Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи първа част от една

Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи първа част от една специфична среща сред двама кавалери на „ Златната топка “ – Христо Стоичков и Игор Беланов. Украинецът бе един от най-емблематичните играчи на 80-те години. Роден е в Одеса, само че е същинска легенда на Динамо (Киев). Спечели КНК, когато тимът се състезаваше под флага на към този момент някогашния Съюз на съветските социалистически републики през 1985 година. А Беланов стана голмайстор на шампионата. На финала за трофея Динамо разгроми Атлетико (Мадрид) с 3:0. Кариерата на Беланов на Запад е в Бундеслигата. Шест години играе първо в Борусия (Мьонхенгладбах), а след това в Айнтрахт (Брауншвайг). Най-звездният му шампионат е Мондиал‘86. Тогава вкарва 4 гола за Съюз на съветските социалистически републики и асистира на други шест.

- Игор Беланов, доста благодаря за това, че ни посрещаш в Одеса, в твоя град!

- И аз благодаря. Няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като съм отраснал тук в оскъдно семейство. И тъкмо в „ Молдованка “, най-бандитският регион в Одеса и по тази причина доста от приятелите ми към този момент не са сред живите. А от сходна орис мен ме избави само футболът и по тази причина се отнасям доста съществено към него и всичко, обвързвано с него. Приятелите ми, с които съм израснал знаят, че за мен футболът действително е целият ми живот.

- Игор, а по какъв начин разбра, че си спечелил „ Златната топка “? Някой ти сподели или ти телефонираха?

- Животът си знае работата и това стана тъкмо сега, в който бях с най-близките ми хора. За страдание моят татко беше умрял, още когато бях на 16 години и по тази причина у дома бяхме единствено с мама, когато ми се обадиха с новината, че спечелвам „ Златната топка “ и след по-малко от месец би трябвало да отида да я получа на публична гала. Не можех да допускам, а ми се искаше да гръмна бутилка шампанско и незабавно да разглася новината. Но нямаше по какъв начин. Освен това знаех, че има доста други огромни футболисти, които също биха били почтени носители на този трофей. Затова самичък изпих бутилката шампанско без много-много да чествам.

- А с приятелите, с майка ти не пи ли шампанско също? Как се усещаше в оня миг, когато разбра, че си спечелил „ Златната топка “?

- Да, разбрах същността на въпроса. Много неща почувствах - горделивост, наслада от извоювания трофей, почитание към момчетата, с които играех и ми помогнаха да реализира това самопризнание, тъй като съгласно мен нападателят е изцяло подвластен от съотборниците си. Футболът е отборна игра и триумфите ти неизбежно са и тяхна заслуга. Това нямаше да е допустимо без поддръжката на целия тим, като стартираме от Заваров, Михайличенко, Бесонов... Изобщо целият тим. За мен беше горделивост и си споделих най-искрено, че не би трябвало да не помня нещо доста значимо. Аз съм възпитаван не в Динамо Киев, а в Одеса и то в Молдованка. И желаех нашите младежи тук да схванат, че не съм не запомнил от кое място съм тръгнал и че даже и при нас може с доста труд човек да израсне и да има резултати. За мен това беше в действителност доста значимо.

- А какво си спомняш за деня, в който Игор Беланов получи „ Златната топка “ в ръцете си? Беше обезпокоен и нервозен или по-скоро благополучен?

- Нямах въобще никакво време, с цел да съумея да се притесня или изнервя. На всичкото от горната страна това беше тъкмо преди мача ни с Бешикташ. Не толкоз тежък, само че виновен и значим за нас дуел на претъпкан стохиляден стадион. Разбира се, имаше малко терзание, само че то продължи не повече от 15 минути, а по-късно пристигна мачът и тъкмо в него не съумях да вкарам дузпа. В живота си съм пропуснал единствено две дузпи и едната беше тъкмо в този мач. Истински абсурд! Единият пропуск бе на мача, на който ми връчиха „ Златната топка “, а другият на европейско състезание. Имаше, несъмнено, раздразнителност, няма по какъв начин да е другояче, само че водещо беше възприятието на горделивост за мен и за съотборниците ми.

