Галилео Галилей – предаван, преследван и боготворен
Предаден от папата, покровителстван от Медичите, неразбираем от съвременниците си, приет за талант от потомците. Това е бащата на актуалната просвета, на който е отдадена биографичната книга „ Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно “ от Атле Нес (издание на „ Изида “, превод Ростислав Петров).
Вълнуваща книга за един талантлив мъж, който има смелостта да отхвърли античните канони и да се трансформира в бащата на актуалната просвета. Това е историята за живота и времето на Галилео Галилей, за епохалните му открития и опити, за упоритостта и гордостта му, за настойниците му от семейството Медичи, за неговите другари и врагове в диренето на истината, за продължителната омраза с Католическата черква – всичко това, което го трансформира в един от най-великите мъже в историята на Европа.
Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като демонстрира и чисто човешката страна от облика на великия академик: сложният му темперамент и изостреното му възприятие за чест, които провокират голям брой остри разногласия с съперниците му и усложняват връзките със личното му семейство и с Медичите. Силно трагичен е чутовният му конфликт с Католическата черква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката занапред би трябвало да утвърди своята автономия и неподвластност на църковните догми, оживява в тази книга, хвалебствено призната от рецензията и отличена с най-престижната норвежка премия „ Браги “ за документална литература.
Макар че през днешния ден Галилей е утвърден като татко на днешната наблюдателна астрономия, физика и модерна просвета, дълги години, като резултат от правосъдния развой от 1632 година, най-важните му писания са включени в Индекса на неразрешените книги, а самият той е жертван на затвор и изолираност. Само неуморните старания на неговите възпитаници и почитатели съумяват да доведат до сполучлив край тази нескончаема борба за запазването на неговата памет и чест, с цел да може името му да получи заслужена популярност и той да се подреди след най-големите персони в историята на човечеството.
Норвежкият публицист Атле Нес събира на едно място доста детайлности за епохалните опити и открития на Галилео, за извънредно проницателните му и съществени проучвателен писания, както и за преподавателската му активност в разнообразни университети. Великият академик скъсва с дотогавашната традиция на безрезервно приемане на теориите на Аристотел и Птолемей и слага логиката, наблюденията, точните калкулации и пробните способи в основата на новите научни проучвания.
Цели глави са отделени на в детайли изложение на опитите, свързани със свободното рухване на телата и тяхното ускоряване, и на наблюденията на Луната и другите небесни тела, довели до редица значими открития като неравността на лунната повърхнина, слънчевите петна, спътниците на Юпитер, както и до доказването на Коперниковата доктрина, че Земята се върти и не е център на Вселената. Важно място се отделя и на техническите изобретения на Галилео – въпреки и истинската концепция за изработката на телескоп да не е негова, той е този, който я развива до все по-голямо съвършенство, като след това основава едни от най-точните телескопи, пригодени за небесни наблюдения; също по този начин точно неговите наблюдения върху функционалностите и устройството на махалото са основополагащи за изобретяването на първия часовник.
Освен това обаче не е пропусната и чисто човешката страна от облика на великия академик. Галилео е роден на 15 февруари 1564 година в Пиза, Тоскана, в фамилията на непретенциозен флорентински музикант, което и дефинира непрекъснатата му житейска битка да утвърди обществения си статут и да оцелее в една извънредно неблагосклонна към дребния и безпаричен човек среда. С неуморни старания Галилео съумява да построи мрежа от високопоставени контакти, измежду които са неговите благодетели Медичите (особено Великият херцог Козимо II и синът му Фердинандо II), обезпечили му почетен пост в двора на Тоскана, както и принц Федерико Чези, основателят на Академията на рисовете.
Но непрестанният блян на Галилео към все по-голямо великолепие постоянно го вкарва в остри спорове с съперниците му, в които той енергично и даже фанатично пази концепциите си. Той има извънредно тежък темперамент и мощно развито възприятие за чест, по тази причина и не всеки път е кадърен да се отдръпне дипломатично или да замълчи. Именно тези му характерности подклаждат жестокия конфликт с кардинал Роберто Белармино, един от най-изтъкнатите ръководители на Ордена на йезуитите, и се стига до решението от 1616 година Галилео да не пази, проповядва или поддържа концепциите на Коперник (въпреки че и тук Атле Нес има забавна доктрина за същината на проблема). Всъщност този пагубен конфликт с Римокатолическата черква и последвалият правосъден развой крият една извънредно персонална покруса за самия Галилео.
