Чики Бегиристайн за Барселона, Пеп Гуардиола и Манчестър Сити
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи следващото любопитно изявление на Христо Стоичков за ТВ колоса „ Унивижън “. Този път кавалерът на „ Златната топка “ разпита от първо лице спортния шеф на Манчестър Сити – Чики Бегиристайн. Той стои неразделно до треньора на „ жителите “ Пеп Гуардиола. Бегиристайн е потвърден експерт, изиграл 223 мача за Барселона, триумфирал в Шампионска лига и като футболист, и като състезателен шеф. Той е индивидът, който с трансферните си ходове направи по този начин, че Манчестър Сити да няма даже слаба запаса.
- Чики, доста благодаря, че ни одобри тук в твоя дом в Манчестър! За нас е същинска привилегия да имаме тази опция. Как се чувстваш като състезателен шеф в подобен огромен клуб като Манчестър Сити?
- Вярно, че тук се усещам като вкъщи, а щом аз съм вкъщи и ти си вкъщи, тъй като моят дом е и твой дом! Както и ти постоянно си ме посрещал! Истината е, че сме в действителност очаровани от изискванията тук. Освен това съм доста удовлетворен от предизвикването! Работя в Сити към този момент няколко години. След Барселона си дадох сметка, че от дълго време имам натрапчива концепция и тя е, че би трябвало да дойда да работя във Висшата лига. Още до момента в който бяхме играчи и идвахме да играем тук, се възхищавах от стадионите и невероятната атмосфера в Англия. Както и от легендите и всички истории, които тук ти описват. Имах огромно предпочитание да дойда и не щеш ли го направих - пристигнах и съм доста удовлетворен от това. Също по този начин е правилно, че съм в непозната страна, само че пък съм обкръжен и с доста другари от моята родината. Затова не усещам никакво стеснение.
- Изживя една златна ера в Барселона….
- Да, най-много като пристигна ти! (смеят се)
- Сега желая да приказваме за интервала ти като състезателен шеф. После ще приказваме и за времето като състезател. Задачата на спортния шеф е сложна. Особено за човек, който интензивно е играл футбол, а след това би трябвало да прави един куп други неща по едно и също време. Какво научи в Барселона с Жоан Лапорта и Йохан Кройф, мир на праха му? И останалите от тяхното обграждане - от Алесанко и другите?
- Виждаш ли - невероятно е човек да не върне историята постоянно още малко по-назад. Ние изживяхме една изключителна ера също и като футболисти по времето на Йохан като треньор и най-после, когато станеш състезателен шеф някак естествено се стремиш да направиш нещата такива каквито са били, когато си бил футболист. Най-добрият интервал от живота ми във футбола беше в Барса с Йохан и с всички негови реформаторски хрумвания. И в този момент като състезателен шеф единственото, което бленувам е това да се повтори. Най-важното нещо е концепцията и хората, които ръководят клуба, да стоят зад тази концепция. Да желаят да я осъществят и да те поддържат и оказват помощ нещата да се случат. Един път като намериш въпросната добра концепция и в случай че имаш зад тила си поддръжката на притежателите и управлението, нещата стават лесни. Трябва да намериш треньор, който също да харесва концепцията и дружно с него да привлечете играчи, които са експерти в постигането на мечтаната цел. Горе-долу както и на нас ни се случи, когато играехме. Смяната на позициите беше нещо доста ново за нас и непрекъснато следяхме всеки състезател и всеки пост, по-точно какви би трябвало да бъдат дилемите му. И най-после, откакто мине време си запомнил всичко, което сте правили преди и просто би трябвало да го повтаряш, с цел да си сполучлив в мача. За мен това работи. Работеше след Кройф с Рийкард и най-после мисля, че Пеп докара нещата до същинска кулминационна точка с фамозното завоюване на шест купи в една година.
- Работил си с нашия огромен капитан – Хосе Рамон Алесанко. Ежедневно се трудехте дружно и аз ви гледах какъв брой сте отдадени на идеята. Ден и нощ дружно и пътувахте непрекъснато да търсите най-хубавото за Барселона. Защото и тогава излизаха положителни играчи от школата, само че трябваше да се търсят и гледат Рафа Маркес, Роналдиньо... Каква беше работата ви тогава?
- Интересно е, че тъкмо това, което правехме тогава се случва и в този момент тук в Манчестър Сити. Търсиш, търсиш и най-после попадаш на точния състезател, който ти би трябвало, с мечтаните качества. Вярно е, че през 2003 година едно от главните попадения беше привличането на Роналдиньо. В една Барса, която беше малко омърлушена, той донесе наслада и заряд. Преди да го притеглим се бяхме класирали шести в Ла Лига. Беше един сложен интервал. И тогава Рони пристигна с прословутата си усмивка и цялата тази наслада, която носеше със себе си. И бързо направи по този начин, че духът на всички в клуба да се повдигне. През втория полусезон взехме и други попълнения и започнахме да ги обиграваме. И с помощта на това, че имахме него към тима, се причислиха също и Деко, Ето‘о и Белети. Така започнахме доста по-лесно да намираме „ експерти “ – играчи с нужните качества за съответни постове. Не би трябвало да забравяме нещо значимо. По това време в състава бяха Валдес, Пуйол, Пике… Не, извинявай, Пике пристигна малко по-късно с Пеп. Но също Шави, Иниеста, Лео Меси - все млади играчи.
- Педро също.
- Петима млади, все от школата, дори 7, а след това взехме и Пике. Това действително са осем играчи, които по-късно станаха международни и европейски първенци. Всички от ядрото бяха наши, от школата на Барса. И не беше единствено въпрос на еднаквост на клуба, само че и на доста високо качество. Говорим за Бускетс, Шави, Иниеста и Лео. Четирима играчи, които съгласно мен са съвършени в техническо отношение. На са 9.5 или 9.8, а са съвършени десетки. И са точните хора, в случай че искаш да правиш футбол с доста притежаване на топката, пасове сред обособените линии, асистенции и всичко останало. След това като пристигна Пеп, към този момент бяхме взели Пике, Абидал преди него, Дани Алвеш, а Ето‘о остана. Така изградихме един тим с ядро, което беше доста каталунско и доста „ създадено в Барселона “. Тимът, завоюва неповторимо шест купи в един сезон. Шест от шест! И точно Пеп дирижира съвършено този прословут тим. И да - в този момент в Сити нещата в действителност доста наподобяват на онази история. Но тогава тази игра без топка... Ох, не беше по никакъв начин елементарно да накараш Ето‘о и Меси да тичат. както го правеха... Никак не беше елементарно. Ти знаеш също добре това. И най-после го постигнахме. Пеп го реализира. И тогава пристигнаха шестте трофеи.