- А по какъв начин го отпразнувахте след мача? Вечерта, откакто свърши всичко отидохте да празнувате в ресторант или у дома? С твоята „ Златна топка “ в ръце…

- Още не бях осъзнал всичко изцяло. Имах необичайно възприятие. Все още не можех да допускам, че всичко това се случва. Изпитвах доста огромно почитание към момчетата, тъй като знаех, че доста от тях също заслужават тази премия. Хем се радвах, хем усещах, че отговорността ми към този момент е доста по-голяма отпреди. За мен това беше в действителност огромна отговорност и разбирах, че към този момент ще би трябвало да защищавам постигнатото. Разбирах, че играта и на международното и в КНК не беше на равнището, което желаех, макар че в съвсем всички мачове бях вкарал решаващи голове. Това споделяше всичко. Но пък към този момент имах една сбъдната фантазия, тъй като още от дете си мечтаех да печеля подобен трофей. И това се реализира, тъй като цялостен живот се бях стремил и работех непрекъснато и неуморно за него.

- Игор, разкажи забавна преживелица към твоята „ Златна топка “. Нещо, което се е случило в съблекалнята на тима ти. Пазиш ли я доста, губил ли си я?

- Преди я бях скрил. Такива бяха времената. Направих тайник под ваната. Едва по-късно разбрах, че това не е мястото за подобен значим трофей, тъй като там има влага, а той желае непрекъснати грижи и би трябвало да се почиства. И когато видях, че стартира да избледнява, разбрах, че би трябвало да се направи нещо и да се реалокира на друго място. Това беше първоначално, само че в този момент съблюдавам безусловно разпоредбите за предпазване. Пазят ми я в банката. Там е в сигурни ръце и могат да я видят повече ентусиасти. Освен всичко е и на място, където не е наложително да се върви с вратовръзка и костюм. Ще ти призная - аз повече обичам природата и свободата, а не хората, които всеки ден ги дават по малкия екран. Това е доста значимо за мен. И въобще не са някакви гръмки думи. Просто аз съм бил подобен през целия мой живот и съм горделив с мястото, където съм се родил и израснал.

- Как се промени персоналният ти живот след спечелването на „ Златната топка “?

- Благодарен съм на славния треньор Валерий Лобановски, тъй като той в действителност доста промени живота ми. Може би към този момент не съм толкоз хубав, приветлив и слабоват, само че въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че съм на 57 години и съм покрай шестдесетте. Но без значение от това не преставам да се пробвам да се подкрепям във форма. По-трудно е в този момент, само че ми се желае да не преставам да съм във форма. А другояче тогава нищо не се промени. Просто поех по-голяма отговорност освен за мен, само че и за съотборниците ми. Трябваше да давам повече подписи и да проследявам ежедневно за външния си тип, тъй като трябваше да се дават изявленията и се показвах повече пред хора. Станах обществена персона, само че все пак, аз си мисля, че този нов мой статут не съумя да ме промени към неприятно. Това е простичкият отговор на тази въпрос. Така го усещам аз самичък за себе си.

- Игор, а през днешния ден какво е нужно за един състезател, с цел да завоюва „ Златната топка “? Какви препоръки би дал, тъй като сигурно има доста деца в Украйна, които желаят да вървят по твоя път и да бъдат идващите носители на „ Златната топка “?

