Пред Центъра за спешна медицинска помощ в София са строени

Пред Центъра за незабавна здравна помощ в София са строени чисто нови коли за спешна помощ. Европейският съюз е вложил доста средства в българската здравна инфраструктура. Но казусът не е в машините – се споделя в уеб страницата на Еuronews – това, което не доближава, са хората. Три четвърти от бъдещите лекари в България желаят да заминат, сочи една анкета измежду студенти-медици. Най-предпочитаните от тях места за работа и живот са Германия, Австрия и скандинавските страни.

Лекарката от Центъра за незабавна помощ Кристина Манчева още като дете желала да стане лекарка. Тя е една от тези, които са решили да останат в страната. " Основният проблем е в дефицита на квалифицирани медицински фрагменти във всички области, и най-много в незабавната помощ. Има голяма потребност от повече хора. Разполагаме с по-малко от половината от нужния личен състав ", споделя тя.

България застарява, популацията се топи

България бързо застарява и страната има потребност от медици, само че младежта напуща. По прогноза на Организация на обединените нации, до 2050-та година България може да загуби още 23 % от популацията си.

Само Германия е " внесла " близо 50 000 лекари от чужбина - от които някъде другаде има остра потребност. Към тях се прибавят и сред 100 000 и 300 000 медицински сестри и санитари, най-вече от Източна Европа. По данни на Българския лекарски съюз, представени от " Ди Цайт ", единствено през 2018 година 348 лекари са напуснали страната, общо в интервала сред 2015-та и 2018-та те са били 1 692.

Репортерът на Еuronews посещава Видин, където междинната възраст на популацията е най-високата в България. В града е цялостно с аптеки. След сполучливото лекуване на раковото ѝ заболяване Цветелина Милославова има потребност от ежедневни медицински разтривки. Но във Видин съвсем няма физиотерапевти – множеството са отпътували.

В градската болница пък към този момент няма урология, а напълно неотдавна е затворена и неврологията. Както показва основният доктор на частната клиника " Омега " във Видин Данчо Кирашки (бивш дълготраен чиновник на градската болница) - в града липсват цели отделения. " Който има потребност от лекар-специалист, би трябвало да пътува 60 или 100 километра до идната болница. Преди сътрудниците ми да си стегнат куфарите, имахме във Видин 300 лекари, през днешния ден са единствено 120. "

Болно опазване на здравето

Софиянката Румяна Тодорова е патоложка, от пет години живее в Бавария. Те е една от двете хиляди български лекари, които работят в Германия. Защо? " Ние, лекарите, не получаваме задоволително самопризнание в България.

Запитах се дали желая да приема това публично отношение. За да станеш доктор, би трябвало да работиш доста, да полагаш старания. За това има потребност от обич към специалността и от мотивация. Страхувам се да не изгубя и двете в тази болна система на опазване на здравето в България. И заплащането е ниско, и публично самопризнание липсва. "

Именно в това отношение са рекомендациите, които дава невроложката доктор Велина Гергелчева. Нейната рецепта за България: по-високи заплати, съвременна здравна техника и шансове за кариерно развиване на младите лекари. " Аз считам, че младите лекари би трябвало да имат избор. По време на специализацията е значимо да се съберат познания и опит и в чужбина, за какво не? Самата аз съм работила две години в Германия, в Мюнхен, преди да се върна назад в България ", споделя Гергелчева.

Младият невролог Александър Фарфаров е измежду тези, които желаят да останат в България. Той обаче счита, че би трябвало да се промени цялата система на опазване на здравето, в това число и да се вкарат частни здравни осигуровки. Държавните разноски за опазване на здравето, възлизащи на пет % от брутния вътрешен артикул са прекомерно ниски спрямо тези в другите страни от Европейски Съюз, счита Фарфаров. " Най-големият проблем на българското опазване на здравето е отливът на  медици, заради което най-много селските региони остават без обслужване. Провинцията би трябвало да стане по-атрактивна за младежите - тъй че те да могат да изградят живота си там. Не става дума единствено за опазването на здравето, а и за цялата обществена среда. "

Проблемът с приходите

Еuronews привежда и данни за чистия приход на лекарите от незабавната помощ в България - до неотдавна приблизително към 900 лв., а от началото на годината - сред 1 200 и 1300 лв.. В Германия началната заплата на асистент-лекарите в клиниките е 4 402 евро бруто. Според синдикални данни, през последните 10 години България е била напусната от близо 30 000 медицински сестри. В Западна Европа приходите им са до 10 пъти по-високи от тези в родината.