Не просто е неразрешен най-значимият му труд, с който ученият се надявал да остане в международната история и в паметта на бъдните генерации – става въпрос за „ Диалог за двете основни системи “. Не, измяната е персонално и прекомерно мъчително: Галилео познавал тогавашния папа Урбан VIII доста добре, освен това – преди Мафео Барберини да стане папа Урбан VIII, двамата с Галилео били близки другари и се отнасяли един към различен съвсем като братя, а Барберини даже подкрепял енергично и намерено концепциите на Галилео. Затова и последвалите събития и наложената изолираност нанасят още по-силен удар на самочувствието на Галилей, който не може да одобри властващата неправда и двуличие.
Въпреки това обаче силите на към този момент остарелия академик, измъчен от редица болежки и почнал да губи зрението си, не секват изцяло и той продължава да твори благодарение на своите почитатели. През 1638 година е оповестен последният му теоретичен труд „ Двете нови науки “, макар неодобрението от страна на Църквата. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 година, като даже след гибелта му духовенството и някогашният му другар папа Урбан се пробват да заличат делото му, като не разрешават да се издигне величествена гробница в негова чест.
Неговият възпитаник Винченцо Вивиани обаче си слага като задача да опази достойнството и името на учителя си живи и да му отдаде заслуженото му място. Макар и самият Вивиани да не съумява да построи физически монумент на Галилей, той резервира духовните му достижения и даже написва негово животоописание. След гибелта на Вивиани настъпват други времена и новият папа Климент XII Корсини, който е с флорентински генезис, взема решение най-сетне да оправдава името на Галилео и да построи полагащата му се гробница в „ Санта Кроче “, тъкмо против гробницата на различен популярен флорентинец – Микеланджело. С това се целяло възвръщане и одобряване на тогавашната популярност на Флоренция като център на науката и изкуството.
Вълнуваща книга за един талантлив мъж, който има смелостта да отхвърли античните канони и да се трансформира в бащата на актуалната просвета. Това е историята за живота и времето на Галилео Галилей, за епохалните му открития и опити, за упоритостта и гордостта му, за настойниците му от семейството Медичи, за неговите другари и врагове в диренето на истината, за продължителната омраза с Католическата черква – всичко това, което го трансформира в един от най-великите мъже в историята на Европа.
Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като демонстрира и чисто човешката страна от облика на великия академик: сложният му темперамент и изостреното му възприятие за чест, които провокират голям брой остри разногласия с съперниците му и усложняват връзките със личното му семейство и с Медичите. Силно трагичен е чутовният му конфликт с Католическата черква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката занапред би трябвало да утвърди своята автономия и неподвластност на църковните догми, оживява в тази книга, хвалебствено призната от рецензията и отличена с най-престижната норвежка премия „ Браги “ за документална литература.
Макар че през днешния ден Галилей е утвърден като татко на днешната наблюдателна астрономия, физика и модерна просвета, дълги години, като резултат от правосъдния развой от 1632 година, най-важните му писания са включени в Индекса на неразрешените книги, а самият той е жертван на затвор и изолираност. Само неуморните старания на неговите възпитаници и почитатели съумяват да доведат до сполучлив край тази нескончаема борба за запазването на неговата памет и чест, с цел да може името му да получи заслужена популярност и той да се подреди след най-големите персони в историята на човечеството.
Норвежкият публицист Атле Нес събира на едно място доста детайлности за епохалните опити и открития на Галилео, за извънредно проницателните му и съществени проучвателен писания, както и за преподавателската му активност в разнообразни университети. Великият академик скъсва с дотогавашната традиция на безрезервно приемане на теориите на Аристотел и Птолемей и слага логиката, наблюденията, точните калкулации и пробните способи в основата на новите научни проучвания.
