Марио Кемпес: Не може да се опише усещането да стъпиш на световния връх в собствената си страна
Пред камерата на предаването " Код Спорт " по ТВ+ в швейцарските Алпи застана великият Марио Кемпес. Световен първенец и притежател на " Златната обувка " от финалния шампионат на мондиала през 1978 година. Един от най-ювелирните голмайстори, които в миналото сме виждали. Кариерата му започва в аржентинския Росарио, а по-късно стана легенда на Валенсия. В испанския отбор записа 188 мача и 116 гола - достижение, на което биха завидели през днешния ден даже Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Играл е още в Ривър Плейт, както и в три клуба в Австрия. Накрая приключи кариерата си екзотично в Индонезия. Най-звездният му момент е Мондиал`78. Там вкарва 6 гола в 3 мача, в това число два във финала сред Аржентина и Холандия. На снежния мондиал в Ароза Кемпес изведе международните звезди до първа купа на сняг и още веднъж във край против " лалетата ". 
- Сеньор Кемпес, случвало ли ви се е да играете толкоз високо в планината и то на сняг?
- (Смее се)... Истина е, че като се замисля май на толкоз високо съм играл единствено в Боливия. Там гостувахме с националния тим на Аржентина. Спомням си особено една подготовка за международното състезание през 1974 година На сняг обаче действително не съм играл като изключим въпреки всичко някоя и друга среща от австрийското състезание. Като се има поради моята възраст, несъмнено не ми беше елементарно да играя в Ароза.
- Какво е да си част от Световния тим на снежния мондиал?
- Отдавна не бях усещал сходна наслада. Истинска чест е да ме повикат за сходен театър след толкоз доста години. Не знам какво тъкмо можах да покажа сега, само че сигурно всички се забавлявахме. Все отново не става въпрос за формален мач на живот и гибел, а просто за едно шоу за гостите и най-много за нас, играчите. Прекарахме си добре.
- Вие сте един от огромните герои на мондиалите. Колко друг бе футболът, когато вие станахте международен първенец?
- Нормално е да има промени. Все отново мина толкоз доста време. Около играта навлязоха нови технологии. Футболът обаче си е все същият - единадесет против единадесет. Винаги ще има играчи, които владеят техниката и други, които са положителни в опазването им. Футболът, популярност Богу, не се трансформира, а се трансформират най-много нещата към него.
- Какво е чувството да станеш номер едно в света в личната татковина и пред личната си аудитория?
- Наистина това прекарване е нещо доста красиво, нещо доста особено. Спомен за цялостен живот. Невъзможно е да се опише какво усеща човек в подобен миг. Да играеш на финали на международно състезание в личната си страна и по-късно да го спечелиш е скъпо. А да видиш неописуемата наслада, която си донесъл на сънародниците си, е в действителност нещо, което остава за цялостен живот.
- На Мондиал`78 вкарахте шест гола в три мача. Кой от тях беше най-красивият?
- Красив гол? Може би най-ефектно беше попадението, което забих на Полша. Първият гол с глава. Харесвам и другите, които вкарах, несъмнено.
- Имаше ли боязън, че мощният холандски тим може да ви победи тъкмо в Буенос Айрес?
- Разбира се. Имаха доста мощен отбор и можеха да ни надвият. Но на това международно за разлика от предходното, Йохан Кройф отхвърли да играе. Независимо от отсъствието му обаче тимът им беше отличен. Просто на два мондиала подред не съумяха и останаха със среброто, тъй като във финалите имаха сложната задача да се изправят против отборите-домакини. Срещу нас и преди този момент през 1974 година против Германия.
- Кой беше най-трудният мач на Аржентина на мондиала?
- За мен най-труден се оказа първият ни мач - против Унгария. Най-вече поради напрежението и невероятния напън върху нас. Беше доста тежко и много ни костваше да измъкнем успеха. След това нещата бяха по-спокойни. Не споделям, че ни е било елементарно. В никакъв случай. Просто можехме да играем малко по-спокойно в идващите срещи.
Марио Кемпес със сърдечна интервенция
Има шест байпаса
- Вие вкарахте шест гола, само че направихте и дузпа за игра с ръка. Можеше ли да е съдбовна тя против Полша?
