Кой и защо предаде Левски? Писател разкрива истината
Предателят е не поп Кръстю, а жена
Апостолът на свободата Васил Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година, предаден, само че не от поп Кръстю. Главният провинен за залавянето му е жена.
Данаил Кацев се срещнал с възрастния, 86-годишен дъртак Димитър Пъшков, в наличието на Петър Шишков. Дядото споделил, че бил изумен от писмото на Васил Левски, писано от 12. XII.1872 година (поместено е в „ Архив на възраждането “ от Д. Т. Страшимиров, стр. 73 под подред. номер 44) до ловчанския комитет, в отговор на писмото на Марин Поплуканов от 7. X.1872 година, който му писал, че кожите на членовете от комитета за цървули не ставали. Това писмо на Васил Левски е обвинителен акт против целия комитет, който с неподчинението си подготвял неговото предаване (залавянето на Васил Левски). Д. Страшимиров бърка като прави коментар на стр. 74 по това писмо, за следния откъс, който се отнася за поп Кръстю: „ у ръководителя има пренесени от други комитети пари. По напред ги желаех, а той ми писа, че използвал за ден – два в своя работа “. Но по заявката на Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил в никакъв случай ръководител, а подобен бил единствено Марин Поплуканов, който получавал и от другите комитети пари.
Личният бележник на Васил Левски
Поп Кръстю бил единствено член в Привременното държавно управление и касиер на локалния комитет
(Ловешкия частен революционен ко митет на ВРО (1871 г.). За ръководител на комитета е определен Иван Драсов, а Поп Кръстю е касиер), а не и на Привременното държавно управление. Иван Драсов емигрира в Чехия (малко след обира в хаджи Денчовата къща 1872 г.) и е определен нов ръководител – Марин Поплуканов. С парите на комитета е разполагал самият комитет в лицето на ръководителя.
Поп Кръстю е единственият след Васил Левски, който се афишира срещу случките на Димитър Общи
При очните ставки на задържаните в Къкрина (27 декември 1872 г.), никой в Ловеч, в това число и поп Кръстю, не удостоверява самоличността на Васил Левски.
Поп Кръстю е създател на „ Требник “ (1870 година, алманах от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „ Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский “ до пловдивския вестник „ Марица “, отговор на обява на русенския вестник „ Славяни “, която упреква поп Кръстю в изменничество на Левски. Тази му публикация-опровержение на към този момент почналите обвинявания в изменничество не е оповестена. По-късно му гостува Матей Преображенски и усърдно го разпитва за Васил Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстю, че „ клетва е дал доста години преди всички други и че няма да я пристъпи “, му декларира: „ Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще пристигна другий Левски “. След Освобождението при поп Кръстю идва Петър Кунчев, с цел да изследва по какъв начин се е стигнало до гибелта на Левски. След като схваща истината декларира: „ Нема кабахат (вина) попът. “ След залавянето на Димитър Пъшков и Марин Поплуканов управлението на комитета е оставено в ръцете на Цвятко Хаджипавлов, Величка Хашнова и Христо Поплуканов. Васил Левски е поддържал връзка с тях, а не с поп Кръстю. Димитър Пъшков твърдял пред Бурски, че след арестуването им на 28 октомври Алибей Топузов от Идере Мизлиши му предложил 20 000 (Иерми бин) гроша, с цел да каже, къде се крие главатарят им и да изкаже другарите си. Твърдението на Димитър Пъшков, обаче, е в прорез с информация изнесената от доктор Стоянов в книгата: „ Градът Ловеч “, който написа, че каймакаминът предложил 200 000 гроша. Изглежда, че Димитър Пъшков споделя каквото му е комфортно съгласно обстановката.
След обира на 20-22 септември 1872 година в Арабаконак, осъществен под предводителството на Димитър Общи, бил задържан и бащата на Марин Поплуканов. На очната ставка в София Димитър Общи декларирал, че попът не бил същия, а различен. Веднага било телеграфирано в Ловеч да бъде хванат другият поп – и заловили сътрудника на остарелия поп Лукан – поп Кръстю, който след мъчение пуснали. Данаил Кацев попитал Димитър Пъшков за какво те са били свободни по време на заточението и са имали опция да търгуват с поп Лукан и след това да избягат. Димитър Пъшков дал отговор: „ Ние не бяхме съдени, а ни изпратиха с другите на изгнание. Там бяхме добре, тъй като получавахме пари. “ Данаил Кацев попитал: „ Колко лири получихте и от кого? “ Димитър Пъшков дал отговор: „ Не помня какъв брой бяха. Аз получавах от вкъщи. Имах положение, бях съучастник на Яким Шишков. “ Данаил Кацев още веднъж попитал: „ Марин Поплуканов нали споделят, че бил безпаричен, от къде е могъл да получава по 5 или 10 лири? “ Димитър Пъшков дал отговор: „ Това не знам... от техните. “
Кой ви сподели, че попът е изменник, пита Данаил Кацев, а отговорът е, че всички се съмнявали в него, тъй като бил пуснат на независимост. „ Николица Сиркова, като се върнахме, ни сподели, че попът се срещал в дома им с Левски. Попът му донесъл някакви бележници, гледали сметки, разправяли се. Като е знаял, че Левски е в Ловеч, предал го е. По-рано подхвърлял писмо в дома на Хашнови, да се занесат книжата на техната барака. Стоян Куюмжият видял попа в храстите и заптиетата към него. “, споделя Пъшков.
Бошнак Юсеин, който бил ранен от Левски при къкренското ханче,
след Освобождението бил запитан дали поп Кръстю им е предал Апостола и той дал отговор: „ На заклана овца нож не вади. “. Това било повече от удостоверение.
На въпроса на Данаил Кацев дали тия думи не е споделил за себе си, тъй като трябвало да напусне вечно Ловеч, Пъшков дава отговор, че може и по този начин да е било и споделя, че не е чувал Христо Лазаров от Ботйовата чета да е казвал на Поплуканов: “ Ти, което направи, Господ ще те накаже. Само една дума ще се върти в главата ти и по гъз ще се татрузиш “. Оказало се обаче, че клетвата се сбъднала и починал неподвижен.
След диалозите си с Димитър Пъшков Данаил Кацев – Бурски се среща с Васил С. Жабарски, който тогава бил на 74 година Опълченецът от руско-османската война загатнал, че неговият шурек се карал с доктор Стоянов, създател на книгата „ Градът Ловеч “, по въпроса за измяната, осъществено от поп Кръстю, защото
предателят бил различен
Васил Жабарски споделил на Данаил Кацев: „ В града се разнесе, че Левски е заловен, откакто бяха викали доста видни българи, които не споделили, че го познават. Турците не знаяха кой е хванатият. Още на Шипченския Балкан чух, че в една прилежаща тайфа бил брата на Левски и споделил, че в случай че оцелее, ще отиде в Ловеч да убие поп Кръстю. Не знам дали е дохождал. ”
Данаил Кацев-Бурски посетил духовник Георги Антипов, съпроводен от учителя историк Гено Иванов, Петър Шишков и юрист Ц. Стоянов.
Косата на Васил Левски – НИМ -София
Данаил Кацев разказва поп Георги Антипов като наедрял, 85-годишен дъртак с избистрен и избухлив орлов взор. Той обаче не поискал да каже кой е предал Апостола, само че изтъкнал, че всичко е записал и след гибелта му ще се разбере истината. „ На никого нямам доверие... Ядат се като кучета... “, споделил той, а на въпроса знаете ли да е токсичен поп Кръстю посредством причастието дава отговор с „ да “. „ Тровиха го... видял потиря зеленясал и се беше изплашил. “, прибавя свещеникът.
„ Вярно ли е, че Марин Поплуканов пращал клисаря чак в Русе да донесе отровата? “, пита Коцев, а Антипов разяснява, че освен той. „ Има и други!.. Проклети да са!... Ето това е тук... след това ще ти го дам да го прочетеш. Мини на връщане от монастира да се забележим отново. Ще ти покажа доста, доста работи... Аз имам огромна библиотека... редки книги... ръкописи... “, споделя старецът.
Поп Кръстю не е изменник... Това знайте. Той умря безпаричен, болен и чист...,
разказва поп Георги Антипов.
Той загатнал на Данаил Кацев, че от пощата, по разпореждане на Марин Поплуканов, са откраднати документите по измяната на Васил Левски. Взел ги Стоян Куюмджията. Затова и
поп Кръстю не можал да се оправдае, тъй като документите му е открадната
и скрита, а по-късно се поболява и умира.
Георги Антимов е посочил двата бележника (обикновени търговски с цветни корици) с истината за залавянето и измяната на Апостола, само че не ги дал на Данаил Кацев, а споделил, че ще ги даде по-късно за предпазване, с цел да се употребяват след гибелта му в изгода роду. Данаил Кацев изказал своето терзание, че заинтригуваните предатели могат да оберат възрастния духовник, а това ще бъде голяма загуба за историята ни. Георги Антипов дал отговор: „ Аз повече от 40 години съм ги пазил, та в този момент ли?... Ти виж за Добре и Бонжора, поразпитай... Бог да ти оказва помощ... “ Данаил Кацев се сбогувал с отчето и си дали обещание през месец май да се видят. Когато Данаил Кацев се върнал в Ловеч при започване на юни всеки от познатите му офицери и учители вместо привет му споделили: „ Късно пристигаш... Дядо поп Георги напусна всички ни. “ Бележниците били изчезнали.
