Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи любопитно интервю с вратаря

Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи любопитно изявление с вратаря на Барселона - Марк-Андре тер Стеген. Той е неизменима част от състава на “блаугранас” към този момент пет сезона. Представител е на немската вратарската школа, която през годините е потвърдила своето качество. А достиженията на Тер Стеген несъмнено приказват за неговата класа. 28-годишният футболист е ставал 4 пъти първенец с отбора на Барселона, също толкоз пъти е ликувал с купата на Испания. 2015 година се оказва най-успешната му, откакто печели Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно състезание. В средата на месец август претърпя сполучлива интервенция на дясното коляно, която го извади от терена за 70 дни. Новият треньор на Барса Роналд Куман няма да може да разчита на един от стълбовете в тима.

- Здравей Марк, дано стартираме нашия диалог със сезона, който завърши. Каква е оценката ти за него? За какво съжаляваш?

- Сезонът не бе впечатляващ за Барселона. Пропуснахме да спечелим купата, макар че преди подновяването на шампионата имахме преднина пред Реал Мадрид. Отпаднахме и в Шампионската лига, което беше тежък удар за нас. Но по този начин е във футбола – конкуренцията е огромна и моментно разпределяне води до загуба на точки и елиминиране от противник. Сега гледаме напред – към новия сезон, който се надявам да бъде по-успешен за нас.

- Добре, дано те попитам за един мач, който кара милиони за затаят мирис пред тв приемниците. Предполагам се досещаш, че става въпрос за „ Ел Класико “. Какво значи за футболист като цяло да играе в това дерби? Въобще, когато обличаш фланелката на Барса, усещаш ли нещо по-специално?

- Да, има нещо в действителност характерно. Все отново това е най-големият мач на планетата. Всеки от нас е щастлив и цялостен с сила, когато идва „ Ел Класико “ и няма футболист, който да не желае да вземе присъединяване. Ние сме привилегировани, че може да играем в подобен конфликт и постоянно гледаме да се насладим. Това е доста значимо за всички нас.

- Винаги Барселона и Реал Мадрид са противници за купата и нормално сте с минимална разлика в класирането. Как смяташ, това ще продължи ли и за в бъдеще?

- Това е обикновено, всеки се бори за трите точки във всеки дуел. Това са двата огромни гранда, които постоянно се целят в трофеите – дали купа или купа, няма значение. Но аз мога да приказвам за нашите цели. Ние постоянно се целим към високите достижения, за нас те са значими, тъй като това е в духа на Барселона – постоянно да печели. И се надявам това да остане по този начин и за напред.

- Спомена, че тези мачове са специфични, изключително когато на терена са играчи като Гарет Бейл, Карим Бензема, Еден Азар, Родриго. И по този начин, по какъв начин се подготвяте? Как се позиционираш на вратата, когато се опитваш да спреш играчи като тях, които могат да дойдат отвред?

- Първото нещо, което забравяте е, че аз имам играчи пред себе си, които са доста покрай тези имена и ги пазят. Разбира се, не постоянно това е допустимо, тъй като те са доста класни футболисти. Ние играем както постоянно, държим нашите позиции и се опитваме да владеем топката, опитваме се да сме по-добри от нашия конкурент. Понякога е мъчно, само че се получава и ги стопираме. Ние имаме страхотни играчи в нашите редици, тъй че се надявам и те да покажат какво могат.

- Вече приказваме за някои от най-големите мачове в света, гледани от десетки милиони хора. И не е единствено „ Ел Класико “, борби против Атлетико Мадрид, тези в Шампионската лига са също не по-малко завладяващи. Отвън постоянно изглеждаш доста спокоен. Не знам дали това е в действителност по този начин или ловко се прикриваш? Как се подготвяш да влезеш в подобен вид дуели, присъщи с огромното напрежение?