- С теб се запознахме с Пеп, когато пристигна доста млад в Барселона. Как се реши тогава той да стане треньор? Ти като състезателен шеф беше ли убеден, че той в действителност е подобаващ да води първия тим на Барселона?
- Не. Имаше няколко други възможности. Като състезателен шеф, трябваше да съм квалифициран. Винаги. При Франк Рийкард през последната година към този момент бяхме позагубили духа, динамичността и мощните тренировки. Определено тимът беше тръгнал надолу. И тогава моята работа беше да имам няколко различни оферти. А в тази година тъкмо Пеп беше в трета дивизия, където водеше Барса „ Б “. И към този момент правеше нещата там да наподобяват лесни. Ти го знаеш добре, Христо. 4-3-3 и внезапно 3-4-3, Бускетс играе като „ четворка “, а през последните 20 минути работи като „ шестица “. А най-после в последните пет минути, в случай че се наложи може да мине и като „ деветка “. И две доста значими неща - придвижване на тима с топката и висока преса, когато играем на непознат терен. И стартирам да си го представям с всичките тези футболисти: Лео, Ето‘о, Шави, Пуйол... Представям си го и стартирам да мисля кой е най-подходящ. Тук би трябвало да кажем, че нещата като темперамент, водачество също са значими. И би трябвало да правиш по този начин, че футболистите да извършват предоставените задания, като несъмнено, най-важни са уменията. Пеп обаче има нещо доста, доста значимо. Той носи футбола в сърцето си. И също така може доста добре да предава на играчите какво тъкмо желае. Освен това е бил футболист в огромен отбор и е станал първенец в съвсем всичко. Така бях уверен, че той ще може да накара играчите да тичат и да извършват каквото им каже.
- След толкоз години в Барселона с какви усеща пристигна в Манчестър сити? Познаваш Пеп доста добре. Лесно ли е да се работи с него? Оставяш ли всичко в ръцете му или ти, като състезателен шеф, изискваш от него куп неща, които би трябвало да прави? Все отново клубът постоянно би трябвало да управлява нещата?
- Истината е, че тук с него работим доста по-лесно, в сравнение с когато бяхме в Барселона. Работя с него от доста години. Той пристигна от Барса „ Б “ в първия тим и завоюва всичко. Работи доста интензивно и желае от теб да бъдеш също толкоз старателен. Обаче дилемите ни са разнообразни. Аз да вземем за пример не мога да привличам играчи със същата скорост, с която той кара тима да играе. За да мога да реализира добра договорка за трансфер, ми би трябвало време. В началото беше доста придирчив, а в този момент е в действителност прелестно да се работи с него. Не се постанова да спорим въобще. Всичко минава като един другарски диалог, в който той ми споделя от какво има потребност за тима. В края на краищата сме играли и работили дружно толкоз доста време... Вече не си споделяме, че в понеделник в 9 часа имаме среща, а просто сядаме и закусваме или обядваме дружно и си приказваме. Всичко върви доста безпрепятствено. Моята работа е да решаваме с него за играчите. Правим един доста къс лист от трима - четирима футболисти за всяка позиция по подобен метод, че нито един от попадналите в листата да не е неточност и да пасва на тима и играта ни. Там идва моята работа като скаут – съгледвач. После сядаме на масата и преговаряме, с цел да забележим кои от набелязаните действително можем да притеглим. Каквото и да вършим обаче в никакъв случай не може да сторим нещо, с което треньорът не е склонен. Защото, Христо, би трябвало да знаеш, че в случай че треньорът е срещу нещо, то просто няма по какъв начин да стане. Ако не го одобри задушевно и не се усмихне, когато чуе името му, който и да е топ състезател, се трансформира в просто един естествен футболист.
- Разбира се, Пеп знае съвършено от какво има потребност за тима, с цел да усъвършенства играта. Той тренира всеки ден с тях. Имате другарство от Барселона и то продължава в този момент в Манчестър Сити. Но когато той каже, че има потребност от съответен състезател, евентуално не постоянно е елементарно да се притегли мечтаният футболист?
- Пеп оказва помощ доста за всичко. Той е в основата на построяването на всеки тим, в който сме били. Познава футболистите и знае всичко за тях. Така че всеки състезател, който има нужните качества и има шансове да стане бъдеща звезда, е елементарно да бъде притеглен, тъй като желае да го тренира точно Пеп. Проблемът е, че всички грандове се надпреварват за стеснен брой играчи. Понякога би трябвало да се борим с историята на Реал Мадрид или Барселона, които са доста огромни притегателни сили за младите играчи. Ювентус също. В края на краищата играчите желаят да отидат в тимове, с които имат огромни благоприятни условия да завоюват трофеи. Да се състезаваш с Барселона, Реал, Байерн, Юве, Юнайтед, Челси... Не е елементарно. Истината обаче е, че Пеп и неговият жанр, футболът, който той постанова и желае да играе Сити, оказва помощ доста да привличаме играчи.
- Шампионатът тук наподобява по-голям от евротурнирите. Дали е по този начин? Говоря с доста хора в Англия, които настояват, че да завоюват Висшата лига е по-важно от успех в Шампионската лига.
- Не мога да диспутирам с тях по този въпрос, тъй като те имат право да мислят и приказват, каквото си желаят. За мен това не е по този начин. Трябва да имаме поради обаче, че в историята съществуват доста малко тимове, които са съумели да завоюват шампионската купа на Англия четири следващи години. Мисля, че финален подобен интервал с 3 следващи е на Юнайтед с Фъргюсън. И по-късно би трябвало да се върнем доста обратно във времето за такава поредност на Ливърпул. Може би преди повече от 25-30 години. Дори и две следващи шампионски трофеи в този момент е доста мъчно постижима цел. Защото има шест тима, шест огромни тима, които са в непрекъсната борба. Някои имат малко по-малко шансове от другите, само че и никой от шестте не е за отписване. Когато един от тези шест завоюва купата, от другите пет най-малко 3 или 4 се укрепват ужасно доста, тъй като желаят да са идващите носители на трофея. Така наклонността постоянно води до равновесие и изравнени сили. Освен това парите тук са разпределени доста по-добре. Телевизионните права са равни за всички и всички клубове почти получават идентични суми. При такава обстановка всеки тим може да наддава за всеки състезател. Това прави нещата малко по-сложни. Освен това успеха освен във Висшата лига, само че и в другите локални шампионати, е въпрос на огромна чест за англичаните. Те поддържат фанатично локалния футбол и всичко се следи - брой мачове, по какъв начин се играе, по какъв начин свирят съдиите... И спечелването на купата ги прави в действителност доста горди. Обаче, в случай че си огромен в Англия, би трябвало да бъдеш и огромен в Европа. Трябва да можеш да си го позволиш. И по този начин се получават нещата, че ни се постанова да се опитваме да убедим всички почитатели на Сити, че е доста значимо да идват и да ни поддържат в нашите мачове от Шампионската лига. Когато силите са изравнени и борбите в Европа сред противниците са равностойни, е доста значимо стадионът ти да е цялостен и да имаш поддръжката на своите почитатели. Това към този момент ни е малко мъчно, само че ще стане.