Васил Бочев от Троян, членувал в революционния комитет през 1872 година споделил с Данаил Кацев: „ Научихме се за предаването на Левски от Луканови, само че кой точно заяви не помня. Още на 28. XII оповестиха, че поп Кръстю предал Дякона. Левски бил заловен на Св. Стефан, през нощта. Когато на 11 декември Дякона заминаваше за Ловеч, два дни по-рано бяхме изпратили Генко Маринов Лисицата, комитетски пощальон, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов. Поп Кръстю знаехме като член. Той не е бивал ръководител. “ Данаил Кацев разпитал и Стоян Куюмджиев. За него той написа, че отпаднал, злобен дъртак.
„ Разпитах го в наличието на господин Петър Шишков в една механа обществено. Това направих, тъй като Куюмджиев искаше по напред да пита господин Д. Пъшков дали да каже каквото знае; също така, той очевидно беше неудовлетворен от Яким Шишков и неговия наследник, който в наличието на жители трябваше да чуе в какво упрекваха татко му. Цели два часа се разговаряхме с него “, споделя Бурски. Той се срещнал и с негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Максим (Марин Пенчов Пелов) и председателстващ Св. Синод.
Атанас Н. Стипцов от Ловеч е бил на 76 година, когато дал показания на Данаил Кацев за своите родственици Величка Хашнова, която му била вуйна по жена, а поп Луканови – вуйчовци.
„ Левски познавам. Виждал съм го на два пъти. Познавам и Пано Петков или както го прекоросваха – Бонжора. Той беше алкохолик, непочтен човек. Постоянно дружеше с турците. На него хвърляха виновността, че следил Левски и го предал на турците. Гечо Хъшната и Величка, жена му, сестра на Марин Поплуканов, познавам, само че тя ми е вуйна.... по добре е да не приказвам... умрели са... Господ да ги съди...кой ги не познава какъв брой положителни бяха. Къде края на октомврий арестуваха Марина, поп Лукан и Пъшков и ги затвориха в конака, а Величка у Поп Кръстю, дето я пазеха заптиета. Като ги изпратиха в София, арестуваха поп Кръстю и Яким Шишков. Търсиха и Ив. Драсов. Той беше избягал по-рано. Яким беше богат и авторитетен, не му направиха нищо зло. Попа били през нощта и го пуснаха. Нямал никаква виновност... турските служители доста бяха замислени, че под носа им имало комитети и те ги не виждали. Страхуваха се от наказване. Те сами гледаха да прикриват. Затова и Тодор Кирков, който знае на Чалко Посатя хана, дето се събирахме отсетне, беше станал доста твърдоглав и псуваше турците в очите. Марин беше кмет на Ловеч до 1883 година, след това Окръжен шеф. Той не минаваше за почтен човек. Ако ме не неистини паметта, градски инженер беше Чермак – чех. Когато планираше ул. „ Патриарх Евтимий “ поби колец по този начин, че къщата на Маринова брат трябваше да се вземе за улица. След инженера, мина Марин, измъкна колеца и го захвърли. Аз се възмутих и хвърлих две буци пръст върху му “, споделя Стипцов.
„ Улицата в този момент по тази причина е крива. За да резервира парцела на брат си, изкриви цялата улица. Като събираха налозите целия град пищеше. Такъв си беше и по-рано. Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време на Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите и избити бяха хиляди души. Той е огромен грабител и измамник. Се към Марина и Пъшкова се въртеше. Яким Шишков помагаше доста. Той беше като укривател на Левски.
Хаджи Мичо беше повече от турчин и прави са ловчанци, като шушукат, че той е и предателят,
прибавя той.
Синът на Яким Шишков Петър от Ловеч по мемоари на своя татко разказал на Данаил Кацев: „ Докато беше жив татко ми, разпитаха го непрекъснато за Левски и неговото време, само че не всеки път беше ситуиран да приказва. Когато се освети паметникът през 1901 година, повдигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше против поп Кръстю като изменник. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах татко си, за какво клеймят поп Кръс тю, нали не е той изменник? „ Остави ме сега- извика ми нервно - също засегнат от тия речи, има доста работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не съобщи Левски, а различен и се знае кой е “. От тоя ден той стана доста тъмен и мъчително можеше да се изкопчи от него нещо “.
Яким разказвал на сина си по какъв начин негово самодоволство Екзарх Йосиф, като пристигнал за митрополит в Ловеч, дочул за мълвата и, като персонален другар на Левски, разследвал случката и знаел същинските предатели.
„ Само по този начин разрешил на попа да служи с него. През месец декември 1872 година, на дребна Коледа, преди залавянето на Левски, който идел към Хармането, с цел да се види с татко ми, бил проследен и подгонен от турската полиция. Дяконът влезнал в хамбаря (склад за кожи и пашкули) при татко ми, смигнал му и изцъкал „ жалко “. След него влезнали турски заптиета отпред с Али чауш – помак “, споделя Петър Шишков.
„ Баща ми без да мисли, поканил неканените посетители да седнат и пият по една ракия, па ги помолил да оказват помощ да създадат пазарлъка с търговеца на кожи. „ Едно кьораво ударих, та помагайте! На един будала, кожи продавам, дава добра цена; помагайте, ще има механа. “ Пазарили се Левски и татко ми, само че в джоба на търговеца нямало нито стотинка, най-малко за капаро “, прибавя той.
„ Баща ми неусетно пуснал фишек жълтици в джоба му и той „ каафетлия “ наброил 25 жълтици за капаро и се сбогувал, а заптиетата почнали да гуляят за положителната договорка. По едно време Али помак се сетил защо пристигнал и се затюхкал. „ Е Яким Чорбаджи, какво я свършихме? “ „ Какво има? Нали помогнахте да създадем пазарлъка? “ „ И различен път, когато има такова кьораво, повикай ни отново. “ През време на ревизиране кожите и пазаряването, татко ми съобщил на Дякона, че се готвят да го предадат и го замолил незабавно да замине за Букурещ, да не остава повече в Ловеч. На третия коледен ден Левски бил хванат. От конака повикали и татко ми да види „ баш комитата “, който бил уловен. С подкосени крайници той отишъл да види “, споделя синът на Яким Шишков.
„ Влезнал в конака и там видел Левски с окървавена глава, който се преструвал, че не го познава. След дребен разпит, татко ми измолил от каймаканина позволение да донесе храна от къщи на тоз чужденец, тъй като било най-големия християнски праздник. Каймаканинът се съгласил, само че храната била раздробена и прегледана дали няма нещо сложено в нея. Обаче, на дъното на сахана било написано: „ Инкери! всичко унищожено “. Когато върнали сахана, написаното било заличено от Левски.
В конака никой не знаял, че хванатият е Левски
Виканите лица споделили, че не го познават. Каймакаминът и другите турски служители казвали, че били хванали „ баш комита “ – „ огромен комита “. Между виканите били Хаджи Мичо и доста други, имената на които съм не запомнил към този момент “, прибавя той.
„ Това правили турците, веднага като видят, че никой не го познава, незабавно да го арестуват, с цел да узнаят кой е хванатият, тъй като Левски казвал „ аз съм търговец от Румъния и никого не познавам. “ Очите му били сведени към земята и никого не поглеждал. След обед Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Латинеца били откарани за Търново, та там пашата да ги разпита.
Ако били разбрали турците, че хванатият е Левски, щели да го изпратят в София и премията, обещана от държавното управление, да се раздаде на Ловчанската полиция
Когато Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и поп Лукан били откарани в София, от там телеграфирали да бъде задържан татко ми, Иван Драсов и поп Кръстю, като съучастници на Левски. Баща ми бил упрекнат от Димитър Общи, че в нашата градина се събирали от време на време комитетските хора на заседание. Каймакаминът персонално със своите служители пристигнал вкъщи. Било на обед. Баща ми ги поканил на софрата. Сложил им ракия и гювеч, той знаял авансово от някой вътрешен, че ще го арестуват. По едно време каймакаминът се обърнал към татко ми: „ Е, Яким Чорбаджи, та и ти си бил царски зложелател, а? “. „ Кой? Аз ли? – попитал тати умерено, па изгледал гос тите си, станал от софрата и изкряскал: „ Хайде всички вън. Щом съм царски зложелател, що щете при мен. “ – и без да му мисли дръпнал месаля и всичко що било по софрата стана ло на части “, споделя синът на Яким Шишков.
„ В това време заптиетата правили обиск из пространния хамбар и доложили за неуспеха си на каймакамина. Той, с цел да успокои тати, му споделил: „ На смешка ти споделих, чорбаджи. Ич
може ли да имам вяра, че оня негодяй Общия, ще каже истината. Той, с цел да се отърве, маса народ е съобщил от Ловеч
Ама, може ли, ко гато гощаваш нас, да правиш „ икрам “ на ония комити. Па това ставало пред очите ни. Къде сме биле, та не сме виждали? Ние не имаме вяра, чорбаджи, че ти не си наш другар. “ Баща ми ходил и в конака на разпит, само че защо е разпитван не помня “, споделя още Шишков.
„ Димитър Пъшков бил спретнат от тати като за писар. После го направил съучастник в кръчмата, само че не и в цялата му търговия. Баща ми се е познавал добре с Левски, Сава Раковски, Панайот Хитов, Палаузов, Априлов, Евлоги Георгиев “, прибавя той.
„ С последните и търгувал. Баща ми умря, ритнат от кон. Той беше мощен и с корав темперамент, безмълвен и непретенциозен. Винаги отбягваше да разправя за своите работи. Затова и доста неясноти има в неговия живот “, сподели още синът на чорбаджията.
Данаил Кацев-Бурски се среща и със седемдесет годишния Христо Панов от Ловеч и го разпитал за Петър Маринов, който бил шурей на Величка Хашнова. Тя се омъжила за възрастен, след Освобождението. Панов споделил следното: „ Той е знаял някаква загадка, тъй като скоро, по настояването на вуйча му Марин Поплуканов, напусна Ловеч и се загуби. Беше жандарм и още жив получаваха му пенсията... Тодор Златев шеф на гара Ветово до 1896 год. заварил Петър Маринов жандарм на гарата. Бил постоянно замислен и скърбял за Ловеч. Питал го за какво си не отиде, а той със сълзи на очи отговарял: „ Не мога бе, брате, не мога.