- Разигра се забавна обстановка. Нямах различен вид, тъй като бях последна бариера на гол линията. Положението пред вратата стана толкоз бързо, че даже нямах време да мисля. Реших, че това ще е най-правилното решение за тима и не позволих да ни вкарат.
- Как празнувахте международната купа?
- Както се поставя. Такъв успех не се реализира всяка година. Някои от съотборниците ми тогава повториха триумфа по-късно, само че други не успяхме. Радостта беше неописуема. Чест е да играеш за страната си, само че да побеждаваш и да поднесеш купата на публиката, е велико чувство.
- Колко дни Буенос Айрес не спа?
- Не единствено Буенос Айрес, а цяла Аржентина не спа няколко дни поред. Беше един безконечен празник. Много хубав спомен.
- Когато играе Аржентина, има ли разделяне сред почитателите на Бока Хуниорс и Ривър Плейт?
- Не! Бока Хуниорс и Ривър Плейт са двата ни най-големи клуба и сред тях има в действителност доста огромно съревнование. То обаче в никакъв случай не се е прехвърляло в аржентинския народен тим. Може да си лоялен до гибел на клубния си отбор, само че когато защитаваш цветовете на своята страна, всичко остава на назад във времето.
- Кои бяха най-силните ви съотборници и противници на международното състезание?
- Аржентина беше обединен тим и имахме доста насъбран опит. Знаехме, че не е значимо кой от нас самостоятелно ще бъде най-хубавият, а че би трябвало да бъдем сплотени като група. Холандия беше най-коравият ни противник. Те направиха доста мощен мач и имаха в действителност положителни положения за гол. За наше благополучие обаче не съумяха да ги вкарат, а ние използвахме нашите благоприятни условия.
- Вие сте един от тримата в историята, спечелили две награди на един Мондиал - трофей за голмайстор и трофей за най-хубав състезател. Знаете ли кои са другите двама?
- Единият е Паоло Роси, само че другия... Не се сещам. Знам, че сме трима, само че сега не мога да се сетя. Единият сигурно е Паоло Роси.
- Бразилецът Гаринча.
- Да! Гаринча. Точно по този начин! Един италианец, един бразилец и един аржентинец.
- Какво е да се играе дружно с Диего Марадона?
- Да бъдем дружно с него на терена постоянно беше същински театър. Никога никой от нас не знаеше накъде ще тръгне в офанзива, само че и... противниците не знаеха. А множеството пъти нещата свършваха с гол, тъй че никой нямаше проблем с това. Беше благополучие за мен да имам достойнството да играя един до друг с него.
- Какъв човек е Диего отвън терена?
- Не можах да го опозная толкоз добре отвън терена. Не го и познавам като човек и не знам дали е добър или неприятен. За страдание в действителност нямах опцията да поддържам връзка с него.
- Добре ли се оправя като треньор?
- Мисля, че добре. Виждам, че пази връзките си с хората от националния тим, само че в действителност е доста друго да водиш клуб и да водиш националния отбор на Аржентина.
- Поддържате ли другарски връзки? Иска ли ви препоръки?
- Не. Не поддържаме връзки и никога не ми е желал препоръки. Отношенията ни постоянно са били единствено професионални на терена.
- Кой е по-голям футболист - Диего Марадона или Лионел Меси?
- Какъвто и да е отговорът, постоянно ще остане удоволствието от това, че и двамата са аржентинци. Единият направи нещата, които се чакаха от него и съумя да докара тима да международната купа, а Меси не съумя да го направи, само че без значение от това той също е популярен състезател.
Марио Кемпес похвали Лудогорец
„ Успехът ни против тях не пристигна по никакъв начин елементарно "
- Защо Меси не съумява да завоюва огромен трофей с Аржентина?
- Това няма значение за мен. За нас той е най-хубавият състезател в света през днешния ден и през последните десетина години. Това, че не печели купа с Аржентина не го прави нито по-добър, нито по-слаб състезател.
- Има ли по-добър голмайстор в света от Меси?
- В момента не мисля. Бяха с доста изравнени сили с Кристиано Роналдо, само че за мен Меси е по-добрият от двамата.
- В историята доста пъти са правени анкети кой е по-голям сред Марадона и Пеле. Какво е вашето мнение?