- Предполагам, че нито на теб, нито на Пеп ви излиза от главата фантазията Манчестър Сити да вдигне „ купата с огромните уши “ в Шампионската лига. Въпреки, че сте я печелили, това би било нещо извънредно за вас, нали?
- Да. Без никакво подозрение! Освен това би бил и първи път за нашия настоящ тим. Мисля, че Сити е клуб, който лека-полека стартира да заслужава да победи. Има славна история и постоянно е бил популярен клуб. Започнахме първо с това, че трябваше да почнем да печелим шампионата на Англия, купата на футболната асоциация, „ Чарити Шийлд “... Спечелването на тези титли постоянно най-после би трябвало да те докара до борби за триумфи в Шампионската лига. А пък в случай че успеем да го създадем в един тим, който в никакъв случай не го е реализирал, и създадем отбор, който завоюва войната в Шампионската лига, би било в действителност мотив за персонална горделивост. Обаче това не е по никакъв начин елементарно. Изобщо не е елементарно.
- Сигурно за теб и за Пеп ще бъде като през 1992 година? Винаги първата купа се помни...
- Да, тъкмо по този начин е.
- Какво си спомняш за оня ден през 1992 година? Трябва да се върнем толкоз години обратно...
- Първото нещо, което си припомням беше голямата тежест, която успяхме да смъкнем от раменете на всички почитатели на Барселона, тъй като преди този момент имаше един призрачен сън от 1986 година Спомням си, че ти пристигна 1990 година, а аз през 1988 година Две години по-късно след 1986-а още беше отворена раната от загубата от Стяуа на финала. Още не беше зараснала. И през 1992-ра след всичките наши пропуски пред гола и дори влизането на мача в продължения, ми изглеждаше като прочут сюжет. Лош сюжет. Но откакто победихме, всички можеха да си отдъхнат и да кажат: „ Най-накрая я спечелихме! “. Барса ликува с купата в шампионата, само че трябваха доста години на вървене по тъгите, с цел да успеем. Това е споменът ми – голямата тежест, натискът върху нас и напрежението. После към този момент пристигна тази невероятна наслада, че успяхме да превърнем една дълго чакана фантазия в действителност. И чак по-късно идва споменът за фиестата, която се развихри. И за това си припомням. (смеят се) Беше в действителност хубаво. Спечелихме я и то къде! На „ Уембли “. На този митичен стадион.
- И трябваше да се изкачим по доста стълби, с цел да стигнем за награждаването. Представяш ли си в този момент още веднъж да би трябвало да ги изкачиш за награждаване на Сити?
- Не е наложително да е на „ Уембли “. Може и да е в Мадрид. Няма да откажа. (смеят се)
- И ти би трябвало да отидеш, откакто е минал целия тим, да се обърнеш към публиката и да си кажеш: „ Пак съм тук и купата отново е в ръцете ми “.
- Това е хубава фантазия и ние работим за постигането. Знаем, че от ден на ден се приближаваме към нея. И сега най-важното е да сме непрекъснато мощни и постоянни. Със сигурност ще се доберем до благоприятни условия, с цел да реализираме задачата. За да спечелиш Шампионската лига, обаче би трябвало да направиш всичко съвършено. Всичко! Не единствено в тима, само че и към него. Всичко, което е част от мачовете и наложително всички, които вземат участие в офанзивата, да бъдат във върхова форма. Всички детайли от играта и отвън терена би трябвало да са удобни. Има такива моменти. Спомняш ли си през 1992 година, когато спечелихме купата, само че преди този момент имаше мачове като този с Кайзерслаутерн, където едвам не отпаднахме и след това в Берн, където се класирахме с дузпи? Също и отново дузпа след дузпа в Полша против Лех (Познан). Има преломни моменти, в които или оставаш и побеждаваш, или отпадаш. Монетата пада от вярната страна и ти разрешава да спечелиш. Важното е да не спираш битката и доста неизменност, с цел да си там - в шампионата. Без зрънце шанс обаче наподобява е невероятно. То също е доста нужно. Всичко би трябвало да е съвършено, с цел да го постигнеш. Такъв е шампионатът. Най-трудният. Нямаш право да забравяш за това, че би трябвало да си непретенциозен и работлив. Ако загубиш скромността си в Шампионската лига, незабавно ще бъдеш партерен и унищожен. И това може да го направи всеки противник. Много ми е смешно, когато има чоп. Защото и в последните два клуба, където съм бил, все на мен ми се пада да отивам на тази гала. Голям късметлия съм. Гледам там реакции, да вземем за пример на някой, че му се е паднал Хофенхайм и си мисля: „ Ако ги подценят напълно мъничко, няма и да схванат по какъв начин са изхвърчали от шампионата. “ Трябва приемаш за съществени всички противници и в никакъв случай да не подценяваш никого, тъй като и най-малката неточност е съдбовна.
- Остави ли Йохан Кройф диря в теб през всичките тези години дружно в Барселона?
- Да. Това е индивидът, който промени живота ми. Промени живота ми, тъй като промени напълно метода ми на мислене. Идвахме от една просвета, в която е доста значимо да си твърд, стабилен. Да си праволинеен бранител, даже в Реал Сосиедад играехме 4-3-3 и по този начин печелехме Ла Лига. Или в две линии по четирима и се затваряхме, а концепцията беше след това да вършим скоростни контри. И внезапно в новата ми кариера в Барса се появява Йохан и споделя: „ Няма да е към този момент по този начин. Ще държим топката непрекъснато в нас, а когато е в тях, ще им я взимаме посредством висока преса. Отзад ще бъдем единствено трима индивида. “ И тогава аз си мислех мислено: „ Този може по този начин да играе в Холандия, само че тук няма да стане. Това е Испания и е невероятно. И в Европа също е невероятно. “ И след това виждаш по какъв начин нещата се трансформират и всичко върви като по вода. И в един миг се оказва, че ще играя на лявото крило... Наистина го мислех за вманиачен! И по какъв начин се решаваха проблемите? Той вярваше в себе си и вярваше в нас. Казвам му: „ Ще ни нападат по този начин и по този начин... “ А той дава отговор: „ Нищо. Те ще нападат там, а пък ние ще ги притискаме тук. “ Ако заловен Роналд Куман и Пеп, ние пък пускаме хора по крилата. Правехме всичко, с цел да останем в полето на противника и да запазим владението на топката. Този метод на мислене те трансформира от вътрешната страна и освен като футболист. Продължавам да мисля като него и да пазя концепциите му, само че знам, че нямам даже и половината от храбростта му. С това той промени живота ми и даже и през днешния ден продължава да го трансформира. И откогато станах състезателен шеф, непрекъснато си припомням разнообразни обстановки и си мисля какво би направил Йохан на мое място. Вярно е, че футболът доста се промени. Повече физика и доста по-високи скорости, всичко е по-бързо. Промени се също доста равновесието сред техниката и силата. Днес има треньори, които следват методите на Кройф и доста са подобрили това, което той направи пръв. Пеп е един от тях. Също и Франк Рийкард, който добавяше и щипка италиански футбол към този на Йохан, тъй като Франки беше прекарал доста време в Милан. А Гуардиола изцяло пресъздаде в работата си концепциите за огромен футбол на Йохан Кройф.
