Свен-Йоран Ериксон: Продължавам да мисля, че Англия можеше да спечели Мондиал 2006
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи първата от поредицата шведски срещи на Христо Стоичков за ТВ колоса „ Унивижън “. Пред кавалера на „ Златната топка “ застана огромният Свен-Йоран Ериксон! Той е треньор от екстра класа. Работил е в 16 тима, като само два пъти е назначаван в Бенфика. С португалския гранд е триумфирал три пъти с купата и е взел участие във край за КЕШ. В португалския си интервал не съумя да седне на европейски връх. Направи го в Италия. Спечели историческата последна Купа на носителите на купи с Лацио, като с този отбор победи и в Серия А. Почти 20 години по-рано той ликува и с Купата на УЕФА с Гьотеборг. Печелил е и Купата на Италия отпред на безконечния противник на Лацио - Рома. Бил е треньор на Мартин Петров и Валери Божинов в Манчестър Сити при започване на ерата на мултимилионите във футбола. Ериксон направи гражданска война в най-консервативния футбол, откакто бе определен за първия задграничен треньор на националния отбор на Англия. За последно бе селекционер на Филипините. В кариерата си е водил още Кот д'Ивоар и Мексико.
- Мистър Ериксон, хиляди благодарности, че се съгласихте да бъдете с нас в програмата на “ Унивижън ” ! Как се чувствате през днешния ден след толкоз доста години във футбола?
- Липсва ми работата! (смеят се) Добре съм почти, само че не съм работил през последните шест – седем месеца. Добре е, само че много по – хубаво е човек да е деятелен, в сравнение с да седи без работа.
- Започвате в Швеция, по-късно Португалия, Италия, Мексико, националният тим на Англия, Китай... Къде се чувствахте най-добре? Къде Свен-Йоран Ериксон е бил оптимално оценен като човек и експерт?
- Трябва да кажа, че на всички места. Посрещали са ме чудесно, а аз се усещам добре, където и да ме прати ориста. Вярно е, че някоя работа е по-престижна от друга. Например да си треньор на националния тим на Англия е нещо доста съществено. Да си отпред на Лацио в Италия също... Да победиш с Лацио в „ скудетото “ е нещо в действителност красиво. Бях добре и в Португалия с Бенфика – един в действителност огромен клуб! Преди доста години в Швеция също - тогава успяхме да спечелим значим трофей в Европа. Навсякъде. Дори и в Китай! Бях в Шанхай. Огромен град. Изобщо футболът в Китай пораства с великански стъпки.
- Как виждате през днешния ден националния тим на Швеция? Отбор, изоставен от толкоз доста положителни ветерани по едно и също време...
- Няма значение. Все отново успяхме да създадем знамение, като в квалификациите отстранихме Италия от международното състезание. Швеция е една дребна страна във футболно отношение и в съпоставяне със славната Италия. Но не се опасяваме да водим борби. За нашия тим постоянно по-важни са били строгата дисциплинираност и организация. Защитата ни непрекъснато е на високо равнище. Винаги превъзхождаме противника физически. Всички работят дружно и влагат оптималното от себе си. Трудно е да вкараш гол на Швеция, тъй като се пазиме в действителност добре. Нямаме играчи като Меси и Роналдо. Единствената ни по-изявена звезда – Златан не играе към този момент. Но отново споделям – това е тим, в който всички работят доста и безрезервно.
- Всички приказват за Златан, само че той завърши кариерата си в националния тим. Може ли да се върне?
- Мина повече от година, откогато не играе. Никой не знае дали обаче не може да се случи знамение. Ще е забавно да следим кариерата му, само че в националния мисля, че няма да се върне повече.
- Бил сте треньор и на още един огромен отбор – националния на Мексико. Разкажете усещанията си от този тим.
- Мексико е в действителност класен състав. Знаете, че „ сомбреротата “ постоянно се класират на финалите на международните шампионати. Много мощен механически отбор. Винаги. Невероятно бързи футболисти с добра техника. Тяхната фантазия е да съумеят да стигнат до заветния пети мач на международно състезание. Надявам се да съумеят да го създадат един ден.
- Имат положителни футболисти – Очоа, Гуардадо, Чичарито, Лосано...
- Да, имат имена в тима. Звезди. Но ти знаеш добре, тъй като си играл на международно състезание. Наясно си, че да имаш звезди не е задоволително. Трябва и доста шанс и всичките ти играчи да са във върхова форма. Много разнообразни фактори би трябвало да са в твоя изгода и да имаш шанс. Освен това на международно състезание всичко е допустимо.
- А кои са националните тимове, които ви харесват най- доста?
- Германия. Винаги са мощни. На европейски и международни съвсем постоянно стигат до полуфинал или край. Харесва ми техният нрав и убеденост в успеха. Бразилия също ми импонира поради атрактивния футбол. Испания също са висока класа. Много от специалистите харесват Франция, само че не знам дали поради успеха им на последното международно или поради играта им. Но в случай че би трябвало да предпочитам единствено един тим, за мен това е Германия.
- А Бразилия, Аржентина?