- Да, както споделих към този момент, аз се пробвам да работя в еднакъв темп. Стремя се да бъда постоянно в най-хубава кондиция, затова нуждая се и от наставленията на треньора на вратарите, съотборниците ми да са на 100 % и се старая постоянно да съм експерт и да се разпределям оптимално. Но моите отговорности на терена не се трансформират, в случай че е мач против някой различен или Реал Мадрид, или който и да е. За мен работата не се трансформира. И както към този момент загатнах, от време на време, несъмнено, даже и да не го забелязвате, има дребни разлики в подготовката, които могат да създадат огромна смяна. Опитвам се да не се въздействам от страсти, като постоянно се старая да ги подтискам. Стремя се да не издавам възприятията си и това кара мнозина да си мислят, че съм непукист. Няма значение с кого се сблъскваме на терена. Засега тази тактичност работи сносно.
- Да поговорим малко за ситуацията в Барселона. Ще стартираме с Кике Сетиен. Знаем, че той към този момент не е на „ Камп Ноу “, само че се опита да вкара някои промени. И по този начин, от твоята позиция - какви са тези промени и кое е най-хубавото за вас?

- Е, всеки треньор има свои лични хрумвания, прави дребни или по-големи промени, с цел да тренира играчите и по-късно те да покажат наученото на терена. И по този метод, несъмнено, се опитваме да се приспособяваме лека-полека. Опитваме се да изградим добра тактичност за отбраната пред наказателното поле. Ние, футболистите се опитваме да вършим тъкмо това, което той желае да от нас. Вършим всичко решително, с сила, както той изисква от тима и да, мисля, че се адаптирахме сносно към него. Въпреки че първоначално бе малко по-трудно, несъмнено, защото това е друг тип философия, бих споделил. Но ние желаеме нещата да се получат и отборът да тръгне нагоре. Вярваме, че можем да го реализираме и мисля, че при новия треньор ще работим много по-добре.

- Обикновено, когато върша изявленията с футболисти, името, което излиза като сложен съперник е Лионел Меси. Ти имаш щастието той още да е твой съотборник. Кой би показал като най-труден противник?

- Е, има много такива. В шампионата ми е много мъчно, когато играя против Адурис. Все отново той ми е вкарвал много пъти. Не желая да го споделям, знаете, че ми е неприятно... Но добре...

- Той завърши тази година, тъй че....

- Да, да, това е добре за нас, за него не толкоз. Ако беше здрав, можеше още да е потребен на Атлетик Билбао. Но против него постоянно е доста, доста мъчно. Но съм срещал още доста положителни нападатели, положителни изпълнители, положителни играчи, благополучен съм и че имам толкоз класни футболисти в моя тим. Това ми дава убеденост и успокоение.

- И по какъв начин се чувстваш, откакто направиш суха мрежа? Каква мотивация ти носи това чувство?

- Много е значимо, несъмнено, тъй като дано не забравяме, че това се дължи на представянето на целия отбор. Иначе като цяло постоянно се пробвам да не позволявам гол. Но най-важното нещо е да печелиш мачовете си. Няма значение по какъв начин. Искаме да играем добър футбол, атрактивен футбол, само че от време на време, когато ти вкарат, хората споделят: „ Тези не могат да опазят мрежата си чиста “. Никой обаче не регистрира обстоятелството, че попадения падат в много странни обстановки и от време на време е мъчно да ограничиш рисковите положения пред вратата си. Но работим за това и гледаме да усилваме отбраната си. Нека не се заблуждават хората – ние желаеме постоянно да приключваме без попадения в нашата врата, а това значи доста за тима, освен за мен. И, несъмнено, е ужасно, когато си отидем вкъщи или където и да е и сме щастливи, тъй като сме съумели да се защитим добре и да не допуснем гол. Но в края на краищата, всичко това го вършим поради успеха. Аз съм окей и да ми вкарват, само че след края на мача ние да сме спечелилите.