- Толкова години беше първокласен футболист, игра в националния тим на Испания, изобщо беше вътре в спорта... Извън терена обаче сигурно имаш забавни занимателни истории?
- Ами, тази бяла коса, то и не остана доста от нея... (смеят се) Представи си, какъв брой съм претърпял. Но има доста повече забавни истории, които не може да се описват пред камерата, в сравнение с тези които може. (смеят се)
- И въпреки всичко, разкажи някоя история от времето, когато си започвал в Барселона?
- Започнах да натрупвам доста опит още щом дойдох в този популярен клуб. Беше през 1988 година. Имаше един забавен миг в историята на клуба, в който имаше протест против президента и му се искаше оставката. Точно по-късно недоволство вътре в клуба, идвам аз и печелим Купата на Испания против някогашния ми тим Реал Сосиедад, а това ни даде право да играем за Купата на носители на купи - КНК. И още първия ден, когато дойдох на „ Камп Ноу “, ни изкараха на стадиона пред публиката – показване на новите попълнения в тима. С нас бяха президентът Нунес, Йохан Кройф и нашият другар Хосе Рамон Алесанко – Капитана. Някой различен обаче взе микрофона да приказва и публиката почна по този начин да го освирква, че Бакеро, Рекарте и аз, тъй като бяхме и тримата от Реал Сосиедад и не го познавахме, започнахме да се споглеждаме. А майка ми като заминавах ми вика: „ Леле сине, къде отиваш в този момент?! Тъкмо тук си откри несъмнено място да играеш в Реал Сосиедад и в този момент отиваш там, където най-вероятно даже няма да те пускат да играеш... “ Собствената ми майка ми говореше по този начин. И до момента в който слушах по какъв начин публиката освирква индивида от управлението, си споделях: „ Ей, майка ми отново ще се окаже права... “ Това става в първия ми ден в Барселона. После стартира да приказва Нунес. И него го освиркваха мощно. И аз отново си крещя: „ Къде попаднах аз... “ След това приказва Йохан, само че него най-малко го приветстваха и малко се успокоих. Казах си: „ Поне треньора го обичат. Това е добре. “ Имаше и друга история. Не помня какъв мач играхме тогава и един от моите съотборници настъпи един съдия…
- С Реал Мадрид беше мачът. Не може да не помниш!
- Не си припомням против кого беше.
- На 5 декември играхме. Не си ли спомняш?
- Как да не си припомням! Настъпва той съдията и след това се кълне, че не го е настъпил. „ Заклевам ти се, Чики! Не съм го настъпвал. “ Как да не си го настъпил, като на индивида май му бяха поставили гипс по-късно? (смеят се) Много такива забавни истории имаме. И вътре в тима и отвън него. Мисля, че с теб, Христо, живяхме в най-хубавата ера на футбола. Ти и аз. Нямаше стрес от мобилни телефони, нямаше обществени мрежи, нямаше нищо друго с изключение на мен и теб, и нашите другари, дружно в ресторанта, със фамилиите ни. Тогава още можеше даже да вървим на вечеря с хора от пресата. И даже сме излизали да пием по пиво с тях. Мисля в действителност, че изживяхме дружно най-хубавите години от историята на футбола. Въобще нямам подозрение за това. И това непрекъснато им го споделям тук на младите момчета. И те са свестни и работят крепко и са положителни момчета, повярвай. Но това единение и другарство, което имахме ние, положителната атмосфера, фамилиите ни дружно, ти с Мариана и с децата, това сме го изживели ние, в този момент младите няма по какъв начин да изживеят. Край! Сега единствено работа, работа, работа, триумфи и трофеи - единствено това им е в главата. Ако ти прави работа някой – взимаш го, в случай че ли пък не – изхвърляш го без никакви сантименти. Разбира се, ненапълно това беше по този начин и при нас.
- Да те върна няколко години обратно.
- Ама, да не са доста, тъй като може и да не се сетя.
- Не са доста.
- Вече сме остарели.
- Когато излизахме на терена в онази нощ на 20 май преди две години... Вече с бели коси, понаедрели... Какво почувства онази вечер? Когато излязохме един по един?
- Говориш за празненството ли?
- 20 години от спечелването на първата Купа на европейските първенци. Спомням си оня ден, облечени със същата оранжева фланелка, тъкмо като на финала.
- Там бяхме тези, които играхме по това време и си спомнихме всичко, каквото бяхме претърпели. Трудното, комплицираното, мача преди този момент с Кайзерслаутерн... Спомняш си всичко, само че най-после остава човешкото. Приятелството ни, да се попитаме един различен по какъв начин сме и да си разкажем за живота... Всеки да каже по какъв начин се оправя. Горе-долу май на всички ни върви добре. И хубавото е, че хората към момента ни помнят поради оня всеизвестен успех. Първата купа постоянно се помни. После може и две, и три, и повече да са, само че първата си е първа и който я е завоювал, остава в историята. Другите постоянно идват след него. Това остави огромна диря в живота ни, само че също по този начин направи доста мощна връзката посред ни. Наистина нещо доста особено имаме. Как се бяхме събрали единствено... И ги виждам – Суби, Хосе Мари, Роналд... всичките... И си мисля след нас какви звезди пристигнаха... След нас са играли Неймар и Меси... Бяхме ние и след това пристигнаха Ромарио, Роналд Куман, Лаудруп. И Христо Стоичков, несъмнено! Сега това би било невероятно. Другите тимове нямаше да разрешат да съберем четиримата най-хубави чужденци в света - вие четиримата дружно. А ние тогава го постигнахме.
- Виждам те благополучен!