Щом си отида ще ме убият... Аз им знам всичките работи...
Тъща ми ще ми издере очите, в случай че ме види, нали ме знаят за починал. Вуйчо Марин ми сподели, като ме изгониха,че в случай че се върна ще ме убият като куче. “ Тоя Маринов умрял във Ветово десетина години, откакто беше починал към този момент един път и му се получаваше пенсията от вдовицата. Подаваха се заявки по това безаконие. “ Тези обстоятелства били обявени на Данаил Кацев-Бурски от Асен Златев, който бил юрист в град Ловеч. Скоро по-късно, през април 1925 г, Кацев отпътувал за гара Ветово, та на самото място да ревизира истинността. Той написа, че имало още живи остарели хора, които помнели Петър Маринов. Намерил в архива на куртбунарското околийско ръководство ведомости, където се е разписвал Петър Маринов, когато е получавал заплата. Нека се запомни добре, че
дребните персонални ползи на множеството от хората към Левски са му пречили да прави работата си умерено
И преди да пристъпим към самата същина на занимавания ни предмет, ще би трябвало да забележим Апостола на свободата с какви хора е бил заобиколен. Нека не се не помни, че историята се гради от характери те на участниците и ръководителите – основателите на събития.
Като уредник Левски познава всички с които работи, само че неговото милосърдие от време на време му е пречило да разбере кой е с него и кой срещу него. Той е в стихийната си активност, когато
Любен Каравелов му изпраща за асистент Димитър Общи. Левски не му доверява
и има дълги разправии с Каравелов за внедряването на Общи. Когато Димитър Общи стартира да не се подчинява на Васил Левски, а прави свои случки, Васил Левски взема решение да отстрани Общи, с цел да не провали делото.
Димитър Общи е авантюрист с незнайно състояние, приказва единствено османотурски и неприятно сръбски език. Хвалел се е доста. Двата стълба на революционното дело се сблъскват в разликите си за революционната работа и внедряването на Димитър Общи в организацията на Васил Левски.
Любен Каравелов нагрубил Васил Левски,
Апостола преглътнал великодушно, с цел да избегне разрива и по този метод да резервира построеното с толкоз страдания революционно дело. Димитър Общи съумява да завоюва хора от привременното държавно управление. Един от първите негови другари е Анастас Попхинов от Плевен, който търсел случай да „ спъне “ работата на Васил Левски.
Анастас Попхинов разпечатвал писмата, които идва ли от Букурещ, от брат му Данаил Попов и адресирани персонално за Васил Левски, и даже не се посвенявал да желае той да за стане отпред като уредник на революционните комитети вместо Васил Левски.
Попхинов е бил злобен и отмъсти телен. Той написал един път на Васил Левски „ не ми стъпвай на опашката, тъй като ще те клъвна по челото “.
Васил Левски вместо да извърши решението да бъде погубен Анастас за противореволюционна активност, великодушно му прости, с цел да забележим същия Анастас Попхинов отявлено да поддържа Димитър Общи против Васил Левски. Решението да се обере орханийската поща е било дело на Димитър Общи, х. Станьо Врабевски, Анастас Попхинов, Димитър Пъшков и Иван Драсов, а Васил Левски гневно се опълчва. Иван Драсов желае обира да стане, с цел да се снабди комитета с пари, обаче, той е бил прекомерно некомпетентен и не можел да разбере същинските планове на Димитър Общи, Анастас Попхинов и Пъшков.
В ловчанския комитет са Марин Поплуканов, Анастас Попхинов, Иван Колев, Цветко Павлов, поп Кръстю, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Анастас Попов и други Председател е Марин Поплуканов, подпредседател е Цвятко Х. Павлов, секретар Иван Драсов, касиер – поп Кръстю и другите членове. Марин Поплуканов е бил човек със мощен темперамент, корав и нечовечен. За своите персонални ползи се е грижил прекалено много. В отсъствието на Васил Левски Марин Поплуканов е приемал пари и издавал квитанции. Прикрит и подозрителен, той самичък подготвял да бъде подсилен Димитър Общи по обира на орханийската поща и по тоя метод в разправиите на двете течения да извлече изгоди за себе си!
Марин Поплуканов даже прави клевета срещу по ръководителя Цвятко Х. Павлов, който е имал службата за закупуване на оръжие, мъчи се да го скара с троянския комитет и ненапълно съумял. Най-добре неговият темперамент изпъква след Освобождението, когато заема длъжността кмет на града. Той не се стеснява да съобщи, че тоя народ, който са освобождавали ще би трябвало да му заплаща.
Димитър Пъшков бил същия корав и хладнокръвен темперамент. За него общите ползи имат значе ние дотолкоз, доколкото ще може да подсигури своите. Не обича драговолно да разправя за това минало, с цел да се не отнеме славата им, че са били членове на привременното държавно управление на Васил Левски. Пъшков не признавал никого с изключение на себе си и Марин Поплуканов.
Димитър Пъшков след Освобождението употребява нашироко своето качество на ръководител на непрекъснатата комисия, закупува непознати парцели на неуморно ниски цени и по тоя метод извиква омразата и незадоволството на целия ловчански край. Него най-добре го характеризира прошението на селяни от селата Зълков и Сотево до ръководителя на Окръжния съд. Това прошение е поместено в поп Кръстювия требник под заглавие: „ Дописка от Ловеч 1879 Ноемврий 26 “ ХУБАВЫЙТ ДИКИСАН.
На стр. 155
поп Кръстю е отбелязал същинските предатели, виновници за залавянето на Васил Левски
За страдание стр. 155 е откъсната и унищожена от Марин Поплуканов след Освобождението.
Поп Кръстю е ловчалия, приключил Белградската семинария, към 1862 година, познавал се персонално с Раковски и с Левски.
Взел живо присъединяване в църковните битки срещу гръцките владици и персонално срещу Илариона Ловчански, (дедо Ловчу). В църквата от амвона 1869 година държал пламенна тирада срещу гръцките владици и Илариона в не гово наличие. Левски, щом идва в Ловеч, първа та му работа е да се срещне със остарелия си познайник поп Кръстю, който се отзовава на бунтовническия му позив. Той е бил срещу терора и обирите с убийства.
Едничък попа поддържал Левски, когато не давал единодушието си за обира на орханийската поща. Попът се противопоставял и на тъкмения грабеж в Денчо Халачина, тъй като се страхувал да не пострада делото. За зла орис от поп Кръстю е останал през днешния ден един Требник от 156 страници. Според доктор Стоянов през днешния ден са останали 154 от тях! Има улики, че два листа са отрязани, това установи още Данаил Кацев-Бурски в своите следствия.
Бурски написа, че в Ловеч му споделили, че преди години Димитър Пъшков търсел този требник, тъй като на 144 страница след привършване на публикацията си „ Дикинсънъ “ е написано стр. 155. Посочва се тази страница, с цел да се разбере още какъв брой беззакония е направил Димитър Пъшков. В требника е записана и публикацията „ Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски “, която служи за „ неопровержимо “ доказателство за самопризнанието на поп Кръстю.
Как е хванат Васил Левски?
Собственикът на хана, Христо Цонев-Латинеца и приближен човек на Апостола, бил помолен от него да откри кон до Севлиево. През това време в Къкринското ханче и преди този момент не ставало въобще дума, че Васил Левски ще чака поп Кръстю. Апостола и Латинеца легнали да спят. Никола наклал печка и седнал да яде и пие, до момента в който станало време да заминат. По-късно ги събудил. Христо Латинеца отишъл за кон. Излязъл през задната врата. Никола Цвятков затворил вратата и се върнал при Дякона, който отишъл по потребност в яхъра през същата врата. Щом се върнал и заопасвал пояса си, на пътната врата се потропало. Мислели, че е Христо Латинеца. Чуло се: „ Ачъ капу бе, ханджи. “ Гласът бил на служителят на реда, който пресрещнал Васил Левски и Никола Цвятков на Пази мост. Това бил Хасаноолу Али чауш – помак от махала Хармането. Никола се върнал при Апостола и му споделил: „ Заградени сме, има доста стража ри. “ Дяконът се запасва надве-натри, взима два револвера и му споделил да отвори дребните порти през яхъра. Минал през двора и наближил вратата, която излизала на хармана към двора на Денчо.
Левски не подозирал, че зад вратата на оплитам имало засада от няколко стражари, той я прескочил, само че неприятно вързаните му гащи се закачили и той пада на земята!
Скритите трима служители на реда незабавно се пробвали да го натиснат, само че той бил по-силен и ги отхвърлил, стрелял и наранил Юсеин Бошнак
В това време някой извикал: „ Юрум бре “ – „ Дръже бе “ и всички над 15 служители на реда стреляли в залп. Един патрон закачил изправения Дякон над лявото му ухо, а един от служителите на реда го блъснал и отрязал половината му ухо, което увиснало. Никола взел неговите движимости, ботуши, черги, ризи, гащи, антерия и ги поставил на леглото му.
Полицаите се върнали и изкъртили вратата. Никола се престорил на задремал, а тогава пристигнал Христо Цонев и османците го арестували и него. Христо извикал Никола, който отворил вратите. Нахлулите заптиета го попитали: „ Има ли вътре още някой? “ Казал им, че имало още един, с който дружно спали. Влезли в стаята и питали къде тъкмо. Прибрали движимостите му и обискирали хана. След това довели Васил Левски гологлав, разюздан, с паднали гащи, ръцете му били вързани откъм гърба.