- От това време са минали толкоз доста години. Пеле е на върха през 70-те, а Марадона през 80-те години. Не мисля, че могат да се съпоставят футболисти от разнообразни генерации. Всеки един от тях двамата е бил най-големият на своето време.
- Днешният футбол е радикално друг. Кое състезание гледате с най-голямо наслаждение?
- Няколко са. На първо място е Примера дивисион, само че напоследък сякаш доста качество се натрупва и в британския шампионат. Освен, че там събраха доста положителни играчи, преимуществото на тяхното състезание е, че всеки тим може да победи всеки противник. Жестока конкуренция, в която силите са доста изравнени и това постоянно води до представление.
- Какво мислите за системата ВАР?
- Мнението ми е позитивно. Понякога резултатите са положителни, от време на време не толкоз, само че сигурно е крачка напред. И да - считам, че във времето след усъвършенстване на приложението системата ще става все по-успешна.
- Вие по какъв начин започнахте с футбола?
- Както всички в Аржентина. Много дребен. И несъмнено - на улицата. Там бе най-хубавата школа. Когато човек успее да се приспособи и да изпъкне там, по-късно нещата стават по-лесни.
- Тренирал ли сте различен спорт?
- В учебно заведение пробвах доста неща, само че когато започнах с футболните тренировки оставих всичко останало.
- Винаги ли сте бил нападател?
- Да. Винаги в офанзива. Или нападател, или полузащитник.
- Какво е най-важното за един голмайстор - да има инстинкт или това се учи с тренировки?
- Тренировките са наложителни. Само посредством тях геният може да се развива. Да търси опциите и шанса си. Не би трябвало да се оставя нищо на превратностите на ориста и да се предоверява на гения и дарбата си. Разбира се, когато има присъщ инстинкт, нещата стават по-лесно.
- Вие сте една от най-големите митове на Валенсия. Как се стигна до прехвърлянето ви в Испания от Росарио?
- Беше забавна история. Пратиха човек да приказва с мен дали желая да прескоча от другата страна на... Голямата локва. Разбрах, че това е страхотна опция за кариерата ми и одобрих. Отидох във Валенсия и там всичко беше прелестно.
- Къде вкарвахте по-лесно голове - в Аржентина или в Испания?
- Головете се вкарват мъчно постоянно. Навсякъде.
- Спечелихте три трофея с Валенсия - Купата на краля, КНК и Купата на УЕФА. Кой най-вече цените?
- Обичам си ги доста и трите трофея. Разбира се, първата купа е тази, която постоянно се помни най-дълго.
- На международното състезание през 1978 година бяхте единственият легионер в състава на Аржентина. Тогава малко аржентинци ли играеха в чужбина?
- Да. Сега наподобява необичайно, само че тогава в действителност бе по този начин. А през днешния ден нещата са доста изменени. Точно противоположното е. Практически съвсем всички играчи в националния тим играят в чужбина. Такива са времената. Важното е тимът да е мощен и да върви напред.
- Никога ли не ви желаеха Барселона или Реал?
- След международното имаше интерес. И то огромен. Но това е към този момент в предишното.
- Имал ли сте предложения от тимове от други европейски шампионати?
- Да. От доста тимове от цяла Европа.
- Защо се върнахте единствено за един сезон в Ривър Плейт?
- Имах травма и там бях сигурен, че ще се възстановя по-добре. Оправих се и се върнах във Валенсия.
- Какво е да се играе в " Ел Суперкласико " против Бока Хуниорс?
- Това са едни от най-вълнуващите и незабравими мачове в кариерата ми. Всичко в страната замира и всички погледи са отправени към това, което се случва на терена.
- Имате ли голове в него?
- Да, много.
- Останахте единствено един сезон в Аржентина и се върнахте във Валенсия. И отново вкарахте доста голове. Различно ли беше?
- Различно беше, тъй като не ми вървеше толкоз, колкото по време на първия ми престой там. Успях обаче да се оправя и продължих да се любувам на футбола.
- В края на кариерата си играхте в Швейцария, Австрия и Чили. Как се чувствахте в тези страни?
- Посрещнаха ме добре, само че към този момент бях натрупал много годинки. Нямаше я младостта, само че все пак продължих да се веселя на футбола и живота.
- Кой беше най-големият голмайстор по ваше време?