- Много добре съм, Христо! Наслаждавам се. Стандартът ми на живот е доста висок. Това е първото изявление през последните години, в което приказвам за тази неща. Иначе е все за Шампионската лига и рутинни неща. Това е първото такова изявление и ти знаеш доста добре за какво ти го давам! Беше наслаждение, приятелю!
- Чики, доста благодаря, че ни одобри тук в твоя дом в Манчестър! За нас е същинска привилегия да имаме тази опция. Как се чувстваш като състезателен шеф в подобен огромен клуб като Манчестър Сити?
- Вярно, че тук се усещам като вкъщи, а щом аз съм вкъщи и ти си вкъщи, тъй като моят дом е и твой дом! Както и ти постоянно си ме посрещал! Истината е, че сме в действителност очаровани от изискванията тук. Освен това съм доста удовлетворен от предизвикването! Работя в Сити към този момент няколко години. След Барселона си дадох сметка, че от дълго време имам натрапчива концепция и тя е, че би трябвало да дойда да работя във Висшата лига. Още до момента в който бяхме играчи и идвахме да играем тук, се възхищавах от стадионите и невероятната атмосфера в Англия. Както и от легендите и всички истории, които тук ти описват. Имах огромно предпочитание да дойда и не щеш ли го направих - пристигнах и съм доста удовлетворен от това. Също по този начин е правилно, че съм в непозната страна, само че пък съм обкръжен и с доста другари от моята родината. Затова не усещам никакво стеснение.
- Изживя една златна ера в Барселона….
- Да, най-много като пристигна ти! (смеят се)
- Сега желая да приказваме за интервала ти като състезателен шеф. После ще приказваме и за времето като състезател. Задачата на спортния шеф е сложна. Особено за човек, който интензивно е играл футбол, а след това би трябвало да прави един куп други неща по едно и също време. Какво научи в Барселона с Жоан Лапорта и Йохан Кройф, мир на праха му? И останалите от тяхното обграждане - от Алесанко и другите?
- Виждаш ли - невероятно е човек да не върне историята постоянно още малко по-назад. Ние изживяхме една изключителна ера също и като футболисти по времето на Йохан като треньор и най-после, когато станеш състезателен шеф някак естествено се стремиш да направиш нещата такива каквито са били, когато си бил футболист. Най-добрият интервал от живота ми във футбола беше в Барса с Йохан и с всички негови реформаторски хрумвания. И в този момент като състезателен шеф единственото, което бленувам е това да се повтори. Най-важното нещо е концепцията и хората, които ръководят клуба, да стоят зад тази концепция. Да желаят да я осъществят и да те поддържат и оказват помощ нещата да се случат. Един път като намериш въпросната добра концепция и в случай че имаш зад тила си поддръжката на притежателите и управлението, нещата стават лесни. Трябва да намериш треньор, който също да харесва концепцията и дружно с него да привлечете играчи, които са експерти в постигането на мечтаната цел. Горе-долу както и на нас ни се случи, когато играехме. Смяната на позициите беше нещо доста ново за нас и непрекъснато следяхме всеки състезател и всеки пост, по-точно какви би трябвало да бъдат дилемите му. И най-после, откакто мине време си запомнил всичко, което сте правили преди и просто би трябвало да го повтаряш, с цел да си сполучлив в мача. За мен това работи. Работеше след Кройф с Рийкард и най-после мисля, че Пеп докара нещата до същинска кулминационна точка с фамозното завоюване на шест купи в една година.
- Работил си с нашия огромен капитан – Хосе Рамон Алесанко. Ежедневно се трудехте дружно и аз ви гледах какъв брой сте отдадени на идеята. Ден и нощ дружно и пътувахте непрекъснато да търсите най-хубавото за Барселона. Защото и тогава излизаха положителни играчи от школата, само че трябваше да се търсят и гледат Рафа Маркес, Роналдиньо... Каква беше работата ви тогава?
- Интересно е, че тъкмо това, което правехме тогава се случва и в този момент тук в Манчестър Сити. Търсиш, търсиш и най-после попадаш на точния състезател, който ти би трябвало, с мечтаните качества. Вярно е, че през 2003 година едно от главните попадения беше привличането на Роналдиньо. В една Барса, която беше малко омърлушена, той донесе наслада и заряд. Преди да го притеглим се бяхме класирали шести в Ла Лига. Беше един сложен интервал. И тогава Рони пристигна с прословутата си усмивка и цялата тази наслада, която носеше със себе си. И бързо направи по този начин, че духът на всички в клуба да се повдигне. През втория полусезон взехме и други попълнения и започнахме да ги обиграваме. И с помощта на това, че имахме него към тима, се причислиха също и Деко, Ето‘о и Белети. Така започнахме доста по-лесно да намираме „ експерти “ – играчи с нужните качества за съответни постове. Не би трябвало да забравяме нещо значимо. По това време в състава бяха Валдес, Пуйол, Пике… Не, извинявай, Пике пристигна малко по-късно с Пеп. Но също Шави, Иниеста, Лео Меси - все млади играчи.
- Педро също.
- Петима млади, все от школата, дори 7, а след това взехме и Пике. Това действително са осем играчи, които по-късно станаха международни и европейски първенци. Всички от ядрото бяха наши, от школата на Барса. И не беше единствено въпрос на еднаквост на клуба, само че и на доста високо качество. Говорим за Бускетс, Шави, Иниеста и Лео. Четирима играчи, които съгласно мен са съвършени в техническо отношение. На са 9.5 или 9.8, а са съвършени десетки. И са точните хора, в случай че искаш да правиш футбол с доста притежаване на топката, пасове сред обособените линии, асистенции и всичко останало. След това като пристигна Пеп, към този момент бяхме взели Пике, Абидал преди него, Дани Алвеш, а Ето‘о остана. Така изградихме един тим с ядро, което беше доста каталунско и доста „ създадено в Барселона “. Тимът, завоюва неповторимо шест купи в един сезон. Шест от шест! И точно Пеп дирижира съвършено този прословут тим. И да - в този момент в Сити нещата в действителност доста наподобяват на онази история. Но тогава тази игра без топка... Ох, не беше по никакъв начин елементарно да накараш Ето‘о и Меси да тичат. както го правеха... Никак не беше елементарно. Ти знаеш също добре това. И най-после го постигнахме. Пеп го реализира. И тогава пристигнаха шестте трофеи.