- Бразилия – да... Аржентина – не. От много време те са единствено един Меси и всички очаквания са вперени в него постоянно. И аз персонално още не съм се отказал да видя по какъв начин той ще направи едно огромно състезание. Първо, тъй като го заслужава и второ, тъй като почитателите желаят да го видят в националния тим по същия талантлив метод, както играе всяка седмица за Барселона. Меси е огромен, само че националният тим на Аржентина - не толкоз.
- Ще ви забележим ли скоро още веднъж отпред на някой огромен тим като шеф или треньор?
- Много бих желал, само че не знам дали възрастта няма да отблъсне искащите. Проблемът е, че се усещам към момента млад и имам силата. (смее се) Това е казусът. Добре съм и в случай че се появи нещо, което да ме заинтересува незабавно ще приема и ще се върна на работа. Но в случай че няма, ще продължа със скучната отмора.
- Бих желал да ви попитам за вашите усещания от времето, когато работихте в Мексико. Как бихте определили интервала ви отпред на мексиканския народен тим, който може би нямаше упования, че ще има на своя мостик един толкоз прочут треньор като вас?
- Много ми хареса да бъда в страната и да работя в Мексико. Прекрасна страна, а Мексико Сити е неповторим град. Пазя доста положителни усеща и прелестни мемоари от този интервал. Мексиканците са в действителност чудесни хора и са доста учтиви и гостоприемни към чужденците. Всичко беше в действителност окей. Що се отнася до футбола, не всичко вървеше толкоз добре. Почти постоянно играехме сполучливо в домакинските мачове. Побеждавахме у дома, само че като посетители в някои срещи имахме проблеми и най-после от федерацията взеха решение да ме освободят и да сложат различен треньор. Мексико като тим има доста положителни играчи, технични и бързи. Важното за тях е, че постоянно се класират и играят на международно. Един ден ще съумеят и да продължат до заветния пети мач. Това е в действителност прелестна фантазия на всички в страната. Ако ме питате за нещо отрицателно за мексиканския футбол – да има. Прекалено доста политика. Наистина доста политика. Собствениците на клубовете са същите хора, които ръководят и федерацията... А това основава в действителност огромни проблеми от време на време.
- Мислите ли, че това беше огромна спънка за вашата работа? Да има в действителност толкоз доста политика във футбола и всеки да се пробва да въздейства на националния тим? Не ви оставяха да работите умерено, нали? Същите тези хора – притежатели на клубове...
- Да, притежателите. Това е главният проблем. Мисля, че когато аз завърших в Мексико половината от федерацията ме поддържаше, а другата половина беше твърдо срещу мен. За всеки мач трябваше да се дават пояснения първо на едни хора, а след това и на други... Много друго е от Европа... Ако си треньор на народен тим в Европа, нормално има президент на федерацията или човек, с който да споделяш и да решавате проблемите, само че в Мексико тези хора бяха доста... Но това към този момент е минало. Една част от сърцето ми остана в тази страна. Много я обичам и се надявам да я видя скоро още веднъж.
- Бил сте треньор на едни от най-хубавите футболисти в света. А по какъв начин мислите - какво липсва на мексиканските футболисти, с цел да бъдат на равнището на аржентинците и на бразилците, на французите и на германците? Какво липсва на тези играчи, с цел да блестят като останалите звезди, каквито вие сте виждали в обилие?
- За да побеждаваш на огромно състезание ти трябват преди всичко фигури, играчи и най-малко един водач, който да вкара едни десетина гола. Това не се намира елементарно. Играчи като Роналдо, Меси, Стоичков и Златан не се раждат всеки ден. Такъв състезател и мексиканец беше Уго Санчес. Наистина огромна фигура. Трябва ви някой като него, с цел да имате добър тим.
- Може би като Куаутемок Бланко?
- Разбира се.
- Той имаше в действителност огромен темперамент и наличие.
- Да, огромен състезател.
- А има ли проблем с дисциплината на латиноамериканските играчи или те са същите като експертите в Европа?
- Това да огромна степен зависи и от треньора. Аз не съм имал проблеми с дисциплината на моите играчи. Футболистите в Латинска Америка работят добре и са усърдни. Няма проблеми с дисциплината.
- Казвате тогава, че на мексиканския футбол липсват тези огромни фигури, водачи, водачи и хора с темперамент и наличие. А по какъв начин мислите, кой народен тим ще има по-добри резултати оттук насетне – Швеция или Мексико?
- (Смее се) Обичам Мексико. Показа положителни игри. Мисля, че този тим има бъдеще. Трябва повече религия и да не забравяме, че когато се работи доста, във футбола всичко е допустимо.
- Ако ви поканят отново да станете треньор на Мексико, какви условия бихте сложили в новия ви контракт?
- Това няма да стане. Сигурен съм, само че в случай че си представим, че би могло да стане, единственото нещо би било да има единствено един-единствен човек във федерацията, на който да се дават пояснения и да бъде осведомен за положението и потребностите на тима. Нищо повече. За мен значи в действителност огромна загуба на сила през цялата седмица да би трябвало да приказваш с един куп хора за последния мач.
- Предполагам, че знаете за Рафа Маркес и за проблемите със закона, които имаше? Това е въпреки всичко някогашен капитан на тима и в това време излизат нескрито негови връзки с наркотрафиканти...
- Не знаех за това. Интересна информация. Той беше в действителност значима фигура в тима и същински капитан. Силен водач. Жалко, че има такива проблеми.