- Много бяха. Страшно доста.
- На международното състезание в Мексико през 1986 година Аржентина победи България. Вие срещал ли сте български противници?
- Признавам си, че не си припомням. Беше преди толкоз доста време. Сигурен съм обаче, че съм играл против българи.
- С Христо Стоичков сте ставали голмайстори на международни шампионати. Какво мислите за него?
- Един от тези играчи, които постоянно ще се помнят. Гледал съм го на международни шампионати и когато играеше за Барселона. Истинска легенда с голям хъс за победа.
- Помните ли, че с Валенсия загубихте от ЦСКА в София?
- Много мачове съм изгубил и несъмнено не помня всичките имена на тимовете, от които съм губил. Предпочитам да помня успехите.
- На реванша във Валенсия вкарахте гол за успеха с 4:1.
- Така ли? (Смее се) Тогава никой в Испания не се учудваше, че тъкмо аз съм вкарал гол. Обичах да въвеждам за Валенсия и да веселя публиката. Признавам си, че не помня тези мачове с ЦСКА, само че истината е, че постоянно вкарвах.
- Знаете ли, че след вас във Валенсия имаше един огромен български голмайстор?
- Любо Пенев. Да. Спомням си, че бях във Валенсия по времето, в което той играеше там. Като състезател беше добър, след това опита като треньор, само че там не му провървя. Беше един от хората, които оставиха диря в клуба.
- Кои български футболисти най-вече цените?
- Истината е, че нямах опция да играя против доста български тимове, с цел да мога да опозная някой от играчите ви. Не си припомням да съм играл и против националния ви тим.
- Опитахте да работите като треньор, само че единствено за интервал от 7 години. Защо се отказахте?
- Истината е, че се отхвърлих, тъй като излезе по-добра опция, само че като цяло мисля, че се оправих добре.
- Кой е треньорът, който най-вече е повлиял върху кариерата ви?
- Не мога да отлича никого, само че мога да кажа, че съм взел доста позитивни неща от всеки един от тях.
- Знаете ли тъкмо какъв брой гола сте вкарал в кариерата ви?
- Не. (Смее се) Нито съм ги следил, нито съм ги броил. Сигурно са доста.
- Кой най-вече си обичате?
- Когато вкарваш е може би най-красивият миг във футбола. Отбелязал съм в действителност доста попадения и всичките са ми донесли наслада. Може би някои от тях са били по-важни, тъй като са носели успеха или са били вкарани във значим мач, само че аз съм се радвал като дете на всички до един.
Валенсия изрита Марио Кемпес след рецензии
" Този тим е изцяло загубен "
- Сеньор Кемпес, случвало ли ви се е да играете толкоз високо в планината и то на сняг?
- (Смее се)... Истина е, че като се замисля май на толкоз високо съм играл единствено в Боливия. Там гостувахме с националния тим на Аржентина. Спомням си особено една подготовка за международното състезание през 1974 година На сняг обаче действително не съм играл като изключим въпреки всичко някоя и друга среща от австрийското състезание. Като се има поради моята възраст, несъмнено не ми беше елементарно да играя в Ароза.
- Какво е да си част от Световния тим на снежния мондиал?
- Отдавна не бях усещал сходна наслада. Истинска чест е да ме повикат за сходен театър след толкоз доста години. Не знам какво тъкмо можах да покажа сега, само че сигурно всички се забавлявахме. Все отново не става въпрос за формален мач на живот и гибел, а просто за едно шоу за гостите и най-много за нас, играчите. Прекарахме си добре.
- Вие сте един от огромните герои на мондиалите. Колко друг бе футболът, когато вие станахте международен първенец?
- Нормално е да има промени. Все отново мина толкоз доста време. Около играта навлязоха нови технологии. Футболът обаче си е все същият - единадесет против единадесет. Винаги ще има играчи, които владеят техниката и други, които са положителни в опазването им. Футболът, популярност Богу, не се трансформира, а се трансформират най-много нещата към него.
- Какво е чувството да станеш номер едно в света в личната татковина и пред личната си аудитория?