- Победата е нещо, с което ти си привикнал – към този момент 6 сезона си тук. Спечелил си цели 13 трофея, откогато си в тима. И това е единствено в Барселона, тук не влизат достиженията, които имаш в Германия и още повече самостоятелните такива, които си получил и не са по никакъв начин малко. Как поддържаш този апетит? Това нещо от вътрешната страна ли идва, естествено ли ви е заложено на вас, футболистите. Дори когато печелите, желаете да печелите още и още.

- Честно казано не знам по какъв начин е за другите, само че аз мога да приказвам от моята позиция. Аз постоянно съм гладен за нови титли и постоянно желая да доближавам до нови и нови върхове. Както към този момент загатнах, това е отборна игра. Във футбола разчиташ доста на своите съотборници. И да, това е възприятието, което би трябвало да поддържаме в съблекалнята. Ако искаш да си сполучлив, би трябвало да бъдеш толкоз мощен, колкото е и твоят отбор. И всеки би трябвало да бъде възнаграждаван за напъните, които поставя, тъй като това е нужно на всеки един експерт – да бъде на 100 % сполучлив.

- Имаше блестящи осъществявания през този сезон. Но има ли някое избавяне, което сега ти идва на разум? Изпълнение, с което да се гордееш същински?

- Не, мога да кажа, че нямам обичано избавяне. Смятам, че всяко едно е значимо. От една страна за твоя тим, тъй като всички напред зависят от теб, от друга, несъмнено, за самия себе си, тъй като постоянно се опитваш да се представиш по-най-добрия метод. Аз постоянно виждам да дам най-хубавото. Опитвам се да бъда там. Да работя крепко по време на тренировките, да упражнявам оттатък моите качества и да демонстрирам на треньорите, че мога да се оправя и с най-трудните провокации. Това споделих и в предходния отговор, мятам толкоз доста пот на тренировките, тъй като в края желая да сграбчи трофея и да го подвигна, без значение по какъв начин. А с доста тренировки и старание нещата се получават.

- Ти също съумя да направиш някои асистенции, което е нещо, с което не доста вратари могат да се похвалят. Първата бе за Луис Суарес против Хетафе. Така се трансформира в първия вратар на Барселона през XXI век, правил сходно нещо. След това същото се случи и с подаването ти към Антоан Гризман. Отработено ли е това или просто обстановката ти оказва помощ да асистираш на нападателите?

- Няма какво да се лъжем, бях късметлия. Но не, мисля, че зависи от толкоз доста неща, от толкоз доста детайлности. Играчът също вижда това, което виждам и аз. Имаме подобен взор за нещата и те знаят какво желая да върша, тъй че, да, няма по какъв начин да се случи без шанс. Важен е моментът, значим е и детайлът. Добре е, когато мога да оказа помощ по някакъв метод. Аз съм прям за всичко, тъй че... доста се веселя, че се получи това. Няма да го укривам. Две асистенции са ужасно достижение, възприятието е доста хубаво. Имаме обособен екип, който се занимава с разбора на обстановките. Те са по-наясно с това, само че ми споделиха, че другите тимове се пробват да ме спрат да играя откъм гърба, тъй че, дано да забележим. Но би трябвало да знаете, че да асистирам за гол не е главната ми цел.

- Сега няколко въпроса за теб самия в персонален проект, надалеч от терена. Искам да те върна към твоя генезис, когато си бил дете и започваш да играеш футбол. От това, което знам, постоянно си желал да бъдеш вратар, по този начин ли е?

- Не! Бях полеви състезател до 10 години, повече или по-малко, тъй че шест, седем години играех напред и това не беше единствено мое решение, като че ли бе повече треньорско виждане. Един ден наставникът ни пристигна и ми сподели, че може би би трябвало да помисля дали желая да играя в офанзива или да застана на вратата. И по този начин, взех решение да отида да играя като вратар. Мисля, че направих верния избор.

- Сега, когато пристигна в Барселона, ти сподели, че твоята съществена цел е да останеш за колкото се може по-дълго време и да постигаш повече триумфи. Трябва да отбележим, че ти се ожени за твоята брачна половинка в Ситгес и към този момент имаш дете. Така че честито. Изглежда, че искаш да се установиш тук за непрекъснато, сякаш сте живели тук постоянно. Как се чувстваш в Барселона?