- Опитвам се да им изяснявам всичко, което знам. Ние дружно с Олег Блохин имаме лична детска футболна школа в няколко области, естествено едната е тук в Одеса. Вземам с мен „ Златната топка “ и я нося при децата. Казвам им: „ Вижте я, пипнете я, това е нещо действително и същинско! Беланов не е слязъл от небесата и непосредствено станал притежател на „ Златната топка “. Аз бях същото момченце като вас. Играех във всички тези шампионати и доста се стараех и трудех. Имах голямо предпочитание да оставя нещо след себе си. За дечицата след мен. Това усърдие ми оказа помощ да го реализира. “ Сега, за жалост, нещата към този момент са доста по разнообразни. Днес водят някои от дечицата на подготовка с мерцедеси. И родителите убеждават децата, че са положителни футболисти и надали не звезди. А аз запитвам същите тези родители: „ Вие в миналото въобще играли ли сте футбол? Как можете да прецените, че детето ви е доста добър футболист? Разбирам, че ви е наследник, само че оставете тази работа и преценката на експертите! “ Сега в действителност липсват доста неща. Не виждам доста от тях. А и надарените деца са доста по-малко. Талантът идва значително от това по какъв начин си израснал, знаете към този момент моята история... Ние израснахме в калта. При баба на село и мечтаехме да имаме същинска топка. Такива хора могат да станат футболисти, а не като в този момент... Имат топки, прелестни терени за подготовка, най-хубавите условия за развиване... А ние бягахме след една парцалена топка и си охлузвахме колената и лактите на асфалта. Аз съумях да порасна и да оцелея в Молдованка единствено поради футбола. На 100 %! Футболът ми оказа помощ толкоз доста в живота, че даже няма смисъл да го обсъждаме.

- След толкоз години в този момент гледаш доста футбол и доста разнообразни играчи. Мислиш ли да вземем за пример, че Мохамед Салах ще бъде идващият притежател на „ Златната топка “?

- Мохамед Салах в действителност ми припомня малко за теб, Христо. Открива се елементарно, отваря пространства за съотборниците. Не се опасява да поема самичък риска за офанзивата и непрекъснато демонстрира цялостна убеденост. Затова и играе по този начин добре. Сега нападателите играят с тил и това не им разрешава да вършат скоростни офанзиви. Сложно е в днешно време. Без скорост е мъчно да се оправиш. Сигурно и ти го виждаш това? Вземи за образец, който искаш тим. От Барселона до Реал. Всички търсят скоростни играчи, с цел да могат да вършат бързи контраатаки. А те са една от огромните хубости на футбола. Нещо фантастично. За страдание сега това не може да бъде забелязано в украинския футбол. Имаме доста малко бързи играчи. Шевченко беше бърз, Беланов беше бърз, Блохин беше бърз и те всички реализираха своите резултати. Обаче имаха зад тила си и класен тим. Всичко тук е ясно. Салах е превъзходен футболист. Пред него има положително бъдеще, само че би трябвало да премине в различен тим. Готов е да завоюва „ Златна топка “, само че би трябвало да смени тима.

- Сега желая да те попитам за 1986 година Ти печелиш „ Златната топка “, само че тогава се случва и една огромна злополука. Голяма покруса. Първо желая да те попитам по какъв начин разбра за Чернобил? Къде беше, по какъв начин ти се отрази тази повреда? И по какъв начин съумя и ти да окажеш помощ морално страната да стане на крайници, с помощта на спечелването на „ Златната топка “?

- Беше преди международното състезание, а Динамо Киев играеше за Купата на носителите на национални купи на финала против Атлетико Мадрид в Лион. Точно в този ден научихме за детонацията. С момчетата разбирахме и знаехме, че това е доста неприятно за страната ни. Бяхме наясно, че хората в страната се пробват да избягат по-далеч от този гърмеж. Това може би ни оказа помощ и осъзнахме, че нашата роля е да създадем по този начин, че хората да имат повече футболни наслади и с празника да не мислят единствено за неприятното. Спечелването на КНК сякаш ги разсея и накара да не помнят ненапълно. След това на международното състезание треньорите непрекъснато ни навиваха с думите: „ Момчета, за нашите сънародници в този момент е тежък и печален миг. Нека да хвърлим всичко на терена и да създадем празник за тях. Нека играем крепко поради тях. “ И това в действителност действаше доста мощно на тима. Ако се върна към това, което аз самият усещах, просто не мога да намеря задоволително мощни думи да го опиша. Нямаше просто по какъв начин да ме спрат по терена, без значение от 40-градусовата горещина, тъй като играех за моите изстрадали сънародници. Дори аз самият не можех да си сложа спирачка. И очевидно е изглеждало по този начин свръхестествено в профил, че цели два пъти ме ревизираха за допинг. А ние в никакъв случай не бяхме взимали допинг. Просто бяхме с крила, поради родината и сънародниците ни. Бяхме подготвени на всичко и имахме оптималната мотивация. Взривил се е Чернобил и знаем, че в страната ни е тежко на всички. Тази мисъл ни помагаше доста в борбите. Опитвахме се да потвърдим на целия свят, че Украйна коства доста повече от тази повреда.