- Няма други такива фигури, които да могат да го заместят в националния тим.
- Да. Той в действителност е име в международен мащаб – най-много с игрите си за Барселона. Наистина огромна загуба за Мексико.
- Казват, че човек се учи от всичко, което му се случва в живота. Какво бихте изтъкнали от нещата, които вие сте научил? Нещо, което сте разкрил за себе си.
- Знаете ли... Футболът вътре на терена е може би едно и също нещо и в Испания, и в Швеция, и в Мексико и даже в Китай. Правилата на всички места са идентични. Твоята работа като треньор е да организираш по най-хубавия метод тима си. Дали ще е скица 4-4-2 или 4-3-3. Навсякъде е все едно и също. Голямата разлика идва отвън терена. Като треньор ти би трябвало да можеш да контролираш безусловно всичко, което се случва вътре на терена. Но отвън него към този момент е в действителност доста мъчно. Понякога нещата там са добре, а от време на време – не. За треньора е значимо да е добре отвън терена – без значение дали става въпрос за клуб или за народен тим. Трябва да има надзор и отвън терена, тъй като в случай че там се загуби контрола, тогава може да се чака всичко.
- Обикновено ви наемат за треньор, с цел да помогнете да се направи крачка напред. Това е значима стъпка и комплициран развой. За това би трябвало време. Не мислите ли, че е неточност да не ви дадат задоволително време, с цел да можете да постигнете резултати?
- Ние, треньорите постоянно сме егоисти. (Смее се). Ако от клуба или от националния тим решат да те изгонят, никакви пояснения не ти се костват допустими. Свикнали сме да мислим, че постоянно сме прави, само че са значими също и резултатите. Например в Мексико имаше заплаха да не се класираме на международното, тъй като бяхме изгубили два мача като посетители. Тогава е разбираемо, това което се случи. Единственото, което се надявам е да нямам неприятели в Мексико поради това. Иначе всичко друго е обикновено и животът продължава. Това е част от неписаните правила на футбола.
- Какъв съвет бихте дал на младите треньори? Вие сте човек, който е претърпял съвсем всичко във футбола. Какъв би бил най-важният ви съвет към тях?
- Не мисля, че те биха имали потребност от моята помощ, тъй като съм сигурен, че правят добре и с огромно предпочитание работата си. Но си мисля, че най-важното е да вярваш в самия себе си. Да затвориш ушите и очите си за опитите да ти въздействат отрицателно извън. Да използваш личната си глава, а не тази на някакви други външни хора. Да си постоянно покрай сътрудниците си от треньорския щаб и до футболистите. Ако съумеят да създадат мощна и сплотена група, да създадат същински колектив в тима си, ще бъдат сполучливи и сложни противници.
- Вие сте треньор, който обича да сменя позицията на футболистите си и да прави ротации. Дори постоянно изненадвате при избора на 11-те титуляри. Това може би е предизвиквало най-големите рецензии към вас - тези ротации и непрекъснати промени в състава. Продължавате ли да мислите, че ротациите са верни като част от вашата футболна философия или към този момент имате подозрения?
- Мисля, че най-хубавото е, когато един треньор има 11 футболисти и всички те да са способни да играят на всяка една позиция. За страдание, това не е допустимо, а и постоянно има проблеми със състава – насъбрани картони, контузи.... И, моментна форма е значима, несъмнено. Трябва да се вършат промени. Не можеш да играеш постоянно с една идеална единадесеторка и футболистите постоянно да играят на една и съща позиция. Истината е друга и ще ви изненадам - не обичам да върша такива ротации или промени. Но когато искаш тимът ти да е мощен, си заставен да го правиш. Ако имам състезател любимец, който мисля, че дава повече от себе си в сравнение с останалите, той ще играе и точка.
- Кой беше най-специалният миг, който сте изживял на международно състезание или във футбола като цяло, в кариерата ви?
- Има доста такива моменти, само че сякаш през 2006 година на международното в Германия, когато Англия загуби от Португалия с дузпи. Четвъртфинал, който беше последния ми мач като треньор на Англия. Беше ми доста тъжно, тъй като и до ден-днешен не преставам да мисля, че оня тим на Англия през 2006 година умерено можеше да завоюва международното състезание. Аз персонално тогава не виждах да има отбор, който да е по-силен от нашия. Италия завоюва купата, само че техният тим не беше кой знае какъв брой стабилен. Но при дузпите е по този начин. Губиш и всичко свършва.
- А какво мислите за мощта, която в днешни дни има една футболна звезда? Някои от тях даже вземат решение кой в тима да играе и кой – не. Говори се да вземем за пример, че Меси от време на време споделя с кои футболисти избира да играе и треньорът се вижда заставен да задоволява настояванията му.
- Не знам. Такова нещо безусловно в никакъв случай не се е случвало при мен. Никой футболист не си е разрешавал да пристигна и да ми споделя, че той или някой различен би трябвало да играе.
- Казвам го, тъй като за мач преди международното стана ясно, че Сампаоли е оставил отвън листата си Дибала и Икарди и взел Игуаин, тъй като Меси му споделил, че се усеща по-добре, когато играе с Гонсало Игуаин.