- С теб се запознахме с Пеп, когато пристигна доста млад в Барселона. Как се реши тогава той да стане треньор? Ти като състезателен шеф беше ли убеден, че той в действителност е подобаващ да води първия тим на Барселона? - Не. Имаше няколко други възможности. Като състезателен шеф, трябваше да съм квалифициран. Винаги. При Франк Рийкард през последната година към този момент бяхме позагубили духа, динамичността и мощните тренировки. Определено тимът беше тръгнал надолу. И тогава моята работа беше да имам няколко различни оферти. А в тази година тъкмо Пеп беше в трета дивизия, където водеше Барса „ Б “. И към този момент правеше нещата там да наподобяват лесни. Ти го знаеш добре, Христо. 4-3-3 и внезапно 3-4-3, Бускетс играе като „ четворка “, а през последните 20 минути работи като „ шестица “. А най-после в последните пет минути, в случай че се наложи може да мине и като „ деветка “. И две доста значими неща - придвижване на тима с топката и висока преса, когато играем на непознат терен. И стартирам да си го представям с всичките тези футболисти: Лео, Ето‘о, Шави, Пуйол... Представям си го и стартирам да мисля кой е най-подходящ. Тук би трябвало да кажем, че нещата като темперамент, водачество също са значими. И би трябвало да правиш по този начин, че футболистите да извършват предоставените задания, като несъмнено, най-важни са уменията. Пеп обаче има нещо доста, доста значимо. Той носи футбола в сърцето си. И също така може доста добре да предава на играчите какво тъкмо желае. Освен това е бил футболист в огромен отбор и е станал първенец в съвсем всичко. Така бях уверен, че той ще може да накара играчите да тичат и да извършват каквото им каже.
- След толкоз години в Барселона с какви усеща пристигна в Манчестър сити? Познаваш Пеп доста добре. Лесно ли е да се работи с него? Оставяш ли всичко в ръцете му или ти, като състезателен шеф, изискваш от него куп неща, които би трябвало да прави? Все отново клубът постоянно би трябвало да управлява нещата?
- Истината е, че тук с него работим доста по-лесно, в сравнение с когато бяхме в Барселона. Работя с него от доста години. Той пристигна от Барса „ Б “ в първия тим и завоюва всичко. Работи доста интензивно и желае от теб да бъдеш също толкоз старателен. Обаче дилемите ни са разнообразни. Аз да вземем за пример не мога да привличам играчи със същата скорост, с която той кара тима да играе. За да мога да реализира добра договорка за трансфер, ми би трябвало време. В началото беше доста придирчив, а в този момент е в действителност прелестно да се работи с него. Не се постанова да спорим въобще. Всичко минава като един другарски диалог, в който той ми споделя от какво има потребност за тима. В края на краищата сме играли и работили дружно толкоз доста време... Вече не си споделяме, че в понеделник в 9 часа имаме среща, а просто сядаме и закусваме или обядваме дружно и си приказваме. Всичко върви доста безпрепятствено. Моята работа е да решаваме с него за играчите. Правим един доста къс лист от трима - четирима футболисти за всяка позиция по подобен метод, че нито един от попадналите в листата да не е неточност и да пасва на тима и играта ни. Там идва моята работа като скаут – съгледвач. После сядаме на масата и преговаряме, с цел да забележим кои от набелязаните действително можем да притеглим. Каквото и да вършим обаче в никакъв случай не може да сторим нещо, с което треньорът не е склонен. Защото, Христо, би трябвало да знаеш, че в случай че треньорът е срещу нещо, то просто няма по какъв начин да стане. Ако не го одобри задушевно и не се усмихне, когато чуе името му, който и да е топ състезател, се трансформира в просто един естествен футболист.
- Разбира се, Пеп знае съвършено от какво има потребност за тима, с цел да усъвършенства играта. Той тренира всеки ден с тях. Имате другарство от Барселона и то продължава в този момент в Манчестър Сити. Но когато той каже, че има потребност от съответен състезател, евентуално не постоянно е елементарно да се притегли мечтаният футболист?
- Пеп оказва помощ доста за всичко. Той е в основата на построяването на всеки тим, в който сме били. Познава футболистите и знае всичко за тях. Така че всеки състезател, който има нужните качества и има шансове да стане бъдеща звезда, е елементарно да бъде притеглен, тъй като желае да го тренира точно Пеп. Проблемът е, че всички грандове се надпреварват за стеснен брой играчи. Понякога би трябвало да се борим с историята на Реал Мадрид или Барселона, които са доста огромни притегателни сили за младите играчи. Ювентус също. В края на краищата играчите желаят да отидат в тимове, с които имат огромни благоприятни условия да завоюват трофеи. Да се състезаваш с Барселона, Реал, Байерн, Юве, Юнайтед, Челси... Не е елементарно. Истината обаче е, че Пеп и неговият жанр, футболът, който той постанова и желае да играе Сити, оказва помощ доста да привличаме играчи.
- Шампионатът тук наподобява по-голям от евротурнирите. Дали е по този начин? Говоря с доста хора в Англия, които настояват, че да завоюват Висшата лига е по-важно от успех в Шампионската лига.
- Не мога да диспутирам с тях по този въпрос, тъй като те имат право да мислят и приказват, каквото си желаят. За мен това не е по този начин. Трябва да имаме поради обаче, че в историята съществуват доста малко тимове, които са съумели да завоюват шампионската купа на Англия четири следващи години. Мисля, че финален подобен интервал с 3 следващи е на Юнайтед с Фъргюсън. И по-късно би трябвало да се върнем доста обратно във времето за такава поредност на Ливърпул. Може би преди повече от 25-30 години. Дори и две следващи шампионски трофеи в този момент е доста мъчно постижима цел. Защото има шест тима, шест огромни тима, които са в непрекъсната борба. Някои имат малко по-малко шансове от другите, само че и никой от шестте не е за отписване. Когато един от тези шест завоюва купата, от другите пет най-малко 3 или 4 се укрепват ужасно доста, тъй като желаят да са идващите носители на трофея. Така наклонността постоянно води до равновесие и изравнени сили. Освен това парите тук са разпределени доста по-добре. Телевизионните права са равни за всички и всички клубове почти получават идентични суми. При такава обстановка всеки тим може да наддава за всеки състезател. Това прави нещата малко по-сложни. Освен това успеха освен във Висшата лига, само че и в другите локални шампионати, е въпрос на огромна чест за англичаните. Те поддържат фанатично локалния футбол и всичко се следи - брой мачове, по какъв начин се играе, по какъв начин свирят съдиите... И спечелването на купата ги прави в действителност доста горди. Обаче, в случай че си огромен в Англия, би трябвало да бъдеш и огромен в Европа. Трябва да можеш да си го позволиш. И по този начин се получават нещата, че ни се постанова да се опитваме да убедим всички почитатели на Сити, че е доста значимо да идват и да ни поддържат в нашите мачове от Шампионската лига. Когато силите са изравнени и борбите в Европа сред противниците са равностойни, е доста значимо стадионът ти да е цялостен и да имаш поддръжката на своите почитатели. Това към този момент ни е малко мъчно, само че ще стане.