Дяконът бил облян в кръв
Катил Хису Чауш изкрещял на Никола Цвятков: „ Иди опаши тая свиня! “ Той го запасал и взел падналото пишкирче с 50 гроша и отрова. Другите пари, кои то Апостола получил в Ловеч, се били изсипали по време на битката сред Васил Левски и служителите на реда. Тези пари си поделили стражарите – 4500 гроша, а в снега имало още и селяните взимали с шепи сняг, с цел да го топят и да намерят пари!
Апостола прелестно е знаел кои са предателите и какво са желали да сторят с него и делото от боязън, завист и жадни за персонални облаги! Той е желал да спре почналото заличаване на комитетите и се насочил към Ловеч, къде то към този момент е имало от всички места османски шпиони и полиция. Поп Кръстю постоянно и всеки път е бил срещу терористичните похвати на Димитър Общи. Той поддържал Васил Левски срещу алчната за благосъстояние сбирщина от хора, които благоговеят единствено пред случките на Димитър Общи. Техните ползи за сметка на общото национално дело не е можело да не възмущават поп Кръстю и той е прав, като е бил ядосан от техните действия, които увличат и Васил Левски, и които действия подготвили неговото пропадане. Поп Кръстю, след това и самият Апостол са знаели, че дякон Паисий е погубен без виновност, по доносите на предателите Димитър Пъшков и Димитър Общи. Паисий не е мътил водата на комитетските хора, а е съсипвал сънищата на търговците сред тях.
Най-старата версия и неистина е, че поп Кръстю е изменник на Апостола! Тук е момента да разкажем нещо, което се подценява от българската историография. Лично откривателят Дочо Дулев отишъл в Ловеч при възрастния преподавател – пенсионер Гено Иванов. Действието се развило през 1954 година Гено Иванов споделил на Дочо Дулев, че чул от поп Георги Антипов, който пък чул доста пъти от Михал Векилски – някогашен чиновник в конака в Ловеч, че
ГЛАВНИЯТ ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ Е ЖЕНА
Естествено Дочо Дулев е заинтригуван и персонално се заема да открие коя е тази жена. Първоначално той се натъква на една Яна, щерка на поп Лукан Лилов от Ловеч. За нея никой историк до този миг не е писал какво тя е усещала, че прави кака ѝ Величка във връзка с Апостола и на поп Кръстю, и никому не казвала! Когато се омъжила, всичко това тя споделила на мъжа си Петър Маринов, който от своя страна изплюва камъчето и почнал да приказва на места по този въпрос. Научил за това Марин Поплуканов, брат на същата Величка и тогава кмет на гр. Ловеч и се заканил на Петър Маринов, че ще го убие! Петър Маринов се уплашил и избягал с жена си на гара Ветово, Варненско. Важно е да се разясни, че когато Данаил Кацев разговарял през 1925 година с Васил Бочев – някогашен член на революционния комитет в Троян и последният му споделил, че 2 дни преди да замине Апостола е бил изпратен Генко (Ганко) Маринов – лисицата (куриер), че Васил Левски ще дойде в Ловеч. Писмото, което е носел, е било предадено на Величка Хашнова – сестрата на задържания Марин Поплуканов. То е на Троянския частен революционен комитет, само че със знанието на Васил Левски! В книгата си „ За Василя Левски “ Тодор Луканов написа, че вуйна му Мария Сиркова си спомнила по какъв начин „ Васил дойде привечер в полумрак. “ Той споделил на Мария, че няма да се бави нито ден и още на другия ден би трябвало да замине за град Севлиево. За този случай приказва отец Матей Преображенски, който през месец май 1873 година отива в Ловеч в дома на Никола Сирков и последният му споделил: „ Васил дойде вечерта късно... и че... след пладне ще замине за Търново. “ Когато Васил Левски е отпътувал от вкъщи на Никола Сирков, същата вечер е отишъл в Къкринското ханче. В книгата си „ Спомени и очерки из българските революционни придвижвания “ Минко Иванов Марковски (1862-1924 г.) написа: „ На 26 декември дойде в Троян известният в ловчанското окръжие турчин Х.(хаджи) Есад ефенди... той се откри на квартира у интимния си другар Димитър Попов. “ Необходимо е да се каже, че той е бил член на Троянския частен революционен комитет, негов ръководител, което османлията – ухажор не е знаел! В провелия се диалог за Васил Левски сред двамата османлията споделил: „ Димитър ефенди, една загадка ще ти кажа, но думата тук да си остане: аз през вчерашния ден бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк бил там и полицията взе всевъзможни ограничения за улавянето му: всички пътища, улици и съмнителни къщи са непокътнати от шпиони и заптиета и, имам вяра, че с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде заловен. “
На 25 декември 1872 година в Ловеч никой не е знаел, че Васил Левски ще дойде там, с изключение на Величка Хашнова
„ Васил Левски е предаден. Можем да си позволим леко състрадание - като православни християни, и да смекчим ненавистта си към отговорния - тя е жена! И се споделя Величка Хашнова ”.
Тя е първородната щерка на семейство Поплуканови в Ловеч и е измежду дейните участници в народоосвободителното дело. Жената чака Левски целия ден и през нощта, само че той не идва - четем в книгата на Дочо Дулев „ Предателката на Васил Левски ”. На другия ден тя се среща с Никола Сирков и му се оплаква, като го пита: „ Да не би да е станало с него нещо неприятно? Да не би турците да са го умъртвили?. А той споделя: „ Охо, Левски пристигна още нощес вкъщи. Беше доста късно. Първата му дума, като влезе, беше: „ На никого да не казвате, че съм пристигнал! “. През нощта правихме това-онова и през днешния ден следобяд отпътува за Търново, само че сподели, че ще се отбие и ще преспи в Къкринското ханче. Но това, като изключение, като на вярна съзаклятничка на революционния комитет, го споделям единствено на теб. На никой различен това няма да го споделям. Няма да го казваш и ти “. „ В 1925 година Данаил Кацев-Бурски, в диалог с Васил Бочев (деец на революционния комитет в Троян) му споделя: „ Когато заминаваше Дякона за Ловеч, два дни по-рано изпратихме Ганко Маринов-Лисицата - комитетски пощальон, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч...
Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов ". Генко Маринов е дошъл при Величка на 23 декември 1872-ра (събота). На 25 декември Величка е известена с писмо от Ганко, че Левски ще дойде! Тя изпраща Ганко за Троян и незабавно отива в конака с ангажимента - с която е застрашена, че единствено в случай че каже нещо потребно за османците, единствено тогава брат й и Пъшков ще могат да бъдат посетени от нея в София, с цел да им занесе облекла и храна.„ Величка се явява последното и най-важно звено за разплитане на веригата по залавянето на Апостола. Ако тя не е издала информацията от писмото, а точно, че Левски ще пристигна, в никакъв случай нямаше да бъде засилена, освен това извънредно доста, защитата. В това число се прибавят и конни аскери от Ловеч. Величка получава позволение да отиде до София и да носи храна и облекла на брат си. Това не е ли най-важното доказателство? Именно по този метод Величка дава началото на залавянето на Левски.
През 1954 година Дочо Дулев е разговарял с възрастния преподавател от Ловеч Гено Иванов, който му споделя, че чул от поп Георги Антимов, че основният провинен за измяната на Васил Левски е жена!
Дочо Дулев споделя: „ Аз, Дочо Дулев, в 1954 година персонално вървях в Ловеч при учителя пенсионер Гено Иванов, най-отговорно ми сподели, че персонално от поп Г. Антимов знае, тъй като го е чул от Михаил Векилски - някогашен чиновник в конака в Ловеч, а поп Г. Антимов бил изповядал предателя на Васил Левски. Била е жена - сестрата на Марин Поплуканов! "
Лъжата, че поп Кръстю е предал Васил Левски е сплетена по разпореждане на Марин Поплуканов и Димитър Пъшков
Единият е кмет след Освобождението, другият- депутат. Изпълнител била сестрата на Марин Величка Хашнова. Резултатът - заличаването на ВРО и обесването на Апостола на Свободата Васил Левски. Като свържем казаното от Михаил Векилски, че „ ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Е ЖЕНА “, се връзва, че Величка освен е споделила в конака, че на 25 декември 1872 година Апостола ще дойде в Ловеч, само че че и съответно го е предала, като е насочила османската полиция към Къкринското ханче същата нощ, без значение известяването на селянина от Къкрина, с цел да го заловят! Важно е да се добави, че точно Дякона е предаден освен от директния предател Величка Хашнова, А
СЪВМЕСТЕН ЗАГОВОР ОТ ЦЕЛИЯ ЛОВЧАНСКИ КОМИТЕТ
Петър Левски, брат на Дякона, опълченец и воин от Шипка отишъл при поп Кръстю, с цел да го убие, само че не го направил, тъй като схванал, че други били предателите. Петър споделил на сестра си Яна, когато се върнал в Карлово, че не умъртвил попът, за какво той не бил предал Дякона, а предателите, били сегашните чорбаджии на Ловеч! (семейство Поплуканови, Димитър Пъшков и приятели). След Освобождението поп Кръстю не забогатява, не взема значими постове, не употребява привилегиите на поборник. Болен от туберкулоза поп Кръстю разпродава парцела си за доктори и медикаменти. Умира на 43 година, три години след Освобождението. Оставя вдовица с четири деца в цялостна мизерия. За да обезпечи препитанието на децата си вдовицата Мария била принудена да прави най-черната хорска работа в чуж ди къщи. Три от децата умират също от туберкулоза. Четвъртото не оставя поколение. Така родът на поп Кръстю Никифоров се затрива до крайник, както са желали неговите врагове и предатели на Васил Левски.