- Не знам. Нямам визия дали това е било по този начин, само че когато аз съм треньор, няма късмет някой различен да взема решение кой ще играе и кой не. Трудна е ролята на сътрудника, който е трябвало да взема такова решение. Не знам...
- Кой е най-хубавият футболист в историята на футбола за вас?
- В историята? Това е доста сложен въпрос. Как да ги сравняваш... Пеле, Марадона, Меси, Роналдо, Стоичков... Как да ги сравниш, като Пеле е играл 50-те и 60-те години. Без никакво подозрение – колос. Марадона е по-късно, само че също е талант. Много е мъчно да се направи такова съпоставяне. Много е мъчно да избера, само че е измежду тези, които изброих.
- Но в случай че в действителност би трябвало да изберете един от тях?
- Днес мисля, че това е Меси. Обичам да виждам играта на Меси. Когато е с топка в краката, той може да направи с нея всичко. Дори на доста малко пространство. Обаче си припомням какъв брой доста обичах да виждам също Пеле, а когато бях треньор в Италия, там играеше Марадона... А какви неща правеше Марадона... Наистина невероятни!
- А има ли нещо, за което да съжалявате в своята кариера?
- Ако не преставам да виждам в предишното, сигурно ще намеря нещо, за което да скърбя. Сигурно е по този начин с всеки човек.
- А съжалявате ли, че поехте мексиканския народен тим?
- Не. Абсолютно не! Много ми хареса да бъда техен треньор. Ясно е, че всякога, дали като състезател, дали като треньор, когато губиш един мач може да си помислиш, че би могъл да избереш различен състав. Това е безсмислено занятие и по този начин единствено може да полудееш. Миналото е минало и най-важното, в случай че си направил неточности, е да се опиташ да не ги повтаряш в никакъв случай повече. Разбира се, че има неща, за които скърбя, само че ви споделям в това време, че няма огромни неточности.
- А дали Андерсон, треньорът на Швеция, се свърза с вас по някакъв въпрос, с цел да ви пита нещо?
- Не, не се е свързвал с мен, само че мога единствено да кажа, че прави в действителност прелестна работа. Създал е една доста мощна и сплотена група и крепко работят дружно. Всичко е фантастично и съм сигурен, че триумфите няма да закъснеят. Швеция не е Барселона и нямаме такива звезди, само че всички би трябвало да знаят, че постоянно ще им е мъчно да ни бият.
- Съвет към него? Какъв би бил съветът на Свен-Йоран Ериксон към сегашния треньор на Швеция?
- Да работи сполучливо за сближение на тази мощна група, да продължава решително да прави нещата, които прави и да не трансформира нищо. Ако продължава да работи по този начин, триумфите няма да закъснеят. Може би на идващото огромно състезание. И нека там да имаме по-лесни противници.
- Някои споделят, че Златан на сакат крайник отново ще бъде по-добър от сегашните нападатели на шведския народен тим.
- Златан е един от тези в действителност огромни играчи. Най-вероятно или по-скоро в действителност е несъмнено, че той е най-големият футболист в историята на Швеция. Играл е в грандове и е печелил шампионати. Висок е 195 сантиметра и играе добре с глава, само че в това време е доста техничен. Адски мъчно е да се играе против него. Наистина огромен. Но виждате, че Швеция играе добре и без него. Треньорът се колебае: Златан - да или Златан – не... Но това е проблем, който те сами би трябвало да решат.
- Но в случай че вие бяхте селекционер на Швеция и знаете, че нямате огромна фигура в състава си, а такава ви би трябвало и мислите, че той би могъл да се съгласи, в случай че му се обадите. И говорите с него и се опитате да го убедите да се върне... Неговият опит в този тим би бил в действителност доста значим.
- Да. Но аз не съм треньор на Швеция. Знам, че когато гледаш в профил е постоянно по-лесно и всеки споделя: „ Защо не отидеш да приказваш с него? “ Или за какво не направиш това или това. Винаги е било по този начин във футбола. Но с цел да ви отговоря на този въпрос, би трябвало да съм вътре в кухнята на националния тим и да знам всичко по тази тематика. Понякога може да усетиш даже без думи каква е волята на един състезател. Да усетиш каква е атмосферата в тима със Златан или без Златан. Кой знае - може пък един ден да се върне.
- Не мислите ли, че това би било проблем за атмосферата в тима и за другите играчи?
- Не мисля. Златан е малко като Бекъм по времето му в британския народен тим. Когато те двамата са някъде, цялата преса се занимава единствено с тях. А тогава в Англия бяха Майкъл Оуен, Стивън Джерард, Лампард... все огромни играчи. Но всички преследваха Бекъм.
- А смятате ли, че един ден Мексико би могъл да завоюва международно състезание?
- Мексико? Да. Разбира се! Обаче това няма да е скоро. Трябва дълга и упорита работа, а сега има доста в действителност мощни и непреодолими противници.
- Свен, желая да ви попитам за един човек, който вие сте водил като треньор, а през днешния ден e значима фигура в мексиканския футбол - Алмейда. Какъв футболист беше той, когато му бяхте треньор в Италия?
