Работлив поп създал Попово
Преданията описват, че градът е учреден от духовник, който се заселил по тези земи с многочислената си челяд.
Градчето се разгръща амфитеатрално по дължината на река Поповски Лом, наричана още Калакоч дере, върху двата срещуположни хълма.
Някогашният създател бил и доста работлив мъж. С доста труд и дружно със фамилията си, той вдигнал дом, след което изкоренявайки дърветата край реката, основал равнища. С всяка последваща година поповото семейство отглеждало от ден на ден и повече пшеница, плодове и зеленчуци.
Една есен турски отряд бил покрит от ранен сняг. В поповата къща нямало място за друговерци, само че пък храна се намерила за всеки от тях. Мъжете презимували честити и удовлетворени, а когато през пролетта се прибрали в Цариград, самичък султанът изискал да види стопанина, съумял да изхрани войсковата му част.
Изпратил волска кола, която да откара попа и синовете му в двореца. Там свещеникът бил признат от султана с усмивка. Останал удовлетворен от него, султанът го изпратил по живо, по крепко със заръката да живее свободно там, където се е заселил и да попува спокойно и добродушно, без боязън, и под султанска протекция.
След като попът се прочул, хората все по-често почнали да го търсят за християнски обреди. Постепенно били издигнати къщи наоколо до неговата и по този начин се появило Попкьой или Поповото село.
По това време селцето било част от Никополски санджак като населено място от Разградската кааза. В турски данъчен указател от 1537 година като име на селището се сочи единствено Поп Алагьоз и това име се постанова за нескончаем интервал от време. По-късно е известно и под името Попкьой.
Смята се, че легендата за основоположника духовник е от XIX век, когато селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом)
Източник: Уикенд
