид), постоянно разликата е извънредно дребна. А останалите тимове се усъвършенстват непрекъснато и става все по-трудно да печелиш точки, изключително като посетител. Всеки един отбор добива в допълнение самочувствие пред своите почитатели и вижда в дуелите с грандовете опция да потвърди себе си. Затова към този момент е толкоз мъчно да се печели непрекъснато.

- Липсва ли ти нещо от остарялата школа във футбола?

- В наши дни, футболът стана доста тактически и всички отбори имат технологии, с които учат доста деликатно представянето си в даден мач и държанието на другите тимове. Именно поради това в този момент съперниците ни затварят доста по-лесно пространствата, което нарушава стила ни на игра. Преди имаше доста повече свободно пространство по терена и имаше повече време да помислиш и да вземеш решение. Сега обаче всичко е доста по-трудно. Има доста повече тактичност във всеки мач.

- Кое е по-важното във футбола - самостоятелният гений или груповата работа?

- Мисля, че хубавичко отборна работа е основополагаща. Всеки отбор, който не разполага с чак такива звезди, може да те победи с добра организация и себераздаване. Когато играчите си оказват помощ, те не оставят празни пространства и по тази причина в днешно време всеки мач е извънредно сложен и оспорван. Роналдо и Меси заработиха милиони евро в " Инстаграм " по време на пандемията - Няма по какъв начин да не засегнем и съперничеството ти с Кристиано…

- Това е съперничеството, което вечно ще остане в историята, тъй като продължава към този момент толкоз дълго време. Изключително мъчно е да задържиш това високо равнище в продължение на толкоз доста години и то в тези два клуба – Барселона и Реал (Мадрид), които, за мен са най-хубавите в света и надлежно най-взискателните. Нашето съревнование ще се помни вечно. Лично за мен това състезание бе доста хубаво. Мисля, че почитателите също му се любуваха. Както последователите на Барса и Реал, по този начин и всички футболни ентусиасти по света.

- Звучи по този начин, като че ли ти липсва...

- Не... Просто, когато Кристиано беше в Реал (Мадрид), мачовете против тях постоянно бяха специфични. Сблъсъците с Реал постоянно означаваха доста повече за всички ни. Но, за жалост, тези времена към този момент са зад нас и би трябвало да продължим напред.

- Броиш ли върховете, които непрестанно подобряваш?

-Не обръщам доста внимание на върховете, само че в днешно време научаваш за всичко с интернет и обществените медии. Трудно е да пропуснеш нещо такова и да не схванеш за него. По един или различен метод стига и до мен, само че аз се пробвам да не обръщам доста внимание на тези неща.

- Пако Хенто има 12 трофеи в Ла Лига. Прицелил ли си се в този връх?

- Надявам се да стигна върха на Пако Хенто от 12 трофеи. Дори единствено да го изравня. Да го доближи или да го надмина, ще значи доста за мен, тъй като това ще значи и че Барселона ще завоюва още повече трофеи, а това е най-важното.

- Имаш ли някой обичан връх?

- Рекордът за най-вече голове в Ла Лига е нещо извънредно значимо и особено за мен. Някои в действителност невероятни играчи са се състезавали през годините в Ла Лига и това несъмнено го прави най-хубавото състезание в света. А да си най-хубавият голмайстор в този шампионат за всички времена, е нещо в действителност доста особено. Това е един от най-хубавите върхове, които държа.

- Имаш съвсем по 1 гол приблизително на мач…

- Да, това е истина. Прекарал съм доста, доста години в Ла Лига. Не знам дали различен нападател е бил толкоз дълго, колкото мен. Това неизменност ми оказа помощ да продължа да се развъртвам като изпълнител и за мен е същинска чест да съм част от историята на Ла Лига.

- Изпитваш ли още приятност от играта?

- Винаги се любувам на играта си. Ясно е, че има голяма отговорност във всеки мач, във всеки миг, в който излезем на терена. Тайната на триумфите е да излизаш на терена, с цел да се забавляваш. Когото правиш нещата за наслаждение, те нормално се случват от единствено себе си.

- И най-после - по какъв начин искаш да бъдеш запомнен?

- Не знам. Винаги съм получавал доста положително отношение на всички места по света и съм доста признателен за това. Но постоянно съм казвал, че аз просто върша това, което одобрявам. Наслаждавам се да играя футбол. Хората могат да приказват каквото си изискат. Всеки има право на мнение, както в този момент, по този начин и в бъдеще.