- В края на тази година, след нещастието, идва един специфичен миг за Украйна. Игор Беланов получава „ Златната топка “. Това също е тласък за повдигане на духа на хората, които са изживели тази покруса.

- Тук не можем да приказваме единствено за един човек – Игор Беланов, тъй като футболът е отборна игра и постоянно ще съм признателен на момчетата, с които играехме. Имаше неправда на международното в Мексико, където съдията ни ощети, само че беше видно - хората са удовлетворени от нас. Играта ни е помогнала да се преодолее шока от нещастието. Много се писа и приказва за това. Но, Христо, аз постоянно съм бил екипен състезател. Много обичам постоянно да подсещам, че всичко сме създали и постигнали дружно с момчетата. Никога към момента не съм казвал пред който и да било, че това е моя персонална премия и това е моята „ Златна топка “. Знаех прелестно, че тази премия е за целия колектив. Даже бях подготвен да дам по едно късче от „ Златната топка “ на всеки един от момчетата, тъй като при нас имаше едно по-старшо потомство - Блохин, Бесонов, Дамяненко, които носеха тима на раменете си, когато аз отидох там още като младеж. И заиграх с помощта на всички тях и след това получих тази премия. Затова доста желая да кажа няколко думи за Валерий Василиевич Лобановски. Такъв треньор като него към момента не съм виждал. Разбира се не приказвам за Запада, имам поради за тук, при нас на Изток. Този човек постоянно не се прибираше у дома. Постоянно работеше и все си записваше нещо. Перманентно променяше нещата. Например в срещите с Барселона непрекъснато търсеше усъвършенствания и тъкмо тези негови опити и вариации ни помогнаха да сглобим един в действителност доста боеспособен колектив. Външните му полузащитници бяха същински експерти. Най-добрите. В междинната линия трябваше да се откри равновесие сред по този начин наречените „ убийци “ или хора, които разрушават играта на противника и хората като Саша Заваров, който са способни да ти дадат извеждащ пас. И като Паша Яковенко. И преливането от защита в офанзива... Ами и ти знаеш самичък. За това нещо би трябвало висока скорост. Трябва да се тича. Това тренирахме от самото начало и тъкмо за това се подготвяхме. Например в КНК играхме с румънския Университатя. В 17-ата минута към този момент водехме с 3:0. Техният вратар след третия гол се подпря на гредата и се хвана за главата. А беше още 17-ата минута! И индивидът не знаеше просто какво да прави и на кого да хвърли топката. (Смее се) Сигурно си е мислел, че даже и да я хвърли добре, ние отново ще им я вземем. Бяхме работливи като мравки и пъплехме на всички места по целия терен. Това е животът ми. Това са спомените ми.

- След толкоз доста години мога единствено да кажа: „ Благодаря ти. Ти си прелестен и непретенциозен човек! Много трудолюбив човек. Момче, което в никакъв случай не не помни труда на своите съотборници. Няма човек, който да заслужава повече „ Златната топка “. “ Много ти благодарим за това, че ни посрещна тук в твоя дом.

- И аз, приятелю, желая да ти благодаря за прелестното отношение. За уважението ти, тъй като ти в действителност помниш историята. Това е доста значимо! За страдание доста хора не помнят значимите неща. А ти правиш филм за тези неща и вършиш в действителност едно положително дело. Затова апелирам приеми моето в действителност голямо „ Благодаря “. Защото това, което правиш не е за Игор Беланов или за Стоичков, а това е значимо за идните генерации и за нашите деца. Да ги възпитаваме, с цел да бъдат същински като нас. Още един път реверанс и голямо благодаря. И знай - постоянно, във всяка обстановка – било то сложна или щастлива, аз ще бъда постоянно до теб!

