Долар-лев
Пред всеки обмен си написа с ей толчави букви, че обмяната на тротоара е цялостна машинация, по тази причина подцених сънародника, който ми оферираше извънредно преференциална договорка ей там, надалеч от камерите, зад ъгъла, и почтително си застанах на опашката.
- По какъв брой? – попита някакъв зад мен.
Избягвам да влизам във финансови полемики на такива места, по тази причина му отвърнах, че то си написа ей там, на таблото.
- Скъпо – рече някаквият. – Ще взема да ида насреща.
Светът е цялостен с наивници – до момента в който отиде насреща, момичето ще смени цифричките. Оставих някаквия да си търси белята, изчаках си реда и осигурих доларите за екскурзията.
На тротоара извън го видях още веднъж – очевидно и той беше приключил работа.
- Как беше? – попитах учтиво.
- Много добре – рече предостатъчно. – Не имах вяра, че стопанската система ни в действителност върви толкоз сполучливо – доларът по този начин е паднал, че напряко се чудя дали ние да приемем еврото, или да кажем на тези в Брюксел да вземат да одобряват лв.!
Предпочетох да не правя възражение – някои, като се изнервят, налитат на пердах, даже хапят, пък имунизацията срещу тетанус още не са ми я създали.
- Браво – рекох, - веселя се за триумфите на стопанската система и вашия персонален. По какъв брой ви ги дадоха?
- Няма и левче – ухили се някаквият отсреща. – Какво ти левче – и деветдесет стотинки няма – осемдесет и осем и осем в интервал!
Тоя са го прекарали, както си желаят! Доларът не е бил осемдесет стотинки от Татово време, когато банката сама си съчиняваше курсовете съгласно главоболието на шефа си. Все отново човек би трябвало да бъде вежлив с хората в неравностойно състояние – човешко е да съчувстваш на ощетените в развиването си, не всеки път те са отговорни, че не са у ред.
- И какъв брой обменихте? – полюбопитствах.
- Милиард и осемстотин милиона – отвърна.
Тоя в действителност не е у ред.
- За милиард и шестстотин – продължи да се хвали.
- Милиард и шестстотин – какво?
- Долари. Гущери. Зеленички, красивички, напряко от печатницата – топли, парят, не се барат!
- Вижте – посъветвах, - в случай че питате мен, най-добре е да влезете назад в чейнджа и да върнете парите, преди да са се усетили за грешката и да са ви погнали. Милиард и шестстотин в зелено се сменят за два и осемстотин наши, вижте какво написа пред бюрото!
- Пред бюрото може да си пишат каквото си щат, значимото е, че аз се спазарих в границите на гласуваната ми от Народното събрание разширена рамка – изду се оня.
Без очилата съм за на никое място, дори трамвай не мога да разпозная – откогато ги боядисаха зелени, ми се сливат с близките шубраци, тъй че нахлузих очилата и внезапно светът в близост стана явен до болежка.
- Извинете, господин Каракачанов, не ви познах – сума ти диоптри са това, аз даже трамвая не мога…
- Обиждате – ядоса се някаквият, - аз съм силов министър, не съм трамвай! И преди малко сключих най-изгодната договорка, която може да бъде подписана в понеделник против вторник! Не всеки може да смъкна цената на осем изтребителя от милиард и осемстотин на два и осемстотин!
- Разбира се, вие сте силов министър – с такива би трябвало да се внимава. – Разбира се, че това е най-изгодната договорка, която може да се подписа – друго си е да свалиш цената с милиард нагоре и да смяташ доларите за по левче единия, какво ти по левче – и деветдесет стотинки няма – осемдесет и осем и осем в период…
- Трябва да си вземате постоянно хапчетата – сподели прочувствено силовият министър. – Виждате какви нелепости говорите, като пропуснете даже едно.
Така е – приказвам нелепости. Аз хапчета не пия, само че съветът е добър – ще опитам да стартирам да пропущам новините – работят ми зле!
- По какъв брой? – попита някакъв зад мен.
Избягвам да влизам във финансови полемики на такива места, по тази причина му отвърнах, че то си написа ей там, на таблото.
- Скъпо – рече някаквият. – Ще взема да ида насреща.
Светът е цялостен с наивници – до момента в който отиде насреща, момичето ще смени цифричките. Оставих някаквия да си търси белята, изчаках си реда и осигурих доларите за екскурзията.
На тротоара извън го видях още веднъж – очевидно и той беше приключил работа.
- Как беше? – попитах учтиво.
- Много добре – рече предостатъчно. – Не имах вяра, че стопанската система ни в действителност върви толкоз сполучливо – доларът по този начин е паднал, че напряко се чудя дали ние да приемем еврото, или да кажем на тези в Брюксел да вземат да одобряват лв.!
Предпочетох да не правя възражение – някои, като се изнервят, налитат на пердах, даже хапят, пък имунизацията срещу тетанус още не са ми я създали.
- Браво – рекох, - веселя се за триумфите на стопанската система и вашия персонален. По какъв брой ви ги дадоха?
- Няма и левче – ухили се някаквият отсреща. – Какво ти левче – и деветдесет стотинки няма – осемдесет и осем и осем в интервал!
Тоя са го прекарали, както си желаят! Доларът не е бил осемдесет стотинки от Татово време, когато банката сама си съчиняваше курсовете съгласно главоболието на шефа си. Все отново човек би трябвало да бъде вежлив с хората в неравностойно състояние – човешко е да съчувстваш на ощетените в развиването си, не всеки път те са отговорни, че не са у ред.
- И какъв брой обменихте? – полюбопитствах.
- Милиард и осемстотин милиона – отвърна.
Тоя в действителност не е у ред.
- За милиард и шестстотин – продължи да се хвали.
- Милиард и шестстотин – какво?
- Долари. Гущери. Зеленички, красивички, напряко от печатницата – топли, парят, не се барат!
- Вижте – посъветвах, - в случай че питате мен, най-добре е да влезете назад в чейнджа и да върнете парите, преди да са се усетили за грешката и да са ви погнали. Милиард и шестстотин в зелено се сменят за два и осемстотин наши, вижте какво написа пред бюрото!
- Пред бюрото може да си пишат каквото си щат, значимото е, че аз се спазарих в границите на гласуваната ми от Народното събрание разширена рамка – изду се оня.
Без очилата съм за на никое място, дори трамвай не мога да разпозная – откогато ги боядисаха зелени, ми се сливат с близките шубраци, тъй че нахлузих очилата и внезапно светът в близост стана явен до болежка.
- Извинете, господин Каракачанов, не ви познах – сума ти диоптри са това, аз даже трамвая не мога…
- Обиждате – ядоса се някаквият, - аз съм силов министър, не съм трамвай! И преди малко сключих най-изгодната договорка, която може да бъде подписана в понеделник против вторник! Не всеки може да смъкна цената на осем изтребителя от милиард и осемстотин на два и осемстотин!
- Разбира се, вие сте силов министър – с такива би трябвало да се внимава. – Разбира се, че това е най-изгодната договорка, която може да се подписа – друго си е да свалиш цената с милиард нагоре и да смяташ доларите за по левче единия, какво ти по левче – и деветдесет стотинки няма – осемдесет и осем и осем в период…
- Трябва да си вземате постоянно хапчетата – сподели прочувствено силовият министър. – Виждате какви нелепости говорите, като пропуснете даже едно.
Така е – приказвам нелепости. Аз хапчета не пия, само че съветът е добър – ще опитам да стартирам да пропущам новините – работят ми зле!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