Апостолът на свободата Васил Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година, предаден, само че не от поп Кръстю. Главният провинен за залавянето му е жена.
Данаил Кацев се срещнал с възрастния, 86-годишен дъртак Димитър Пъшков, в наличието на Петър Шишков. Дядото споделил, че бил изумен от писмото на Васил Левски, писано от 12. XII.1872 година (поместено е в „ Архив на възраждането “ от Д. Т. Страшимиров, стр. 73 под подред. номер 44) до ловчанския комитет, в отговор на писмото на Марин Поплуканов от 7. X.1872 година, който му писал, че кожите на членовете от комитета за цървули не ставали. Това писмо на Васил Левски е обвинителен акт против целия комитет, който с неподчинението си подготвял неговото предаване (залавянето на Васил Левски). Д. Страшимиров бърка като прави коментар на стр. 74 по това писмо, за следния откъс, който се отнася за поп Кръстю: „ у ръководителя има пренесени от други комитети пари. По напред ги желаех, а той ми писа, че използвал за ден – два в своя работа “. Но по заявката на Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил в никакъв случай ръководител, а подобен бил единствено Марин Поплуканов, който получавал и от другите комитети пари.
Личният бележник на Васил Левски Поп Кръстю бил единствено член в Привременното държавно управление и касиер на локалния комитет
(Ловешкия частен революционен ко митет на ВРО (1871 г.). За ръководител на комитета е определен Иван Драсов, а Поп Кръстю е касиер), а не и на Привременното държавно управление. Иван Драсов емигрира в Чехия (малко след обира в хаджи Денчовата къща 1872 г.) и е определен нов ръководител – Марин Поплуканов. С парите на комитета е разполагал самият комитет в лицето на ръководителя.
Поп Кръстю е единственият след Васил Левски, който се афишира срещу случките на Димитър Общи
При очните ставки на задържаните в Къкрина (27 декември 1872 г.), никой в Ловеч, в това число и поп Кръстю, не удостоверява самоличността на Васил Левски.
Поп Кръстю е създател на „ Требник “ (1870 година, алманах от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „ Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский “ до пловдивския вестник „ Марица “, отговор на обява на русенския вестник „ Славяни “, която упреква поп Кръстю в изменничество на Левски. Тази му публикация-опровержение на към този момент почналите обвинявания в изменничество не е оповестена. По-късно му гостува Матей Преображенски и усърдно го разпитва за Васил Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстю, че „ клетва е дал доста години преди всички други и че няма да я пристъпи “, му декларира: „ Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще пристигна другий Левски “. След Освобождението при поп Кръстю идва Петър Кунчев, с цел да изследва по какъв начин се е стигнало до гибелта на Левски. След като схваща истината декларира: „ Нема кабахат (вина) попът. “ След залавянето на Димитър Пъшков и Марин Поплуканов управлението на комитета е оставено в ръцете на Цвятко Хаджипавлов, Величка Хашнова и Христо Поплуканов. Васил Левски е поддържал връзка с тях, а не с поп Кръстю. Димитър Пъшков твърдял пред Бурски, че след арестуването им на 28 октомври Алибей Топузов от Идере Мизлиши му предложил 20 000 (Иерми бин) гроша, с цел да каже, къде се крие главатарят им и да изкаже другарите си. Твърдението на Димитър Пъшков, обаче, е в прорез с информация изнесената от доктор Стоянов в книгата: „ Градът Ловеч “, който написа, че каймакаминът предложил 200 000 гроша. Изглежда, че Димитър Пъшков споделя каквото му е комфортно съгласно обстановката.
След обира на 20-22 септември 1872 година в Арабаконак, осъществен под предводителството на Димитър Общи, бил задържан и бащата на Марин Поплуканов. На очната ставка в София Димитър Общи декларирал, че попът не бил същия, а различен. Веднага било телеграфирано в Ловеч да бъде хванат другият поп – и заловили сътрудника на остарелия поп Лукан – поп Кръстю, който след мъчение пуснали. Данаил Кацев попитал Димитър Пъшков за какво те са били свободни по време на заточението и са имали опция да търгуват с поп Лукан и след това да избягат. Димитър Пъшков дал отговор: „ Ние не бяхме съдени, а ни изпратиха с другите на изгнание. Там бяхме добре, тъй като получавахме пари. “ Данаил Кацев попитал: „ Колко лири получихте и от кого? “ Димитър Пъшков дал отговор: „ Не помня какъв брой бяха. Аз получавах от вкъщи. Имах положение, бях съучастник на Яким Шишков. “ Данаил Кацев още веднъж попитал: „ Марин Поплуканов нали споделят, че бил безпаричен, от къде е могъл да получава по 5 или 10 лири? “ Димитър Пъшков дал отговор: „ Това не знам... от техните. “
Кой ви сподели, че попът е изменник, пита Данаил Кацев, а отговорът е, че всички се съмнявали в него, тъй като бил пуснат на независимост. „ Николица Сиркова, като се върнахме, ни сподели, че попът се срещал в дома им с Левски. Попът му донесъл някакви бележници, гледали сметки, разправяли се. Като е знаял, че Левски е в Ловеч, предал го е. По-рано подхвърлял писмо в дома на Хашнови, да се занесат книжата на техната барака. Стоян Куюмжият видял попа в храстите и заптиетата към него. “, споделя Пъшков.
Бошнак Юсеин, който бил ранен от Левски при къкренското ханче,
след Освобождението бил запитан дали поп Кръстю им е предал Апостола и той дал отговор: „ На заклана овца нож не вади. “. Това било повече от удостоверение.
На въпроса на Данаил Кацев дали тия думи не е споделил за себе си, тъй като трябвало да напусне вечно Ловеч, Пъшков дава отговор, че може и по този начин да е било и споделя, че не е чувал Христо Лазаров от Ботйовата чета да е казвал на Поплуканов: “ Ти, което направи, Господ ще те накаже. Само една дума ще се върти в главата ти и по гъз ще се татрузиш “. Оказало се обаче, че клетвата се сбъднала и починал неподвижен.
След диалозите си с Димитър Пъшков Данаил Кацев – Бурски се среща с Васил С. Жабарски, който тогава бил на 74 година Опълченецът от руско-османската война загатнал, че неговият шурек се карал с доктор Стоянов, създател на книгата „ Градът Ловеч “, по въпроса за измяната, осъществено от поп Кръстю, защото
предателят бил различен
Васил Жабарски споделил на Данаил Кацев: „ В града се разнесе, че Левски е заловен, откакто бяха викали доста видни българи, които не споделили, че го познават. Турците не знаяха кой е хванатият. Още на Шипченския Балкан чух, че в една прилежаща тайфа бил брата на Левски и споделил, че в случай че оцелее, ще отиде в Ловеч да убие поп Кръстю. Не знам дали е дохождал. ”
Данаил Кацев-Бурски посетил духовник Георги Антипов, съпроводен от учителя историк Гено Иванов, Петър Шишков и юрист Ц. Стоянов.
Косата на Васил Левски – НИМ -София Данаил Кацев разказва поп Георги Антипов като наедрял, 85-годишен дъртак с избистрен и избухлив орлов взор. Той обаче не поискал да каже кой е предал Апостола, само че изтъкнал, че всичко е записал и след гибелта му ще се разбере истината. „ На никого нямам доверие... Ядат се като кучета... “, споделил той, а на въпроса знаете ли да е токсичен поп Кръстю посредством причастието дава отговор с „ да “. „ Тровиха го... видял потиря зеленясал и се беше изплашил. “, прибавя свещеникът.
„ Вярно ли е, че Марин Поплуканов пращал клисаря чак в Русе да донесе отровата? “, пита Коцев, а Антипов разяснява, че освен той. „ Има и други!.. Проклети да са!... Ето това е тук... след това ще ти го дам да го прочетеш. Мини на връщане от монастира да се забележим отново. Ще ти покажа доста, доста работи... Аз имам огромна библиотека... редки книги... ръкописи... “, споделя старецът.
Поп Кръстю не е изменник... Това знайте. Той умря безпаричен, болен и чист...,
разказва поп Георги Антипов.
Той загатнал на Данаил Кацев, че от пощата, по разпореждане на Марин Поплуканов, са откраднати документите по измяната на Васил Левски. Взел ги Стоян Куюмджията. Затова и
поп Кръстю не можал да се оправдае, тъй като документите му е открадната
и скрита, а по-късно се поболява и умира.
Георги Антимов е посочил двата бележника (обикновени търговски с цветни корици) с истината за залавянето и измяната на Апостола, само че не ги дал на Данаил Кацев, а споделил, че ще ги даде по-късно за предпазване, с цел да се употребяват след гибелта му в изгода роду. Данаил Кацев изказал своето терзание, че заинтригуваните предатели могат да оберат възрастния духовник, а това ще бъде голяма загуба за историята ни. Георги Антипов дал отговор: „ Аз повече от 40 години съм ги пазил, та в този момент ли?... Ти виж за Добре и Бонжора, поразпитай... Бог да ти оказва помощ... “ Данаил Кацев се сбогувал с отчето и си дали обещание през месец май да се видят. Когато Данаил Кацев се върнал в Ловеч при започване на юни всеки от познатите му офицери и учители вместо привет му споделили: „ Късно пристигаш... Дядо поп Георги напусна всички ни. “ Бележниците били изчезнали.