- Предполагам, че нито на теб, нито на Пеп ви излиза от главата фантазията Манчестър Сити да вдигне „ купата с огромните уши “ в Шампионската лига. Въпреки, че сте я печелили, това би било нещо извънредно за вас, нали?
- Да. Без никакво подозрение! Освен това би бил и първи път за нашия настоящ тим. Мисля, че Сити е клуб, който лека-полека стартира да заслужава да победи. Има славна история и постоянно е бил популярен клуб. Започнахме първо с това, че трябваше да почнем да печелим шампионата на Англия, купата на футболната асоциация, „ Чарити Шийлд “... Спечелването на тези титли постоянно най-после би трябвало да те докара до борби за триумфи в Шампионската лига. А пък в случай че успеем да го създадем в един тим, който в никакъв случай не го е реализирал, и създадем отбор, който завоюва войната в Шампионската лига, би било в действителност мотив за персонална горделивост. Обаче това не е по никакъв начин елементарно. Изобщо не е елементарно.
- Сигурно за теб и за Пеп ще бъде като през 1992 година? Винаги първата купа се помни...
- Да, тъкмо по този начин е.
- Какво си спомняш за оня ден през 1992 година? Трябва да се върнем толкоз години обратно...
- Първото нещо, което си припомням беше голямата тежест, която успяхме да смъкнем от раменете на всички почитатели на Барселона, тъй като преди този момент имаше един призрачен сън от 1986 година Спомням си, че ти пристигна 1990 година, а аз през 1988 година Две години по-късно след 1986-а още беше отворена раната от загубата от Стяуа на финала. Още не беше зараснала. И през 1992-ра след всичките наши пропуски пред гола и дори влизането на мача в продължения, ми изглеждаше като прочут сюжет. Лош сюжет. Но откакто победихме, всички можеха да си отдъхнат и да кажат: „ Най-накрая я спечелихме! “. Барса ликува с купата в шампионата, само че трябваха доста години на вървене по тъгите, с цел да успеем. Това е споменът ми – голямата тежест, натискът върху нас и напрежението. После към този момент пристигна тази невероятна наслада, че успяхме да превърнем една дълго чакана фантазия в действителност. И чак по-късно идва споменът за фиестата, която се развихри. И за това си припомням. (смеят се) Беше в действителност хубаво. Спечелихме я и то къде! На „ Уембли “. На този митичен стадион.
- И трябваше да се изкачим по доста стълби, с цел да стигнем за награждаването. Представяш ли си в този момент още веднъж да би трябвало да ги изкачиш за награждаване на Сити?
- Не е наложително да е на „ Уембли “. Може и да е в Мадрид. Няма да откажа. (смеят се)
- И ти би трябвало да отидеш, откакто е минал целия тим, да се обърнеш към публиката и да си кажеш: „ Пак съм тук и купата отново е в ръцете ми “.
- Това е хубава фантазия и ние работим за постигането. Знаем, че от ден на ден се приближаваме към нея. И сега най-важното е да сме непрекъснато мощни и постоянни. Със сигурност ще се доберем до благоприятни условия, с цел да реализираме задачата. За да спечелиш Шампионската лига, обаче би трябвало да направиш всичко съвършено. Всичко! Не единствено в тима, само че и към него. Всичко, което е част от мачовете и наложително всички, които вземат участие в офанзивата, да бъдат във върхова форма. Всички детайли от играта и отвън терена би трябвало да са удобни. Има такива моменти. Спомняш ли си през 1992 година, когато спечелихме купата, само че преди този момент имаше мачове като този с Кайзерслаутерн, където едвам не отпаднахме и след това в Берн, където се класирахме с дузпи? Също и отново дузпа след дузпа в Полша против Лех (Познан). Има преломни моменти, в които или оставаш и побеждаваш, или отпадаш. Монетата пада от вярната страна и ти разрешава да спечелиш. Важното е да не спираш битката и доста неизменност, с цел да си там - в шампионата. Без зрънце шанс обаче наподобява е невероятно. То също е доста нужно. Всичко би трябвало да е съвършено, с цел да го постигнеш. Такъв е шампионатът. Най-трудният. Нямаш право да забравяш за това, че би трябвало да си непретенциозен и работлив. Ако загубиш скромността си в Шампионската лига, незабавно ще бъдеш партерен и унищожен. И това може да го направи всеки противник. Много ми е смешно, когато има чоп. Защото и в последните два клуба, където съм бил, все на мен ми се пада да отивам на тази гала. Голям късметлия съм. Гледам там реакции, да вземем за пример на някой, че му се е паднал Хофенхайм и си мисля: „ Ако ги подценят напълно мъничко, няма и да схванат по какъв начин са изхвърчали от шампионата. “ Трябва приемаш за съществени всички противници и в никакъв случай да не подценяваш никого, тъй като и най-малката неточност е съдбовна.
- Остави ли Йохан Кройф диря в теб през всичките тези години дружно в Барселона?
- Да. Това е индивидът, който промени живота ми. Промени живота ми, тъй като промени напълно метода ми на мислене. Идвахме от една просвета, в която е доста значимо да си твърд, стабилен. Да си праволинеен бранител, даже в Реал Сосиедад играехме 4-3-3 и по този начин печелехме Ла Лига. Или в две линии по четирима и се затваряхме, а концепцията беше след това да вършим скоростни контри. И внезапно в новата ми кариера в Барса се появява Йохан и споделя: „ Няма да е към този момент по този начин. Ще държим топката непрекъснато в нас, а когато е в тях, ще им я взимаме посредством висока преса. Отзад ще бъдем единствено трима индивида. “ И тогава аз си мислех мислено: „ Този може по този начин да играе в Холандия, само че тук няма да стане. Това е Испания и е невероятно. И в Европа също е невероятно. “ И след това виждаш по какъв начин нещата се трансформират и всичко върви като по вода. И в един миг се оказва, че ще играя на лявото крило... Наистина го мислех за вманиачен! И по какъв начин се решаваха проблемите? Той вярваше в себе си и вярваше в нас. Казвам му: „ Ще ни нападат по този начин и по този начин... “ А той дава отговор: „ Нищо. Те ще нападат там, а пък ние ще ги притискаме тук. “ Ако заловен Роналд Куман и Пеп, ние пък пускаме хора по крилата. Правехме всичко, с цел да останем в полето на противника и да запазим владението на топката. Този метод на мислене те трансформира от вътрешната страна и освен като футболист. Продължавам да мисля като него и да пазя концепциите му, само че знам, че нямам даже и половината от храбростта му. С това той промени живота ми и даже и през днешния ден продължава да го трансформира. И откогато станах състезателен шеф, непрекъснато си припомням разнообразни обстановки и си мисля какво би направил Йохан на мое място. Вярно е, че футболът доста се промени. Повече физика и доста по-високи скорости, всичко е по-бързо. Промени се също доста равновесието сред техниката и силата. Днес има треньори, които следват методите на Кройф и доста са подобрили това, което той направи пръв. Пеп е един от тях. Също и Франк Рийкард, който добавяше и щипка италиански футбол към този на Йохан, тъй като Франки беше прекарал доста време в Милан. А Гуардиола изцяло пресъздаде в работата си концепциите за огромен футбол на Йохан Кройф.