Цели глави са отделени на в детайли изложение на опитите, свързани със свободното рухване на телата и тяхното ускоряване, и на наблюденията на Луната и другите небесни тела, довели до редица значими открития като неравността на лунната повърхнина, слънчевите петна, спътниците на Юпитер, както и до доказването на Коперниковата доктрина, че Земята се върти и не е център на Вселената. Важно място се отделя и на техническите изобретения на Галилео – въпреки и истинската концепция за изработката на телескоп да не е негова, той е този, който я развива до все по-голямо съвършенство, като след това основава едни от най-точните телескопи, пригодени за небесни наблюдения; също по този начин точно неговите наблюдения върху функционалностите и устройството на махалото са основополагащи за изобретяването на първия часовник.
Освен това обаче не е пропусната и чисто човешката страна от облика на великия академик. Галилео е роден на 15 февруари 1564 година в Пиза, Тоскана, в фамилията на непретенциозен флорентински музикант, което и дефинира непрекъснатата му житейска битка да утвърди обществения си статут и да оцелее в една извънредно неблагосклонна към дребния и безпаричен човек среда. С неуморни старания Галилео съумява да построи мрежа от високопоставени контакти, измежду които са неговите благодетели Медичите (особено Великият херцог Козимо II и синът му Фердинандо II), обезпечили му почетен пост в двора на Тоскана, както и принц Федерико Чези, основателят на Академията на рисовете.
Но непрестанният блян на Галилео към все по-голямо великолепие постоянно го вкарва в остри спорове с съперниците му, в които той енергично и даже фанатично пази концепциите си. Той има извънредно тежък темперамент и мощно развито възприятие за чест, по тази причина и не всеки път е кадърен да се отдръпне дипломатично или да замълчи. Именно тези му характерности подклаждат жестокия конфликт с кардинал Роберто Белармино, един от най-изтъкнатите ръководители на Ордена на йезуитите, и се стига до решението от 1616 година Галилео да не пази, проповядва или поддържа концепциите на Коперник (въпреки че и тук Атле Нес има забавна доктрина за същината на проблема). Всъщност този пагубен конфликт с Римокатолическата черква и последвалият правосъден развой крият една извънредно персонална покруса за самия Галилео.
Не просто е неразрешен най-значимият му труд, с който ученият се надявал да остане в международната история и в паметта на бъдните генерации – става въпрос за „ Диалог за двете основни системи “. Не, измяната е персонално и прекомерно мъчително: Галилео познавал тогавашния папа Урбан VIII доста добре, освен това – преди Мафео Барберини да стане папа Урбан VIII, двамата с Галилео били близки другари и се отнасяли един към различен съвсем като братя, а Барберини даже подкрепял енергично и намерено концепциите на Галилео. Затова и последвалите събития и наложената изолираност нанасят още по-силен удар на самочувствието на Галилей, който не може да одобри властващата неправда и двуличие.
Въпреки това обаче силите на към този момент остарелия академик, измъчен от редица болежки и почнал да губи зрението си, не секват изцяло и той продължава да твори благодарение на своите почитатели. През 1638 година е оповестен последният му теоретичен труд „ Двете нови науки “, макар неодобрението от страна на Църквата. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 година, като даже след гибелта му духовенството и някогашният му другар папа Урбан се пробват да заличат делото му, като не разрешават да се издигне величествена гробница в негова чест.
Неговият възпитаник Винченцо Вивиани обаче си слага като задача да опази достойнството и името на учителя си живи и да му отдаде заслуженото му място. Макар и самият Вивиани да не съумява да построи физически монумент на Галилей, той резервира духовните му достижения и даже написва негово животоописание. След гибелта на Вивиани настъпват други времена и новият папа Климент XII Корсини, който е с флорентински генезис, взема решение най-сетне да оправдава името на Галилео и да построи полагащата му се гробница в „ Санта Кроче “, тъкмо против гробницата на различен популярен флорентинец – Микеланджело. С това се целяло възвръщане и одобряване на тогавашната популярност на Флоренция като център на науката и изкуството.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