Васил Бочев от Троян, членувал в революционния комитет през 1872 година споделил с Данаил Кацев: „ Научихме се за предаването на Левски от Луканови, само че кой точно заяви не помня. Още на 28. XII оповестиха, че поп Кръстю предал Дякона. Левски бил заловен на Св. Стефан, през нощта. Когато на 11 декември Дякона заминаваше за Ловеч, два дни по-рано бяхме изпратили Генко Маринов Лисицата, комитетски пощальон, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов. Поп Кръстю знаехме като член. Той не е бивал ръководител. “ Данаил Кацев разпитал и Стоян Куюмджиев. За него той написа, че отпаднал, злобен дъртак.
„ Разпитах го в наличието на господин Петър Шишков в една механа обществено. Това направих, тъй като Куюмджиев искаше по напред да пита господин Д. Пъшков дали да каже каквото знае; също така, той очевидно беше неудовлетворен от Яким Шишков и неговия наследник, който в наличието на жители трябваше да чуе в какво упрекваха татко му. Цели два часа се разговаряхме с него “, споделя Бурски. Той се срещнал и с негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Максим (Марин Пенчов Пелов) и председателстващ Св. Синод.
Атанас Н. Стипцов от Ловеч е бил на 76 година, когато дал показания на Данаил Кацев за своите родственици Величка Хашнова, която му била вуйна по жена, а поп Луканови – вуйчовци.
„ Левски познавам. Виждал съм го на два пъти. Познавам и Пано Петков или както го прекоросваха – Бонжора. Той беше алкохолик, непочтен човек. Постоянно дружеше с турците. На него хвърляха виновността, че следил Левски и го предал на турците. Гечо Хъшната и Величка, жена му, сестра на Марин Поплуканов, познавам, само че тя ми е вуйна.... по добре е да не приказвам... умрели са... Господ да ги съди...кой ги не познава какъв брой положителни бяха. Къде края на октомврий арестуваха Марина, поп Лукан и Пъшков и ги затвориха в конака, а Величка у Поп Кръстю, дето я пазеха заптиета. Като ги изпратиха в София, арестуваха поп Кръстю и Яким Шишков. Търсиха и Ив. Драсов. Той беше избягал по-рано. Яким беше богат и авторитетен, не му направиха нищо зло. Попа били през нощта и го пуснаха. Нямал никаква виновност... турските служители доста бяха замислени, че под носа им имало комитети и те ги не виждали. Страхуваха се от наказване. Те сами гледаха да прикриват. Затова и Тодор Кирков, който знае на Чалко Посатя хана, дето се събирахме отсетне, беше станал доста твърдоглав и псуваше турците в очите. Марин беше кмет на Ловеч до 1883 година, след това Окръжен шеф. Той не минаваше за почтен човек. Ако ме не неистини паметта, градски инженер беше Чермак – чех. Когато планираше ул. „ Патриарх Евтимий “ поби колец по този начин, че къщата на Маринова брат трябваше да се вземе за улица. След инженера, мина Марин, измъкна колеца и го захвърли. Аз се възмутих и хвърлих две буци пръст върху му “, споделя Стипцов.
„ Улицата в този момент по тази причина е крива. За да резервира парцела на брат си, изкриви цялата улица. Като събираха налозите целия град пищеше. Такъв си беше и по-рано. Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време на Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите и избити бяха хиляди души. Той е огромен грабител и измамник. Се към Марина и Пъшкова се въртеше. Яким Шишков помагаше доста. Той беше като укривател на Левски.
Хаджи Мичо беше повече от турчин и прави са ловчанци, като шушукат, че той е и предателят,
прибавя той.
Синът на Яким Шишков Петър от Ловеч по мемоари на своя татко разказал на Данаил Кацев: „ Докато беше жив татко ми, разпитаха го непрекъснато за Левски и неговото време, само че не всеки път беше ситуиран да приказва. Когато се освети паметникът през 1901 година, повдигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше против поп Кръстю като изменник. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах татко си, за какво клеймят поп Кръс тю, нали не е той изменник? „ Остави ме сега- извика ми нервно - също засегнат от тия речи, има доста работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не съобщи Левски, а различен и се знае кой е “. От тоя ден той стана доста тъмен и мъчително можеше да се изкопчи от него нещо “.
Яким разказвал на сина си по какъв начин негово самодоволство Екзарх Йосиф, като пристигнал за митрополит в Ловеч, дочул за мълвата и, като персонален другар на Левски, разследвал случката и знаел същинските предатели.
„ Само по този начин разрешил на попа да служи с него. През месец декември 1872 година, на дребна Коледа, преди залавянето на Левски, който идел към Хармането, с цел да се види с татко ми, бил проследен и подгонен от турската полиция. Дяконът влезнал в хамбаря (склад за кожи и пашкули) при татко ми, смигнал му и изцъкал „ жалко “. След него влезнали турски заптиета отпред с Али чауш – помак “, споделя Петър Шишков.
„ Баща ми без да мисли, поканил неканените посетители да седнат и пият по една ракия, па ги помолил да оказват помощ да създадат пазарлъка с търговеца на кожи. „ Едно кьораво ударих, та помагайте! На един будала, кожи продавам, дава добра цена; помагайте, ще има механа. “ Пазарили се Левски и татко ми, само че в джоба на търговеца нямало нито стотинка, най-малко за капаро “, прибавя той.
„ Баща ми неусетно пуснал фишек жълтици в джоба му и той „ каафетлия “ наброил 25 жълтици за капаро и се сбогувал, а заптиетата почнали да гуляят за положителната договорка. По едно време Али помак се сетил защо пристигнал и се затюхкал. „ Е Яким Чорбаджи, какво я свършихме? “ „ Какво има? Нали помогнахте да създадем пазарлъка? “ „ И различен път, когато има такова кьораво, повикай ни отново. “ През време на ревизиране кожите и пазаряването, татко ми съобщил на Дякона, че се готвят да го предадат и го замолил незабавно да замине за Букурещ, да не остава повече в Ловеч. На третия коледен ден Левски бил хванат. От конака повикали и татко ми да види „ баш комитата “, който бил уловен. С подкосени крайници той отишъл да види “, споделя синът на Яким Шишков.
„ Влезнал в конака и там видел Левски с окървавена глава, който се преструвал, че не го познава. След дребен разпит, татко ми измолил от каймаканина позволение да донесе храна от къщи на тоз чужденец, тъй като било най-големия християнски праздник. Каймаканинът се съгласил, само че храната била раздробена и прегледана дали няма нещо сложено в нея. Обаче, на дъното на сахана било написано: „ Инкери! всичко унищожено “. Когато върнали сахана, написаното било заличено от Левски.
В конака никой не знаял, че хванатият е Левски
Виканите лица споделили, че не го познават. Каймакаминът и другите турски служители казвали, че били хванали „ баш комита “ – „ огромен комита “. Между виканите били Хаджи Мичо и доста други, имената на които съм не запомнил към този момент “, прибавя той.
„ Това правили турците, веднага като видят, че никой не го познава, незабавно да го арестуват, с цел да узнаят кой е хванатият, тъй като Левски казвал „ аз съм търговец от Румъния и никого не познавам. “ Очите му били сведени към земята и никого не поглеждал. След обед Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Латинеца били откарани за Търново, та там пашата да ги разпита.
Ако били разбрали турците, че хванатият е Левски, щели да го изпратят в София и премията, обещана от държавното управление, да се раздаде на Ловчанската полиция
Когато Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и поп Лукан били откарани в София, от там телеграфирали да бъде задържан татко ми, Иван Драсов и поп Кръстю, като съучастници на Левски. Баща ми бил упрекнат от Димитър Общи, че в нашата градина се събирали от време на време комитетските хора на заседание. Каймакаминът персонално със своите служители пристигнал вкъщи. Било на обед. Баща ми ги поканил на софрата. Сложил им ракия и гювеч, той знаял авансово от някой вътрешен, че ще го арестуват. По едно време каймакаминът се обърнал към татко ми: „ Е, Яким Чорбаджи, та и ти си бил царски зложелател, а? “. „ Кой? Аз ли? – попитал тати умерено, па изгледал гос тите си, станал от софрата и изкряскал: „ Хайде всички вън. Щом съм царски зложелател, що щете при мен. “ – и без да му мисли дръпнал месаля и всичко що било по софрата стана ло на части “, споделя синът на Яким Шишков.
„ В това време заптиетата правили обиск из пространния хамбар и доложили за неуспеха си на каймакамина. Той, с цел да успокои тати, му споделил: „ На смешка ти споделих, чорбаджи. Ич
може ли да имам вяра, че оня негодяй Общия, ще каже истината. Той, с цел да се отърве, маса народ е съобщил от Ловеч
Ама, може ли, ко гато гощаваш нас, да правиш „ икрам “ на ония комити. Па това ставало пред очите ни. Къде сме биле, та не сме виждали? Ние не имаме вяра, чорбаджи, че ти не си наш другар. “ Баща ми ходил и в конака на разпит, само че защо е разпитван не помня “, споделя още Шишков.
„ Димитър Пъшков бил спретнат от тати като за писар. После го направил съучастник в кръчмата, само че не и в цялата му търговия. Баща ми се е познавал добре с Левски, Сава Раковски, Панайот Хитов, Палаузов, Априлов, Евлоги Георгиев “, прибавя той.
„ С последните и търгувал. Баща ми умря, ритнат от кон. Той беше мощен и с корав темперамент, безмълвен и непретенциозен. Винаги отбягваше да разправя за своите работи. Затова и доста неясноти има в неговия живот “, сподели още синът на чорбаджията.
Данаил Кацев-Бурски се среща и със седемдесет годишния Христо Панов от Ловеч и го разпитал за Петър Маринов, който бил шурей на Величка Хашнова. Тя се омъжила за възрастен, след Освобождението. Панов споделил следното: „ Той е знаял някаква загадка, тъй като скоро, по настояването на вуйча му Марин Поплуканов, напусна Ловеч и се загуби. Беше жандарм и още жив получаваха му пенсията... Тодор Златев шеф на гара Ветово до 1896 год. заварил Петър Маринов жандарм на гарата. Бил постоянно замислен и скърбял за Ловеч. Питал го за какво си не отиде, а той със сълзи на очи отговарял: „ Не мога бе, брате, не мога.