- Алмейда беше огромен състезател, постоянно подготвен да влезе в борба. Беше полузащитник и същинска машина. Много мощен и постоянно изпъкваше с играта си, само че не би трябвало да забравяме и топовния му изстрел. Веднъж на „ Олимпико “ вкара гол от 35 метра. Това не беше най-голямата му компетентност, само че съм го запомнил, тъй като беше в действителност зрелищен гол. Радвах се, че го имаме в тима, тъй като постоянно се раздаваше до дъно. Никога не съм имал даже и един проблем с него.
- Със сигурност е научил доста от вас, с цел да стигне до тази позиция
- Това не знам, само че се веселя за него и в случай че гледа това изявление, му споделям: „ Пожелавам ти триумф, Алмейда! “.
- Мистър Ериксон, хиляди благодарности, че се съгласихте да бъдете с нас в програмата на “ Унивижън ” ! Как се чувствате през днешния ден след толкоз доста години във футбола?
- Липсва ми работата! (смеят се) Добре съм почти, само че не съм работил през последните шест – седем месеца. Добре е, само че много по – хубаво е човек да е деятелен, в сравнение с да седи без работа.
- Започвате в Швеция, по-късно Португалия, Италия, Мексико, националният тим на Англия, Китай... Къде се чувствахте най-добре? Къде Свен-Йоран Ериксон е бил оптимално оценен като човек и експерт?
- Трябва да кажа, че на всички места. Посрещали са ме чудесно, а аз се усещам добре, където и да ме прати ориста. Вярно е, че някоя работа е по-престижна от друга. Например да си треньор на националния тим на Англия е нещо доста съществено. Да си отпред на Лацио в Италия също... Да победиш с Лацио в „ скудетото “ е нещо в действителност красиво. Бях добре и в Португалия с Бенфика – един в действителност огромен клуб! Преди доста години в Швеция също - тогава успяхме да спечелим значим трофей в Европа. Навсякъде. Дори и в Китай! Бях в Шанхай. Огромен град. Изобщо футболът в Китай пораства с великански стъпки.
- Как виждате през днешния ден националния тим на Швеция? Отбор, изоставен от толкоз доста положителни ветерани по едно и също време...
- Няма значение. Все отново успяхме да създадем знамение, като в квалификациите отстранихме Италия от международното състезание. Швеция е една дребна страна във футболно отношение и в съпоставяне със славната Италия. Но не се опасяваме да водим борби. За нашия тим постоянно по-важни са били строгата дисциплинираност и организация. Защитата ни непрекъснато е на високо равнище. Винаги превъзхождаме противника физически. Всички работят дружно и влагат оптималното от себе си. Трудно е да вкараш гол на Швеция, тъй като се пазиме в действителност добре. Нямаме играчи като Меси и Роналдо. Единствената ни по-изявена звезда – Златан не играе към този момент. Но отново споделям – това е тим, в който всички работят доста и безрезервно.
- Всички приказват за Златан, само че той завърши кариерата си в националния тим. Може ли да се върне?
- Мина повече от година, откогато не играе. Никой не знае дали обаче не може да се случи знамение. Ще е забавно да следим кариерата му, само че в националния мисля, че няма да се върне повече.
- Бил сте треньор и на още един огромен отбор – националния на Мексико. Разкажете усещанията си от този тим.
- Мексико е в действителност класен състав. Знаете, че „ сомбреротата “ постоянно се класират на финалите на международните шампионати. Много мощен механически отбор. Винаги. Невероятно бързи футболисти с добра техника. Тяхната фантазия е да съумеят да стигнат до заветния пети мач на международно състезание. Надявам се да съумеят да го създадат един ден.
- Имат положителни футболисти – Очоа, Гуардадо, Чичарито, Лосано...
- Да, имат имена в тима. Звезди. Но ти знаеш добре, тъй като си играл на международно състезание. Наясно си, че да имаш звезди не е задоволително. Трябва и доста шанс и всичките ти играчи да са във върхова форма. Много разнообразни фактори би трябвало да са в твоя изгода и да имаш шанс. Освен това на международно състезание всичко е допустимо.
- А кои са националните тимове, които ви харесват най- доста?
- Германия. Винаги са мощни. На европейски и международни съвсем постоянно стигат до полуфинал или край. Харесва ми техният нрав и убеденост в успеха. Бразилия също ми импонира поради атрактивния футбол. Испания също са висока класа. Много от специалистите харесват Франция, само че не знам дали поради успеха им на последното международно или поради играта им. Но в случай че би трябвало да предпочитам единствено един тим, за мен това е Германия.
- А Бразилия, Аржентина?
- Бразилия – да... Аржентина – не. От много време те са единствено един Меси и всички очаквания са вперени в него постоянно. И аз персонално още не съм се отказал да видя по какъв начин той ще направи едно огромно състезание. Първо, тъй като го заслужава и второ, тъй като почитателите желаят да го видят в националния тим по същия талантлив метод, както играе всяка седмица за Барселона. Меси е огромен, само че националният тим на Аржентина - не толкоз.
- Ще ви забележим ли скоро още веднъж отпред на някой огромен тим като шеф или треньор?
- Много бих желал, само че не знам дали възрастта няма да отблъсне искащите. Проблемът е, че се усещам към момента млад и имам силата. (смее се) Това е казусът. Добре съм и в случай че се появи нещо, което да ме заинтересува незабавно ще приема и ще се върна на работа. Но в случай че няма, ще продължа със скучната отмора.