- Игор, ще те попитам за една доста значима фигура в руския футбол – Лев Яшин…

- За страдание, аз бях доста мъничък, когато той играеше. Но към него уважението беше в действителност неописуемо. Имам за спомен фотография с Яшин от деня, в който празнувахме дружно негов празник в Москва. За страдание два или три месеца по-късно той умря. Тогава на юбилея той към този момент беше единствено с един крайник. Това е забавна история. Къде ли не ходихме дружно с него да даваме изявленията. Бяхме дори в Париж на среща на носителите на „ Златна топка “ и него, несъмнено, постоянно доста го уважаваха и го помолиха да застане в средата за фотографията. И точно тази фотография с него си я вардя за спомен. Всички останали са станали прави от почитание към този човек – легенда. За мен беше като втори татко.

- Какво означаваше в оня миг тази жива легенда – Лев Яшин? Носител на „ Златната топка “.

- Все отново той е първият и към този момент единствен вратар, спечелил „ Златната топка “. Той даде един голям подтик на историята. Онези моменти от негови архивни фрагменти, на които съм виждал невероятни отразявания и по какъв начин той хваща невъзможни топки. Това е история. Невероятен и това изяснява обстоятелството, че няма различен вратар получил това отличие. Той е единствен. Остава в историята.

- Буфон, Касияс също са страхотни, само че по този начин и не получиха отличието…

- Аз доста почитам Буфон, тъй като той беше близо до трофея и несъмнено не му е било леко да преодолее загубата.

- Игор, към момента не е минало доста време от последното международно състезание. Какво мислиш за всички тези мощни тимове, които се сблъскаха там?

- За мен на всички международни шампионати и мисля, че с теб, Христо, сме съгласни двамата с това, че най-големите любимци са... съдиите. Ако има почтено и вярно съдийство, тогава шампионатите стават хубави. Последният мондиал е образец за това. В днешни дни футболните сили са доста изравнени. За мен преди всяко състезание любимец постоянно е Германия. Заради непрестанно постоянните си игри и поради това, че съвсем постоянно са или на край, или на полуфинал. Другите за мен постоянно са общо взето идентични. Много обичам националния тим на България. Нищо, че не играхте. (Смее се) Но в действителност най-важните любимци са съдиите. Ако не пречат, както попречиха на нашите тимове на международните ни шампионати... И вие щяхте да сте играли на край...

- А когато вие играхте по ваше време? В онази златна ера, когато всички говореха за футбола на Съюз на съветските социалистически републики и за огромния Динамо Киев. Има ли през днешния ден огромна разлика от оня тим и националния тим на Русия?

- Трудно ми е да разясня тима на Русия. Гледах някои от мачовете им и мисля, че там се случва нещо на психическо равнище. Беше направена и неточност преди международното да се поканят толкоз мощни тимове за другарски мачове. Най-важни са логиката на психиката и положителният асортимент на футболистите. Може доста да се приказва, само че аз не виждам някой, който да може да свърши работата, която вършеше Валерий Лобановски. Просто давам образец.

- Играл си в Германия и познаваш доста добре техния народен тим. Какво е мнението ти за Бундестима? На какво се дължи неговата непоклатимост?

- За страдание попаднах в Борусия Мьонхенгладбах, който на практика беше на последно място и за жалост няма какво в действителност толкоз да приказвам на тази тематика. Аз бях в края на кариерата си и попаднах в тим, който към този момент се беше закотвил на последното място. Но усещане за немския футбол и за Бундестима, естествено имам. В тима на Германия има 100-процентова дисциплинираност и ред. Освен това те постоянно стигат напред като побеждават противниците си надали не с минимална разлика в резултата. Не се стремят да вкарват по 3-4 гола разлика. Стабилността за тях е доста по-важна от всичко друго. Не им би трябвало представление. Най-важното е да продължат напред. И това е по този начин съвсем на всяко международно състезание. И те постоянно са там и стигат напред. И другите тимове имат положителни играчи – Испания, Франция... Но дисциплината и редът при тях не може да се съпоставят с този при немците. Това видях и аз, когато бях в Германия. Никой не може да се мери с тях, когато става въпрос за дисциплинираност и организация.