Щом си отида ще ме убият... Аз им знам всичките работи...
Тъща ми ще ми издере очите, в случай че ме види, нали ме знаят за починал. Вуйчо Марин ми сподели, като ме изгониха,че в случай че се върна ще ме убият като куче. “ Тоя Маринов умрял във Ветово десетина години, откакто беше починал към този момент един път и му се получаваше пенсията от вдовицата. Подаваха се заявки по това безаконие. “ Тези обстоятелства били обявени на Данаил Кацев-Бурски от Асен Златев, който бил юрист в град Ловеч. Скоро по-късно, през април 1925 г, Кацев отпътувал за гара Ветово, та на самото място да ревизира истинността. Той написа, че имало още живи остарели хора, които помнели Петър Маринов. Намерил в архива на куртбунарското околийско ръководство ведомости, където се е разписвал Петър Маринов, когато е получавал заплата. Нека се запомни добре, че
дребните персонални ползи на множеството от хората към Левски са му пречили да прави работата си умерено
И преди да пристъпим към самата същина на занимавания ни предмет, ще би трябвало да забележим Апостола на свободата с какви хора е бил заобиколен. Нека не се не помни, че историята се гради от характери те на участниците и ръководителите – основателите на събития.
Като уредник Левски познава всички с които работи, само че неговото милосърдие от време на време му е пречило да разбере кой е с него и кой срещу него. Той е в стихийната си активност, когато
Любен Каравелов му изпраща за асистент Димитър Общи. Левски не му доверява
и има дълги разправии с Каравелов за внедряването на Общи. Когато Димитър Общи стартира да не се подчинява на Васил Левски, а прави свои случки, Васил Левски взема решение да отстрани Общи, с цел да не провали делото.
Димитър Общи е авантюрист с незнайно състояние, приказва единствено османотурски и неприятно сръбски език. Хвалел се е доста. Двата стълба на революционното дело се сблъскват в разликите си за революционната работа и внедряването на Димитър Общи в организацията на Васил Левски.
Любен Каравелов нагрубил Васил Левски,
Апостола преглътнал великодушно, с цел да избегне разрива и по този метод да резервира построеното с толкоз страдания революционно дело. Димитър Общи съумява да завоюва хора от привременното държавно управление. Един от първите негови другари е Анастас Попхинов от Плевен, който търсел случай да „ спъне “ работата на Васил Левски.
Анастас Попхинов разпечатвал писмата, които идва ли от Букурещ, от брат му Данаил Попов и адресирани персонално за Васил Левски, и даже не се посвенявал да желае той да за стане отпред като уредник на революционните комитети вместо Васил Левски.
Попхинов е бил злобен и отмъсти телен. Той написал един път на Васил Левски „ не ми стъпвай на опашката, тъй като ще те клъвна по челото “.
Васил Левски вместо да извърши решението да бъде погубен Анастас за противореволюционна активност, великодушно му прости, с цел да забележим същия Анастас Попхинов отявлено да поддържа Димитър Общи против Васил Левски. Решението да се обере орханийската поща е било дело на Димитър Общи, х. Станьо Врабевски, Анастас Попхинов, Димитър Пъшков и Иван Драсов, а Васил Левски гневно се опълчва. Иван Драсов желае обира да стане, с цел да се снабди комитета с пари, обаче, той е бил прекомерно некомпетентен и не можел да разбере същинските планове на Димитър Общи, Анастас Попхинов и Пъшков.
В ловчанския комитет са Марин Поплуканов, Анастас Попхинов, Иван Колев, Цветко Павлов, поп Кръстю, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Анастас Попов и други Председател е Марин Поплуканов, подпредседател е Цвятко Х. Павлов, секретар Иван Драсов, касиер – поп Кръстю и другите членове. Марин Поплуканов е бил човек със мощен темперамент, корав и нечовечен. За своите персонални ползи се е грижил прекалено много. В отсъствието на Васил Левски Марин Поплуканов е приемал пари и издавал квитанции. Прикрит и подозрителен, той самичък подготвял да бъде подсилен Димитър Общи по обира на орханийската поща и по тоя метод в разправиите на двете течения да извлече изгоди за себе си!
Марин Поплуканов даже прави клевета срещу по ръководителя Цвятко Х. Павлов, който е имал службата за закупуване на оръжие, мъчи се да го скара с троянския комитет и ненапълно съумял. Най-добре неговият темперамент изпъква след Освобождението, когато заема длъжността кмет на града. Той не се стеснява да съобщи, че тоя народ, който са освобождавали ще би трябвало да му заплаща.
Димитър Пъшков бил същия корав и хладнокръвен темперамент. За него общите ползи имат значе ние дотолкоз, доколкото ще може да подсигури своите. Не обича драговолно да разправя за това минало, с цел да се не отнеме славата им, че са били членове на привременното държавно управление на Васил Левски. Пъшков не признавал никого с изключение на себе си и Марин Поплуканов.
Димитър Пъшков след Освобождението употребява нашироко своето качество на ръководител на непрекъснатата комисия, закупува непознати парцели на неуморно ниски цени и по тоя метод извиква омразата и незадоволството на целия ловчански край. Него най-добре го характеризира прошението на селяни от селата Зълков и Сотево до ръководителя на Окръжния съд. Това прошение е поместено в поп Кръстювия требник под заглавие: „ Дописка от Ловеч 1879 Ноемврий 26 “ ХУБАВЫЙТ ДИКИСАН.
На стр. 155
поп Кръстю е отбелязал същинските предатели, виновници за залавянето на Васил Левски
За страдание стр. 155 е откъсната и унищожена от Марин Поплуканов след Освобождението.
Поп Кръстю е ловчалия, приключил Белградската семинария, към 1862 година, познавал се персонално с Раковски и с Левски.
Взел живо присъединяване в църковните битки срещу гръцките владици и персонално срещу Илариона Ловчански, (дедо Ловчу). В църквата от амвона 1869 година държал пламенна тирада срещу гръцките владици и Илариона в не гово наличие. Левски, щом идва в Ловеч, първа та му работа е да се срещне със остарелия си познайник поп Кръстю, който се отзовава на бунтовническия му позив. Той е бил срещу терора и обирите с убийства.
Едничък попа поддържал Левски, когато не давал единодушието си за обира на орханийската поща. Попът се противопоставял и на тъкмения грабеж в Денчо Халачина, тъй като се страхувал да не пострада делото. За зла орис от поп Кръстю е останал през днешния ден един Требник от 156 страници. Според доктор Стоянов през днешния ден са останали 154 от тях! Има улики, че два листа са отрязани, това установи още Данаил Кацев-Бурски в своите следствия.
Бурски написа, че в Ловеч му споделили, че преди години Димитър Пъшков търсел този требник, тъй като на 144 страница след привършване на публикацията си „ Дикинсънъ “ е написано стр. 155. Посочва се тази страница, с цел да се разбере още какъв брой беззакония е направил Димитър Пъшков. В требника е записана и публикацията „ Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски “, която служи за „ неопровержимо “ доказателство за самопризнанието на поп Кръстю.
Как е хванат Васил Левски?
Собственикът на хана, Христо Цонев-Латинеца и приближен човек на Апостола, бил помолен от него да откри кон до Севлиево. През това време в Къкринското ханче и преди този момент не ставало въобще дума, че Васил Левски ще чака поп Кръстю. Апостола и Латинеца легнали да спят. Никола наклал печка и седнал да яде и пие, до момента в който станало време да заминат. По-късно ги събудил. Христо Латинеца отишъл за кон. Излязъл през задната врата. Никола Цвятков затворил вратата и се върнал при Дякона, който отишъл по потребност в яхъра през същата врата. Щом се върнал и заопасвал пояса си, на пътната врата се потропало. Мислели, че е Христо Латинеца. Чуло се: „ Ачъ капу бе, ханджи. “ Гласът бил на служителят на реда, който пресрещнал Васил Левски и Никола Цвятков на Пази мост. Това бил Хасаноолу Али чауш – помак от махала Хармането. Никола се върнал при Апостола и му споделил: „ Заградени сме, има доста стража ри. “ Дяконът се запасва надве-натри, взима два револвера и му споделил да отвори дребните порти през яхъра. Минал през двора и наближил вратата, която излизала на хармана към двора на Денчо.
Левски не подозирал, че зад вратата на оплитам имало засада от няколко стражари, той я прескочил, само че неприятно вързаните му гащи се закачили и той пада на земята!
Скритите трима служители на реда незабавно се пробвали да го натиснат, само че той бил по-силен и ги отхвърлил, стрелял и наранил Юсеин Бошнак
В това време някой извикал: „ Юрум бре “ – „ Дръже бе “ и всички над 15 служители на реда стреляли в залп. Един патрон закачил изправения Дякон над лявото му ухо, а един от служителите на реда го блъснал и отрязал половината му ухо, което увиснало. Никола взел неговите движимости, ботуши, черги, ризи, гащи, антерия и ги поставил на леглото му.
Полицаите се върнали и изкъртили вратата. Никола се престорил на задремал, а тогава пристигнал Христо Цонев и османците го арестували и него. Христо извикал Никола, който отворил вратите. Нахлулите заптиета го попитали: „ Има ли вътре още някой? “ Казал им, че имало още един, с който дружно спали. Влезли в стаята и питали къде тъкмо. Прибрали движимостите му и обискирали хана. След това довели Васил Левски гологлав, разюздан, с паднали гащи, ръцете му били вързани откъм гърба.