- Бих желал да ви попитам за вашите усещания от времето, когато работихте в Мексико. Как бихте определили интервала ви отпред на мексиканския народен тим, който може би нямаше упования, че ще има на своя мостик един толкоз прочут треньор като вас?
- Много ми хареса да бъда в страната и да работя в Мексико. Прекрасна страна, а Мексико Сити е неповторим град. Пазя доста положителни усеща и прелестни мемоари от този интервал. Мексиканците са в действителност чудесни хора и са доста учтиви и гостоприемни към чужденците. Всичко беше в действителност окей. Що се отнася до футбола, не всичко вървеше толкоз добре. Почти постоянно играехме сполучливо в домакинските мачове. Побеждавахме у дома, само че като посетители в някои срещи имахме проблеми и най-после от федерацията взеха решение да ме освободят и да сложат различен треньор. Мексико като тим има доста положителни играчи, технични и бързи. Важното за тях е, че постоянно се класират и играят на международно. Един ден ще съумеят и да продължат до заветния пети мач. Това е в действителност прелестна фантазия на всички в страната. Ако ме питате за нещо отрицателно за мексиканския футбол – да има. Прекалено доста политика. Наистина доста политика. Собствениците на клубовете са същите хора, които ръководят и федерацията... А това основава в действителност огромни проблеми от време на време.
- Мислите ли, че това беше огромна спънка за вашата работа? Да има в действителност толкоз доста политика във футбола и всеки да се пробва да въздейства на националния тим? Не ви оставяха да работите умерено, нали? Същите тези хора – притежатели на клубове...
- Да, притежателите. Това е главният проблем. Мисля, че когато аз завърших в Мексико половината от федерацията ме поддържаше, а другата половина беше твърдо срещу мен. За всеки мач трябваше да се дават пояснения първо на едни хора, а след това и на други... Много друго е от Европа... Ако си треньор на народен тим в Европа, нормално има президент на федерацията или човек, с който да споделяш и да решавате проблемите, само че в Мексико тези хора бяха доста... Но това към този момент е минало. Една част от сърцето ми остана в тази страна. Много я обичам и се надявам да я видя скоро още веднъж.
- Бил сте треньор на едни от най-хубавите футболисти в света. А по какъв начин мислите - какво липсва на мексиканските футболисти, с цел да бъдат на равнището на аржентинците и на бразилците, на французите и на германците? Какво липсва на тези играчи, с цел да блестят като останалите звезди, каквито вие сте виждали в обилие?
- За да побеждаваш на огромно състезание ти трябват преди всичко фигури, играчи и най-малко един водач, който да вкара едни десетина гола. Това не се намира елементарно. Играчи като Роналдо, Меси, Стоичков и Златан не се раждат всеки ден. Такъв състезател и мексиканец беше Уго Санчес. Наистина огромна фигура. Трябва ви някой като него, с цел да имате добър тим.
- Може би като Куаутемок Бланко?
- Разбира се.
- Той имаше в действителност огромен темперамент и наличие.
- Да, огромен състезател.
- А има ли проблем с дисциплината на латиноамериканските играчи или те са същите като експертите в Европа?
- Това да огромна степен зависи и от треньора. Аз не съм имал проблеми с дисциплината на моите играчи. Футболистите в Латинска Америка работят добре и са усърдни. Няма проблеми с дисциплината.
- Казвате тогава, че на мексиканския футбол липсват тези огромни фигури, водачи, водачи и хора с темперамент и наличие. А по какъв начин мислите, кой народен тим ще има по-добри резултати оттук насетне – Швеция или Мексико?
- (Смее се) Обичам Мексико. Показа положителни игри. Мисля, че този тим има бъдеще. Трябва повече религия и да не забравяме, че когато се работи доста, във футбола всичко е допустимо.
- Ако ви поканят отново да станете треньор на Мексико, какви условия бихте сложили в новия ви контракт?
- Това няма да стане. Сигурен съм, само че в случай че си представим, че би могло да стане, единственото нещо би било да има единствено един-единствен човек във федерацията, на който да се дават пояснения и да бъде осведомен за положението и потребностите на тима. Нищо повече. За мен значи в действителност огромна загуба на сила през цялата седмица да би трябвало да приказваш с един куп хора за последния мач.
- Предполагам, че знаете за Рафа Маркес и за проблемите със закона, които имаше? Това е въпреки всичко някогашен капитан на тима и в това време излизат нескрито негови връзки с наркотрафиканти...
- Не знаех за това. Интересна информация. Той беше в действителност значима фигура в тима и същински капитан. Силен водач. Жалко, че има такива проблеми.
- Няма други такива фигури, които да могат да го заместят в националния тим.
- Да. Той в действителност е име в международен мащаб – най-много с игрите си за Барселона. Наистина огромна загуба за Мексико.
- Казват, че човек се учи от всичко, което му се случва в живота. Какво бихте изтъкнали от нещата, които вие сте научил? Нещо, което сте разкрил за себе си.