- Чувствам се доста добре. Всъщност, идвайки тук, направих огромна смяна в своя живот. Аз пристигнах в Барселона с моята жена и несъмнено, беше малко комплицирано. Не знаехме по какъв начин ще се приспособяваме, дали животът в Барселона ще допадне на брачната половинка ми. Всичко се разви като по ноти. Работата ми потръгна, адаптирахме се бързо и в този момент сме щастливи. Аз се усещам вкъщи си там, където е и тя, където е и моят наследник, несъмнено. Иначе се пробвам да бъда подобен, какъвто постоянно съм бил и за нищо на света не желая да се трансформирам. Щастлив съм с живота си в Барселона. Домът е там, където е моето семейство – това е моят лозунг.

- Спомням си, когато дойде за първи път тук бе доста по-различен. Като вземем поради обстоятелството, че се местиш от Северна Европа в южната част на континента. Какви бяха главните разлики, които видя при кацането ти в Барселона?

- Езикът, несъмнено. Това бе голяма смяна в самото начало, тъй като ти не разбираш безусловно нищо. Не беше елементарно да приказвам на британски с хората тук, само че като че ли се справях. Затова постоянно водех с мен преводача си Иван Ракитич. Е, той направи доста лесна акомодацията ми, а също и хората към мен. Де Ла Фуенте, който е треньор на вратарите, ме накара да се усещам в действителност добре и благополучен в тима. Той се опита да ми изясни всичко, макар че знаеше, че няма да схвана съвсем нищо първоначално. Но той имаше търпението и това ми оказа помощ доста. От нас самите зависи какъв брой бързо ще се адаптирате и желаеме да научим езика. Всичко опира до нрав. Манталитетът в доста връзки е по-различен от немския. Сега, когато се прибера в Германия си споделям: „ Уау, това е по-добре в Испания, в сравнение с тук “ и противоположното. Правя съпоставяне непрекъснато. Странно е, само че в това време и занимателно. Смятам, че има доста преимущества в това.

- И какъв брой време ти лиши да научиш испански и даже каталунски в този случай, тъй като има и други публични диалекти тук в Испания?

- Не ми лиши доста време, откогато започнах да разбирам хората, само че да приказвам.... Може би имам акцент на някой от Южна Америка. Те са много разнообразни и би трябвало доста да слушаш, само че в този момент съм окей. Когато хората знаят, че не приказваш добре испански, се пробват да приказват по-бавно, с цел да ги разбираш. От друга страна, когато ти се стремиш да научиш езика, това се харесва на локалните и те по всякакъв начин желаят да ти оказват помощ. За каталунския език....Аз започнах с уроците, само че трябваше да отстранявам по няколко часа единствено за изговарянето и смисъла. Хубаво е човек да приказва езика там, където е роден неговият наследник. Освен това се веселя, когато хората се забавляват с моя испански!

- И мисля, че още нещо, което хората правят оценка, изключително локалните е фактът, че могат да те видят в метрото и по какъв начин се разхождаш из града. Това е нещо напълно друго за доста играчи от твоя статут. Защо търсиш тази непосредственост с хората в Барселона? Казват ли ти нещо, в случай че те видят на улицата?

- Да, това е по този начин, само че в действителност е хубаво, тъй като когато хората те видят един път, стартират да гледат на теб с друго око. Виждат те по какъв начин се държиш, считам, че в това няма нищо неприятно, тъй като стартират да те имат за собствен човек. Винаги се пробват да почитат персоналното пространство и моя живот. Винаги зависи от обстановката, когато отивам да хапвам или съм със фамилията, тогава не е прелестно. Смятам, че хората в действителност почитат това и те карат да се чувстваш удобно. В моя случай, аз излизам и върша нещата, които желая да върша. Не желая да се лимитирам в моя персонален живот и имам вяра, че хората схващат това и се преценяват с събитията.