- Наистина това прекарване е нещо доста красиво, нещо доста особено. Спомен за цялостен живот. Невъзможно е да се опише какво усеща човек в подобен миг. Да играеш на финали на международно състезание в личната си страна и по-късно да го спечелиш е скъпо. А да видиш неописуемата наслада, която си донесъл на сънародниците си, е в действителност нещо, което остава за цялостен живот.
- На Мондиал`78 вкарахте шест гола в три мача. Кой от тях беше най-красивият?
- Красив гол? Може би най-ефектно беше попадението, което забих на Полша. Първият гол с глава. Харесвам и другите, които вкарах, несъмнено.
- Имаше ли боязън, че мощният холандски тим може да ви победи тъкмо в Буенос Айрес?
- Разбира се. Имаха доста мощен отбор и можеха да ни надвият. Но на това международно за разлика от предходното, Йохан Кройф отхвърли да играе. Независимо от отсъствието му обаче тимът им беше отличен. Просто на два мондиала подред не съумяха и останаха със среброто, тъй като във финалите имаха сложната задача да се изправят против отборите-домакини. Срещу нас и преди този момент през 1974 година против Германия.
- Кой беше най-трудният мач на Аржентина на мондиала?
- За мен най-труден се оказа първият ни мач - против Унгария. Най-вече поради напрежението и невероятния напън върху нас. Беше доста тежко и много ни костваше да измъкнем успеха. След това нещата бяха по-спокойни. Не споделям, че ни е било елементарно. В никакъв случай. Просто можехме да играем малко по-спокойно в идващите срещи.
Марио Кемпес със сърдечна интервенция
Има шест байпаса
- Вие вкарахте шест гола, само че направихте и дузпа за игра с ръка. Можеше ли да е съдбовна тя против Полша?
- Разигра се забавна обстановка. Нямах различен вид, тъй като бях последна бариера на гол линията. Положението пред вратата стана толкоз бързо, че даже нямах време да мисля. Реших, че това ще е най-правилното решение за тима и не позволих да ни вкарат.
- Как празнувахте международната купа?
- Както се поставя. Такъв успех не се реализира всяка година. Някои от съотборниците ми тогава повториха триумфа по-късно, само че други не успяхме. Радостта беше неописуема. Чест е да играеш за страната си, само че да побеждаваш и да поднесеш купата на публиката, е велико чувство.
- Колко дни Буенос Айрес не спа?
- Не единствено Буенос Айрес, а цяла Аржентина не спа няколко дни поред. Беше един безконечен празник. Много хубав спомен.
- Когато играе Аржентина, има ли разделяне сред почитателите на Бока Хуниорс и Ривър Плейт?
- Не! Бока Хуниорс и Ривър Плейт са двата ни най-големи клуба и сред тях има в действителност доста огромно съревнование. То обаче в никакъв случай не се е прехвърляло в аржентинския народен тим. Може да си лоялен до гибел на клубния си отбор, само че когато защитаваш цветовете на своята страна, всичко остава на назад във времето.
- Кои бяха най-силните ви съотборници и противници на международното състезание?
- Аржентина беше обединен тим и имахме доста насъбран опит. Знаехме, че не е значимо кой от нас самостоятелно ще бъде най-хубавият, а че би трябвало да бъдем сплотени като група. Холандия беше най-коравият ни противник. Те направиха доста мощен мач и имаха в действителност положителни положения за гол. За наше благополучие обаче не съумяха да ги вкарат, а ние използвахме нашите благоприятни условия.
- Вие сте един от тримата в историята, спечелили две награди на един Мондиал - трофей за голмайстор и трофей за най-хубав състезател. Знаете ли кои са другите двама?
- Единият е Паоло Роси, само че другия... Не се сещам. Знам, че сме трима, само че сега не мога да се сетя. Единият сигурно е Паоло Роси.
- Бразилецът Гаринча.
- Да! Гаринча. Точно по този начин! Един италианец, един бразилец и един аржентинец.
- Какво е да се играе дружно с Диего Марадона?
- Да бъдем дружно с него на терена постоянно беше същински театър. Никога никой от нас не знаеше накъде ще тръгне в офанзива, само че и... противниците не знаеха. А множеството пъти нещата свършваха с гол, тъй че никой нямаше проблем с това. Беше благополучие за мен да имам достойнството да играя един до друг с него.
- Какъв човек е Диего отвън терена?