Дяконът бил облян в кръв
Катил Хису Чауш изкрещял на Никола Цвятков: „ Иди опаши тая свиня! “ Той го запасал и взел падналото пишкирче с 50 гроша и отрова. Другите пари, кои то Апостола получил в Ловеч, се били изсипали по време на битката сред Васил Левски и служителите на реда. Тези пари си поделили стражарите – 4500 гроша, а в снега имало още и селяните взимали с шепи сняг, с цел да го топят и да намерят пари!
Апостола прелестно е знаел кои са предателите и какво са желали да сторят с него и делото от боязън, завист и жадни за персонални облаги! Той е желал да спре почналото заличаване на комитетите и се насочил към Ловеч, къде то към този момент е имало от всички места османски шпиони и полиция. Поп Кръстю постоянно и всеки път е бил срещу терористичните похвати на Димитър Общи. Той поддържал Васил Левски срещу алчната за благосъстояние сбирщина от хора, които благоговеят единствено пред случките на Димитър Общи. Техните ползи за сметка на общото национално дело не е можело да не възмущават поп Кръстю и той е прав, като е бил ядосан от техните действия, които увличат и Васил Левски, и които действия подготвили неговото пропадане. Поп Кръстю, след това и самият Апостол са знаели, че дякон Паисий е погубен без виновност, по доносите на предателите Димитър Пъшков и Димитър Общи. Паисий не е мътил водата на комитетските хора, а е съсипвал сънищата на търговците сред тях.
Най-старата версия и неистина е, че поп Кръстю е изменник на Апостола! Тук е момента да разкажем нещо, което се подценява от българската историография. Лично откривателят Дочо Дулев отишъл в Ловеч при възрастния преподавател – пенсионер Гено Иванов. Действието се развило през 1954 година Гено Иванов споделил на Дочо Дулев, че чул от поп Георги Антипов, който пък чул доста пъти от Михал Векилски – някогашен чиновник в конака в Ловеч, че
ГЛАВНИЯТ ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ Е ЖЕНА
Естествено Дочо Дулев е заинтригуван и персонално се заема да открие коя е тази жена. Първоначално той се натъква на една Яна, щерка на поп Лукан Лилов от Ловеч. За нея никой историк до този миг не е писал какво тя е усещала, че прави кака ѝ Величка във връзка с Апостола и на поп Кръстю, и никому не казвала! Когато се омъжила, всичко това тя споделила на мъжа си Петър Маринов, който от своя страна изплюва камъчето и почнал да приказва на места по този въпрос. Научил за това Марин Поплуканов, брат на същата Величка и тогава кмет на гр. Ловеч и се заканил на Петър Маринов, че ще го убие! Петър Маринов се уплашил и избягал с жена си на гара Ветово, Варненско. Важно е да се разясни, че когато Данаил Кацев разговарял през 1925 година с Васил Бочев – някогашен член на революционния комитет в Троян и последният му споделил, че 2 дни преди да замине Апостола е бил изпратен Генко (Ганко) Маринов – лисицата (куриер), че Васил Левски ще дойде в Ловеч. Писмото, което е носел, е било предадено на Величка Хашнова – сестрата на задържания Марин Поплуканов. То е на Троянския частен революционен комитет, само че със знанието на Васил Левски! В книгата си „ За Василя Левски “ Тодор Луканов написа, че вуйна му Мария Сиркова си спомнила по какъв начин „ Васил дойде привечер в полумрак. “ Той споделил на Мария, че няма да се бави нито ден и още на другия ден би трябвало да замине за град Севлиево. За този случай приказва отец Матей Преображенски, който през месец май 1873 година отива в Ловеч в дома на Никола Сирков и последният му споделил: „ Васил дойде вечерта късно... и че... след пладне ще замине за Търново. “ Когато Васил Левски е отпътувал от вкъщи на Никола Сирков, същата вечер е отишъл в Къкринското ханче. В книгата си „ Спомени и очерки из българските революционни придвижвания “ Минко Иванов Марковски (1862-1924 г.) написа: „ На 26 декември дойде в Троян известният в ловчанското окръжие турчин Х.(хаджи) Есад ефенди... той се откри на квартира у интимния си другар Димитър Попов. “ Необходимо е да се каже, че той е бил член на Троянския частен революционен комитет, негов ръководител, което османлията – ухажор не е знаел! В провелия се диалог за Васил Левски сред двамата османлията споделил: „ Димитър ефенди, една загадка ще ти кажа, но думата тук да си остане: аз през вчерашния ден бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк бил там и полицията взе всевъзможни ограничения за улавянето му: всички пътища, улици и съмнителни къщи са непокътнати от шпиони и заптиета и, имам вяра, че с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде заловен. “
На 25 декември 1872 година в Ловеч никой не е знаел, че Васил Левски ще дойде там, с изключение на Величка Хашнова
„ Васил Левски е предаден. Можем да си позволим леко състрадание - като православни християни, и да смекчим ненавистта си към отговорния - тя е жена! И се споделя Величка Хашнова ”.
Тя е първородната щерка на семейство Поплуканови в Ловеч и е измежду дейните участници в народоосвободителното дело. Жената чака Левски целия ден и през нощта, само че той не идва - четем в книгата на Дочо Дулев „ Предателката на Васил Левски ”. На другия ден тя се среща с Никола Сирков и му се оплаква, като го пита: „ Да не би да е станало с него нещо неприятно? Да не би турците да са го умъртвили?. А той споделя: „ Охо, Левски пристигна още нощес вкъщи. Беше доста късно. Първата му дума, като влезе, беше: „ На никого да не казвате, че съм пристигнал! “. През нощта правихме това-онова и през днешния ден следобяд отпътува за Търново, само че сподели, че ще се отбие и ще преспи в Къкринското ханче. Но това, като изключение, като на вярна съзаклятничка на революционния комитет, го споделям единствено на теб. На никой различен това няма да го споделям. Няма да го казваш и ти “. „ В 1925 година Данаил Кацев-Бурски, в диалог с Васил Бочев (деец на революционния комитет в Троян) му споделя: „ Когато заминаваше Дякона за Ловеч, два дни по-рано изпратихме Ганко Маринов-Лисицата - комитетски пощальон, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч...
Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов ". Генко Маринов е дошъл при Величка на 23 декември 1872-ра (събота). На 25 декември Величка е известена с писмо от Ганко, че Левски ще дойде! Тя изпраща Ганко за Троян и незабавно отива в конака с ангажимента - с която е застрашена, че единствено в случай че каже нещо потребно за османците, единствено тогава брат й и Пъшков ще могат да бъдат посетени от нея в София, с цел да им занесе облекла и храна.„ Величка се явява последното и най-важно звено за разплитане на веригата по залавянето на Апостола. Ако тя не е издала информацията от писмото, а точно, че Левски ще пристигна, в никакъв случай нямаше да бъде засилена, освен това извънредно доста, защитата. В това число се прибавят и конни аскери от Ловеч. Величка получава позволение да отиде до София и да носи храна и облекла на брат си. Това не е ли най-важното доказателство? Именно по този метод Величка дава началото на залавянето на Левски.
През 1954 година Дочо Дулев е разговарял с възрастния преподавател от Ловеч Гено Иванов, който му споделя, че чул от поп Георги Антимов, че основният провинен за измяната на Васил Левски е жена!
Дочо Дулев споделя: „ Аз, Дочо Дулев, в 1954 година персонално вървях в Ловеч при учителя пенсионер Гено Иванов, най-отговорно ми сподели, че персонално от поп Г. Антимов знае, тъй като го е чул от Михаил Векилски - някогашен чиновник в конака в Ловеч, а поп Г. Антимов бил изповядал предателя на Васил Левски. Била е жена - сестрата на Марин Поплуканов! "
Лъжата, че поп Кръстю е предал Васил Левски е сплетена по разпореждане на Марин Поплуканов и Димитър Пъшков
Единият е кмет след Освобождението, другият- депутат. Изпълнител била сестрата на Марин Величка Хашнова. Резултатът - заличаването на ВРО и обесването на Апостола на Свободата Васил Левски. Като свържем казаното от Михаил Векилски, че „ ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Е ЖЕНА “, се връзва, че Величка освен е споделила в конака, че на 25 декември 1872 година Апостола ще дойде в Ловеч, само че че и съответно го е предала, като е насочила османската полиция към Къкринското ханче същата нощ, без значение известяването на селянина от Къкрина, с цел да го заловят! Важно е да се добави, че точно Дякона е предаден освен от директния предател Величка Хашнова, А
СЪВМЕСТЕН ЗАГОВОР ОТ ЦЕЛИЯ ЛОВЧАНСКИ КОМИТЕТ
Петър Левски, брат на Дякона, опълченец и воин от Шипка отишъл при поп Кръстю, с цел да го убие, само че не го направил, тъй като схванал, че други били предателите. Петър споделил на сестра си Яна, когато се върнал в Карлово, че не умъртвил попът, за какво той не бил предал Дякона, а предателите, били сегашните чорбаджии на Ловеч! (семейство Поплуканови, Димитър Пъшков и приятели). След Освобождението поп Кръстю не забогатява, не взема значими постове, не употребява привилегиите на поборник. Болен от туберкулоза поп Кръстю разпродава парцела си за доктори и медикаменти. Умира на 43 година, три години след Освобождението. Оставя вдовица с четири деца в цялостна мизерия. За да обезпечи препитанието на децата си вдовицата Мария била принудена да прави най-черната хорска работа в чуж ди къщи. Три от децата умират също от туберкулоза. Четвъртото не оставя поколение. Така родът на поп Кръстю Никифоров се затрива до крайник, както са желали неговите врагове и предатели на Васил Левски.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