- Знаете ли... Футболът вътре на терена е може би едно и също нещо и в Испания, и в Швеция, и в Мексико и даже в Китай. Правилата на всички места са идентични. Твоята работа като треньор е да организираш по най-хубавия метод тима си. Дали ще е скица 4-4-2 или 4-3-3. Навсякъде е все едно и също. Голямата разлика идва отвън терена. Като треньор ти би трябвало да можеш да контролираш безусловно всичко, което се случва вътре на терена. Но отвън него към този момент е в действителност доста мъчно. Понякога нещата там са добре, а от време на време – не. За треньора е значимо да е добре отвън терена – без значение дали става въпрос за клуб или за народен тим. Трябва да има надзор и отвън терена, тъй като в случай че там се загуби контрола, тогава може да се чака всичко.
- Обикновено ви наемат за треньор, с цел да помогнете да се направи крачка напред. Това е значима стъпка и комплициран развой. За това би трябвало време. Не мислите ли, че е неточност да не ви дадат задоволително време, с цел да можете да постигнете резултати?
- Ние, треньорите постоянно сме егоисти. (Смее се). Ако от клуба или от националния тим решат да те изгонят, никакви пояснения не ти се костват допустими. Свикнали сме да мислим, че постоянно сме прави, само че са значими също и резултатите. Например в Мексико имаше заплаха да не се класираме на международното, тъй като бяхме изгубили два мача като посетители. Тогава е разбираемо, това което се случи. Единственото, което се надявам е да нямам неприятели в Мексико поради това. Иначе всичко друго е обикновено и животът продължава. Това е част от неписаните правила на футбола.
- Какъв съвет бихте дал на младите треньори? Вие сте човек, който е претърпял съвсем всичко във футбола. Какъв би бил най-важният ви съвет към тях?
- Не мисля, че те биха имали потребност от моята помощ, тъй като съм сигурен, че правят добре и с огромно предпочитание работата си. Но си мисля, че най-важното е да вярваш в самия себе си. Да затвориш ушите и очите си за опитите да ти въздействат отрицателно извън. Да използваш личната си глава, а не тази на някакви други външни хора. Да си постоянно покрай сътрудниците си от треньорския щаб и до футболистите. Ако съумеят да създадат мощна и сплотена група, да създадат същински колектив в тима си, ще бъдат сполучливи и сложни противници.
- Вие сте треньор, който обича да сменя позицията на футболистите си и да прави ротации. Дори постоянно изненадвате при избора на 11-те титуляри. Това може би е предизвиквало най-големите рецензии към вас - тези ротации и непрекъснати промени в състава. Продължавате ли да мислите, че ротациите са верни като част от вашата футболна философия или към този момент имате подозрения?
- Мисля, че най-хубавото е, когато един треньор има 11 футболисти и всички те да са способни да играят на всяка една позиция. За страдание, това не е допустимо, а и постоянно има проблеми със състава – насъбрани картони, контузи.... И, моментна форма е значима, несъмнено. Трябва да се вършат промени. Не можеш да играеш постоянно с една идеална единадесеторка и футболистите постоянно да играят на една и съща позиция. Истината е друга и ще ви изненадам - не обичам да върша такива ротации или промени. Но когато искаш тимът ти да е мощен, си заставен да го правиш. Ако имам състезател любимец, който мисля, че дава повече от себе си в сравнение с останалите, той ще играе и точка.
- Кой беше най-специалният миг, който сте изживял на международно състезание или във футбола като цяло, в кариерата ви?
- Има доста такива моменти, само че сякаш през 2006 година на международното в Германия, когато Англия загуби от Португалия с дузпи. Четвъртфинал, който беше последния ми мач като треньор на Англия. Беше ми доста тъжно, тъй като и до ден-днешен не преставам да мисля, че оня тим на Англия през 2006 година умерено можеше да завоюва международното състезание. Аз персонално тогава не виждах да има отбор, който да е по-силен от нашия. Италия завоюва купата, само че техният тим не беше кой знае какъв брой стабилен. Но при дузпите е по този начин. Губиш и всичко свършва.
- А какво мислите за мощта, която в днешни дни има една футболна звезда? Някои от тях даже вземат решение кой в тима да играе и кой – не. Говори се да вземем за пример, че Меси от време на време споделя с кои футболисти избира да играе и треньорът се вижда заставен да задоволява настояванията му.
- Не знам. Такова нещо безусловно в никакъв случай не се е случвало при мен. Никой футболист не си е разрешавал да пристигна и да ми споделя, че той или някой различен би трябвало да играе.
- Казвам го, тъй като за мач преди международното стана ясно, че Сампаоли е оставил отвън листата си Дибала и Икарди и взел Игуаин, тъй като Меси му споделил, че се усеща по-добре, когато играе с Гонсало Игуаин.
- Не знам. Нямам визия дали това е било по този начин, само че когато аз съм треньор, няма късмет някой различен да взема решение кой ще играе и кой не. Трудна е ролята на сътрудника, който е трябвало да взема такова решение. Не знам...
- Кой е най-хубавият футболист в историята на футбола за вас?
- В историята? Това е доста сложен въпрос. Как да ги сравняваш... Пеле, Марадона, Меси, Роналдо, Стоичков... Как да ги сравниш, като Пеле е играл 50-те и 60-те години. Без никакво подозрение – колос. Марадона е по-късно, само че също е талант. Много е мъчно да се направи такова съпоставяне. Много е мъчно да избера, само че е измежду тези, които изброих.