- Не можах да го опозная толкоз добре отвън терена. Не го и познавам като човек и не знам дали е добър или неприятен. За страдание в действителност нямах опцията да поддържам връзка с него.
- Добре ли се оправя като треньор?
- Мисля, че добре. Виждам, че пази връзките си с хората от националния тим, само че в действителност е доста друго да водиш клуб и да водиш националния отбор на Аржентина.
- Поддържате ли другарски връзки? Иска ли ви препоръки?
- Не. Не поддържаме връзки и никога не ми е желал препоръки. Отношенията ни постоянно са били единствено професионални на терена.
- Кой е по-голям футболист - Диего Марадона или Лионел Меси?
- Какъвто и да е отговорът, постоянно ще остане удоволствието от това, че и двамата са аржентинци. Единият направи нещата, които се чакаха от него и съумя да докара тима да международната купа, а Меси не съумя да го направи, само че без значение от това той също е популярен състезател.
Марио Кемпес похвали Лудогорец
„ Успехът ни против тях не пристигна по никакъв начин елементарно "
- Защо Меси не съумява да завоюва огромен трофей с Аржентина?
- Това няма значение за мен. За нас той е най-хубавият състезател в света през днешния ден и през последните десетина години. Това, че не печели купа с Аржентина не го прави нито по-добър, нито по-слаб състезател.
- Има ли по-добър голмайстор в света от Меси?
- В момента не мисля. Бяха с доста изравнени сили с Кристиано Роналдо, само че за мен Меси е по-добрият от двамата.
- В историята доста пъти са правени анкети кой е по-голям сред Марадона и Пеле. Какво е вашето мнение?
- От това време са минали толкоз доста години. Пеле е на върха през 70-те, а Марадона през 80-те години. Не мисля, че могат да се съпоставят футболисти от разнообразни генерации. Всеки един от тях двамата е бил най-големият на своето време.
- Днешният футбол е радикално друг. Кое състезание гледате с най-голямо наслаждение?
- Няколко са. На първо място е Примера дивисион, само че напоследък сякаш доста качество се натрупва и в британския шампионат. Освен, че там събраха доста положителни играчи, преимуществото на тяхното състезание е, че всеки тим може да победи всеки противник. Жестока конкуренция, в която силите са доста изравнени и това постоянно води до представление.
- Какво мислите за системата ВАР?
- Мнението ми е позитивно. Понякога резултатите са положителни, от време на време не толкоз, само че сигурно е крачка напред. И да - считам, че във времето след усъвършенстване на приложението системата ще става все по-успешна.
- Вие по какъв начин започнахте с футбола?
- Както всички в Аржентина. Много дребен. И несъмнено - на улицата. Там бе най-хубавата школа. Когато човек успее да се приспособи и да изпъкне там, по-късно нещата стават по-лесни.
- Тренирал ли сте различен спорт?
- В учебно заведение пробвах доста неща, само че когато започнах с футболните тренировки оставих всичко останало.
- Винаги ли сте бил нападател?
- Да. Винаги в офанзива. Или нападател, или полузащитник.
- Какво е най-важното за един голмайстор - да има инстинкт или това се учи с тренировки?
- Тренировките са наложителни. Само посредством тях геният може да се развива. Да търси опциите и шанса си. Не би трябвало да се оставя нищо на превратностите на ориста и да се предоверява на гения и дарбата си. Разбира се, когато има присъщ инстинкт, нещата стават по-лесно.
- Вие сте една от най-големите митове на Валенсия. Как се стигна до прехвърлянето ви в Испания от Росарио?
- Беше забавна история. Пратиха човек да приказва с мен дали желая да прескоча от другата страна на... Голямата локва. Разбрах, че това е страхотна опция за кариерата ми и одобрих. Отидох във Валенсия и там всичко беше прелестно.
- Къде вкарвахте по-лесно голове - в Аржентина или в Испания?
- Головете се вкарват мъчно постоянно. Навсякъде.
- Спечелихте три трофея с Валенсия - Купата на краля, КНК и Купата на УЕФА. Кой най-вече цените?
- Обичам си ги доста и трите трофея. Разбира се, първата купа е тази, която постоянно се помни най-дълго.
- На международното състезание през 1978 година бяхте единственият легионер в състава на Аржентина. Тогава малко аржентинци ли играеха в чужбина?