- Толкова години беше първокласен футболист, игра в националния тим на Испания, изобщо беше вътре в спорта... Извън терена обаче сигурно имаш забавни занимателни истории?
- Ами, тази бяла коса, то и не остана доста от нея... (смеят се) Представи си, какъв брой съм претърпял. Но има доста повече забавни истории, които не може да се описват пред камерата, в сравнение с тези които може. (смеят се)
- И въпреки всичко, разкажи някоя история от времето, когато си започвал в Барселона?
- Започнах да натрупвам доста опит още щом дойдох в този популярен клуб. Беше през 1988 година. Имаше един забавен миг в историята на клуба, в който имаше протест против президента и му се искаше оставката. Точно по-късно недоволство вътре в клуба, идвам аз и печелим Купата на Испания против някогашния ми тим Реал Сосиедад, а това ни даде право да играем за Купата на носители на купи - КНК. И още първия ден, когато дойдох на „ Камп Ноу “, ни изкараха на стадиона пред публиката – показване на новите попълнения в тима. С нас бяха президентът Нунес, Йохан Кройф и нашият другар Хосе Рамон Алесанко – Капитана. Някой различен обаче взе микрофона да приказва и публиката почна по този начин да го освирква, че Бакеро, Рекарте и аз, тъй като бяхме и тримата от Реал Сосиедад и не го познавахме, започнахме да се споглеждаме. А майка ми като заминавах ми вика: „ Леле сине, къде отиваш в този момент?! Тъкмо тук си откри несъмнено място да играеш в Реал Сосиедад и в този момент отиваш там, където най-вероятно даже няма да те пускат да играеш... “ Собствената ми майка ми говореше по този начин. И до момента в който слушах по какъв начин публиката освирква индивида от управлението, си споделях: „ Ей, майка ми отново ще се окаже права... “ Това става в първия ми ден в Барселона. После стартира да приказва Нунес. И него го освиркваха мощно. И аз отново си крещя: „ Къде попаднах аз... “ След това приказва Йохан, само че него най-малко го приветстваха и малко се успокоих. Казах си: „ Поне треньора го обичат. Това е добре. “ Имаше и друга история. Не помня какъв мач играхме тогава и един от моите съотборници настъпи един съдия…
- С Реал Мадрид беше мачът. Не може да не помниш!
- Не си припомням против кого беше.
- На 5 декември играхме. Не си ли спомняш?
- Как да не си припомням! Настъпва той съдията и след това се кълне, че не го е настъпил. „ Заклевам ти се, Чики! Не съм го настъпвал. “ Как да не си го настъпил, като на индивида май му бяха поставили гипс по-късно? (смеят се) Много такива забавни истории имаме. И вътре в тима и отвън него. Мисля, че с теб, Христо, живяхме в най-хубавата ера на футбола. Ти и аз. Нямаше стрес от мобилни телефони, нямаше обществени мрежи, нямаше нищо друго с изключение на мен и теб, и нашите другари, дружно в ресторанта, със фамилиите ни. Тогава още можеше даже да вървим на вечеря с хора от пресата. И даже сме излизали да пием по пиво с тях. Мисля в действителност, че изживяхме дружно най-хубавите години от историята на футбола. Въобще нямам подозрение за това. И това непрекъснато им го споделям тук на младите момчета. И те са свестни и работят крепко и са положителни момчета, повярвай. Но това единение и другарство, което имахме ние, положителната атмосфера, фамилиите ни дружно, ти с Мариана и с децата, това сме го изживели ние, в този момент младите няма по какъв начин да изживеят. Край! Сега единствено работа, работа, работа, триумфи и трофеи - единствено това им е в главата. Ако ти прави работа някой – взимаш го, в случай че ли пък не – изхвърляш го без никакви сантименти. Разбира се, ненапълно това беше по този начин и при нас.
- Да те върна няколко години обратно. - Ама, да не са доста, тъй като може и да не се сетя.
- Не са доста.
- Вече сме остарели.
- Когато излизахме на терена в онази нощ на 20 май преди две години... Вече с бели коси, понаедрели... Какво почувства онази вечер? Когато излязохме един по един?
- Говориш за празненството ли?
- 20 години от спечелването на първата Купа на европейските първенци. Спомням си оня ден, облечени със същата оранжева фланелка, тъкмо като на финала.
- Там бяхме тези, които играхме по това време и си спомнихме всичко, каквото бяхме претърпели. Трудното, комплицираното, мача преди този момент с Кайзерслаутерн... Спомняш си всичко, само че най-после остава човешкото. Приятелството ни, да се попитаме един различен по какъв начин сме и да си разкажем за живота... Всеки да каже по какъв начин се оправя. Горе-долу май на всички ни върви добре. И хубавото е, че хората към момента ни помнят поради оня всеизвестен успех. Първата купа постоянно се помни. После може и две, и три, и повече да са, само че първата си е първа и който я е завоювал, остава в историята. Другите постоянно идват след него. Това остави огромна диря в живота ни, само че също по този начин направи доста мощна връзката посред ни. Наистина нещо доста особено имаме. Как се бяхме събрали единствено... И ги виждам – Суби, Хосе Мари, Роналд... всичките... И си мисля след нас какви звезди пристигнаха... След нас са играли Неймар и Меси... Бяхме ние и след това пристигнаха Ромарио, Роналд Куман, Лаудруп. И Христо Стоичков, несъмнено! Сега това би било невероятно. Другите тимове нямаше да разрешат да съберем четиримата най-хубави чужденци в света - вие четиримата дружно. А ние тогава го постигнахме.
- Виждам те благополучен!
- Много добре съм, Христо! Наслаждавам се. Стандартът ми на живот е доста висок. Това е първото изявление през последните години, в което приказвам за тази неща. Иначе е все за Шампионската лига и рутинни неща. Това е първото такова изявление и ти знаеш доста добре за какво ти го давам! Беше наслаждение, приятелю!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