Преданията разказват, че много отдавна, в китно село двама млади

Преданията описват, че доста от дълго време, в китно село двама млади – Еньо и Стана, се срещнали. Между тях пламнала огромна обич. Сутрин ставали с мисълта един за различен, вечер лягали с името на обичания на уста. А през деня отдалеко се гледали и въздишали. Бащата на хубавицата Стана бил богат и опак човек. Бил са наумил да я задоми уместно. Нехаещ за възприятията на чедото си, един ден той се прибрал у дома с новината, че е намерил заслужен мъж на Стана. Не го трогнали нито сълзите, нито молбите на щерка му.
Дошъл денят на сватбата. Дошли тежки сватбари от прилежащото село да вземат Стана. Кахърна, младоженката ги последвала по пътя към прилежащото село, където била и къщата на младоженеца. Но когато наближили река Тунджа, нещо в Стана се пречупило. Хвърлила настрани булото бъдещата булка и се хвърлила в бурните води на придошлата река. Реката я погълнала и в никакъв случай не върнала тялото на нещастната Стана. Когато се разчуло за нещастието и Еньо схванал за гибелта на обичната си Стана се поболял. Здравият като скала мъж за една нощ лежащ на легло. Цели девет години се залежал Еньо на одъра, повален от любовна тъга. Постелките под него изгнили, къщата му се разпаднала, нивите му пустеели, стоката измряла ненахранена. Дори кладенецът на двора му пресушен.
Близките му били съкрушени. Бил жив и не бил жив. Откакто починала Стана и Еньо като че ли бил умрял. Сломена от тъгата на брат си, сестрата на Еньо се чудела по какъв начин да отнеме най-малко част от болката му.
Започнала се десета година от трагичната разлъка на влюбените. Сестрата на Еньо взела още недотъканото платно от стана, вързала на кръст точилката. Преметнала платното над точилката, а по средата с детски повой вързала. Нагиздила го с женски облекла и му поставила булчинско покривало. Отнесла куклата при обичния си брат Еньо и му рекла: „ Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е пристигнала младоженка да ти стане! “
Отворил очи Еньо, видял обичната си Станка, олекнало му на душата и... умрял благополучен.
Отворило се небето и пороен дъжд се изсипал. Напоил треви, поляни и гори. Нивите още веднъж се раззеленили, а добитъкът излязъл на паша. Природата се събудила за нов живот, преродена.
Оттам идва и обичая на Еньовден момите да вършат Еньова буля. Песни за обич и благодат се пеят, с цел да си спомним за огромната обич сред двамата млади. Надпяват се пръстените на момите, които са за женене, с цел да види какъв момък ще им се падни за мъж. Цял ден не стопират песните и свирните.
Източник: Wikipedia