- Но в случай че в действителност би трябвало да изберете един от тях?
- Днес мисля, че това е Меси. Обичам да виждам играта на Меси. Когато е с топка в краката, той може да направи с нея всичко. Дори на доста малко пространство. Обаче си припомням какъв брой доста обичах да виждам също Пеле, а когато бях треньор в Италия, там играеше Марадона... А какви неща правеше Марадона... Наистина невероятни!
- А има ли нещо, за което да съжалявате в своята кариера?
- Ако не преставам да виждам в предишното, сигурно ще намеря нещо, за което да скърбя. Сигурно е по този начин с всеки човек.
- А съжалявате ли, че поехте мексиканския народен тим?
- Не. Абсолютно не! Много ми хареса да бъда техен треньор. Ясно е, че всякога, дали като състезател, дали като треньор, когато губиш един мач може да си помислиш, че би могъл да избереш различен състав. Това е безсмислено занятие и по този начин единствено може да полудееш. Миналото е минало и най-важното, в случай че си направил неточности, е да се опиташ да не ги повтаряш в никакъв случай повече. Разбира се, че има неща, за които скърбя, само че ви споделям в това време, че няма огромни неточности.
- А дали Андерсон, треньорът на Швеция, се свърза с вас по някакъв въпрос, с цел да ви пита нещо?
- Не, не се е свързвал с мен, само че мога единствено да кажа, че прави в действителност прелестна работа. Създал е една доста мощна и сплотена група и крепко работят дружно. Всичко е фантастично и съм сигурен, че триумфите няма да закъснеят. Швеция не е Барселона и нямаме такива звезди, само че всички би трябвало да знаят, че постоянно ще им е мъчно да ни бият.
- Съвет към него? Какъв би бил съветът на Свен-Йоран Ериксон към сегашния треньор на Швеция?
- Да работи сполучливо за сближение на тази мощна група, да продължава решително да прави нещата, които прави и да не трансформира нищо. Ако продължава да работи по този начин, триумфите няма да закъснеят. Може би на идващото огромно състезание. И нека там да имаме по-лесни противници.
- Някои споделят, че Златан на сакат крайник отново ще бъде по-добър от сегашните нападатели на шведския народен тим.
- Златан е един от тези в действителност огромни играчи. Най-вероятно или по-скоро в действителност е несъмнено, че той е най-големият футболист в историята на Швеция. Играл е в грандове и е печелил шампионати. Висок е 195 сантиметра и играе добре с глава, само че в това време е доста техничен. Адски мъчно е да се играе против него. Наистина огромен. Но виждате, че Швеция играе добре и без него. Треньорът се колебае: Златан - да или Златан – не... Но това е проблем, който те сами би трябвало да решат.
- Но в случай че вие бяхте селекционер на Швеция и знаете, че нямате огромна фигура в състава си, а такава ви би трябвало и мислите, че той би могъл да се съгласи, в случай че му се обадите. И говорите с него и се опитате да го убедите да се върне... Неговият опит в този тим би бил в действителност доста значим.
- Да. Но аз не съм треньор на Швеция. Знам, че когато гледаш в профил е постоянно по-лесно и всеки споделя: „ Защо не отидеш да приказваш с него? “ Или за какво не направиш това или това. Винаги е било по този начин във футбола. Но с цел да ви отговоря на този въпрос, би трябвало да съм вътре в кухнята на националния тим и да знам всичко по тази тематика. Понякога може да усетиш даже без думи каква е волята на един състезател. Да усетиш каква е атмосферата в тима със Златан или без Златан. Кой знае - може пък един ден да се върне.
- Не мислите ли, че това би било проблем за атмосферата в тима и за другите играчи?
- Не мисля. Златан е малко като Бекъм по времето му в британския народен тим. Когато те двамата са някъде, цялата преса се занимава единствено с тях. А тогава в Англия бяха Майкъл Оуен, Стивън Джерард, Лампард... все огромни играчи. Но всички преследваха Бекъм.
- А смятате ли, че един ден Мексико би могъл да завоюва международно състезание?
- Мексико? Да. Разбира се! Обаче това няма да е скоро. Трябва дълга и упорита работа, а сега има доста в действителност мощни и непреодолими противници.
- Свен, желая да ви попитам за един човек, който вие сте водил като треньор, а през днешния ден e значима фигура в мексиканския футбол - Алмейда. Какъв футболист беше той, когато му бяхте треньор в Италия?
- Алмейда беше огромен състезател, постоянно подготвен да влезе в борба. Беше полузащитник и същинска машина. Много мощен и постоянно изпъкваше с играта си, само че не би трябвало да забравяме и топовния му изстрел. Веднъж на „ Олимпико “ вкара гол от 35 метра. Това не беше най-голямата му компетентност, само че съм го запомнил, тъй като беше в действителност зрелищен гол. Радвах се, че го имаме в тима, тъй като постоянно се раздаваше до дъно. Никога не съм имал даже и един проблем с него.
- Със сигурност е научил доста от вас, с цел да стигне до тази позиция
- Това не знам, само че се веселя за него и в случай че гледа това изявление, му споделям: „ Пожелавам ти триумф, Алмейда! “.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