- Да. Сега наподобява необичайно, само че тогава в действителност бе по този начин. А през днешния ден нещата са доста изменени. Точно противоположното е. Практически съвсем всички играчи в националния тим играят в чужбина. Такива са времената. Важното е тимът да е мощен и да върви напред.
- Никога ли не ви желаеха Барселона или Реал?
- След международното имаше интерес. И то огромен. Но това е към този момент в предишното.
- Имал ли сте предложения от тимове от други европейски шампионати?
- Да. От доста тимове от цяла Европа.
- Защо се върнахте единствено за един сезон в Ривър Плейт?
- Имах травма и там бях сигурен, че ще се възстановя по-добре. Оправих се и се върнах във Валенсия.
- Какво е да се играе в " Ел Суперкласико " против Бока Хуниорс?
- Това са едни от най-вълнуващите и незабравими мачове в кариерата ми. Всичко в страната замира и всички погледи са отправени към това, което се случва на терена.
- Имате ли голове в него?
- Да, много.
- Останахте единствено един сезон в Аржентина и се върнахте във Валенсия. И отново вкарахте доста голове. Различно ли беше?
- Различно беше, тъй като не ми вървеше толкоз, колкото по време на първия ми престой там. Успях обаче да се оправя и продължих да се любувам на футбола.
- В края на кариерата си играхте в Швейцария, Австрия и Чили. Как се чувствахте в тези страни?
- Посрещнаха ме добре, само че към този момент бях натрупал много годинки. Нямаше я младостта, само че все пак продължих да се веселя на футбола и живота.
- Кой беше най-големият голмайстор по ваше време?
- Много бяха. Страшно доста.
- На международното състезание в Мексико през 1986 година Аржентина победи България. Вие срещал ли сте български противници?
- Признавам си, че не си припомням. Беше преди толкоз доста време. Сигурен съм обаче, че съм играл против българи.
- С Христо Стоичков сте ставали голмайстори на международни шампионати. Какво мислите за него?
- Един от тези играчи, които постоянно ще се помнят. Гледал съм го на международни шампионати и когато играеше за Барселона. Истинска легенда с голям хъс за победа.
- Помните ли, че с Валенсия загубихте от ЦСКА в София?
- Много мачове съм изгубил и несъмнено не помня всичките имена на тимовете, от които съм губил. Предпочитам да помня успехите.
- На реванша във Валенсия вкарахте гол за успеха с 4:1.
- Така ли? (Смее се) Тогава никой в Испания не се учудваше, че тъкмо аз съм вкарал гол. Обичах да въвеждам за Валенсия и да веселя публиката. Признавам си, че не помня тези мачове с ЦСКА, само че истината е, че постоянно вкарвах.
- Знаете ли, че след вас във Валенсия имаше един огромен български голмайстор?
- Любо Пенев. Да. Спомням си, че бях във Валенсия по времето, в което той играеше там. Като състезател беше добър, след това опита като треньор, само че там не му провървя. Беше един от хората, които оставиха диря в клуба.
- Кои български футболисти най-вече цените?
- Истината е, че нямах опция да играя против доста български тимове, с цел да мога да опозная някой от играчите ви. Не си припомням да съм играл и против националния ви тим.
- Опитахте да работите като треньор, само че единствено за интервал от 7 години. Защо се отказахте?
- Истината е, че се отхвърлих, тъй като излезе по-добра опция, само че като цяло мисля, че се оправих добре.
- Кой е треньорът, който най-вече е повлиял върху кариерата ви?
- Не мога да отлича никого, само че мога да кажа, че съм взел доста позитивни неща от всеки един от тях.
- Знаете ли тъкмо какъв брой гола сте вкарал в кариерата ви?
- Не. (Смее се) Нито съм ги следил, нито съм ги броил. Сигурно са доста.
- Кой най-вече си обичате?
- Когато вкарваш е може би най-красивият миг във футбола. Отбелязал съм в действителност доста попадения и всичките са ми донесли наслада. Може би някои от тях са били по-важни, тъй като са носели успеха или са били вкарани във значим мач, само че аз съм се радвал като дете на всички до един.
Валенсия изрита Марио Кемпес след рецензии
" Този тим е изцяло загубен "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